Уволнената училищна директорка Рени Николова ще съди Инспектората
Рени Николова,
която бе освободена от поста директор на СОУ "Кирил и Методий", е
депозирала искова молба до Бургаския районен съд, с която оспорва
уволнението си.
Искът е за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение, съобщава "24 часа".
След като школски директор в Бургас не бе уволняван от години, на 3
декември началникът на просветния инспекторат Виолета Илиева подписа
дебела заповед, в която се изброяват повече от 60 нарушения на
директорката.
Ситуацията предизвика разнопосочни коментари в доста
широк кръг, тъй като случилото се засяга от една страна учителския
състав, от друга - стотици семейства, чиито деца учат там.
Всички мотиви за освобождаването ми са формални, няма нито едно
сериозно основание, заяви Николова. Тя реагира почти моментално с жалба,
адресирана до президента, премиера, председателят на образователната
комисия към НС и до просветния министър.
Фарс и срамен акт за
демокрацията - така определя уволнението си Николова. Според бившата
вече директорка тя е жертва на "целенасочена, преднамерена и абсолютно
тенденциозна кампания", която е започнала заради отказа на школото да
участва в манифестацията на 24 май. Николова припомня, че това е станало
след решение на педагогическия колектив заради отреденото за трета
поредна година по-задно място в шествието - 17-то.
Запитване за реда на манифестиращите училища е било отправено до
ресорния зам. кмет Йорданка Ананиева. Николова се съмнява в
откровеността на отговора й - че редът е определен от комисия от
директори.
Така в деня на патрона си учениците от СОУ "Кирил и
Методий" не се пуснаха в общоградското шествие, а празнуваха сами в
училищния двор. Никъде не е записано, че манифестацията има задължителен
характер, аргументира се уволнената шефка.
На 28 май, докато Николова е в болнични, в "Кирил и Методий" започва основна проверка, приключила с предупреждение за уволнение.
Констатираните "нарушения" винаги се раздробяваха в няколко точки и
повтаряха едно и също нещо във всички поредни протоколи, което е нелепо и
непрофесионално, брани се педагожката. Тя е оспорвала по съдебен ред и
тази заповед.
Има висящо дело, би трябвало да се изчака
произнасянето на съда, преди да се наложи следващото наказания,
коментира Евгений Мосинов, който представля Николова в делата.
Ще си
търся правата по всички възможни начини, категорична е директорката. В
подкрепа на тезата си за формалност на основанията, тя посочва надписани
лекторски в размер на 5 лв. в ползва на преподавателка, както и
изписването от друга на ФВС в дневника, вместо на пълното "физическо
възпитание и спорт".
Според адвокатити на Николова при освобождаването й е нарушен текст
от Кодекса на труда, който я защитава заради определено заболяване.
Тя
пък заедно с твърдото решение да води дела до край дамонстрира и
философско отношение към ситуаицята. Смята, че случилото се има и добра
страна, защото й помогнало да прецени хората около себе си, а колегите й
- да разберат какво са загубили. Казва, че колективът е написал
протество писмо, но не го е депозирал по официален ред заради оказан
натиск.
След уволнението на Николова като временно изпълняващ
длъжността е назначена един от заместниците й - Милена Гергицова.
Постоянен шеф ще бъде назначен след конкурс, който предстои да бъде
обявен.
Виолета Илиева: За нея институцията регионален инспекторат не представлява нищо
През последните години от това училище няма изявени деца, казва началникът на РИ на МОН -
Г-жо Илиева, от години не е имало уволнен директор. Защо се стигна до тази извънредна ситуация?
- Фактът, че не е имало уволнение на директор това не означава, че не са констатирани системни нарушения на дейността. Може би подходът е бил друг. Голяма част от директорите, след като са им правили 1,2 3 проверки, са напускали. В конкретния случай директорът не напусна сам.
- А имаше ли предложение към Николова да напусне сама?
- Ние с нея не сме се виждали. Според резултатите от друга проверка, извършена през 2009 г. тогава са констатирани нарушения установени и сега. Това показва системност. Едно от недоволствата на родителите е по отношение на неправомерното събиране на средства от директора на училището. Установено е, че е събрана сума от 5400 лв., от които са изхарчени 4700 лв. - 2260 за коктейл, 321 лв. за ядки, плодове и алкохол, 889 лв. за почерпка, 200 лв. за отпечатване на вестник, 1174 лв. за наем зала. Училищното настояелство не е било пререгистрирано. Цялата тази проверка е дадена в прокуратурата. С постановление обаче е отказано да се образува досъдебно производство. Това са констатации от проверката на министерството. В тях се казва, че независимо от наличието на сериозни нарушения от директора - става въпрос за същото лице - от него не са искани писмени обяснения във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност. Т.е. предходният началник не е изпълнинл задълженията си. Аз не искам да изпадам в тази хипотеза.
- Кое е най-същественото нарушение, свързано с организацията на учебния процес?
