Луда директорка забрани шествие за 24 май, разпусна учениците и разплака родителите
За първи път в столетната си история най-старото училище на Бургас – СОУ „Св. св.Кирил и Методий“ не се включи в празничното шествие послучай 24-и май. Скандалът е безпрецедентен и със сигурност ще доведе до уволнението на директорката Радка Николова, ако изобщо от РИ на МОН реагират на гневното писмо, което се подготвя от разплакани и безкрайно разочаровани родители.
„Имаме първолак – завърши с отлична грамота, купихме му най-хубавите дрехи, защото казаха, че ще манифестира. За нас това е по-важна дата от 15 септември, дойдохме с дядо му на „Богориди“ още рано сутринта, заехме хубави места и чакахме да мине, но не видяхме нито внучето си, нито дори и един плакат на училището, което сме завършили и сме горди, че сме негови възпитаници“, каза 63-годишната Добрина Тонева, която се оплака в редакцията.
И други родители ни алармираха за безобразието, сравнимо с остра форма на психично разстройство, завладяло директорката Николова. Днес учениците пристигнали в двора на гимназията облечени с черни панталони и поли, с бели блузи. Месец преди това ги карали да репетират и те били подготвени за паметния ден, в който ще представят школото. Вместо манифестация обаче те получили разпореждане от класните и Николова да се повъртят наоколо и да си тръгват. Срамът е огромен и необясним, смятат родителите, припомняйки, че десетилетия преди Радка Николова да застъпи като директор, училището е било елитно под ръководството на покойната Милка Николова - майка на настоящия кмет Димитър Николов.
„Не можем да забравим, че по времето на Милка Николова за едно място в първи клас се бореха 480 деца при прием от 80 бройки. Тя беше истински педагог – скромна, ерудирана и човечна. Тази просто се държи като една луда, в момента и за три паралелки в първи клас не може да събере кандидати, родителите знаят, че нивото е паднало тотално и не искат да записват тук будните си деца“, казват по-възрастните учители.
На всичкото отгоре Николова се срамувала от българското си име Радка и напоследък почнала да се изписва в документите като Рени и да крещи на колегите, ако някой случайно сбърка и я нарече Радка, обясняват още колеги и възмутени родители, които не искат да се знаят имената им. Бесове.бг разполага с магнетофонни записи на твърденията им. Справка в официалния сайт на училището показа, че Радка Николова действително се изписва като Рени Николова.
Причината да вгорчи празника и да разпрати по домовете учениците си Радка Николова обяснила с това, че училището било пренебрегнато от Общината да премине първо в празничното шествие, тъй като носело името на самия патрон на Деня – светите братя Кирил и Методий. Доста преди 24 май тя писала заплашителни писма до зам.кмета по образование Йорданка Ананиева, че няма да участва в празничното шествие, ако не й даде първото място. Тази година нейното училище било поставено в списъка на 17-о, а тя претендирала, че било с висок ранг и заслужава първото и само първото, въпреки че рангът се определя от броя и авторитета на завоюваните награди от олимпиади у нас и в чужбина.
Ето какво казва Ананиева, която по принцип не влиза в подобни долнопробни конфликти предвид деликатния си характер: „Всичко, за което ме питате е вярно. Постъпката е нелогична, некрасива, болно ми е, защото това е моето училище“, каза тя.
Преди да влезе в екипа на кмета Николов през 2007 г., Ананиева бе дълго време психолог на гимназията, а след трагичната загуба на Милка Николова, която си отиде от злокачествено заболяване в разцвета на творческите си сили, Ананиева бе посочена единодушно от колектива за вр.и.длъжността директор до обявяването на конкурса. Радка Николова е близо десет години директор, но при нейното ръководство, всеобщото мнение е, че буквално дърпа школото назад и го принизява с подобни просташки изпълнения.
