Искаме зона в Бургас, но насила хубост не става
- Г-н Андреев, с решението си днес (21 април, б.р.) Общинският съвет отписа ли Бургас като вариант за правене на индустриална зона?
- Народът го е казал, той е мъдър и знае – насила хубост не става. Ние не натрапваме някакво партньорство. От тази гледна точка е нормално аз да докладвам на принципала, в случая министъра на икономиката, за нежеланието на общинския съвет в Бургас да развива този проект за нов индустриален и логистичен парк. И след едно по-сериозно обсъждане, ще вземем решение как да продължим. Но едно е ясно, аз го казах и на сесията – в Източна България такъв проект ще има. На българското Черноморие национална компания „Индустриални зони” ще развива проект. Оттам нататък вече…
- Кметът Николов каза, че на изборите през октомври съветниците, гласували против, трябва да се кандидатират във Варна, защото милионите левове сега ще отидат там. Как стоят нещата с вечния ни конкурент?
- Там ние имаме 400 дка, в непосредствена близост до пристанище „Варна Запад”, изцяло наша собственост и никакви пречки…
- Тоест във Варна не се налага решение на общинския им съвет.
- Нищо не се налага. Те ни карат, искат да присъединят още терени, защото това е на територията на община Суворово. Но на този етап ние нямаме нужда от допълнителна земя, неоправдано е да започваме зоната с 1000 декара. Ако решим да развиваме проекта във Варна, тези 400 декара са достатъчни на този етап.
- А как започна всичко в Русе, вие сте сред основателите на индустриалната зона там. Имаше ли дебати, спорове, обвинения за корупция, далавера, измама?
- През 2005 година в Русе свикахме извънредна сесия, за да решим дали да продадем на френската компания „Монтюпе” 140 декара в нашата индустриална зона. Беше отпускарско време и се притеснявах дали ще съберем кворум, но дойдоха 47 общински съветници. И при нас имаше опозиция, лични отношения, някои не можеха да се гледат. Но за радост загърбиха партийните пристрастия в името на Русе. Всички до един гласуваха „за” и така „Монтюпе” получи земята и по-късно инвестира 80 милиона евро.
- Доколкото разбрах, продали сте този огромен парцел за 1 евро на квадрат. Нямаше ли обвинения, че това е далавера, разграбване?
- Вижте, не трябва да се подхожда така повърхностно. Вярно е – продадохме земята евтино, но след това получихме 8,6 милиона лева от държавата по линия на Закона за насърчаване на инвестициите. Получихме тези пари до последната стотинка и инвестирахме всичко в зоната. Ако прибавим тези средства, които иначе нямаше да дойдат при нас, ще излезе, че сме продали един квадратен метър за 36 – 37 лева. Тази е истинската сметка. А това, че по-късно в зоната дойдоха и други инвеститори, че разкриха 450 нови работни места, че благодарение и на тях Русе се изкачи на второ място у нас по обем на чужди инвестиции?... Това колко струва?
- Някои съветници негодуваха, че в началото се е говорило за 10 милиона лева държавно участие в зоната, после сте ги намалили на 5 милиона. Имаше въпрос към вас дали тези двойно по-малко пари ще стигнат за такъв парк?
- В Русе, както ви казах, отначало получихме 8,6 милиона, но след това реинвестирахме в зоната и парите от продажбата на терените. Сега там вече са вложени в инфраструктура близо 18 милиона. На французите продадохме земята по 1 евро, в момента последните сделки са на нива от порядъка на 28 евро. Така щеше да бъде и в Бургас. Започваме с 5 милиона, след това реинвестираме парите от първите продажби.
- Казахте „щеше”. В минало време ли е вече логистичния парк на Бургас?
- Не знам – ще докладвам на министъра, ще решим.
Пък им вижте отчетите колко милиони усвоили за това ,колко за онова , надминават половин милиард, а сега ни убеждават ,че голяма е ползата от 5-те милиона и онези некакви декари общинска земя.
Та как досега не осигуриха работни места, а точно сега ще започнат.
Ако тръгнем по вашата крива логика за далавера, къде е тя? Имаме едно дружество 50/50 държавно и общинско. Като под общинско, означава решенията се вземат от ОС на Бургас. Така, че къде е далаверата тук с Николов, не той ще взема решение. Относно за продажбата на земята /големите страхове/ има договори, клаузи и т.н., които преди това гласуване за създаване на такъв парк общинските съветници можеха да ги разгледат и да кажат, с кое не са съгласни и да го променят в интерес на общината / т.е. за гражданите на Бс/, но не Николов иска да направи далавера.
Защо "големите герои", които гласуваха против не промениха някои клаузи с които не са съгласни, но все пак да има такъв парк, като хора от които зависи вземането на решение. Но не, по-лесно е да кажеш има далавера и точка. А иначе говорят и плюят пак Николов, че имало голяма безработица в Бс. Кажете ми това как се нарича?