- От началото на учебната 2010-2011 г. във връзка с целодневната организация на обучение само в първи клас, е задължително първокласниците да се обучават само преди обед, а след обед да е занималнята. Тава е абсолютно задължение, изписано в Правилника за прилагане на закона.
- Допустим ли е компромис, когато базата не е достатъчна?
- Директорът трябва така да направи своя разчет, да извърши регламентиран прием, съобразен с наличната база. Това не е направено. Колегите отиват в училището за друга проверка и установявят, че задължителната подготовка на първокласниците се осъществява след обед. Изготвя се констативен протокол, следва заповед със задължителни предписания - за втория учебен срок учениците да учат само преди обед. Тогава отидохме отново на проверка, пак по друг повод, и попадаме на същата ситуация - първокласниците учат след обед. Значи за този директор институцията регионален инспекторат няма никакъв авторитет, не представлява нищо.
- Това ли е най-сериозното провинение?
- Това беше основание на Рени Николова да бъде наложено наказание "предупрежение за уволнение".
- Според Николова, при положение, че първокласниците са на училище цял ден, няма съществено значение коя част от обучението е сутрин и коя - след обед.
- Не е така. Нормално ли е сутрин да играят, да пея и танцуват, а след обед - да има занимания. И защо не го прави? Не може в целия град да е по един начин, а само в това училище да е обратното.
За новата учебна година, въпреки че Рени Николова знае, че върху нея е концентрирано вниманието на инспектората - след всяка проверка има предписания и последваща проверка, отново не се съобрази със задължителни изисквания. В първи клас броят на учениците в една паралелка трябва да е 22. По изключение може да се завиши с 2-ма. Но не повече от 24. От март всяко училище започва да изработва свои правила за прием като се следват същите принципи - да няма струпване в центъра за сметка на кварталите. В цял град това се спазва - в СОУ "Кирил и Методий" - не. В едната паралелка има 26 деца, в другата - 29. Приети са ученици за 5 паралелки, а са формирани 4. Констатирахме, че това не е спазено, а Николова ни заяви "Аз ще си взема становище от министъра".
- Заради това ли училището се озова на 17-то място в реда за манифестацията на 24 май, макар че носи имената на Кирил и Методий?
- Инспекторътът няма никакво отношения към тази подредба. През последните години от това училище няма изявени деца. А доколкото знам, логиката при определяне на реда е точно такъв. Училището е с профил изобразително изкуство и в това отношение е единственото в града. Би следвало интересът към този профил да е изключително голям. А има само една паралелка, която е под минимума. С решение на ОбС тя дори се дофинансира.
Босненският министър на сигурността е арестуван за корупция
Най-малко 10 души са убитите при нови израелски удари в Газа
Всичките тези факти (както и другите материали за учителките) са разказани от лицето Стоян Николов Налбантов, а тук са само ПРЕРАЗКАЗАНИ от друг човек.
________________________
ДОЧКА МИНЧЕВА - биология
Първата й връзка с Налбантов е била преди много години, когато тя е била помощник директор. Понастоящем тя има проблеми с наднорменото си тегло и затова Налбантов се оправдава как някога била по-слаба и по-привлекателна и затова я свалил, иначе сега нямало да й обърне внимание. Когато става въпрос за нея Налбантов обикновено прави коментарии за килограмите й: "За какво да я еба, по-добре да наеба някои слон вместо нея."
Преди известно време те пак подновили връзката си за кратко и е явно, че в случая това е станало по инициатива на Минчева.
Обикновено Налбантов отбягва да говори с подробности за секса с Минчева, защото се срамува от тази връзка.
Пак по това време Налбантов се хвали, че Минчева освен сексуалните услуги му правела много подаръци - предимно алкохолни напитки, бонбони, сладкиши и т. н. Явно е че тя му се е подмазвала или му е благодаряла за някаква услуга.
В случая Минчева му се отблагодарявала, защото Налбантов я бил повишил и я назначил като редовен учител по биология. Преди това тя е била само възпитател в прогимназиалните kласове.
В случая с нейното преназначаване за учител по биология Налбантов постига една от основните си цели. Жена му, Христина Налбантова, дотогава е работела като възпитател с ученици от началния курс и е получавала ниска заплата, защото е нямала квалификация за начален учител. След преназначаването на Д. Минчева, Налбантов назначава на нейното място жена си и по този начин й повишава и заплатата. За да постигне целта си той е трябвало да принуди титулярния учител по биология Недялка Милева да напусне работа, за да назначи на нейното място Дочка Минчева. За целта той в продължение на три години притеснявал Милева и се мъчил да я принуди да се пенсионира, за да освободи мястото. Но Милева не се съгласявала и тогава Налбантов започнал да й отнема част от часовете по биология, като вместо тях й давал часове по труд и техника. В крайна сметка на Милева постепенно й били отнети и всички часове в средния курс. Така тя се принудила да се пенсионира, но е явно, че това е станало почти принудително и то под силното давление на Налбантов.
