Човек на честта съм! Колегите го знаят и ме подкрепят
- Г-жо Николова, създадохте прецедент като не допуснахте училището Ви да се включи в празничното шествие на 24 май. Предизвикахте гнева на родителите, на Общината, на Инспектората по образование...
- Г-жо Касабова, патрон на този светъл празник са братята Кирил и Методий и всеки нормален човек –бургазлия, българин, славянин, на този ден, ще ви каже, че споделя това, което аз и колегите ми от учителския колектив направихме. И можете да попитате всеки ученик, който я е завършил, че допреди 3 години ние винаги сме водили градското шествие. При това участват около 70-89 % от учениците и почти 100% от колегията.
- Кой реши преди три години, че трябва да се промени редът?
- Този, който организира шествието – Общината, респ. зам.кметът по образование г-жа Йорданка Ананиева, който го контролира. Преди 3 години за първи път бяхме подредени 13-ти и още тогава поставихме въпроса пред отдел „Образование“.
- Получихте ли отговор?
- Да, увериха ни миналата година, че вероятно е техническа грешка, че има нещо недообмислено и обещаха тази година твърдо: „нямате проблем“, нашата заявка за участие в шествието е още от началото на май.
- Родителите, които недоволстваха, че не са видели децата си на манифестацията, казаха, че повече от месец е имало репетиции в двора на училището, имало непрекъснато подготовка. В крайна сметка защо ги лишихте от общия празник?
- Първо – нека изясним, че шествието няма задължителен характер, а е израз на уважението ни към Светите братя. Когато получихме официално по имейла подреждането на училищата, видяхме, че сме на 17-то място. В кабинета ми в този момент имаше още шестима колеги, които спонтанно възнегодуваха: „Как е възможно да ни слагат пак на задни позиции, ние сме у-ще „Св.св.Кирил и Методий“, обадете се г-жо Николова в Общината и питайте защо е така!“. Аз се обадих в отдел „Образование“, поставих отново въпроса и от там ми отговориха, че имало някаква комисия от директори, която е направила подреждането.
- Да, и зам.кметът Ананиева казва, че има такава независима комисия и не тя еднолично решава кой кога да премине.
- Аз за такава комисия не знам! Ние не сме гласували за състав на такава комисия, която да класира или да прави по някакви критерии подреждането на блоковете. Ние не бихме имали никакви претенции, ако се казвахме училище „Иван Петканов“, но ние сме училище „Кирил и Методий“. Затова колективът се събра - да преценим как да процедираме. Попитах: „Искате ли да участваме в шествието на 17-та позиция?“, колегите категорично заявиха: „Не, това е ден, в който нашето училище трябва да излезе на предни позиции, имайки предвид, че носи името на патрона на празника“. Не сме имали необходимостта, нуждата или замисъла да водим войни или да влизаме в противоречия с Общината или другите училища.
- Да, но Вие като директор не представлявате частна образователна структура, а общинско училище. Началникът на Инспектора Виолета Илиева смята, че не сте действали като ръководител на училище, собственост на Общината и изпълняващо държавните образователни програми.
- Решението не е мое, а на 100 човека колектиз. Ако сте забелязали празничните шествия в другите градове, колоните се водят от училищата, които носят това име. Това е нашата презумпция. Затова не аз, а колегите написаха протестно писмо до кмета на община Бургас Димитър Николов и до зам.кмета по образование, на 22 май, в което изразиха огорчение от незачитането на училището. А след това колегите са събрали и подписи - над 70 учители и възпитатели. Очаквахме реакция, някакъв отговор, но такъв дойде едва на 28 май – понеделник.
- Какво пишеше?
- Че група училищни директори участвали в подредбата на блоковете и първото място е отредено на училището „П.Р.Славейков“, защото е с фанфарна музика и чества 100 години, а втората позиция е на Електротехникума, който празнува 133 години, доколкото си спомням, а като гимназия и 45 г., нещо такова. Искам да подчертая, че преди 3 години ние чествахме 145 г., но не бяхме на първа позиция, нали?! Това породи недоволството от страна на колегите. А родителите от своя страна задават неудобни въпроси, ние изпадаме в неловка ситуация да даваме отговори за нещо, за което няма как да отговаряме.
