Секс може да прави всяка, баница - не!
В днешно време всеки разбира от всичко, а много от жените смятат, че да си правиш хубаво селфи, е единственият ключ към успеха
След като успяхме да привлечем вниманието ви с думата "секс" в заглавието, е време да поговорим за по-важния въпрос - а именно по въпроса за баницата. Защото тази вкусотия е напът да изчезне от българските земи заради масовата ни невежест по темата как ние, като жени и истински българки, потомки на българската майка юнашка, можем да разточим няколко кори и да спретнем баница, от която да си оближеш пръстите.
Ще ме извините за сравнението между интимните отношения между двама души и баницата в заглавието, но то показва по-скоро днешния ни масов манталитет, отколкото да си служи за принизяване на едно от най-популярните и обичани български ястия. Защото едва ли има нещо по-велико от баничката! И го казвам без капка ирония!
В днешно време всеки разбира от всичко, а много от жените смятат, че да си правиш хубаво селфи, е единственият ключ към успеха. Лайковете са се превърнали във валута, социалният статус може да се вземе под наем, а уменията на домакинята и в кухнята се смятат за пълна досадна отживелица.
Но след като са такава отживелица, защо всички продължаваме с умиление да се сещаме за вкусовете, храните и преживяванията от нашето детство? Защо децата на 80-те и 90-те са все по-депресирани, стресирани и мечтаят за завръщане към корените? Защо въздишаме с наслада при аромата на питката, направена от баба или мама? Защо винаги, когато се връщаме от дълго пътуване, си поръчваме вкъщи да ни чака баница, направена от уморените бабини ръце? Защо на празници около масата продължават да ни събират все същите "простички" храни, макар през останалото време "да ходим на суши".
Защото, мили мои, всяка може да поръча суши, да си купи нещо ново от мола и да си качи ново селфи от далечна дестинация, но не всяка може да направи една проста баница. И това е факт! Защото за бабината баница се искат сърце и ръце. Да научиш тънкостите, да имаш желание да направиш нещо за някой друг, а не за себе си, да имаш мерак, както се казва.
Ако вие имате мерак да се научите и още не сте, свържете се с най-близката до вас баба или друга роднина, която да ви предаде този ценен урок.