Всичките тези факти (както и другите материали за СОУ "Н. Вапцаров"-Приморско) са разказани от лицето Стоян Николов Налбантов, а тук са само ПРЕРАЗКАЗАНИ от друг човек.
____________________________
ЕЛКА БОГДАНОВА - чистачка
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя е правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна. Всъщност Елка е леко малоумна и има някакъв дефект в говора, поради което много хора я мислят за циганка, защото говори с акцент и трудно комуникира на български.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се била забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж, когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът на Елка подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Споделяла е, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Най-редовно я привикват в полицията за кражбите, които стават в града и училището. Била е и следствена заедно с мъжа си за извършена съвместно с него кражба от някакъв турист.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Всички са свикнали с това и знаят, че ако нещо изчезне, то е неизменно свързано с клептоманията на Елка. Налбантов знае за всичко това, но е принуден да я търпи и прикрива.
- Г-жо Николова, създадохте прецедент като не допуснахте училището Ви да се включи в празничното шествие на 24 май. Предизвикахте гнева на родителите, на Общината, на Инспектората по образование...
- Г-жо Касабова, патрон на този светъл празник са братята Кирил и Методий и всеки нормален човек –бургазлия, българин, славянин, на този ден, ще ви каже, че споделя това, което аз и колегите ми от учителския колектив направихме. И можете да попитате всеки ученик, който я е завършил, че допреди 3 години ние винаги сме водили градското шествие. При това участват около 70-89 % от учениците и почти 100% от колегията.
- Кой реши преди три години, че трябва да се промени редът?
- Този, който организира шествието – Общината, респ. зам.кметът по образование г-жа Йорданка Ананиева, който го контролира. Преди 3 години за първи път бяхме подредени 13-ти и още тогава поставихме въпроса пред отдел „Образование“.
- Получихте ли отговор?
- Да, увериха ни миналата година, че вероятно е техническа грешка, че има нещо недообмислено и обещаха тази година твърдо: „нямате проблем“, нашата заявка за участие в шествието е още от началото на май.
- Родителите, които недоволстваха, че не са видели децата си на манифестацията, казаха, че повече от месец е имало репетиции в двора на училището, имало непрекъснато подготовка. В крайна сметка защо ги лишихте от общия празник?
- Първо – нека изясним, че шествието няма задължителен характер, а е израз на уважението ни към Светите братя. Когато получихме официално по имейла подреждането на училищата, видяхме, че сме на 17-то място. В кабинета ми в този момент имаше още шестима колеги, които спонтанно възнегодуваха: „Как е възможно да ни слагат пак на задни позиции, ние сме у-ще „Св.св.Кирил и Методий“, обадете се г-жо Николова в Общината и питайте защо е така!“. Аз се обадих в отдел „Образование“, поставих отново въпроса и от там ми отговориха, че имало някаква комисия от директори, която е направила подреждането.
- Да, и зам.кметът Ананиева казва, че има такава независима комисия и не тя еднолично решава кой кога да премине.
- Аз за такава комисия не знам! Ние не сме гласували за състав на такава комисия, която да класира или да прави по някакви критерии подреждането на блоковете. Ние не бихме имали никакви претенции, ако се казвахме училище „Иван Петканов“, но ние сме училище „Кирил и Методий“. Затова колективът се събра - да преценим как да процедираме. Попитах: „Искате ли да участваме в шествието на 17-та позиция?“, колегите категорично заявиха: „Не, това е ден, в който нашето училище трябва да излезе на предни позиции, имайки предвид, че носи името на патрона на празника“. Не сме имали необходимостта, нуждата или замисъла да водим войни или да влизаме в противоречия с Общината или другите училища.
- Да, но Вие като директор не представлявате частна образователна структура, а общинско училище. Началникът на Инспектора Виолета Илиева смята, че не сте действали като ръководител на училище, собственост на Общината и изпълняващо държавните образователни програми.
- Решението не е мое, а на 100 човека колектиз. Ако сте забелязали празничните шествия в другите градове, колоните се водят от училищата, които носят това име. Това е нашата презумпция. Затова не аз, а колегите написаха протестно писмо до кмета на община Бургас Димитър Николов и до зам.кмета по образование, на 22 май, в което изразиха огорчение от незачитането на училището. А след това колегите са събрали и подписи - над 70 учители и възпитатели. Очаквахме реакция, някакъв отговор, но такъв дойде едва на 28 май – понеделник.
- Какво пишеше?
- Че група училищни директори участвали в подредбата на блоковете и първото място е отредено на училището „П.Р.Славейков“, защото е с фанфарна музика и чества 100 години, а втората позиция е на Електротехникума, който празнува 133 години, доколкото си спомням, а като гимназия и 45 г., нещо такова. Искам да подчертая, че преди 3 години ние чествахме 145 г., но не бяхме на първа позиция, нали?! Това породи недоволството от страна на колегите. А родителите от своя страна задават неудобни въпроси, ние изпадаме в неловка ситуация да даваме отговори за нещо, за което няма как да отговаряме.
