Личност на годината 2024: Номинация за Ина Агафонова, която превърна 600 дка бунище в рая на Бургас
Екопарк "Вая" действително е уникално място в Бургас, за което все още малко хора знаят, затова не пропускайте да го посетите и да разкажете на вашите приятели за него
Ина Агафонова - една достойна за възхищение дама от Бургас, е номинирана за "Личност на годината 2024" в класацията на Флагман.бг.
Кандидатурата ѝ бе подадена и аргументирана в дните около най-светлите християнски празници от родители на деца, които са се докоснали до мястото, което със сърцето си тя превръща от бунище в един от най-красивите екопаркове в България.
"Ние сме група бургаски родители, които възпитават у децата си любов към природата и невероятните места на родината ни. Бихме искали да номинираме една жена от Бургас, която тихо и с финес преобразява едно изоставено сметище край Бургас, превръщайки го в прекрасен екопарк, където децата ни се радват на природата. Екопарк "Вая" е истински рай за деца и възрастни. Там човек може да прекара времето си, наслаждавайки се на птиците, животните и красивата природа, да забрави проблемите, а децата му да се забавляват на воля. А г-жа Агафонова има най-голямата заслуга за всичко това. Тя и съпругът ѝ инвестират непрекъснато в екопарка, създавайки място без аналог в страната ни. Затова се надяваме да покажете какво са направили от едно преди това обрасло в камъш и вонящо на тиня място", пишат бургаските родители до Флагман.бг.
Срещаме се с Ина Агафонова, която приема с голяма изненада и усмивка номинацията за "Личност на годината 2024".
Тя споделя, че гори за това място и непрекъснато мисли как да го развива и облагородява, създавайки нови възможности за въстановяване на влажните зони в нашия регион, които са най-голям процент в страната ни.
Екопарк "Вая" действително е едно уникално място в Бургас, за което все още малко хора знаят, за съжаление, затова не пропускайте да го посетите и да разкажете на Вашите приятели за него.
През 2015 г. семейство Агафонови закупува едни занемарени до безобразие 600 декара рибарници с намерението да развива там бизнес.
По това време бъдещият екопарк е изоставена територия, обрасла с тръстика. Басейните са изсъхнали, дигите са скъсани. Но виждайки изпод гнилата тръстика и камъш какъв невероятен рай се разкрива за птиците, за рибите и видовете животни, които обитават влажните зони, Ина Агафонова и съпругът ѝ се разубеждават и променят кардинално първоначалния план да разработят бизнес с рибарници. Така се ражда и проектът за екопарк "Вая", а в България досега такова нещо не е правено.
"Всичко трябваше да се възстанови. Мястото е и защитена местност, и защитена зона. Идеята е да се поддържа като влажна зона, но то не е било такава в продължение на 30-40 години. Запада след промените и е разграбено. Това гони животните и променя изцяло обликът на терена, губи се биоразнообразието.
Добре е да са там тръстиките, но процесът трябва да се контролира. Когато възстановихме рибарниците благодарение на екипа и на моя съпруг, бяха предприети много сериозни инфраструктурни мерки. Осъществихме екосистемно възстановяване", разказва Ина Агафонова пред Флагман.бг.
След 5 години неуморен труд, през 2020 г. екопаркът е открит, в пика на пандемията.
"Бяхме се подготвили за сериозен старт, а отворихме през април тихомълком. Опитваме се в целия летен сезон - от април до края на септември, да има възможност за посещения. Това е най-интересният период за наблюдение на птици. Имаме редовни посетители, които идват да хранят животните, да разходят кучетата ни. Това формира навици в децата. Работим с детски групи, с летните занимални, които идват за наблюдение на птици и разходка. Имаме доста чужденци, които идват да гледат птиците. Хубаво е да имаме повече полети, за да идват и те", добавя Агафонова.
Сред природата има възможност да се организират събития, като намерението е да се правят и рождени дни. Ина Агафонова е категорична, че европейски мащаб амбициите не са достатъчно добри, въпреки че има приет закон за възстановяването.
