Донесение, че Хитлер е жив, изскочи от досиетата „Кенеди“

Така е изглеждал през 1955 г. Хитлер (вдясно) според разсекретения документ

Ключови думи: хитлер, жив, аржентина, разсекретени документи, цру, убийство, кенеди, сащ, втората световна война

Тристраничен доклад на ЦРУ, в който със снимка се твърди, че през 1955 г. Хитлер е жив, се намира сред досиетата за убийството на Кенеди, които бяха разсекретени на 19 март по разпореждане на американския президент Доналд Тръмп. Това откри „Флагман“, след като прерови доста голяма част от тях. Публикуваните документи са в нахвърлян вид, не са систематизирани. Затова и до момента все още не са изследвани докрай от медиите.

На пръв поглед данните в доклада нямат нищо общо със смъртта на 35-ия президент на САЩ. Той представлява донесение на агента на ЦРУ „Симелъди-3“, направено на 29 септември 1955 година. „Симелъди-3“ от своя страна препредава разказ на свой познат, че негов добър приятел се е срещал с Хитлер в Колумбия. През 2017 година на търг бе предложен дневник на младия Джон Кенеди. От него се разбра, че той силно се е възхищавал на Хитлер. Това вече обяснява интересът на ЦРУ да присъединява и такива донесения към разследването за убийството на държавния глава.

Агент, който прави троен преразказ, не е учудващ за тайните служби. Практика е разузнаванията постоянно да притискат доносниците си за нови и нови доклади. По този начин се търси количество, трупат се папки, оправдават се отпуснатите пари. Като резултат съдържанието често представлява клюки или обикновени измислици. Това можеше да се види и в купищата разсекретени досиета на българската Държавна сигурност.

Разказаното от „Симелъди-3“ обаче не изглежда като съвсем пусти твърдения. През 2011 година английският журналист Джерард Уилямс и историкът Саймън Дънстан издадоха книгата „Сивият вълк: Бягството на Адолф Хитлер“. В текста, който после послужи за основа и на филм, те настояваха, че нацисткият диктатор не се е самоубил в своя бункер в Берлин през 1945 г., както твърди официалната историография, а е избягал в Аржентина. Заедно с него са били съпругата му Ева Браун, нейният зет Херман Фегелайн и няколко други нацисти.

.Уилямс и Дънстан основаваха заключенията си единствено на разкази, интервюта и разследвания, правени на терен в Аржентина. Сега за първи път написаното от тях получава някакво потвърждение и чрез документ на ЦРУ. Джерард Уилямс вече няма как да го разбере, защото почина преди три години.

„Симелъди-3“ е предал донесението си в аржентинската резидентура на ЦРУ в Буенос Айрес, която навсякъде в документа е наричана с прозвището „станцията“. Още в самото начало на доклада пише, че нито „Симелъди-3“, нито „станцията“ са в състояние да дадат интелигентна оценка на информацията и тя се препраща във Вашингтон „като възможен интерес“.

От текста се подразбира, че „Симелъди-3“ по всяка вероятност е бивш военен командир, който е участвал във Втората световна война. Най-вероятно е и германец, за което говорят цитираните информатори. Вече се знае, че след войната ЦРУ охотно е вербувало агенти сред доскорошните нацистки командири и войници, избягали в Латинска Америка. Някои от тях, които е смятало за носители на ценна научна информация, е внедрявало в американските институти като специалисти.

„Симелъди-3“ донася в „станцията“, че с него се е свързал „доверен приятел“, чиято самоличност би предпочел да запази в тайна, който обаче „е служил под негово командване в Европа и който в момента живее в Маракайбо (Венецуела - б.а.)“. Това говори, че въпросният приятел най-вероятно също е германец, избягал след края на войната. Той от своя страна му разказал, че през втората половина на септември 1955 г. бившият немски войник от СС Филип Ситроен му е доверил, че Адолф Хитлер е все още жив.

По-нататък пише следното: „Ситроен твърди, че се е свързвал с Хитлер около веднъж месечно в Колумбия по време на пътуването му от Маракайбо до тази страна като служител на КНСМ (Нидерландската кралска пароходна компания). Ситроен е доверил на приятеля на „Симелъди-3“, че не много отдавна се е снимал с Хитлер, но не е показал снимката. Той също така е заявил, че Хитлер е напуснал Колумбия за Аржентина около януари 1955 г. Ситроен е коментирал, че доколкото са изминали 10 години от края на Втората световна война, Съюзниците вече не могат да преследват Хитлер като военнопрестъпник.“

На 28 септември 1955 г. анонимният приятел на „Симелъди-3“ все пак успял тайно да се сдобие с въпросната снимка и ден по-късно му я показал, за да види каква ще е неговата реакция относно „възможната достоверност на тази фантастична история“. „Симелъди-3“ нямал коментар, но помолил приятеля си да му заеме снимката за известно време и побързал да я занесе в „станцията“. Там веднага ѝ направили копие, което е приложено към донесението. В документа пише, че лицето вляво от предполагаемия Хитлер е въпросният Филип Ситроен. На гърба на снимката има надпис „Адолф Шнитвайер, Колумбия, Тунга, през август 1954 година“.