- Все пак, разбра се, че Вие сте провели празника в двора на училището. Така ли е?
- След като не получихме отговор до 23 май следобед, направиха комисия от колеги литератори, музиканти и всички специалисти от всички области, класни ръководители, изготви се сценарий за тържеството. Направихме прекрасно тържество, има го записано на видеоклип, можете да го видите, имах и тържествено слово. Не сме лишили своите ученици от празник, който продължи даже по-дълго отколкото цялото градско шествие.
- Звучите огорчена и ядосана, съжалявате ли, че така се развиха събитията след 24 май – проверка от инспектората?
- Няма защо да съжалявам! Показахме позиция, която защитава името на училището.
- Не се ли опасявате, че след като г-жа Илиева Ви е обидена, проверката може да открие нарушения, заради които да си идете?
- О, да, ако се търси под вола теле – да.
- Ще ви защитят ли колегите?
- Колективът е твърдо зад мен, твърдо! Абсолютно всички. Аз нямам обяснение защо ме проверяват. Предполагам, че е наказателна мярка - когато човек изказва свободно своето мнение и го отстоява в една демократична държава, не трябва да се притеснява, нито да се срамува. Ние сме училище, което е доказало в годините на какво е способно, с традиции, с много успехи във всички области, имаме награди от международни и национални олимпиади, състезания и т.н., ученици, които имат много високи успехи при кандидатстване във вуз. Колегите са висококвалифицирани, бяхме приети за членове на Кеймбридж асоциацията, сега сме национални първенци по английски език на национално състезание.
- Г-жа Илиева обаче смята, че е паднал авторитетът на училището.
- Как го разбра г-жа Илиева това?! Очаквам нейната статистика, да го докаже. Между другото, днес нейните експерти поискаха такава справка с наградите, ще я получат.
- Илиева се оплака, че не сте си вдигали служебния телефон на 23-ти май.
- Тя не ме е търсила, напротив – аз я търсих, но тя не ми вдигаше. Нека направим разпечатка. А аз й звънях на 28 май, защото излязох в отпуск (отдавна съм си пуснала молбата), да я информирам. И защото преди обяд същия ден ми се обадиха, че имало проверка в училище.
- Да и експертите са били унижени, два часа не са били приети?
- Казах ви, че не бях там, на мен ми се обадиха затова, аз не знаех, че са дошли проверяващи.
- Притеснявате ли се, че догодина може и да не сте директор заради този случай?
- Няма за какво да се притеснявам, аз съм директор от 14 години след честно спечелен конкурс, преди това имам 8 г. като експерт в регионален инспекторат. Познавах се с г-жа Милка Николова, бяхме близки с нея и не знам как ще прозвучи, но тя все казваше: „Рени, много искам ти да станеш директор на това училище“.
- Има един слух, че всъщност г-жа Ананиева не може да Ви прости, че не е спечелила конкурса за директор, тя яви ли се?
- Ананиева беше един от кандидатите, но не беше допусната от комисията, тя бе дълго преди това психолог в училището, но доколкото си спомням, се изискваше педагогически стаж, пряка работа с ученици. С г-жа Ананиева работихме близо 10 години преди да стане зам.кмет през 2007 г., имахме страхотни отношения, даже всяко лято тя ме заместваше. Няма никаква логика откъде се породиха тези отношения, още повече, че съм в отлични отношения с кмета г-н Димитър Николов – син на г-жа Милка Николова. Той винаги е бил отворен към проблемите на училището. Аз съм била борбена и винаги съм отстоявала позициите си, честта си, не мога заради един пост да си пречупя характера, да се променя. Човек на честа съм! Ръководя първото българско училище в града, което е на 143 години.
- Допускате ли, че в инспектората вече имат готов човек за вашия пост?
- Не съм сигурна, че има подготвен човек, но до мен достигнаха подобни слухове и е жалко, ако така се подхожда.
- Сгрешихте ли, че не станахте член на ГЕРБ, може би, ако имахте общи възгледи с г-жа Илиева, нямаше толкова сериозно да води тази проверка?
автор(и): Юлия Николова, прочитания: 2803, коментари: 0
Директорката на СОУ (Автор: Лина Главинова)
Скандал за пари разтресе бургаското СОУ "Св. св. Кирил и Методий" навръх празника му - 140 години от създаването. Родители подадоха куп жалби в Регионалния просветен инспекторат и до медиите, че директорката на училището Рени Николова накарала класните ръководители на децата да съберат по 5 лв. от родителите и да пазят това в тайна. Парите щели да отидат за коктейла по случай празника на училището в хотел "България".
"Парите са събирани от училищното настоятелство, не от мен и никого не съм карала насила. Не виждам какво лошо сме направили - и други училища празнуват празник, и други правят банкети", заяви Рени Николова.
По случая веднага бе назначена проверка на регионалния инспекторат.