- Все пак, разбра се, че Вие сте провели празника в двора на училището. Така ли е?
- След като не получихме отговор до 23 май следобед, направиха комисия от колеги литератори, музиканти и всички специалисти от всички области, класни ръководители, изготви се сценарий за тържеството. Направихме прекрасно тържество, има го записано на видеоклип, можете да го видите, имах и тържествено слово. Не сме лишили своите ученици от празник, който продължи даже по-дълго отколкото цялото градско шествие.
- Звучите огорчена и ядосана, съжалявате ли, че така се развиха събитията след 24 май – проверка от инспектората?
- Няма защо да съжалявам! Показахме позиция, която защитава името на училището.
- Не се ли опасявате, че след като г-жа Илиева Ви е обидена, проверката може да открие нарушения, заради които да си идете?
- О, да, ако се търси под вола теле – да.
- Ще ви защитят ли колегите?
- Колективът е твърдо зад мен, твърдо! Абсолютно всички. Аз нямам обяснение защо ме проверяват. Предполагам, че е наказателна мярка - когато човек изказва свободно своето мнение и го отстоява в една демократична държава, не трябва да се притеснява, нито да се срамува. Ние сме училище, което е доказало в годините на какво е способно, с традиции, с много успехи във всички области, имаме награди от международни и национални олимпиади, състезания и т.н., ученици, които имат много високи успехи при кандидатстване във вуз. Колегите са висококвалифицирани, бяхме приети за членове на Кеймбридж асоциацията, сега сме национални първенци по английски език на национално състезание.
- Г-жа Илиева обаче смята, че е паднал авторитетът на училището.
- Как го разбра г-жа Илиева това?! Очаквам нейната статистика, да го докаже. Между другото, днес нейните експерти поискаха такава справка с наградите, ще я получат.
- Илиева се оплака, че не сте си вдигали служебния телефон на 23-ти май.
- Тя не ме е търсила, напротив – аз я търсих, но тя не ми вдигаше. Нека направим разпечатка. А аз й звънях на 28 май, защото излязох в отпуск (отдавна съм си пуснала молбата), да я информирам. И защото преди обяд същия ден ми се обадиха, че имало проверка в училище.
- Да и експертите са били унижени, два часа не са били приети?
- Казах ви, че не бях там, на мен ми се обадиха затова, аз не знаех, че са дошли проверяващи.
- Притеснявате ли се, че догодина може и да не сте директор заради този случай?
- Няма за какво да се притеснявам, аз съм директор от 14 години след честно спечелен конкурс, преди това имам 8 г. като експерт в регионален инспекторат. Познавах се с г-жа Милка Николова, бяхме близки с нея и не знам как ще прозвучи, но тя все казваше: „Рени, много искам ти да станеш директор на това училище“.
- Има един слух, че всъщност г-жа Ананиева не може да Ви прости, че не е спечелила конкурса за директор, тя яви ли се?
- Ананиева беше един от кандидатите, но не беше допусната от комисията, тя бе дълго преди това психолог в училището, но доколкото си спомням, се изискваше педагогически стаж, пряка работа с ученици. С г-жа Ананиева работихме близо 10 години преди да стане зам.кмет през 2007 г., имахме страхотни отношения, даже всяко лято тя ме заместваше. Няма никаква логика откъде се породиха тези отношения, още повече, че съм в отлични отношения с кмета г-н Димитър Николов – син на г-жа Милка Николова. Той винаги е бил отворен към проблемите на училището. Аз съм била борбена и винаги съм отстоявала позициите си, честта си, не мога заради един пост да си пречупя характера, да се променя. Човек на честа съм! Ръководя първото българско училище в града, което е на 143 години.
- Допускате ли, че в инспектората вече имат готов човек за вашия пост?
