Днес темата е Бургас, Рожен, Президентът и отново Бургас!
Градът ни трябва да е огледало на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас, който не се смущава от бурите, колкото и да са силни те
- Г-н Ненков, в Бургас битува мнението, че младите гледат към София и зад граница. Първо – съгласен ли сте с това? И второ – имате ли идея как да се реши този проблем?
- Първо – безспорно този проблем го има. Това е процес, който върви от години и с всяка една изминала година се засилва. Това е ужасен проблем. Дори не трябва да се подлага на съмнение, че това е така. Всички бургазлии го виждаме. Питайте ваш приятел или роднина къде учат или живеят неговите деца, масовият отговор няма да е в полза на Бургас. Сигурен съм.
Учредиха обединение „Бургазлии”, вероятно за участие в местния вот
Второ – нямам версия, а имам визия. Искам да започна с това, че повечето млади хора истински обичат Бургас. Виждат своето бъдеще в града, защото семействата и първите им научени уроци са тук. Нека ви дам един пример, който е непопулярен може би, но той на момента ще се разбере от бургаските студенти, които са избрали да учат в София.
Има няколко групи във Фейсбук за споделено пътуване от Бургас до София и обратно. Те са творение на млади хора, които са ги създали без чужда помощ. Групите са толкова популярни сред младите бургазлии, че нямат нужда от представяне, но въпреки това аз искам и останалите хора да бъдат информирани. В рамките на часове групите предоставят възможността да си намериш място и да пътуваш с лека кола към София или обратно и да си спестиш бавния влак, например, който почти винаги закъснява. Цените са абсолютно приемливи, а удобството, което предоставят те, е незаменимо. Огромен поток от хора се движи и повечето са млади хора, които или работят, или учат в София. Ясно е, че масово това са бургазлии или хора от региона, защото София им предлага повечето от нещата, които търсят, а тук ги няма. За сега!
Гражданско обединение „Бургазлии“ кани на среща водачите на листите в Бургаска област
Решението за мен може да дойде от средното образование – имаме гимназия по строителство, имаме по механика, имаме по езици, по математика, по всичко. Никой не се сеща да запознае хората между 11 и 12 клас с практиката на професиите. Спасението се крие в нещо, което експертите наричат дуално обучение. В Бургас и региона се строи много, защо младите хора не участват в това? Със споразумение между частна фирма и съответната гимназия за обмен на млади хора, които да тестват наученото. Да придобият опит и след това да останат да работят в Бургас. Защо трябва да даваме кадрите си на София, Варна или чужбина? Кол центровете могат, например да вземат кадри от езиковите гимназии – това няма да е само опит за младите в конкретна професия, но те и ще се учат докато работят и затова ще им се плаща. На следващо място няма изградена конкретна стратегия от някое висше училище в Бургас, което да представи своите предмети и специалности на младите още докато те са в средното училище. В един момент младия човек остава неориентиран и понеже чува масово, че в София е перспективно решава да отиде там. Защото тук в Бургас никой не успява да го привлече и да му обясни, че бургаското образование не е „по-долу“ от софийското. Наречете го местен патриотизъм или както искате, но тези стъпки са правилни и са само началото. С една дума – трябва теорията от средното училище да се трансформира в практика, която да храни младия човек и да му носи авторитет. Да знае, че ако той/тя положи усилие и научи най-важното в класната стая ще може да стане господар на времето си и да живее така както иска.
- Нека сменим посоката на разговора ни - напоследък се създаде дебат около Пилона на Рожен. Очерта се ясна разделителна линия между патриотично и псевдопатриотично. Бихте ли коментирали?
- Струва ми се, че този дебат се конструира от заинтересовани хора. Да, разделителната линия, която споменавате е факт. Следил съм всичко около случая, защото го разбирам като акт с национално значение, а не само с локално. Аз съм от тази страна, която смята това за патриотично. Смятам, че това е необходима символна политка, която да повдигне ниското ни самочувствие като българи. Знаете, че при всеки нов доклад или мониторинг от европейска институция ни се припомня, че сме последни по заплати, пенсии, стандарт на живот, продължителност на живота и пр. Това ни създава комплекс за малоценност. Един такъв строеж няма да реши проблемите ни, но е стъпка в правилната посока – възможност да не бъдем винаги с наведена глава пред колегите и партньорите от Запад.
Казвам ви директно, три министерства са извършили проверка относно изграждането на този пилон – регионалното, земеделското и това на околната среда и водите, по информация от националните медии. И резултатът от проверката е, че няма нито едно нарушение. Т.е законът е спазен. Как да тръгнеш срещу подобно обстоятелство? Да нарушиш закона ли ? Не разбирам.