Скандал за пари избухна в СОУ "Св.св. Кирил и Методий" навръх празника му - 140 години от основаването. Родители разпространиха писма в медиите и регионалния инспекторат, че директорката на училището задължила учениците да съберат по 5 лв. за празничен банкет в хотел "България".
"Докато класните ни призоваваха най-настоятелно да правим дарения за празника на училището, го приемахме нормално. Но нещата се промениха. Разбираме, че директорката на училище "Кирил и Методий" Бургас е наредила на всички учители да търсят спонсори и да задължат всеки ученик да даде по 5 лв. за коктейл в ресторант. Госпожа Рени Николова ги задължавала да пазят това в тайна", пише в сигнала до медиите, получен в редакцията на "Морски Труд" вчера.
Заради писмата инспекторатът назначи светкавична проверка, която да уточни истината.
Това не е първата проверка в училището. На всички досега обаче резултатите са били отлични, заяви директорката на СОУ "Св. св. Кирил и Методий" Рени Николова.
В писмата си родители изнасят и други факти - как учителите били задължени да отидат на екскурзия, която да им бъдела като премия за края на годината. Парите идвали от бюджета на училището - по 100 лв. на преподавател. Те обаче нямало да се дават на ръка, а учителите били длъжни да се подпишат, макар и да не участват в екскурзията.
"Защо не ползват тези пари за банкета?", възмущаваха се родители вчера.
На 11-ти май - понеделник, СОУ "Св. св. Кирил и Методий" чества патронния си празник, а заедно с това и 140 години от основаването на училището, което е най-старото и най-голямото в областта.
За целта била организирана пищна програма, която включвала концерт в Дома на нефтохимика и последващ коктейл в хотел "България", на който били поканени много учители, общественици и целия Регионален инспекторат по образование. В знак на протест обаче работещите в инспектората не отишли на него.
Комисия от инспектората в момента проверява как стоят нещата с парите, давани за банкета, както и с въпросната екскурзия.
Това не е първият скандал, в който е замесено името на най-старото бургаско училище.
В края на януари тази година полицаи бяха принудени да търсят автор на анонимка по отпечатъци от пръсти. Писмото, написано на компютър, бе разлепено на всички дървета около училището и пуснато в пощенски кутии из целия град. То призоваваше да не се записват деца в първите класове на две определени учителки, за да не бъдат тормозени.
В защита на въпросните преподавателки, освен директорката Рени Николова тогава се обяви и зам.-кметицата по образование Йорданка Ананиева. Това обаче е разбираемо, защото преди да бъде назначена в общината, Йорданка Ананиева дълги години работи точно в това училище. "Напротив - записванията не са секнали", заяви тогава тя.
Доц. Таня Борисова, началник на образователния инспекторат
Не е морално да ходим по
банкети, платени от ученици
- Г-жо Борисова, как ще коментирате сигналите за събиране на пари в СОУ"Св.св. Кирил и Методий"?
- В инспектората получихме три сигнала за въпросните 5 лв., събирани за банкета. Двата са анонимни, но единият е подписан с имената на родителя. От вчера в училището работи назначена от мен комисия. За пореден път искам да подчертая, че никой и по никакъв повод не трябва да събира пари от деца и родители. Това може да прави само училищното настоятелство, с писмено решение. При това доброволно - ако искам, ще дам, ако не искам - няма.
Предстои и анкета с учители и ученици, които да разкажат давали ли са пари и защо.
- Защо не отидохте на коктейла?
- Целия инспекторат бойкотира въпросния коктейл. Защото не смятаме, че е морално да ходим да се черпим по банкети, платени с пари, събрани от децата. Родителите бяха възмутени, че им искат и по 5 лв., а децата им дори не са поканени на тържествения концерт за годишнината на училището.
- А какво ще кажете за въпросната екскурзия на преподавателите?
- Всеки от преподавателите ще бъде разпитан, за да се изясни ситуацията. Отделна проверка има и за екскурзията.
Рени Николова, директор на СОУ "Св.св. Кирил и Методий"
Не правим нищо
по-различно от другите
- Г-жо Николова, има ли решение на училищното настоятелство за събиране на пари за празника?
- Да, има решение. Има и банкова сметка, на която всеки може да преведе пари. Който иска - 5 лв. Който иска - повече, а който не иска - може въобще да не превежда. Не виждам какво лошо сме направили? Нищо по-различно от други училища, които честват празници с коктейли.
- Началничката на инспектората твърди, че не е морално да се черпят с пари на децата.
- А морално ли е тя да издава заповед, с която да забранява на всички колеги от инспектората да идват на коктейла? И самата тя защо отиде на коктейл в училището в Карнобат? Той с чии пари е платен?
- Как стои въпросът с екскурзията на учителите?
- Взехме решение да се изплатят премии по 100 лв. Но някои колеги предложиха да отидем до Охрид. Казах, че трябва да отидем всички - не мога едни да пратя на екскурзия, пък на други да дам пари на ръка. Но бяхме много заети покрай матурите, затова се отказахме и парите ще бъдат платени на ръка.
