Как бе убита 18-годишната Антоанета, която пресичаше пешеходна пътека в Бургас
Положиха в ковчега 18-годишната Антоанета Димитрова с абитуриентската й рокля на 11 януари тази година. През май тя няма да отиде на бала на Търговската гимназия, нито ще стане първокурсничка в престижен университет от любимата й специалност химия, закъдето се беше запътила. Животът й бе прекършен нелепо, безумно, непоносимо за близките – докато пресича на пешеходна пътека. Зад волана на колата е един от известните и уважавани мъже в града – Атанас Щерев, управител на общинската фирма „Бургасинвест”. Автомобилът „Форд фиеста” е служебен. Инцидентът на пешеходната пътека при бензиностанция „Шел” по бул.”Д.Димов” става около 18,30 часа на 5 януари. Ученичката се прибира у дома към жк „Изгрев”, след като е била на урок за кандидат-студентските изпити в жк ”Зорница”.
Татко ще ми купи най-хубавата рокля за бала, казвала отличничката от Търговската гимназия Антоанета Димитрова. Мечтаела да продължи образованието си и да се занимава с химия, разказва сестра й |
Ако Бог може да ни размени, готова съм да скоча пред някоя кола
Защо аз не бях в ковчега, а красивото ми момиченце?!, нарежда Мария Христова, бабата на Ани, с която се връщаме на фаталната пешеходна пътека днес, за да разберем какво точно се е случило. Родителите на Ани са съсипани, те нямат сили за разговори с журналисти. Кампанията за установяване на цялата истина е подета от по-голямата сестра на момичето – 24- годишната Станимира, която се оказва в Лондон в деня на катастрофата. Тя няма да се спре, докато гласът й не бъде чут от всички институции и виновните за загубата на скъпата й по-малка сестра.
Ужасът в семейството
е страшен, защото след катастрофата преживяват страшната гледка да я виждат в
клинична смърт още 4 дни, докато изключат системите. Мозъкът на Ани е бил
напълно увреден под счупения череп, тялото е с множество рани от удара, туптяло
е само сърцето й. През всичките тези кошмарни часове в реанимацията на
МБАЛ-Бургас докторите непрекъснато повтаряли на родителите да дарят органите й
за трансплантация и да престанат да мислят, че има надежда.
Аз трябваше да съм в ковчега! Нека всички да ме чуят: Искам си детето живо, ридае баба Марийка и стиска здраво ръцете ни, търсеща утеха |
Ани е пресичала на пешеходната пътека, оставали два-три метра до отсрещния тротоар, когато върху нея връхлита колата, движеща се от центъра към изхода на Бургас. Автомобилът блъска Ани, слабичкото й тяло полита и пада на 3 метра от мястото на удара.
Почти веднага пристигат две патрулни полицейски коли, които викат Спешна помощ
Лекарският екип идва светкавично, момичето е интубирано на място, но не идва в съзнание. Откарват Ани в болницата – с множество охлузвания, счупен таз, прекъснат гръбначен мозък и мъртви мозъчни клетки. Тя е в кома и работи само сърцето й, поддържат я с изкуствено дишане. На шофьора на Форда – Атанас Щерев, е взета проба за алкохол с дрегер, която е отрицателна, изчакват се обаче все още резултатите от кръвните проби, както и експертизите, за да се уточни с каква скорост се е движил той.
Ани умира, без да дойде и за миг в съзнание. „Беше най-усмихнатото, борбено и твърдо дете. Нейната смърт е кражба от нашето семейство, от света. Отнеха ни я толкова внезапно...”, каза сестрата Станимира, осъзнавайки, че никога повече няма да чуе смеха на по-малката си сестричка и обръщението „како”. Научила страшната новина по телефона от родителите си.
Краката й се подкосили като чула, че Ани е в мозъчна смърт.
Качила се на първия самолет за България, но така и не успяла дори думичка да каже на по-малката си сестричка преди да почине.
Ани с нетърпение очаквала бала, била на диета, за да е красива, тренирала плуване. Днес обаче тя е погребана заедно с мечтите си, там където е гробът на дванадесетокласничката има десетки гробове на млади хора, загинали при нещастни случаи. В съседство е и паметникът на убития от гнило дърво в центъра на Бургас – 27-годишен Пейо Янчев.
„На 17-ти януари
трябваше момичето ми да има имен ден. Свети Антоний, чието име носи, обаче не
можа да я спаси. Ани ме питаше: Какво ще ми купиш, бабичко? Много обичаше да
идва при мен, прегръщаше ме. Правеше си филийки на тостера. Последно я видях
преди да тръгне на урока по български език. За разлика от друг път, този ден
нямаше желание. Каза ми, че не й се тръгва, но не бива да губи от уроците.
Повече не я видях жива", каза бабата Мария.
Почернените близки искат от шофьора Атанас Щерев поне малко съчувствие! Те го обвиняват, че не се интересувал от състоянието й докато била в реанимация пет дни. „Вместо да ни потърси и да предложи възможност за лечение, той самият е отпътувал за Германия”, възмущават се близките. Служител на Щерев им съобщил, че щял да се завърне от чужбина на 14-ти януари, но близките казват, че вече няма каква помощ да очакват от него.
Евгений Мосинов общински съветник
Зависи от парите,връзките,приятелските кръгове и т.н.
Сега ще стане пак същото...
Спомнете си,как Община -Бургас обжалваше решението на съда за смъртта на Пейо Янчев-с каква наглост го направи само...
Сега ще е същото...За съжаление...
Всеки ден пресичам тази улица,аз уча в Немската гимназия,всеки ден ставам свидетел да това,как не се дава път на пешеходците на въпросната пътека,как се изпреварват с бясна скорост,все едно са на рали,как господата шофьори не осъзнават,че ако те са защитени зад купчина желязо,пешеходците са сами на пътя.
Но не само шофьорите са виновни,кога общината ще освети този участък от пътя,кога ще се поставят високи легнали полицаи - по-добре да се чупят коли,отколкото да се отнемат човешки животи.
Е,господа управляващи,докога едната половина от интелигенцията в България ще се спасява в чужбина,а другата половина ще бъде избивана по пътищата от "известните и уважавани мъже в града".
Защото колкото и милиони да струва безопасността на пътя,със сигурност е по-малко от един човешки живот - животът на едно младо момиче,чиито големи мечти никога няма да бъдат сбъднати, но нищо има Господ и той вижда ,бави ,но не забравя !
Съболезнования!
Нека тогава да ги видя тези, които отнемат живот дали ще си го позволят!
Надявам се родителите да са послушали лекарите и да са дарили органите...при увреден мозък, счупен череп и прекъснат гръбначен стълб наистина единственото нещо, което са могли да направят, е да се опитат да спасят някой от многото чакащи...