- Не съм сигурна, че има подготвен човек, но до мен достигнаха подобни слухове и е жалко, ако така се подхожда.
- Сгрешихте ли, че не станахте член на ГЕРБ, може би, ако имахте общи възгледи с г-жа Илиева, нямаше толкова сериозно да води тази проверка?
- Никога не съм членувала в партия и мисля, че така съм по-добре.
Босненският министър на сигурността е арестуван за корупция
Най-малко 10 души са убитите при нови израелски удари в Газа
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
От група родители на ученици в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
За пореден път ръководството на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас показа, че за него няма правила и че личните амбиции на г-жа Рени Николова са над всичко. Въпреки желанието на децата да участват в манифестацията за 24 май и тренировките по време на учебни занятия, водено от емоции, ръководството на училището пренебрегна всеобщия празник и разочарова родители и ученици, като го замести с импровизирано шествие в двора на училището.
Възмущението ни е още по-голямо, тъй като патрон на училището са светите братя Кирил и Методий и отсъствието на възпитаниците му от участие в най-светлия български празник е недопустимо.
Възмутителен е и фактът, че решението е взето еднолично, без мнението на учители, ученици и родители.
Това, за съжаление, не е първата демонстрация на недостижимост и безотговорност от страна на ръководството, но с него чашата на търпението ни преля.
Проваленият финал на учебната година идва след серия от разочарования. Може би това е единственото училище в града, където в началото на учебната година първи и трети клас посещаваха една и съща занималня. Едва след намесата на общината, проблемът беше разрешен. Това е единственото училище в България, където въпреки разпоредбите на Министерство на здравеопазването първокласниците са на две смени. Това е училището, в което умишлено се поддържа едно средно ниво на образование, с цел учениците да не се прехвърлят в по-престижни учебни заведения. Училището, което не толерира и участието на децата в състезания, да не говорим за организация или предварителна подготовка.
Липсва какъвто и да е вътрешен ред в сградата, въпреки че от родителите се събират пари за охрана. По коридорите няма дежурни учители и цари анархия – деца, качени върху радиаторите в коридира, а зад тях широко отворени, необезопасени прозорци. Застрашително се поклащат картини с наполовина счупени стъкла в коридора към стола на учебното заведение. Може би средствата се харчат приоритетно за личен пиар на директорката по местни телевизии и радиа, вместо за образователна дейност и осигуряване на безопасни условия на работа.
Очевидно е, че едно от най-елитните училища някога, се крепи на старата си слава и не се развива по никакъв начин. Не е далеч времето, когато ще остане без ученици, предвид факта, че желаещите да учат в СОУ„Кирил и Методий” намаляват с всяка изминала година. Основната причина е, че вместо с таланта и постиженията на възпитаниците си, то вече е по-известно със своеволията на директорката си.
Похвално е, че се издава училищен вестник, но няма ли учители, които да научат децата на правопис? Ако думата „весник” изписана вместо „вестник” беше сгрешена само на едно място, бихме помислили, че е печатна грешка, но на две места, със сигурност е правописна. На това ли учат децата ни?
На нас ни пука за училището, което възпитава нашите деца! А на вас?
Разчитаме, че ще ни подкрепите за промяна в положителна посока. В противен случай ще бъдем принудени да вземем нещата в свои ръце – най-лесно е да преместим децата си вкупом в друго училище.
С уважение: Група родители
Бургас 24 май 2012 г.
Сподели:
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
78.
брат'
Учител-родител
08.12.2012 14:16:02
Рейтинг:
4
Колежки от камерния хор"В защита на Рени",с диригент В Милева и КГеоргиева
молим Ви сменете репертоара си.Няма да помогнете на Рени,само внасяте между нас -напрежение и храните у нея празни илюзии,че ще се върни. Знаем,че Ви е мъчно,но не за нея, а се страхувате.Колективът не търси реванш. Искахме тя да си ходи и сме
УДОВЛЕТВОРЕНИ.