- Това не е първият сигнал срещу ръководеното от вас училище. Говори се, че имате и стара вражда с началничката на инспектората...
- Всичко дойде оттам, че съм морален и принципен човек. Не мога да търпя незаконосъобразни неща. Проблемите започнаха, когато тя ми нареди да приема ученици от Коджакафалията в паралелки с ранно чуждоезиково обучение, а аз се противопоставих, защото не е редно. Оттам-нататък станах най-лошата, дотам, че и на празника да ми пратят проверка.
- За мен 24-ти май винаги е бил най-българският празник. Всеки го усеща по своему, а и начинът на празнуване във времето се променяше. Аз например свързвам 24-ти май с божурите. Основното си образование завърших в училище „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Средец. В училището имаше традиция всяка година на този ден да ходим в местността „Божура” и да правим венци от божур. И досега, като чуя 24-ти май, си представям портрета на Кирил и Методий, окичен с венец от божури. В началото на 90-те години изчезна тържественото отразяване на този празник. Радвам се, че традицията се възстанови.
Все пак се работи с деца,а не с кукли.
_______________
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях...
______________
Налбантов живее в състояние на постоянен страх – мания за преследване или нещо подобно. Той е крайно подозрителен към учителите. Смята, че те са неговите главни врагове. Това били хората, които му желаели злото и постоянно мислели как да го свалят от директорския пост. Във всяко тяхно действие той съзира скрита заплаха за себе си. Затова постоянно следи учителите и иска да разкрие “скритите им замисли” и “коварни планове”, които те крояли против него.
В тази връзка Налбантов не търпи чуждото мнение. Иска всичко да е под негов контрол, да е предварително съгласувано с него. Затова не понася, когато по време на събрания някои учители изкажат някакво собствено, независимо или критично мнение. Това се възприема от него много болезнено, като предателство, едва ли не като покушение срещу живота му. Как можело някои си сульовци-пульовци да си изказват мнението!? Кои са те че да му дават акъл на него – НА САМИЯТ ДИРЕКТОР!? Цял ден Налбантов не е на себе си. В такива моменти се затваря в дирекцията и подтиска мъката си като се налива с алкохол. Обикновено това става в присъствието на определен кръг негови хора, които го успокояват. Основната тема за разговор е поведението на “заговорниците”. Как не ги било срам, кои са те, че да имат претенции, що не си налягат парцалите. Налбантов е направо разярен и дава пълна воля на чувствата си: “Ще ги унищожа бе! Ще ги убия бе! Направо ще ги смачкам тия боклуци! Ще запомнят те кой е Стоян Налбантов! Тия хора трябва да разберат – аз съм директора в това училище и каквото кажа аз това ще става!…Какво повече искат тия хора бе!? Работа им давам, заплата им давам. Ако не съм аз ще умрат от глад. Толкова много съм направил за тях! Как може да са толкова неблагодарни?!” Учителите, за които става въпрос и които Налбантов възприема като заговорници и негови лични врагове са З. Гайкова, Н. Тодорова, П. Пеева, Р. Бъчварова, П. Пеев, Д. Рашева (последната вече не работи в училището) и др. Обикновено в такива случаи “заговорниците” не разбират какви големи мъки са причинили на директора. Те просто са изказали някакво свое собствено мнение без да влагат в това някакви лоши мисли към когото и да е – най-малкото към Налбантов и затова не могат да предположат, че са направили нещо нередно.