На следващо място не случайно споменах, че това е символно съоръжение – ще бъде високо 111 метра, което символизира площта на България от 111 хил. кв км. Идеята е след неговото финализиране да се превърне в най-високият пилон/съоръжение в рамките на Европейският съюз.
Всички неща, за които се обвинява – че замърсява, че е деклариран като преместваем обект и пр., бяха оборени. Стана ясно, че земята, на която се строи не е земеделска. Стана ясно, че всички строителни разрешителни са издадени и отговарят на закона. Относно преместваемостта на обекта се чуха експертни мнения, че това може да бъде надградено като се промени статуса на земята, върху която е построено. Последното е вече извън моите компетенции, но експертите, които следя правят логични и разумни обяснения. Стана така, че всички опасения на хората против изведнъж „олекнаха“, просто те останаха без аргументи. Защото преди тяхното вътрешно и емоционално убеждение стои законът. Моето убеждение е, че трябва да бъдем винаги на страната на закона.
- С кой от националните ни политици бихте се идентифицирали, кого одобрявате или кой е този политик, който е получил вашето уважение?
Въпросът Ви е деликатен, но ще кажа какво мисля, защото не обичам да оставям въпросите към мен без отговори. Такъв пример може да бъде българският президент Румен Радев. Не знам дали мога да се идентифицирам с него, както ме попитахте, но го уважавам. Държа да се мотивирам накратко защо това е така понеже мога да бъда упрекнат, че го казвам инцидентно или несъзнателно.
Шеста поредна година той е личността с най-високия рейтинг в държавата. Шеста! Това означава последователни действия и успехи от негова страна, така че хората, които са го избрали и са му се доверили в началото на мандата са останали с него до края. Моето лично обяснение е, че са останали, защото са чули и видели той да говори и действа както те биха го направили. В този смисъл той е от хората, които като заявят нещо го изпълняват. Защити последователно позицията си за Македония. Успя да наложи тезата си за машинното гласуване и резултатите не закъсняха. Получи завидна обществена подкрепа около казуса с нахлуването на Прокуратурата в Президентството. Нека спомена и, че има неща, които не одобрявам в него – фиксацията му спрямо някои партийни лидери напоследък, според мен това му вреди. Но на фона на останалия набор от политици това изглежда, може би като дребно заяждане от моя страна. Вижте, клиширано е, но всеки човек греши. В това число и Радев. Той е нашият президент, който два пъти избираме и не може да не му дадем шанс, така както даваме на нашите роднини, приятели и колеги.
- Вие имате няколко придобити образования. Освен това се занимавате с проблемите на българското образование, не от вчера. Стана дума за студентите в хода на интервюто – какви са проблемите на българските студенти според вас?
Задавате ми много сложен въпрос, може да се напише цяла книга в тази посока. Ще гледам да бъда кратък, но съдържателен. Наскоро се занимавах с партийните програми на парламентарно представените партии от последното правителство на Борисов до сега. Там ясно личи, че младите хора и в частност студентите са разглеждани като една хомогенна маса – без разлики от пол, етнос, възраст, благосъстояние и пр. Това е огромен проблем. Не може да слагаш еднакви потребности на момичета и момчета. Не може да го правиш и с българи, роми етнически турци, арменци и други. Не може нито веднъж да не споменеш в каква възраст хората се водят „младежи“ и в каква „възрастни“, а просто да го обвързваш например, с това какво образование имат и да извеждаш повърхностни изводи. Т.е., ако например човекът X се води, че учи висше образование, но е на 40 год. това изравнява ли неговите потребности като студент с тези на току-що постъпилите 18-годишни младежи? Естествено, че не! Не е сложно. Проблеми има, но те не са решени, защото няма експерти, които да ги дефинират по правилния начин. Това е все едно един лекар да лекува всички болни с едно лекарство – това правят партийните ни експерти в образованието. Пак повтарям – те не умеят да дефинират проблема, защото не използват изследвания, на които да стъпят. Оттам те не осъвременяват политиките си, не знаят какво да правят и действат по шаблон. Това е процес по „загниване“ на образованието.