От дирекцията по образование в Община Бургас обясниха днес, че подредбата на училищата за парада се извършвала всяка година след заседание на директорите и това не е еднолично решение на Ананиева. Винаги на първите места се подреждали училищата, които чествали юбилейни годишнини, след това се редували през 6-7 групите на училища, които имат духова музика, за да бъде огласян през цялото време маршрута между пл.Тройката и Охлюва при Морското казино. Напр. м.г. последни дефилирали елитните гимназии като английската и немската, както и ОУ“В.Априлов“. Никой досега не се е сърдел, защото целта е наизлязлото множество в центъра на града е да види всички възпитаници и просветните им водачи. Винаги гражданите са оставали от началото до края, за да се насладят на красивата гледка от усмихнати лица с цветя.
„Днес аз марширувах с 5-годишната си внучка Виктория и след финала я разходих в морската градина, за да й покажа най-важното от тази дата – напр. пред паметника на Петя Дубарова заварихме ученици и учители от Търговската гимназия, пред паметника на Кирил и Методий видяхме представители на други три училища – никой не ги е организирал, просто това е била тяхната потребност. Поздравявам колегите си, че дават светъл пример и съм огорчена, че г-жа Радка Николова действително ме заплашваше по начин, който не й прави чест“, каза Йорданка Ананиева.
„Ако Милка Николова вижда и чува какво се случва в училището, което ни завеща, ще се обърне в гроба си“, коментираха възмутените родители днес. От уста на уста тази вечер скандалното поведение на приемничката със същата фамилия върви из заведенията с баловете и става все по-украсено и по-украсено.
Ние, от Бесове.бг, очакваме до 27 май началничката на регионалния инспекторат на МОН Виолета Илиева да излезе с официално становище по случая с Радка Николова.
Много по-зле от Николова, но е изпечена...
Рибата се вмирисва от главата!
Всичките тези факти (както и другите материали за СОУ "Н. Вапцаров"-Приморско) са разказани от лицето Стоян Николов Налбантов, а тук са само ПРЕРАЗКАЗАНИ от друг човек.
____________________________
ЕЛКА БОГДАНОВА - чистачка
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя е правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна. Всъщност Елка е леко малоумна и има някакъв дефект в говора, поради което много хора я мислят за циганка, защото говори с акцент и трудно комуникира на български.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се била забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж, когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът на Елка подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Споделяла е, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Най-редовно я привикват в полицията за кражбите, които стават в града и училището. Била е и следствена заедно с мъжа си за извършена съвместно с него кражба от някакъв турист.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Всички са свикнали с това и знаят, че ако нещо изчезне, то е неизменно свързано с клептоманията на Елка. Налбантов знае за всичко това, но е принуден да я търпи и прикрива.
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
__________________
(статия в бургаски е-вестник)
НЯМА ЛИ КОЙ ДА СПРЕ БОКСОВИТЕ МАЧОВЕ В ЦДГ – КИТЕН!?
_____________
В ЦДГ – Китен се устройват боксови срещи между учителите и директорката, където директорката е неизменен победител.
София Вълчева вече е предоставила цялата документация по тоя въпрос на медиите и КНСБ и се вижда, че нещата наистина са много сериозни. Затова и в КНСБ (все още тайно) наистина се готви процедура за "импийчмънт" на въпросната директорка, която раздава юмруци наляво и надясно. Но не знаем защо някой някъде е решил да не се разлайват кучетата и всичко да мине мирно и тихо без хората да разберат подробности за боксовите мачове с главен герой и победител в крайното класиране - директорката на ЦДГ "Пролет" гр. Китен. Това е всеизвестно и вече никой не го крие. Имало било междуличностни търкания - пълни глупости! Вижте част от кореспонденцията на София Вълчева с друг синдикален лидер от Приморско - Росица Бъчварова - учител по история в местното СОУ. Защо Вълчева моли Бъчварова да й помогне да я преместят в Приморско? - За да не я бият повече - това е!
___________
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Здравей! Имаме си големи проблеми с нашата директорка и се оплакахме на Янков. Той каза да опишем всичко в жалба и местата до които да я пратим. Една от тези, на които каза, си ти и затова утре с препоръчено писмо, ще ти пратим писмо до училището. Обади се на Янков, когато го получиш, защото той каза, че веднага ще дойде. Трябва да се действа бързо, защото ако разбере за писмото, директорката ни е способна и на физическа разправа. Ще станем за резил, на стари години и децата да ни се смеят, че учителките се сбили. Нетърпима е. Изобщо не иска и да чуе за нашите предложения. Каза, че щом кмета не подписал, тя да не е по-глупава, да подписва и всъщност дори не е разбрала за какво става въпрос. Не ни дава думата за нищо. Ни отчети за бюджета, ни колегиалност!
