Деца като вестници

Има един израз, вероятно сте го чували – „.пари като вестници“. Означава - много пари, с които някой разполага, толкова, че не им знае бройката. Е, у нас сме така с децата, явно са ни толкова много, че ги „харчим“ с лека ръка, принасяме ги курбан...

Убиваме ги по пътищата

Пари за пътна безопасност нямаме, но имаме деца за убиване. Няма месец без голяма трагедия по пътищата, при която поредното дете, завинаги остава дете. Колко деца бяха пометени на пешеходни пътеки, колко по тротоарите, колко загинаха, размазани от някой, отнесъл с висока скорост автомобила, в който са били? Десетки, стотици? Колко? Един клас, един випуск, едно училище...

Убиват ги всички – убиват ги джигити по пътя, убиват ги АПИ, убиват ги полицаите, убиват ги управляващите, убиваме ги и ние – с мълчание, с обръщане на глава – „добре, че не е моето“. Но няма никаква гаранции, че утре няма да е и нашето – отвсякъде дебнат убийци – кой - въоръжен с автомобил, кой - с писалка, кой - с отворено портмоне да прибере подкуп.

А лицата от съдебната система довършват и без това вече загубилите смисъл в живота родители. Убиват ги с цинично ниски присъди за виновните – често и условни, убиват ги с оправдания за намаляване на наказанията – „помагал в кухнята на затвора“, „завършил висше образование в затвора“, „не влизал в пререкания с останалите затворници“, „бил примерен затворник“. Зловещ цинизъм, умопомрачаващо лицемерие!

Ужасяваща дистопия, в която сме парализирани от собствената си апатия, от заклещилите ни в менгеме некадърници, които са начело, обяснявайки ни – не с думи, с действия, че правата на престъпника са над нашите, над тези на децата ни, дори над живота на децата ни. Дистопия, която обаче и сами сме избрали. Не можем да се съберем един вагон хора по тези протести, а цели партии бяха създадени, уж да реформират съдебната система. Колко некадърници станаха депутати, министри и прочее, яхвайки вълната „Велика съдебна реформа“. А през това време, ние – суверена, само брояхме труповете, цъкайки с език и плюейки в пазва – ох, и този път руската рулетка ни подмина.

Още по-страшното е, че децата ни ги убиват и медицински лица – това вече е трудно за преглъщане дори от толкова незаинтересовано общество като нашето. Но в последните десетилетия и на това бяхме свидетели – продават се дори дипломи за медицина! И някой такъв некадърник, нищо чудно, утре да лекува децата ни. По-точно – такива вече ги лекуват.

Не, това не е тема против частните медицински заведения – не живеем в комунизъм и ако всичко е регулирано, ако е контролирано, ако допусналите грешка, биват веднага уволнявани и адекватно съдени, няма само да отчитаме поредните ненаказани грешки, които понякога водят до трупове, включително и детски.

Да, и в болниците, в медицината въобще, стават и грешки – застраховани няма, но още по-страшно е, когато четем за дете, загубило живота си на зъболекарския стол. Няма как тук да става въпрос за малшанс, за спешен случай, застрашаващ живота му. Говорим единствено за престъпна некомпетентност, за ужасяващо чувство на безнаказаност. Изникнаха едни частни кабинети, едни перачници на пари, в които не знаеш - влезеш ли, ще излезеш ли жив, оставиш ли детето си за рутинна процедура, ще го видиш ли повече.

Ангел вече е ангел

от некомпетентност, от нехайство, от прекалена самоувереност, от незачитане на процедури, от работа на парче, от липса на орган, осъществяващ ефективен контрол върху работата на стоматолозите.

В началото на месеца 6-годишният Ангел умря след зъболекарска манипулация. Детето имало много кариеси и пулпити, поради което редица зъболекари отказват да го лекуват. Вариантът, според стоматолозите, бил единствено пълна упойка.

И е приспан за 4 часа –изключително рядка продължителност при стоматологично лечение, особено при дете. Всеки лекар, не за конкретния случай, а въобще, е категоричен, че при подобни манипулации пълната упойка е крайно решение, а родителите много трябва да внимават, когато им предлагат подобно „улеснение“.

