Чували ли сте за Циганския залив край Бургас? Историята на това райско кътче е невероятна
Това място може да се развие като уникална туристическа дестинация, има какво да покаже!
Днес вероятно малцина са чували или чели историята на Циганския залив – едно вълшебно кътче край Бургас. Противно на очакванията това не е плажът в Кумлука, където е най-голямото ромско гето в града. Наследниците на дребните асингани(недосегаеми, превод от гръцки), са там от 60-те години на миналия век или поне тогава се е оформило като гето. Първите данни за населване на ромите около Южния плаж датират отпреди Балканската война.
Истинският Цигански залив, такъв, какъвто е написан в редица исторически карти, се намира на 15-ина км от Бургас. Това е красивото днес Ченгене скеле, където по ирония на съдбата няма нито един ром. Самото му име е еволюирано от Цингене скела, Чингане искелеси до сегашното Ченгене скеле.
Първите данни за този район са от късния османски период, когато историографи пишат, че това място е населявано предимно от циганите. В сведения от 1784 година дори е обявен за град. Легендата разказва, че Васил Левски се е крил на това място, докато е правил пътуванията си от Цариградското пристанище към Дунав.
В началото на 20-ти век в залива е изградена карантинна станция, малко пристанище, няколко хана и странноприемници. През 20-ти век мястото постепенно се обезлюдява, в циганския пристан остават няколко ромски семейства, изхранващи си прехраната с плетенето на мрежи и рибарство.
През 1972 година тогавашният Бургаски градски народен съвет иска да направи разширение на пристанището и кметът Манол Бонев издава заповед лодките на рибарите да отидат на Циганския пристан.
„Бяхме изпратени на 15 километра от Бургас, а лодките, които не бяха преместени, останаха затрупани на кея“, спомня си Димитър Янчев, председател на рибарското сдружение „Морски сговор“ и неформален кмет на Ченгене скеле. След като рибарите са „изгонени“ от Бургаското пристанище, наета фирма построява вълнолом и изкопава два канала за лодките им, а после държавата забравя за тях, за десетилетия.
„Попаднахме на абсолютно диво място – нито път, нито ток, нито вода. Нямахме и транспорт, а коли притежаваха малко хора, дори велосипедите тогава бяха лукс. Първият автобус, който спираше сравнително близо до местността – на около два километра, тръгваше в 5 ч. сутринта от Бургас, когато лодките вече трябваше да са в морето. Не липсваха и скандали с кондукторките, защото не ни позволяваха да качваме в обществения транспорт тубите с горивото за лодките“, разказват старите рибари.
Така в стремежа си да оцелеят, те започват да облагородяват мястото с подръчни материали. Първоначално се правят заслони от дърва и изхвърлени на брега ламарини. Затова и първата улица, която се обособява в рибарското селище, е кръстена „Консервна“ – като символ на материалите, „дарени“ от морето. Постепенно рибарите започват да търсят начини за електрифициране на мястото и прокарват водопровод с питейна вода от най-близкото село – Ясна Поляна.
„След като разбрахме, че държавата няма да направи обещаното рибарско селище, всеки започна да се спасява кой както може. Аз очаквах, че много от хората ще се откажат, защото условията бяха наистина лоши, но не се случи така. Напротив, станахме по-задружни и започнахме да си помагаме в изграждането на къщички, колиби, бараки. Опитвахме се да имаме някакви елементарни удобства“, споделят още те. Ченгенето, както е известно на бургазлии, от 1995 година е защитена местност, заради естествените местообитания на редки видове птици, включени в Червената книга.
Ако днес човек отиде на това приказно място ще види, че животът там, сякаш е в друга реалност, сякаш си на снимачна площадка, а всичко наоколо е декор за ретро филм. В това се крие и романтиката на Ченгенето – вълшебно кътче, съхранило традициите на отмиращия занаят – рибарството, но не онова модерното с оборудване, кораби и платформи, а традиционното – в което човекът се бори с морето.
Мнозина наричат Ченгенето „държава в държавата”, тъй като тук животът е спрял и тече по собствени правила. В селището няма асфалтирани улици, медицински пункт, нито осветление, но си имат неформален „шериф”, който е с ранг на съдия от Върховния съд – каквото каже се изпълнява, думата му тежи и всички се съобразяват с него. В гората край селото има и паракликс, който според светската власт е незаконен. Дори празниците се честват по стар стил. Свети Николай Чудотворец, покровителят на рибарите, се почита не на 6-ти декември, а на 19-ти декември.
Всеки, който е посетил рибарското селище, неминуемо е усетил гостоприемството на местните хора. Тук никой не си тръгва ненахранен и ненапоен, никой няма да остане и без подслон, ако замръкне. Това са неписаните закони, по които се живее в Ченгенето.
*В разработката са използвани материали и на други медии
Мирослав Боршош отчете първите 100 дни начело на Министерството на туризма: „Работихме на 100%“
Спира това предаване по Нова ТВ, защото е адски тъпо
Наздраве!