В тази връзка много комичен е случаят с Петя Пеева. Нея Налбантов я мрази, само защото му сядала на стола в учителската стая – става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. “Коя е тя, че да ми сяда на стола бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
Явно е, че при Налбантов са налице симтомите на т. нар. “директорска болест”. Според някои мнения това не е болест, а един вид професионална деформация, но повечето специалисти са на мнение, че “директорската болест” си е чиста проба шизофрения и то в една от нейните тежки форми. Болестта се проявява рано или късно при хората на ръководни длъжности. Всеки, който е общувал с директори е забелязвал, че в определен момент тези хора започват да издишат и да превъртат – нещо им става. Обикновено първите симптоми се проявяват до два-три месеца след като лицето е било назначено на ръководния пост. Именно през този период познатите на болния констатират, че той много се е променил и вече не е същият човек както преди. Това е в резултат на някакви трансформации в мозъчната кора на болния, които го карат да загуби способността си за логически разсъждения и адекватно чувство за реалността около него. Болният започва да живее в някакъв илюзорен свят, който няма нищо общо с реалността. По цял ден прекарва времето си като се възхищава от себе си и се самовъзвеличава: “Как може да съм толкова гениален! Как може да съм толкова велик! Ако не съм аз светът ще пропадне!” Иначе болният е сериозно загрижен за съдбата на околните. Той най-искрено се чуди: ”Какво щяха да правят другите, ако мене ме нямаше! Добре, че съм аз, иначе без менe са заникъде!” Най-искрено той споделя с подчинените си какъв голям късмет са имали с такъв способен шеф като него. И най-важното, той си вярва, че е така. Непрестанно мисли по този въпрос – как можело неговите подчинени да са такива големи късметлии… Болният изцяло загубва способността си за водене на нормален разговор, за диалогичност, за водене на спор с излагането на необходимите доказателства и аргументи. Той е абсолютен монологист, признава само собственото си мнение, собствените си доводи и аргументи, а другите хора… те трябва само да го слушат и да изпълняват. И ако някой се осмели по непредпазливост да му противоречи, става нещо страшно. Тогава болният загубва контрол върху себе си и изпада в някакъв необуздан и първичен бяс. Започва да крещи, да вика, да заплашва. Държи се като малко дете, на което са му взели играчката. В такива случаи трябва да му се извиниш, да му върнеш “играчката” и да кажеш, че повече няма да правиш така – иначе тежко ти, с тебе е свършено… Последиците от тази болест са много тежки. Постепенно болният изцяло загубва човешкия си облик. Той вече не може да изпитва нормални човешки чувства, защото целият му живот е подчинен на една болезнена фикс-идея – как да се задържи на власт, как да властва над другите. Нищо друго не го интересува, защото ако не е на власт животът му загубва всякакъв смисъл… За съжаление тази болест е нелечима, или поне, не е известно някой досега да се е излекувал от нея. Възможно е един ден науката да измисли лекарство против рака, но против “директорската болест” едва ли ще измисли нещо.
(от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
Веднъж по време на една зимна ваканция учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения - казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне да получи апартамент в блока на специалистите - за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
_____________________
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
____________________
ДИАНА ЯНЕВА
- учител по химия, бивш помощник-директор
Още след като станал директор през 1995 г. Налбантов сменил зам. директорите и на този пост назначил Д. Янева. Неговите аргументи били следните: Щом директорът е бил най-големият курвар, то и заместничката му трябвало да бъде най-голямата курва. И наистина Янева има много лошо слава сред обществеността на Приморско и Царево. Известна е като лека жена, наричат я с най-различни обидни епитети - изтървана, развалена, голям шантаж, голям боклук и т. н. Самите ученици се отвращават от нея, наричат я гадна, злобна, перверзна, вулгарна. Неведнъж са я чували, най-вече извън училище да употребява цинизми и да псува.
За първи път е правила секс с Налбантов веднага, след като е била назначена за зам. директор. Това е станало в стаята до физкултурния салон. Първите впечатления на Налбантов са били, че тя е била много космата (явно има се предвид от кръста надолу). Правели са секс сравнително рядко, около 2-3 пъти в годината. Самата тя не крие, че е спала с него и много пъти го е обявявала на всеослушание.
През лятото на 1999 г. отношенията им се развалят, защото Налбантов е недоволен от работата й - занимавала се повече с бизнеса си и не поглеждала работата в училището. За да заглади положението тя се принудила да влезе при него в дирекцията и директно да поиска да правят секс. Казала му, че много държала на него и никога нямало да го предаде, след което започнала да разкопчава панталоните му и да му прави фелацио. Така отношенията им били изгладени. После във връзка с този случай Налбантов е споделял: "Що ми трябваше да се цапам с тоя боклук!"
Обикновено по отношение на секса Налбантов и Янева се намират в една негласна надпревара, кой повече бройки ще свали. Когато стане въпрос за морала му, той винаги се оправдава, че не бил само той такъв и дава за пример Янева - колко много бройки имала и т. н.
На телефона в училището постоянно я търсят най-различни мъже и тя непрестанно се интересува кой я е търсил, какво е казал, казва ако я търсят, какво да предадат. Много пъти подлага на коментар пред колегите си какви са качествата на различните мъже, които я търсят - тоз бил голям боклук, за нищо не ставал, другият бил такъв и такъв и т. н. Откровено говори пред колегите си за впечатленията си от секса, какъв голям кеф било и пр.
Според Налбантов тя била свързана със силови групировки, с които имала общ бизнес. Занимавала се и с прикрита форма на проституция. Типично за нея било да демонстрира курвенско поведение за да привлича мъжете и след това под една или друга форма да ги използва и да извлича някакви облаги от тях. Веднъж някакъв измамен мъж дошъл в училището и вдигнал скандал. Оплакал се на Налбантов, че Янева била купила някаква кола на много ниска цена и след това му я продала много по-скъпо. Затова я търсел за да му върне останалите пари. Налбантов се принудил да я прикрива и успял донякъде да заглади конфликта.
Във връзка с един друг подобен случай Налбантов много се обидил на Янева, защото не го държала в течение. В случая чрез покупко-продажба на имоти Янева успяла да придобие по спекулативен начин и на безценица апартамент в Бургас (близо до РИО, на ъгъла на "Гладстон" и "Сан Стефано"). Въпросният апартамент на Янева се намира на ул. Гладстон Nо. 107 в Бургас. На този адрес има
и регистриран телефон на нейно име - Диана Янева Костадинова - (056)30859.