"Това беше идея на мен и на съпруга ми. Закупихме терена да отглеждаме риба, изцяло с бизнес намерения, но се влюбихме в мястото. Купихме на картинка, на нотариален акт въпросната земя. Когато влязохме и видяхме какво всъщност има там и когато започнахме да възстановяваме, просто се вижда как животинките се връщат, нямаше как да продължим да рушим местообитанията им. Водоплаващите птици имат нужда да виждат пространството и отдалеч да търсят заплахата. Тези, които търсят камъша, рискуват и са изложени на всякакви опасности. Видяхме как нещата се променят. Тръгнахме да правим рибарниците и виждайки какво излиза отдолу разбрахме, че трябва да работим за възстановяването на целия терен. Аз съм любител на птици от малка, свързана съм с тях и дори моминското ми име е Гълъбова. Наслаждаваме се на мястото и решихме, че не може да е само за нас, а да го отворим за останалите хора", разказва с ентусиазъм Ина Агафонова.
Досега инвестииците са изцяло на семейството, което влага милиони в развитието на екопарка.
"Искаме да го разработим, то да работи само за себе си и зоната да съществува и да не се налага да се търсят спонсори. Ние сме очевидно потопени в тази зона и няма да я оставим, докато ни има, но след нас какво ще стане? Затова искаме да създадем условия това да пребъде. Искаме да остане и толкова диво, колкото е, а да не стане градина, по подобие на парк. Искаме това да е диво, да е домът на птиците и хората да им ходят на гости - на свободните птици", добавя тя.
В екопарка се отглеждат и животни за радост на децата. "Обичаме да ги пускаме на свобода там. Това е нож с две остриета, защото в дивото място знаеш, че освобождавайки животно, живяло в плен, то е под риск. При нас е пълно с всичко - чакали, лисици, белки, видри. Имаме над 300 вида птици, но се нуждаем от повече научни изследвания и повече мониторинг. На Бургаското езеро такъв на практика няма. В момента има преброявания, които са само на мигриращите птици и това е недостатъчно", казва още Ина Агафонова.
Точният брой на птиците в екопарка не се знае и това е проблем, според нея. "Сега имаме приблизителни данни, базирани на наблюденията предимно от „Пода”. Всичко изисква средства. Но каквото има на „Пода”, това ще е и при нас - птиците нямат ограничения и огради. Там всеки ден броят и наблюдават. Последно около 317 вида птици бяха изброили", добавя тя.
"С формуляр по „НАТУРА” за защитени са обявени около 100 вида, но там са само приоритетните. Изобщо не е и ясно дали само те са важни. Приоритетните за Съюза може да не са такива за България, защото има разлика в популациите. Нужни са повече наблюдения", казва още Агафонова, която се надява с новото управление на „НАТУРА 2000” да се променят тези неща.
Тя споделя своите планове за екопарка с нас. "Искаме да направим План за управление на мястото, за да можем да определим правилата. За Атанасовското езеро в момента се актуализира план, а за Бургаското езеро никога не е правен. Интуитивно постигнахме това екосистемно възстановяване. Рибарниците са създадени през 20 век, не са били там преди това. Затова не можем да постигнем пълно екологично възстановяване. Но това, което правим, е достатъчно добро, защото позволяваме на всички видове да се чувстват добре", казва Агафонова.
Непрекъснато се случват и интересни истории с птици. "Преди 5-6 години имаше много студена зима, бяха ранени 10 гъски - сами намериха пътя и се скриха при нас. Оцеляха и стояха при нас, докато се възстановят. Такива истории постоянно ни зареждат. Имахме отровен сокол, който намери пътя до нас и се скри при ветеринаря. Дойде да иска помощ. И оцеля, въпреки че беше много зле", усмихва се тя и казва, че това са доказателствата, че всичко, което правят със съпруга ѝ, има смисъл.
А какви са възможностите за посетителите на екопарка?
"Могат да разхождат животните, да ги гледат, да ги снимат, да си направят пикник. Да бъдат сред дивата природа. Ние сме различни и освен това поддържаме фермата с животни. Предлагаме яздене на пони за децата. Наблюдението на диви животни изисква повече внимание, което децата нямат. Удоволствието за тях не е същото като да могат да погалят животното. Имаме и водни колелa в малките басейни, където птиците не ходят.