Налбантов, пасти да яде, пред тази. В Янков само ни е надеждата, защото всички останали, само си прехвърлят топката от един на друг. Приятна вечер, Роси! Гледай да не се разгласява още.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
тел. 0878****** -Коцето КНСБ
(тук се има предвид Константин Янков - председател на Синдиката на българските учители към КНСБ - Бургас)
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Добре, но защо не влезеш в чата
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Получи ли съобщението?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Да.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Защото имам работи и гости, правя вечеря. Ще вляза по-нататък.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
ок
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Обади ми се!
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Напиши ми номера си, че съм го изгубила. Моят е 0898******
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Всичко при вас наред ли е? Дадоха ли нещо за празника?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Нито стотинка, Роси. Има икономии, но не дава. Нито клас, нищо. И Янков уж, туй щеше да направи, онуй, а и той нищо. Ако се освободи място в Приморско, веднага ми се обади. Моля те!
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Утре ще и се обадя на тая директорка. Дай ми
служебния номер.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
0550/3****
Тя е днес цял ден на работа, а утре е втора смяна.
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИ
От група родители на ученици в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
За пореден път ръководството на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас показа, че за него няма правила и че личните амбиции на г-жа Рени Николова са над всичко. Въпреки желанието на децата да участват в манифестацията за 24 май и тренировките по време на учебни занятия, водено от емоции, ръководството на училището пренебрегна всеобщия празник и разочарова родители и ученици, като го замести с импровизирано шествие в двора на училището.
Възмущението ни е още по-голямо, тъй като патрон на училището са светите братя Кирил и Методий и отсъствието на възпитаниците му от участие в най-светлия български празник е недопустимо.
Възмутителен е и фактът, че решението е взето еднолично, без мнението на учители, ученици и родители.
Това, за съжаление, не е първата демонстрация на недостижимост и безотговорност от страна на ръководството, но с него чашата на търпението ни преля.
Проваленият финал на учебната година идва след серия от разочарования. Може би това е единственото училище в града, където в началото на учебната година първи и трети клас посещаваха една и съща занималня. Едва след намесата на общината, проблемът беше разрешен. Това е единственото училище в България, където въпреки разпоредбите на Министерство на здравеопазването първокласниците са на две смени. Това е училището, в което умишлено се поддържа едно средно ниво на образование, с цел учениците да не се прехвърлят в по-престижни учебни заведения. Училището, което не толерира и участието на децата в състезания, да не говорим за организация или предварителна подготовка.
Липсва какъвто и да е вътрешен ред в сградата, въпреки че от родителите се събират пари за охрана. По коридорите няма дежурни учители и цари анархия – деца, качени върху радиаторите в коридира, а зад тях широко отворени, необезопасени прозорци. Застрашително се поклащат картини с наполовина счупени стъкла в коридора към стола на учебното заведение. Може би средствата се харчат приоритетно за личен пиар на директорката по местни телевизии и радиа, вместо за образователна дейност и осигуряване на безопасни условия на работа.
Очевидно е, че едно от най-елитните училища някога, се крепи на старата си слава и не се развива по никакъв начин. Не е далеч времето, когато ще остане без ученици, предвид факта, че желаещите да учат в СОУ„Кирил и Методий” намаляват с всяка изминала година. Основната причина е, че вместо с таланта и постиженията на възпитаниците си, то вече е по-известно със своеволията на директорката си.
Похвално е, че се издава училищен вестник, но няма ли учители, които да научат децата на правопис? Ако думата „весник” изписана вместо „вестник” беше сгрешена само на едно място, бихме помислили, че е печатна грешка, но на две места, със сигурност е правописна. На това ли учат децата ни?
На нас ни пука за училището, което възпитава нашите деца! А на вас?
Разчитаме, че ще ни подкрепите за промяна в положителна посока. В противен случай ще бъдем принудени да вземем нещата в свои ръце – най-лесно е да преместим децата си вкупом в друго училище.