Още повече, че по регламент, пълна упойка в стоматологичен кабинет може да продължи до 180 минути. При необходимост и по преценка на лекарите - може по-дълго, но пациентът задължително трябва се наблюдава в специална стая в болницата, включително и няколко часа след излизането от упойка. Защо? Защото винаги съществува риск от усложнения. Излишно е да казваме, че когато става дума за дете, рискът е по-голям, екипът трябва да е много опитен, да е подготвен за влошаване на състоянието на пациента, ако щете – да има отработен сценарий за бърза реакция, при която линейка да може веднага да се отзове. Да имат всъщност и собствена линейка.

А какво разбираме в този случай? Нито някой предварително е уведомил родителите, че детето ще е 4 часа под упойка, напротив – казали им 2, нито за сериозните рискове, нито се е състояла среща с анестезиолог, който да обясни всичко това, макар в бланката за информирано съгласие да е пишело, че ще има консултация със специалист. Консултацията, както си припомня почернената майка, се състояла в няколко въпроса, зададени на път към операционната.

Клиниката е "Медикус Алфа", лекуващият зъболекар д-р Десислава Георджева, която не обръща внимание и на обясненията на майката кои са зъбите, заради които се е стигнало до подобна манипулация. Анестезиологът д-р Пламен Мандев не е бил по време на цялата манипулация при детето, няколко пъти родителите го срещат по коридора, където си говори с хора, бъбри по телефона, пие вода. Общо взето, убива време, докато едно дете умира.

На четвъртия час изкарват Ангел и го занасят на ръце в стаята. Още тогава родителите виждат, че детето трудно диша и е с отворена уста. В стаята няма лекари, бащата започва да търси някой, накрая намира една сестра, а ръцете и устата на детенцето са посинели. Било нормално, да не се притесняват, е отговорът.

Анестезиологът се появил отново 15 минути след като детето е изведено от операционната и казва на родителите, че след два часа могат да си го приберат вкъщи, макар че Ангел едвам диша. И излиза. Появяват се две сестри, които не знаят какво да правят, не е направена дори кардиограма, нито е измерен пулсът, донасят уред и започват да събират събралата се в дроба течност, споделят, че и по време на операцията е имало подобен проблем. Нещо, за което родителите научават впоследствие. Лекарката я няма, анестезиологът си е тръгнал вече, не вдига телефона си. Линейка също няма... Детето вече посинява, а сестрите започват да издирват кислородна маска - нямало е подготвена такава, не знаели и къде има...
Едва два часа по-късно се появява лекар, който преслушва детето. Два часа! Докато чакат линейка, Ангел е вкаран втори път в операционната и отново интубиран. Когато линейката идва, лекарите заявяват, че сърцето му е спряло. Майката споделя, че детето ѝ е изпаднало в кома, а когато го интубират втори път, за последно чува писъците му. Ужас, който ще я преследва до края на живота – писъците на нейното дете...

Лекари признават, че практиката не задължава да се правят тестове при всяко дете,  не е разписано, че всеки пациент трябва да бъде тестван, ако няма предварително снета анамнеза и липсват подобни показания от самия пациент, заявява и главният секретар на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов. Според него, вина имали и родителите „Преди такава интервенция, трябва да се снеме пълна анамнеза. Това следва да бъде направено от родителя, защото той познава най-добре своето дете“.

Образувано е досъдебно производство за лекарска грешка. Разследва се причиняване на смърт  поради „немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност”, но от частния медицински център – в своя позиция до медиите – твърдят, че денталното лечение е преминало без усложнения в операционна зала, спазени били всички правила, детето дишало нормално, било контактно, приложил се бил пълният обем от реанимационни процедури и въпреки това настъпил фатален край. Опит за измиване на ръце, за огромно съжаление, вероятно ще е поредният успешен. Виновни няма да има, ефективни присъди – абсурд, а лекарите ще продължават да практикуват.