Ела
09.12.2012 06:00:16
Рейтинг:
1
Поздравления, народе! Ликуваме в един глас всички! Чудесно е, че изразихте автентична емоция! Най-сетне - край на страха! И ако тук наистина са се осмелили да пишат действащи учителки от "К.и М.", то това е вече нов по рода си героизъм... На всички, омерзени и осквернени от Рени, както и на това хубаво училище, носещо святото име на братята, пожелавам най-доброто оттук нататък!
72.
Коя е Виолета Илиева?
08.12.2012 20:40:42
Рейтинг:
1
Г-жо Илиева, този текст е бил писан и публикуван много преди вие да станете шеф на РИО, следователно не е бил замислян като удар срещу инспектората и началника му, а е бил представян като един от многото преразказани истории чути от Налбантов. Вероятно сте запознати с текста, наясно сте какви глупости е говорел по ваш адрес Налбантов и въпреки това продължавате да го защитавате. Обяснете ни, в името на какво го правите! Нямате ли поне малко чувство за лично достойнство?
_________________
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка. За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката по най-прецизен начин. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а само намерения от негова страна, които така и не са се осъществили."
71.
Бой последен е този!
08.12.2012 19:30:42
Рейтинг:
3
От преждеговорившата става ясно, че се случва нещо необичайно зад кулисите на това уволнение. Въпросната Рени все още не се е предала и води бой... до последната капка кръв. Пустия му кокал, трудно се дава! Моля информираните, дайте повече сведения за случая, за да станем и ние свидетели на тия последни и отчаяни опити на Рени да задържи кокала! Извикайте и рефер ако трябва - да брои за нокаута!
70.
РЕНИ
08.12.2012 18:11:14
Рейтинг:
4
Сти
РЕНИ
08.12.2012 18:11:14
Рейтинг:
4
Стига с тази манифестация?! Не разбрахте ли ,че тя бе капката ,с която преля гневът на родителите.
Стига да търсиш вина в Ананиева и Илиева,не са ми приятелки,но поздравявам Илиева.
Оплакваш се ,че "6 месеца живееш в психологически стрес".Нас повече от десетилетие'ежедневно ни стресираш и
мачкаш.Сега пак продължаваш да ни плашиш с решението на съда и твоите приятелки да ни изнудват да правим подписка в твоя подкрепа.
Знаем как се вземат решенията и как ни караш да ги изпълняваме.Сега Казваш,че ние решаваме ,а ти горката изпълняваш нашите решения.Е това, ако не е ЦИНИЗЪМ?!!
Чистачките и техниците сега споделят как ги използваш,като домашни прислужници.
Рени,приеми факта,че няма да си директор.Това което правиш сега не е сила на духа,а липса на капка достойн - иство и ...
Не унижавай приятелките си, не ги вкарвай в циркови изпълнения.
Приеми реалностите и си НАУЧИ УРОКА.
69.
Сбогом Рени!
08.12.2012 15:46:12
Рейтинг:
2
Ко
Директорска болест
08.12.2012 08:58:52
Рейтинг:
2
Директорката ви е страдала от т. нар. "директорска болест". Тя е характерна най-вече за директорите на училища, които ако се задържат дълго време на поста си изперкват. Вижте аналогичен случай с директора на СОУ - Приморско:
_______________
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях...
______________
Налбантов живее в състояние на постоянен страх – мания за преследване или нещо подобно. Той е крайно подозрителен към учителите. Смята, че те са неговите главни врагове. Това били хората, които му желаели злото и постоянно мислели как да го свалят от директорския пост. Във всяко тяхно действие той съзира скрита заплаха за себе си. Затова постоянно следи учителите и иска да разкрие “скритите им замисли” и “коварни планове”, които те крояли против него.