С уважение: Група родители
Бургас 24 май 2012 г.
Сподели:
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
78.
брат'
Учител-родител
08.12.2012 14:16:02
Рейтинг:
4
Колежки от камерния хор"В защита на Рени",с диригент В Милева и КГеоргиева
молим Ви сменете репертоара си.Няма да помогнете на Рени,само внасяте между нас -напрежение и храните у нея празни илюзии,че ще се върни. Знаем,че Ви е мъчно,но не за нея, а се страхувате.Колективът не търси реванш. Искахме тя да си ходи и сме
УДОВЛЕТВОРЕНИ.
Ела
09.12.2012 06:00:16
Рейтинг:
1
Поздравления, народе! Ликуваме в един глас всички! Чудесно е, че изразихте автентична емоция! Най-сетне - край на страха! И ако тук наистина са се осмелили да пишат действащи учителки от "К.и М.", то това е вече нов по рода си героизъм... На всички, омерзени и осквернени от Рени, както и на това хубаво училище, носещо святото име на братята, пожелавам най-доброто оттук нататък!
72.
Коя е Виолета Илиева?
08.12.2012 20:40:42
Рейтинг:
1
Г-жо Илиева, този текст е бил писан и публикуван много преди вие да станете шеф на РИО, следователно не е бил замислян като удар срещу инспектората и началника му, а е бил представян като един от многото преразказани истории чути от Налбантов. Вероятно сте запознати с текста, наясно сте какви глупости е говорел по ваш адрес Налбантов и въпреки това продължавате да го защитавате. Обяснете ни, в името на какво го правите! Нямате ли поне малко чувство за лично достойнство?
_________________
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка. За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката по най-прецизен начин. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а само намерения от негова страна, които така и не са се осъществили."
71.
Бой последен е този!
08.12.2012 19:30:42
Рейтинг:
3
От преждеговорившата става ясно, че се случва нещо необичайно зад кулисите на това уволнение. Въпросната Рени все още не се е предала и води бой... до последната капка кръв. Пустия му кокал, трудно се дава! Моля информираните, дайте повече сведения за случая, за да станем и ние свидетели на тия последни и отчаяни опити на Рени да задържи кокала! Извикайте и рефер ако трябва - да брои за нокаута!
70.
РЕНИ
08.12.2012 18:11:14
Рейтинг:
4
Сти
РЕНИ
08.12.2012 18:11:14
Рейтинг:
4
Стига с тази манифестация?! Не разбрахте ли ,че тя бе капката ,с която преля гневът на родителите.
Стига да търсиш вина в Ананиева и Илиева,не са ми приятелки,но поздравявам Илиева.
Оплакваш се ,че "6 месеца живееш в психологически стрес".Нас повече от десетилетие'ежедневно ни стресираш и
мачкаш.Сега пак продължаваш да ни плашиш с решението на съда и твоите приятелки да ни изнудват да правим подписка в твоя подкрепа.
Знаем как се вземат решенията и как ни караш да ги изпълняваме.Сега Казваш,че ние решаваме ,а ти горката изпълняваш нашите решения.Е това, ако не е ЦИНИЗЪМ?!!
Чистачките и техниците сега споделят как ги използваш,като домашни прислужници.
Рени,приеми факта,че няма да си директор.Това което правиш сега не е сила на духа,а липса на капка достойн - иство и ...
Не унижавай приятелките си, не ги вкарвай в циркови изпълнения.
Приеми реалностите и си НАУЧИ УРОКА.
69.
Сбогом Рени!
08.12.2012 15:46:12
Рейтинг:
2
Ко
Директорска болест
08.12.2012 08:58:52
Рейтинг:
2
Директорката ви е страдала от т. нар. "директорска болест". Тя е характерна най-вече за директорите на училища, които ако се задържат дълго време на поста си изперкват. Вижте аналогичен случай с директора на СОУ - Приморско:
_______________
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях...