Частната клиника в Пловдив е широко рекламирана, на страницата им четем:

Клиника „Медикус Алфа“ е единственото лечебно заведение в страната, което предлага дентално лечение в болнична среда с интердисциплинарен подход. Нашите дентални кабинети са органично интегрирани в болничната структура, което позволява цялостна грижа за пациента.

Особено внимание отделяме на: Сложни случаи, изискващи екипна работа на лицево-челюстен хирург, дентален лекар и анестезиолог

Но Ангел вече е ангел, а анестезиологът д-р Пламен Мандев и стоматологът д-р Десислава Георджева са неоткриваеми.

Не е за пръв път

През 2016 г. 14-годишно момче почина заради усложнения, след като му бе поставена пълна упойка при операция за киста в челюстта. Манипулацията отново е извършена в частна стоматологична клиника. Опериращ е д-р Валентин Павлов, пълната упойка е поставена от анестезиоложката Йоанна Филипова.

Миналата година, след 8 години ходене по мъките за семейството на Алекс Иванов, виновна се оказа единствено анестезиоложката, която е осъдена условно на една година затвор. Виновен за смъртта на дете – условна присъда! Добре дошли в Абсурдландия! Венета Павлова, управител на Дентален център „ЕО Дент“, е оправдана по обвинението за причинена по непредпазливост, а още през 2021 г. съпругът и, стоматологът и бивш депутат от „Реформаторския блок“ Валентин Павлов е окончателно оправдан. Общо взето, нещастен случай – подобни са мотивите за оправдателните присъди, макар и замаскирани от разни медицински термини и витиевати думи.

И този случай е потресаващ - д-р Павлов е оперирал 14-годишното дете под пълна упойка, а въпреки че даже били приятелски семейства, бившият депутат не уведомил родителите за рисковете от операцията, еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочва операцията под пълна упойка. Нещо повече – според прокуратурата – „клиниката не разполага с логистична и материална обезпеченост за въвеждане на пациентите под обща интубационна анестезия, в случай че възникне усложнение“. И макар че Павлов е знаел това, не е изискал провеждането на задължителните медицински изследвания и консултации –с кардиолог, педиатър и с алерголог.

Момчето е поставено под анестезия, но час по-късно състоянието му рязко се влошава – вдига висока температура, получава тахикардия, затруднено е дишането му. Състоянието е определено като „Малигнена хипертермия“ – животозастрашаващо състояние, което се предизвиква от някои медикаменти, използвани за обща анестезия. В описанието на упойката е изрично посочено, че употребата й би могла да доведе до това, докладвани са и подобни случаи, някои - фатални. Лечението задължително включва интервенозно приложение на дантролен натрий в първите 15 мин., неприлагането му води до 100 % смъртност. Но медикаментът не е приложен, не бил наличен в клиниката, въпреки изричното предупреждение в листовката.

Павлов се обажда на „линейка“, която всъщност е частен автомобил, предоставен от санитар в „Пирогов“ и няма нито нужното оборудване, нито медицински екип. Така Алекс Иванов не е транспортиран до „Пирогов“ с необходимата за това апаратура, а няколко часа по-късно е констатирана смъртта му.

Семейният дентален център е „ЕО Дент“, а Павлови са чести гости по тв предавания, корици са на различни списания, обичат светските изяви – дори и съвсем кратък период след трагедията, те отново засияват – усмихнати и необременени от вина или срам, от кориците на поредното списание. Мъжът бе кандидат-депутат и водач на листата на „Реформаторски блок – Глас народен“ в Перник. Въпросният беше номиниран и за почетен гражданин на Перник, а миналата година опита да влезе в парламента от листата на „Синя България“.

Лъскави клиники, високопарни описания, редица награди, светски личности, които развяват тоалетите си насам-натам, а децата вече ги няма. И виновни няма, няма и да има – бъдете сигурни. Липсва достойнство, липсва чест, защото дори в двата случая да има и доза нещастно стечение на обстоятелствата или форсмажорни обстоятелства, ако човек е морален, още повече това важи за лекарите, трябва сам да се оттегли от професията, а не да го гледаме по кориците на списанията, ухилен до уши, докато - волно или неволно – е причина нечие дете да е два метра под земята.