В тази връзка Налбантов не търпи чуждото мнение. Иска всичко да е под негов контрол, да е предварително съгласувано с него. Затова не понася, когато по време на събрания някои учители изкажат някакво собствено, независимо или критично мнение. Това се възприема от него много болезнено, като предателство, едва ли не като покушение срещу живота му. Как можело някои си сульовци-пульовци да си изказват мнението!? Кои са те че да му дават акъл на него – НА САМИЯТ ДИРЕКТОР!? Цял ден Налбантов не е на себе си. В такива моменти се затваря в дирекцията и подтиска мъката си като се налива с алкохол. Обикновено това става в присъствието на определен кръг негови хора, които го успокояват. Основната тема за разговор е поведението на “заговорниците”. Как не ги било срам, кои са те, че да имат претенции, що не си налягат парцалите. Налбантов е направо разярен и дава пълна воля на чувствата си: “Ще ги унищожа бе! Ще ги убия бе! Направо ще ги смачкам тия боклуци! Ще запомнят те кой е Стоян Налбантов! Тия хора трябва да разберат – аз съм директора в това училище и каквото кажа аз това ще става!…Какво повече искат тия хора бе!? Работа им давам, заплата им давам. Ако не съм аз ще умрат от глад. Толкова много съм направил за тях! Как може да са толкова неблагодарни?!” Учителите, за които става въпрос и които Налбантов възприема като заговорници и негови лични врагове са З. Гайкова, Н. Тодорова, П. Пеева, Р. Бъчварова, П. Пеев, Д. Рашева (последната вече не работи в училището) и др. Обикновено в такива случаи “заговорниците” не разбират какви големи мъки са причинили на директора. Те просто са изказали някакво свое собствено мнение без да влагат в това някакви лоши мисли към когото и да е – най-малкото към Налбантов и затова не могат да предположат, че са направили нещо нередно.
В тази връзка много комичен е случаят с Петя Пеева. Нея Налбантов я мрази, само защото му сядала на стола в учителската стая – става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. “Коя е тя, че да ми сяда на стола бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
Явно е, че при Налбантов са налице симтомите на т. нар. “директорска болест”. Според някои мнения това не е болест, а един вид професионална деформация, но повечето специалисти са на мнение, че “директорската болест” си е чиста проба шизофрения и то в една от нейните тежки форми. Болестта се проявява рано или късно при хората на ръководни длъжности. Всеки, който е общувал с директори е забелязвал, че в определен момент тези хора започват да издишат и да превъртат – нещо им става. Обикновено първите симптоми се проявяват до два-три месеца след като лицето е било назначено на ръководния пост. Именно през този период познатите на болния констатират, че той много се е променил и вече не е същият човек както преди. Това е в резултат на някакви трансформации в мозъчната кора на болния, които го карат да загуби способността си за логически разсъждения и адекватно чувство за реалността около него. Болният започва да живее в някакъв илюзорен свят, който няма нищо общо с реалността. По цял ден прекарва времето си като се възхищава от себе си и се самовъзвеличава: “Как може да съм толкова гениален! Как може да съм толкова велик! Ако не съм аз светът ще пропадне!” Иначе болният е сериозно загрижен за съдбата на околните. Той най-искрено се чуди: ”Какво щяха да правят другите, ако мене ме нямаше! Добре, че съм аз, иначе без менe са заникъде!” Най-искрено той споделя с подчинените си какъв голям късмет са имали с такъв способен шеф като него. И най-важното, той си вярва, че е така. Непрестанно мисли по този въпрос – как можело неговите подчинени да са такива големи късметлии… Болният изцяло загубва способността си за водене на нормален разговор, за диалогичност, за водене на спор с излагането на необходимите доказателства и аргументи. Той е абсолютен монологист, признава само собственото си мнение, собствените си доводи и аргументи, а другите хора… те трябва само да го слушат и да изпълняват. И ако някой се осмели по непредпазливост да му противоречи, става нещо страшно. Тогава болният загубва контрол върху себе си и изпада в някакъв необуздан и първичен бяс. Започва да крещи, да вика, да заплашва. Държи се като малко дете, на което са му взели играчката. В такива случаи трябва да му се извиниш, да му върнеш “играчката” и да кажеш, че повече няма да правиш така – иначе тежко ти, с тебе е свършено… Последиците от тази болест са много тежки. Постепенно болният изцяло загубва човешкия си облик. Той вече не може да изпитва нормални човешки чувства, защото целият му живот е подчинен на една болезнена фикс-идея – как да се задържи на власт, как да властва над другите. Нищо друго не го интересува, защото ако не е на власт животът му загубва всякакъв смисъл… За съжаление тази болест е нелечима, или поне, не е известно някой досега да се е излекувал от нея. Възможно е един ден науката да измисли лекарство против рака, но против “директорската болест” едва ли ще измисли нещо.