______________
Налбантов живее в състояние на постоянен страх – мания за преследване или нещо подобно. Той е крайно подозрителен към учителите. Смята, че те са неговите главни врагове. Това били хората, които му желаели злото и постоянно мислели как да го свалят от директорския пост. Във всяко тяхно действие той съзира скрита заплаха за себе си. Затова постоянно следи учителите и иска да разкрие “скритите им замисли” и “коварни планове”, които те крояли против него.
В тази връзка Налбантов не търпи чуждото мнение. Иска всичко да е под негов контрол, да е предварително съгласувано с него. Затова не понася, когато по време на събрания някои учители изкажат някакво собствено, независимо или критично мнение. Това се възприема от него много болезнено, като предателство, едва ли не като покушение срещу живота му. Как можело някои си сульовци-пульовци да си изказват мнението!? Кои са те че да му дават акъл на него – НА САМИЯТ ДИРЕКТОР!? Цял ден Налбантов не е на себе си. В такива моменти се затваря в дирекцията и подтиска мъката си като се налива с алкохол. Обикновено това става в присъствието на определен кръг негови хора, които го успокояват. Основната тема за разговор е поведението на “заговорниците”. Как не ги било срам, кои са те, че да имат претенции, що не си налягат парцалите. Налбантов е направо разярен и дава пълна воля на чувствата си: “Ще ги унищожа бе! Ще ги убия бе! Направо ще ги смачкам тия боклуци! Ще запомнят те кой е Стоян Налбантов! Тия хора трябва да разберат – аз съм директора в това училище и каквото кажа аз това ще става!…Какво повече искат тия хора бе!? Работа им давам, заплата им давам. Ако не съм аз ще умрат от глад. Толкова много съм направил за тях! Как може да са толкова неблагодарни?!” Учителите, за които става въпрос и които Налбантов възприема като заговорници и негови лични врагове са З. Гайкова, Н. Тодорова, П. Пеева, Р. Бъчварова, П. Пеев, Д. Рашева (последната вече не работи в училището) и др. Обикновено в такива случаи “заговорниците” не разбират какви големи мъки са причинили на директора. Те просто са изказали някакво свое собствено мнение без да влагат в това някакви лоши мисли към когото и да е – най-малкото към Налбантов и затова не могат да предположат, че са направили нещо нередно.
В тази връзка много комичен е случаят с Петя Пеева. Нея Налбантов я мрази, само защото му сядала на стола в учителската стая – става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. “Коя е тя, че да ми сяда на стола бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
Явно е, че при Налбантов са налице симтомите на т. нар. “директорска болест”. Според някои мнения това не е болест, а един вид професионална деформация, но повечето специалисти са на мнение, че “директорската болест” си е чиста проба шизофрения и то в една от нейните тежки форми. Болестта се проявява рано или късно при хората на ръководни длъжности. Всеки, който е общувал с директори е забелязвал, че в определен момент тези хора започват да издишат и да превъртат – нещо им става. Обикновено първите симптоми се проявяват до два-три месеца след като лицето е било назначено на ръководния пост. Именно през този период познатите на болния констатират, че той много се е променил и вече не е същият човек както преди. Това е в резултат на някакви трансформации в мозъчната кора на болния, които го карат да загуби способността си за логически разсъждения и адекватно чувство за реалността около него. Болният започва да живее в някакъв илюзорен свят, който няма нищо общо с реалността. По цял ден прекарва времето си като се възхищава от себе си и се самовъзвеличава: “Как може да съм толкова гениален! Как може да съм толкова велик! Ако не съм аз светът ще пропадне!” Иначе болният е сериозно загрижен за съдбата на околните. Той най-искрено се чуди: ”Какво щяха да правят другите, ако мене ме нямаше! Добре, че съм аз, иначе без менe са заникъде!” Най-искрено той споделя с подчинените си какъв голям късмет са имали с такъв способен шеф като него. И най-важното, той си вярва, че е така. Непрестанно мисли по този въпрос – как можело неговите подчинени да са такива големи късметлии… Болният изцяло загубва способността си за водене на нормален разговор, за диалогичност, за водене на спор с излагането на необходимите доказателства и аргументи. Той е абсолютен монологист, признава само собственото си мнение, собствените си доводи и аргументи, а другите хора… те трябва само да го слушат и да изпълняват. И ако някой се осмели по непредпазливост да му противоречи, става нещо страшно. Тогава болният загубва контрол върху себе си и изпада в някакъв необуздан и първичен бяс. Започва да крещи, да вика, да заплашва. Държи се като малко дете, на което са му взели играчката. В такива случаи трябва да му се извиниш, да му върнеш “играчката” и да кажеш, че повече няма да правиш така – иначе тежко ти, с тебе е свършено… Последиците от тази болест са много тежки. Постепенно болният изцяло загубва човешкия си облик. Той вече не може да изпитва нормални човешки чувства, защото целият му живот е подчинен на една болезнена фикс-идея – как да се задържи на власт, как да властва над другите. Нищо друго не го интересува, защото ако не е на власт животът му загубва всякакъв смисъл… За съжаление тази болест е нелечима, или поне, не е известно някой досега да се е излекувал от нея. Възможно е един ден науката да измисли лекарство против рака, но против “директорската болест” едва ли ще измисли нещо.
