Мигрант изнасилва 5 дни жена в Италия. С какво това ни засяга?
Безконтролната миграция не е обикновен проблем, тя е срив на държавността
От два дни Италия ври и кипи – жена избяга чисто гола от апартамент в град Местре, където е била изнасилвана в продължение на 5 дни от нелегален мигрант от Тунис.
Колко още жени трябва да бъдат насилени, колко деца – травмирани, колко улици – превърнати в бойни полета, за да се осмели Европа да признае очевидното -
нелегалната миграция не е просто предизвикателство. Тя е организиран срив на държавността.
Трагедията в Местре, където нелегален тунизиец изнасили жена в продължение на 5 дни, не е изолиран случай. Тя е симптом на политическа парализа, морална слепота и институционален страх от истината.
„Хуманизъм“ без граници = хаос без последствия
Поканени с фанфари, защитавани от адвокати с НПО заплати, хиляди нелегални мигранти влизат в Европа без контрол, без проверки, без визия какво ще правят тук.
А когато някой от тях се превърне в изнасилвач, нападател или джихадист? Тогава всички мълчат – за да не бъдат обвинени в „ксенофобия“.
Европа трябва да избира: собствените си граждани или политкоректния разпад
Докато се опитваме да спасим света, губим себе си. Свикваме с ужаса. Превръщаме страха от истината в държавна политика.
И така отваряме вратата не за интеграция, а за престъпна култура, която не уважава нито закони, нито жени, нито живот.
И България е следващата спирка
Не си мислете, че това е само „италиански проблем“. Погледнете южната ни граница. Погледнете транзитните лагери. Погледнете статистиката на престъпността.
Ако не вземем мерки днес, утре ще пишем подобна новина и за Бургас, за Пловдив, за Видин.
Време е за контрол. Време е за избор.
Политиците се крият зад брюкселски директиви. Активистите замазват истината. Но ние, журналистите, нямаме право да мълчим. Защото по улиците върви не декларацията за човешки права, а обикновените хора, защото там шества реалността. А тя е стотици невинни жертни на убийство, грабежи, изнасилвания. На които властите отговарят с лицемерни сълзи и празни думи от рода на: "Няма да се предадем, няма да се иплашим!"
А истината е съвсем друга - ако не защитим обществото си, никой няма да го направи вместо нас.



