Имаме много животни - малки виетнамски прасенца, зайчета, пони. Има видри, които предимно са активни нощем. Всичко, което яде риба, е при нас. Гледаме шаран, толстолоб, бял амур. Поддържаме водните огледала със специализирани лодки за подстригване на камъша и с всяка година е по-малко. Той е инвазивен вид растение и казват, че чисти водата, защото поема химикалите. Но ако не го изваждаме, то отново ще превземе всичко и няма да имаме влажна зона", разказва Ина Агафонова.
Тя смята, че всеки от нас може с малко да се погрижи за въстановяването на природата ни.
"И едно езерце в двора да си направиш, вече помагаш за биоразнообразието. През 20-ти век сме загубили 90% от влажните ни зони предимно да осигурим земеделие, строителство, прехрана. Човешките ни нужди водят до това да засипем влажните зони и да ги превърнем в твърда територия. Сега обаче разбираме, че трябва да ги върнем обратно. Това е и смисълът на десетилетието на възстановяването, най-вече за влажните зони. Фондация "Виа Понтика" е част от Рамсарската конвенция като координатор на Програмата за публичност и обучение на Рамсарската конвенция. Мен ме вълнува екологията и от друга страна вярвам, че технологиите ще ни помогнат да решим екологичните си проблеми и че не е късно за нас да опазим планетата си. Хората оказваме огромно въздействие - над 30% от птиците сме изгубили, 90% от влажните зони - а това са много сериозни цифри. Усилията ни са много важни - оттук нататък да не причиняваме вреда, а да вървим към възстановяване", казва Ина Агафонова.
Тя е ангажирана и в Югоизточния дигитален информационен хъб, чийто екип работи за един по-зелен свят чрез технологиите. "Много разчитам на изкуствения интелект да ни помогне чрез обработката на големи данни да намерим решения. С технологиите да търсим решенията - това е пътят нашата планета да е такава, каквато трябва да бъде. В екопарка не използваме химикали, за да поддържаме чиста среда. Много близо сме до предприятие и индустриалната зона, езерото е замърсено, но ние работим с това, с което разполагаме", добавя още тя.
Ина Агафонова участва и в Консултативния съвет за Бургаското езеро, иницииран от директора на РИОСВ. "Чрез него търсим решения за Бургаското езеро, за да се опитаме да подобрим състоянието му, а не да си заравяме главата в пясъка. Дали ще изгребваме тиня, дали ще правим съоръжения за привличане на птици... Ако не правим нещо, ще го загубим. Надявам се скоро да имаме отново заседание, да успеем да включим и бизнеса, който да се ангажира.
В България имаме общо 11 регистрирани влажни зони, като 5 от тях са около Бургас - от Поморие до Ропотамо. Много сме важни и трябва да се опитваме повече да ги опазваме и да ги възстановяваме, както правим с екопарка", добавя тя.
Покрай екопарк "Вая" пламва и нейната любов към екологията, записва да учи магистратура, а в момента и докторантура за измененията на климата. Много се вълнува какво ще стане с Бургас и региона заради климатичните промени. Тя е завършила две магистратури - Международни икономически отношения и Екология. В момента с фондация "Виа Понтика" работи за опазване и възстановяване на природата.
Ина Агафонова владее отлично английски, френски, испански и руски езици.Работила е като експерт и началник на сектор „Протокол“ в Министерството на околната среда и водите, търговски директор на Билдресурс ЕООД, управител на Хай Мед Тех ЕООД, а от 2015 г. е учредител и председател на УС на Фондация Виа Понтика.
Ина Агафонова участва в управлението и реализацията на множество социални дейности чрез Фондация PONT, Фондация „Екология без граници”, Фондация "Дигитализация и интеграция на новите технологии".
Все още можете да направите своята номинация за Личност на годината Флагман 2024 г. Пишете на електронната ни поща [email protected]. Повече информация за условията на конкурса четете в нашата Тема в развитие.
Роден град се тресе: Мъж хвърли дете от мост (ВИДЕО)
Арестуваха шефа на митницата, помагал на Паскал
Инцидент с възрастен бургазлия и украинка
Млад мъж кара дрогиран в Несебър