64.
joro
07.12.2012 19:43:28
Рейтинг:
2
И на Н
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.
там тя ме гепи и правихме луд секс
много е палава и има големи цомби
френският го знае перфектно
Хайде да не обиждаме кварталните училища!Аз съм учител в едно такова училище и мога да ти кажа,че там учат много хубави деца. А тръгналите по лошия път могат да бъдат и от училищата в центъра....
Ама вижте тя е с много връзки затова е постоянно проверявана и понеже е "некадърна" от проверките все излизат забележки от рода"не си си подвързала тетрадката" и "учебниците ти с а смачкани"
Колкото и да сте отровни не можете да отровите професионализма на тази жена, но пишете това Ви е работата.
Успех на всички злобари и некадърници
- към журналиста (който и да е той): редно е да се представи и другата гледна точка, в случая на госпожа директора;
- към пишещите коментари: застанете зад собствените си имена, а не зад маската на анонимните псевдоними (ироними);
- към госпожа директора: след втората световна война, когато генерал Шарл дьо Гол влиза в политиката, той е наречен луд от един френски вестник. Генерал дьо Гол представя медицинско свидетелство и осъжда въпросния вестник.
За статията е ясно че е поръчкова, защото има решение не на Директора а на колектива и то според мен е правилно, не защото училището не е на първо място, а поради факата че няма справедливо и прозрачно решение за определяне на местата, което пък би следвало да е важно за всяко едно училище в града.След катог-жа Ананиева толкова милее за училището за втори мандат какво конкретно е помогнала на същото или се помага само на близки до влстимащите и когато откажеш да си покорен следват атаки(жалко че не бе това идята на примиера и все си мисля че и той и кмета не са наясно кави ги вършат "млаките" хора на които са гласували доверие).Но какво ли ме учудва цялото ни общество е такова и когато Б.Борисов, каза че сме лош материал всички възроптаха.Истината боли.
За авторката на статията няма да правя коментар, защото от написаното личат качествата и на "журналист" и опазил ме господ че всички не са такива като нея
А за Николова не се безпокойте, всички родители,ученици и целия колектив са зад нея!!Та тя не се крие като мишка, а винаги е защитавала всички с ум и професионализъм.Няма такъв Директор като нея!!!Но свички знаем ,че за мръсотия нямаме равни на себе си!!!На толкова много хора е помогнала ...,но къде са те.... Нека застанат до нея и я подкрепят както заслужава!!!!
Браво Бесове! Само вие имахте смелостта да кажете наглас цялата истина, другите медии просто смачкаха по едно обяснение!
Но не одобрявам и крайната постъпка на сегашната директорка.
Но не ровете костите на г-жа Николова. В желанието си да се подмазвате на кмета само ще го изнервите.
погледнете в курвенските сайтове за запознанства, тя фигурира там със снимки и със собственото си име
Има си начини и административни похвати да се реши казуса, без да се обижда опонента, че е луд.
Ако е нарушил разпоредбите и обидил родители и възпитаници с деянието си, едва ли начина да се докаже и санкционира това е като се обижда и нарича луд.Но това е реалността, капацитета и възпитанието на изданието.Толкова можете. Трудно ви е да бъдете елегантни и перфектни, дори и в подлагането си пред кмета!