Друго нещо, което прави впечатление от партийните програми е, че партиите винаги действат отгоре надолу – те казват – ще помогнем на младите като увеличим бюджета на еди кое си министерство и край. Друго не казват. За да работиш и да познаваш младия човек ти трябва пряко да общуваш с него, на терен, а не само институционално да наливаш пари. Никой не пита младите за техните дефицити – финансови, здравни, културни и пр. Всичко се изчерпва с това „да дадем едни пари“ и явно следва ние като обект на този поток от средства да се оправяме както можем. Нали разбирате, че това е несериозно, вредно и неевропейско. Пак ще ви дам пример – не е тайна, че ромите например идват от бедни семейства и често им се налага да работят докато трябва да четат, пишат и смятат - те носят кофи с цимент по строежите, млади хлапета са се превърнали в хамали и от тях на сутринта се очаква да стават рано, да са с написани домашни работи и да са спретнати за училище. Нали разбирате абсурда? Техните връстници, които са финансово подсигурени нямат тези проблеми и фокусират енергията си само около образованието. За това никъде не се говори, а само се казва „посочете проблема“. Колкото и да се маркират някакви проблеми, те постоянно трябва да се дискутират на сесии на общински съвет, на родителски срещи, на събития и инициативи.
- Давате наистина реалистични примери и в края на интервюто искам да ви насоча към друга ключова тема за Бургас, особено в летния сезон – недостигът на паркоместата. Интересно ще е да чуем вашия коментар.
- Проблемът с паркирането е масово разпознат от бургазлии. За съжаление към него обръщат поглед само гражданите, засега. Политиците мълчат и някак си се опитват с протакане този проблем да се реши от само себе си. Несериозно е. От друга страна се радвам, че сред хората има обстоятелство, което ги обединява без значение от тяхната партия, статус или лични интереси. Гражданската енергия може да е „знаме“ на всяка политическа формация и на всеки добронамерен човек, но който я подценява и не се съобразява с нея – греши със сигурност.
Решение на този проблем трябва да бъдат етажните паркинги. Иска ми се да вляза в конкретика, защото познавам проблема – такива паркинги може да се изградят на ул. Гурко, зад Трета поликлиника. Паркингът на МБАЛ, която обслужва цялата област е също изцяло подходящ. На входа на кв. Сарафово е поредното място, на което има нужда от такъв тип изграждане. Това са стратегически места за града, особено първите две, които да се погрижат за инфраструктурата на здравеопазването.
Крайна необходимост има кв. Меден Рудник – там етажен паркинг може да бъде изграден в района на бъдещата сграда на 4-то РПУ, до плувния басейн. Разбира се, във всеки квартал има различни специфики, с които този, който тръгва да гради тази идея трябва да се съобрази. В кварталите Изгрев и Славейков, например презастрояването не позволява да се действа с размах – тук решение с този метод може да се търси на т. нар „калканни стени“ при съществуващите панелни блокове. Като „венец“ на тази идея може да бъде нейният завършек – покривите на тези евентуални паркинги да бъдат конструирани така, че върху тях да се поставят съоръжения за енергия – батерии, които да захранват с ток прилежащите им сгради. Какво по-човешко от това да спестим разходи на болниците, където и млади , и стари се лекуват. Струва ми се, че няма да закъснее и времето, в което прегледите на хората могат да бъдат преоценени, да струват по-малко заради този източник на енергия. Не е пресилено да отидем и още по-далеч и да бъде изготвено предложение, което да постави хеликоптерна площадка на един такъв паркинг.
- Бихте ли назовали други проблеми, които не търпят забавяне в града ни?
- Час по-скоро трябва да придвижим процеса по саниране на блоковете. Има над 200 блока, които са преминали всички процедури по одобряване и само чакат оперативно да се извърши самата работа. Всеки човек е изключително чувствителен към своята собственост, иска да я подобри и да е сигурен, че когато нещо от общината му е обещано то ще се свърши.
Аз се опитах в началото да засегна проблемите на младите хора в града и изобщо, но тук бих споменал и най-малките бургазлии – нашите деца. Те тепърва опознават света, все още са безкритични към него и има опасност да попаднат в инциденти. Ние трябва да ги ориентираме, но най-вече трябва да ги защитим. Изграждането на детска болница в града ще бъде от плюс за малките деца.
Бих отбелязал това с уговорката, че зад всеки проблем стоят хора и няма как да е изгодно един да чака за сметка на друг. Сигурен съм обаче, че когато има проблеми, свързани с личната собственост и с детската безопасност всички останали можем да направим крачка назад или поне встрани и да изчакаме смирено.
- Какво бихте искал да притежава Бургас през следващите години?
- Освен всичко, което засегнах в интервюто искам да видя един град с добре поддържани и осъвременени стадиони. Бих добавил към това и спортни бази. Ще се радвам да видя пробуждане на гражданското ни общество. Истински вярвам в него. Бургас трябва да е „огледало“ на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас, който никога не се смущава от бурите, колкото и да са силни те.