Документът е подписан от Дейвид Бриксмор, вероятно резидент на ЦРУ в „станцията“. Други подробности няма посочени, ако изключим многото подписи и бюрократични уточнения, които са заели цялата първа страница. Архивиран е на 10 октомври 1955 г. На 2 юли 1963 са го извадили отново от архива, за да го заснемат на микрофилм. Това е последното уточнение върху него. Не става ясно кога е присъединен към досиетата „Кенеди“.

Снимка на уж криещия се Хитлер, който си е оставил разпознаваемите за цял свят характерни мустаци, изглежда нереална. Но така е само до момента, в който бъде вкарана в контекста на тогавашна Южна Америка. Континентът е поставен под почти прякото управление на Вашингтон. Навсякъде управляват или хунти, или правителства със силно военна участие. През 1954 г, когато се твърди, че е направена снимката, на власт в Колумбия е хунтата на ген. Густаво Рохас Пиниля, под чието крило избягалите германски нацисти се чувстват на сигурно място. Същото е положението и в Аржентина, управлявана от Хуан Перон, силно подкрепян от военните, които закрилят скрилите се там нацисти.
Уилямс и Дънстан настояват, че тяхното задълбочено изследване е разкрило, че Хитлер и групата му най-напред отседнали в голямо стопанство на 29 километра от гр. Сан Карлос де Барилоче, собственост на роднини на нидерландския принц Бернхард (1911-2004). А по-късно се преместили в имение - на 10 километра източно от същия град, което било с изглед към езерото Науел Уапи. То било недостъпно, до него не водели никакви пътища. Единственият начин да се стигне бил с лодка или хидроплан.

В книгата се твърди, че във второто имение Хитлер се е срещал с лидера на хърватските усташи Анте Павелич, който също избягал в Аржентина, след като югославските партизани събарят режима му и прекратяват съществуването на марионетната прогерманска държава Хърватия. Източниците на Уилямс и Дънстан разказват, че бягството на Хитлер е било организирано от Мартин Борман, който също се бил установил в Аржентина. Там той се подвизавал като бизнесмен в Буенос Айрес и е имал много добри контакти с правителството на Хуан Перон. Борман се представял с различни псевдоними, включително и като Даниел Дюпри от Белгия. Живеел в хотел „Плаза“ в аржентинската столица със своя германска любовница.

През 1955 г. Перон е свален от власт с военен преврат. Новото правителство започва сериозно да разследва отдавна плъзналите по света слухове, че нацистки военнопрестъпници се крият в Аржентина. Авторите на „Сивият вълк..“ твърдят, че през октомври същата година Борман премества Хитлер в хижа на още по-отдалечено място - на 43 километра от Сан Карлос де Барилоче. Там започва да го изолира от света, което разгневило бившия германски диктатор.

Според Джерард Уилямс и Саймън Дънстан разузнавателните служби на САЩ са знаели, че Хитлер е в Аржентина, както и че той е отнесъл там със себе си значителни средства. Двамата пишат, че Борман е успял да открадне по-голямата част от тях. В книгата се разказва, че Хитлер е починал в Аржентина сам, беден и психично болен на 13 февруари 1962 г. на 73-годишна възраст след претърпян инфаркт. Той е оставил след себе си „поне едно дете и своята отчуждена съпруга Ева Браун“, за която авторите вярват, че на 96-годишна възраст е била все още жива през 2008 г.

През 2009 година американският археолог и специалист по костите Ник Белантони и директорката на Центъра за приложна генетика в Университета в Кънектикът Линда Щраусбау са допуснати в Москва, за да анализират череп, съхраняван от 1945 година. За него още съветската историография твърдеше, че е на Хитлер. Той бил намерен от съветските войници сред овъглените останки на Хитлер пред бункера в Берлин.

Белантони успява да вземе проби от него и ги отнася в САЩ за анализ  Щраусбау затваря лабораторията си за три дни, за да се фокусира изцяло върху проекта, и използва техники, подобни на тези в криминалните лаборатории, за да извлече и анализира ДНК. Резултатите показват, че черепът, съхраняван и до момента в Държавния архив на Русия, принадлежи на жена около 40 г., което противоречи на твърденията, че е на Хитлер. Веднага след пресконференцията им руската Федерална служба за сигурност (наследничката на КГБ) опроверга твърденията им, заявявайки, че костите са автентични и са на Хитлер, без да посочва никакви допълнителни доказателства.

На 25 март Гилермо Франкос, началник на кабинета на аржентинския президент Хавиер Милей, обяви, че държавният глава е разпоредил разсекретяването на всички тайни архиви, свързани с избягалите в Аржентина нацисти, на бившата тайна служба на Хуан Перон и последвалите военни хунти - Секретари́я де интелихе́нсия дел еста́до. Той каза, че ще се обнародват и съществуващите документи в държавните агенции, включително тези за банкови и финансови операции, като нищо няма да остане скрито.

Смята се, че най-важните документи, сред които може да се крият и евентуални доказателства дали Хитлер наистина се е криел в Аржентина, се намират в Министерството на отбраната. Франкос заяви, че заповедта вече е в процес на изпълнение и документите ще видят бял свят в следващите седмици.