64.
joro
07.12.2012 19:43:28
Рейтинг:
2
И на Н
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
чисто сърце иска и простота..”
безсилие и т.н.) на общински и регионални началници отговорни за образованието в Бургас.Защо не отговарят на обществената
потребност за промяна,към по добро,
в училище"Кирил и Методий".
Продължават да толерират директор,
на който от всякъде му личи "КАПАЦИТЕТА" и никой не може да му отрече "КАЧЕСТВАТА". Честит ни 15 .09.
Толкова дълбоко сте огорчени и осквернени от поведението на г-жа Р.Николова, че чак ви е срам да застанете зад собственото си име и за това пишете /по-точно изливате злъч и зелена течност от носа ви тече/ под псевдоними.
И именно защото на никой не му стиска да застане зад собственото си мнение и с достойнство да го изкаже никой няма да отговори на въпросите ви и истината, за която жадувате няма да възтържествува. И какво толкова лошо се е случило, като празнували в двора на училището?
се принуждават да напуснат,тъй като нямат избор.И оттам нататък въпросната Радева умишлено настройва учениците си към напусналото вече дете,възпитава ги в омраза към него,съответно децата я слушат,защото имат респекст от нея и тормозят детето.Години.Същото се случва и с родителите.Госпожата ги принуждава да подпишат декларация/звучи познато,нали/ което е в стила на Николова,че детето е проблемно и лъже,и те го правят,не защото са съгласни,а защото се притесняват това да не се случи и с тяхното дете!И никой от тях не се постави на мястото на низвергнатото,но има Бог,ще има възмездие!
От малко време е шефка на инспектората и направи на пух и прах отношения градени с години!
Скара приятели, уволни професионалисти градили имидж и кариери с години и постави на тяхно мето мекерета никому неизвестни и намерени по магистрали най-вероятно!
Нямам представа какво е било преди и какво е сега,защото съм в града от 10-тина години и смея да твърдя, че съм чул повече добри от колкото лоши неща за училището.
Това което обаче ме накара да пиша е следният факт.
След близо 22 години демокрация и многобройни партии и партийки, тази жена е успяла да оцелее, а аз знам, че всеки управляващ се стреми да "обсеби" такива като нея.Ако наистина е така , а това мисля може да се провери лесно, защото Бургас е голямо село, може само да и свалите всички шапка и да се замислите кой с кого е когато е на власт и не сменяли окраската си.Това скъпи пишещи се нарича демокрация и гражданско общество.Така, че преди да плюете по някого който и да е било добре помислете дали човекът го заслужава.
Нямам представа какво е било преди и какво е сега,защото съм в града от 10-тина години и смея да твърдя, че съм чул повече добри от колкото лоши неща за училището.
Това което обаче ме накара да пиша е следният факт.
След близо 22 години демокрация и многобройни партии и партийки, тази жена е успяла да оцелее, а аз знам, че всеки управляващ се стреми да "обсеби" такива като нея.Ако наистина е така , а това мисля може да се провери лесно, защото Бургас е голямо село, може само да и свалите всички шапка и да се замислите кой с кого е когато е на власт и не сменяли окраската си.Това скъпи пишещи се нарича демокрация и гражданско общество.Така, че преди да плюете по някого който и да е било добре помислете дали човекът го заслужава.