Ето цитатите от „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, които обиждат българите

Според Шоу българите не четат и в цялата страна има само една домашна библиотека

Ключови думи: оръжията и човекът, бърнард шоу, народен театър, джон малкович, скандал, протести

Тема в развитие

"Предложи" да я набият довечера Вчерашната постановка показа безпомощна актьорска игра и абсолютно неадекватна режисура Ето цитатите от „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, които обиждат българите

Моята единствена България си вкара автогол Тия с Левски и Ботев по краката не са патриоти Вижте как протестиращите пред Народния театър бяха готови да линчуват големия актьор Владо Пенев До напрежение пред театъра се стигна заради неуместната постъпка на директора, твърди вътрешният министър Гаври ли се Бърнард Шоу с България? Защо в Израел не поставят „Моята борба“ на Адолф Хитлер? Изгледах "Оръжията и човекът" онлайн - за това ли читалищно ниво се вдигна целият този шум Аниматорът Теодор Ушев пребит от маскирани протестиращи, иска оставката на министър Джон Малкович в шок след щурма на Народния театър Тълпа неонацисти ни гонеше, удряха ни кой с каквото може, твърди режисьорът Тео Ушев Ще линчуват ли директора на Народния театър Васил Василев заради срамната пиеса "Оръжията и човекът"(ВИДЕО)) Споровете около „Оръжията и човекът“ - национални комплекси или браним националното достойнство В Народния театър репетират пиеса, представяща българите като некъпани варвари Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен театър „Иван Вазов“ Устата срещу Джон Малкович: Подиграва се с българите!

виж още

скрий

Поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу в Народния театър „Иван Вазов“ предизвика огромен скандал, а снощната премиера бе бойкотирана от активисти на ВМРО, начело с лидера Красимир Каракачанов и бившия евродепутат Ангел Джамбазки. Те негодуваха, че в сърцето на София, в народния ни театър ще се играе пиеса, която обижда българите и  славната ни българска армия.

Както за всичко останало, и по този въпрос мненията са полярни. Хората с либерални възгледи обявиха, че това е комплекс за малоценност на простия Ганя, че трябва да забраним и Алеко Константинов, който също е осмивал недъзите ни, че е признак на тотална селяния да се обиждаме от пиеса, писана преди 100 години.

Консервативните българи пък защитават националната чест и достойнство и не са съгласни в центъра на столицата ни да идва чужденец, който да ни се подиграва.

Разбира се, 99% от спорещите не са чели пиесата и защитават тезата, която е по-близо до техните възгледи. Затова ще публикуваме откъси от нея, които засягат хигиенните навици на българина и храбростта на армията ни.

Действието се развива в края на ноември 1885 г. в малко градче край Драгоманския проход. Българите са удържали славна победа над сърбите край Сливница, заслуга за което има и Сергиус Саранов, офицер от българската армия. Тази новина предизвиква буйна радост в дома на Катерина, нейния съпруг Петков и дъщеря им Райна. Майор Сергиус Саранов е годеник на Райна.

В хода на пиесата Катерина и съпругът ѝ Петков водят закачлив разговор у дома си, който става дума за хигиенните навици на българите – употребата на сапуна и водата. Катерина се оплаква, че има възпаление на гърлото. Петков отвръща, че това е, защото всеки ден си миела врата и допълва:

„Не са на добро тези нови обичаи. Всичко това миене не може да е добре за здравето, не е нормално. Имаше един англичанин в Пловдив, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е неправо смешно.“

Неочаквано в къщата нахлува швейцарецът Блънтчли – професионален войник, воювал на страната на сърбите, защото първи тях среща на път от Швейцария. В хода на разговорите Блънтчли се изказва снизходително за българската армия:

„Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“. /а същата тази армия е разгромила сърбите при Сливница/.

Бърнард Шоу описва българите от това време като доста изостанали. Семейството на Катерина е заможно и тяхната къща е единствената, която има два ката, прозорци и вътрешни стълби. /Авторът явно не е ходил нито в Копривщица, нито в Жеравна или някой друг от възрожденските ни градове и смята, че обикновените българи живеят в землянки/. Шоу никъде не е казал, че българите са неграмотни и изостанали балкански субекти, но това се подразбира - Катерина и съпруга й притежават единствената библиотека в България и един невиждан за страната ни „символ“ на прогреса – електрически звънец, за да извикат прислугата.

Но има и положителни неща - макар че семейството живее в дълбоката провинция, се стреми да бъде сред „цивилизованите хора“. Всяка година ходят в Букурещ за оперния сезон и прекарват по цял месец във Виена.

Както е известно, на 11 юни 1921 г. пиесата на Шоу под заглавие „Героите“ е играна на немски в Шьонбрун в постановка на виенския Бургтеатър. Българските студенти буйно протестират и настояват да не се играе. Към тях се присъединява и управляващият българската легация Панчо Дорев. В резултат на това пиесата е свалена от репертоара на театъра, но с успех се играе в Париж и Берлин.

Шоу не се вълнува много от тия реакции. Може би и ние не трябва да се вълнуваме толкова от неговото творчество.