Налбантов смятал, че тя била длъжна да го уведоми, за да се облагодетелствал и той. Във връзка с този случай Янева винаги е отричала да е закупувала такъв апартамент. Според Налбантов тя лъжела, за да можела по-лесно да придобие място за строеж в Приморско.
Янева е имала общ бизнес и с учителката по английски език Красимира Петкова, но впоследствие двете се скарват. Петкова твърди, че Янева постоянно я лъжела и крадяла от общите пари.
Диана Янева не е курва в истинския смисъл на думата. Тя се е принудила да стане такава и да демонстрира курвенско поведение, за да я забелязват мъжете и да й обръщат повече внимание. Така е успяла да си извоюва курвенски имидж и затова хората са си изградили тази погрешна представа за нея. Иначе Янева старада от комплекса, че е непълноценна жена и тежко преживява неуспехите си сред мъжете. Обикновено с нея ходят закъсали мъже и помияри, които не са виждали жена през живота си. Учителката по английски Красимира Петкова, с която Янева е скарана, казва за нея, че мъжете не я харесвали, защото си епилирала лицето, а понякога даже го бръснела с бръснач. Всичко това кара Янева да се комплексира и подтиска. Затова тя е принудена да играе ролята на курва, като смята че само по този начин хората могат да я възприемат като по-нормална жена и няма да забелязват недостатъците й и липсата на женственост.
Директорът Налбантов разпространява версията, че Диана Янева и учителката по руски Даниела Рашева са интимни приятелки и практикуват лесбийство. Когато Налбантов я бъзика на тая тема, Янева отговаря с недомлъвки и по принцип не отрича, че е приятелка с Рашева, но не казва категорично дали има интимна връзка с нея или не.
Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото по този начин той отмъщава на Рашева, с която много се мразят. Верно е, че Янева е много извратена и е в неин стил да говори глупости по свой адрес, но връзката й с жени все още не е доказана.
Постепенно Налбантов си дава сметка, че Янева не е за зам. директорскя пост, защото постоянно го излага. Много пъти той е бил шокиран от нейното развратно поведение и е споделял възмущението си от нея:
"Е как може тази жена толкова много да се чука, бе! Туй пък нейното на нищо не прилича!" Когато се налагало да прикрива някой от скандалите на Янева, Налбантов се хващал за главата и се чудел какво да прави. В такива моменти той се изявявал като един съвестен директор загрижен за морала на подчинените си. Много пъти е водил сериозни разговори с нея на тема морал, почтеност, целомъдрие. Опитвал се да я накара да разбере, че поведението й не е нормално за един учител, говорил й например, че още от епохата на Възраждането българският народ е свикнал да вижда в лицето на учителя една нравствено извисена личност, носител на висок морал и ярки нравствени добродетели, но тя така и не разбрала за какво става въпрос.
Така Налбантов се принудил да вземе мерки и да свали Янева от поста зам. директор. Но истината е друга - Налбантов бил принуден да прибегне към тази мярка, само защото не можел да допусне по отношение на секса и разврата някой друг, а не той да бъде първи - все пак той бил директор, а тя подчинен и било много дръзко от нейна страна тя да му отнема палмата на първенството и да засенчва славата му.
02.01.2013 15:49:14
Рейтинг:
1
БСП,БСП,е как може дебелаците като Евгений Мосинов,дето им забиват ножове в мазния гъз да сквернят теб,Партията Столетница???
-------------------------
Представители на националното ръководство на училищния синдикат „Подкрепа” заявиха, че никой не може да контролира училищните директори. Бяха цитирани случаи в които директорите на някои училища грубо нарушават закона и никой не им търси сметка. Мнението на синдикалистите е, че трябва да се премине на друга система за избиране или назначаване на директорите и тя да бъде мандатност.
Лидерите на учителския синдикат „Подкрепа” Илиян Петров и Георги Жожев разказаха как СУ „Петър Берон” – Тополовград, директорът задължил подчинените си да си пускат отпуск за Деня на народните будители, когато за цялата страна този ден е почивен и учителите не са длъжни да са в училище.
В други училища директори уволнявали и назначавали по свое усмотрение, което е в разрез с правилника. И това са предимно директори, които нямат необходимият опит да заемат такъв пост.
Освен това делигираните бюджета дават право на директорите да заплашват непослушните, да им намалят заплатите или направо да ги уволняват. Големи нарушения се допускат и при извършване на капиталните ремонти защото такова перо в делигирания бюджет няма.
Според учителския синдикат „Подкрепа”, 4 000 са директорите, които просто са заковани за постовете си и кадърни или не, никой не може да ги мръдне от там. Призива към присъстващите на срещата учители беше да не си мълчат, а да уведомяват съответните органи за подобни нарушения.