Защо Борисов даде за пример на пловдивчани бургаската структура на ГЕРБ
Магистрала „Черно море“ няма да е приоритет на партията, за да не отиде „в забвение“ Северна България
05 Февруари 2017, Неделя, 08:50 ч.
Автор: Лъчезар ЛисицовБившият премиер обеща отново демонополизация на НЗОК
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов похвали бургаската структура на ГЕРБ и обяви лидера на НФСБ Валери Симеонов за най-добрия контрольор на строежа на оградата по границата с Турция.
Това стана на среща с партийния актив в Пловдив, предавана на живо във „Фейсбук“, като Борисов този път влезе в ролята на заместника си Цветан Цветанов, който обичайно обикаля структурите за подобни сбирки.
Експремиерът за пореден път се оплака от Патриотичния фронт, че си приписвали заслуги на кабинета, без да са участвали в изпълнителната власт. От друга страна негативите обирали само ГЕРБ. Борисов все пак благодари на съпредседателя на фронта Валери Симеонов.
„Няма как, ако не си в управлението да си направил оградата. Да, Валери Симеонов беше най-добрият строително-технически надзор, за което многократно съм му благодарил и поне пет пъти сме били заедно по оградата. И зная, че той ходи, гледа. Даже един път се преби с джипката, но остана тайно за медиите. Но човекът ходеше и гледаше, за което сме му благодарни“, заяви Бойко Борисов.
Подобно било положението и с „ракията“. Въпреки че Менда Стоянова била твърдо против, Борисов поел ангажимент пред Валери Симеонов и така били върнати старите норми за дребните производители.
Лидерът на ГЕРБ потвърди предизборния ангажимент за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – нещо, за което се бори упорито бургаският партиец Семир Абумелих.
„Демонополизацията на здравната каса е нещо изключително важно, за да може една или две, или колкото са частни, да контролират здравната каса. Защото ако се върнете извън мандата на ГЕРБ, всяка година, накрая на годината здравната каса по 200, по 300, по 400 млн. лева се доплаща. А що се доплаща – защото се харчи неразумно или се източва. Едно от двете. Но в нашите две години не се доплаща“, обясни днес Бойко Борисов.
Той обаче добави, че сега започнали смени в НЗОК на хора, които пречели и били неудобни за тези, които вършат злоупотреби.
Бойко Борисов коментира защо не са направили магистралата между Бургас и Варна и защо тя няма да е приоритет и за следващ мандат.
„Беше голямо изкушение да не направим „Черно море“ магистралата. Голямо изкушение. Защото тя минава малко преди Бургас, директно на Варна. Около 350 милиона. Но тогава Северна България отиваше в забвение. Омуртаг, Търговище, Разград, Търново приключваха. И затова сега от думата „магистралИ“ ни остава „Хемус“. Логиката ми е тая. Удобството и инвестициите вървят след инфраструктурата“, обясни Борисов.
След оплакване на гражданин, че не е направено нещо в неговия район, Борисов каза, че общинските съветници и кметовете трябва да си правят разпределение по проектите. По думите на експремиера целта е да се мобилизират местните структури и да си решават съответните проблеми сами, ако е възможно.
„И ние имаме такива структури в България. Да не давам пример с Бургас или други, където при мене идват само когато не могат да се справят и казват – ето това е необходимо. Щом ще ходят 400 души, тогава спокойно от бюджета могат да се направят 4-5 детски площадки“, заяви още Борисов пред актива в Пловдив.
Не правете секс на дивана, защото...
22/12/2024, Неделя 22:00
3
Пазете се от токсични приятели, които могат да съсипят връзката ви
22/12/2024, Неделя 21:40
1
4-те зодии, които имат ангелски души
22/12/2024, Неделя 21:20
0
Тези вкусни лодки с месо ще ви станат любимо ястие
22/12/2024, Неделя 21:00
0
Банята изглежда мръсна и небрежна: премахнете тези неща от нея
22/12/2024, Неделя 20:40
0
Иска да се върне при бившия си
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
Смесете кисело мляко, брашно и захар на равни части и направете тази сочна торта с неустоим крем
22/12/2024, Неделя 19:40
0
Методът 3-6-9 издава има и бъдеще връзката ви
22/12/2024, Неделя 19:20
0
Закупуването на жилище става все по-трудно с тези промени в закона
22/12/2024, Неделя 19:00
0
Хвали се, че навремето е скъсвал Преслава от се*с
Започна скоростен ремонт на ГКПП "Кулата" заради Шенген
22/12/2024, Неделя 18:20
3
Тези дни един политик се завърна на бял кон под светлината на прожекторите.
Е, не точно под светлината. Той пак играе ролята на сив кардинал, но задачата на медиите е да осветяват точно кукловодите на задкулисието, нали?
А задачата на прокуратурата е да повдига обвинения на бандитите. Това и стори тя днес. Въпросният политик бе обвинен, че в ролята му на енергиен министър е нанесъл щети на НЕК (тоест на държавата) надхвърлящи 190 милиона евро. Престъплението се нарича умишлена безстопанственост и за него Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода. Ако въпросният бъде признат за виновен може да получи присъда, която варира – от три до осем години зад решетките.
Неговото име е Румен Овчаров. Днес той е човекът, който триумфира. Успя да докаже на своите другари, че протежето му Корнелия е лидерът, който ще съумее да върне БСП към властта. И дотук успява.
Нинова (с всички условности) успя да спечели национални избори. Това не се бе случвало на столетницата от 11 години. За последно те бяха първи през 2005г., след което съставиха „Тройната коалиция“.
С две думи – проектът „Нинова“ дотук е успешен. Но нека кажем няколко думи за биографията на на неговия автор.А и на самата Нинова. Защото във визитката на Овчаров ще разкрием, че личното му политическо инженерство наречено „Корнелия Нинова“ е стартирало много отдавна. Просто днес той бере плодовете от направената инвестиция.
Действието започва преди точно 20 години.
По онова време Румен Овчаров е министър на енергетиката в кабинета „Виденов“. В същата година младата и напориста юристка Нинова работи в столичното следствие.
След падането от власт на правителството на БСП някак припряно Нинова решава да напусне следствието. Тя търси реализация на далеч по-уютен и добре платен пост в държавната още БТК. И чудо на чудесата – невръстното 28 годишно девойче е назначена за юристконсулт на гигантската компания. Как става този номер? Очевидно покровителят Овчаров е ударил едно рамо.
Малко след това Корнелия Нинова получава още по-висока служба. Младата дама става изпълнителен директор на „Техноимпекс“. Припомням, че иде реч за едно от прословутите външнотърговски дружества, чрез които изтичаха държавните милиарди в неизвестна посока.
Критиците на Нинова от левите среди я упрекват, че по това време се е продала на СДС. Не съм на това мнение. Според мен тя винаги е служила на Румен Овчаров – точно и ясно. А Овчаров знаеше как да се разбира с Костов когато трябва.
Нека припомним подаръка му към управляващите за кметския вот в София през 99-та. Той издигна собствената си неизбираема кандидатура, с което вдигна топката на СДС и Софиянски да го разгромят. А на тези избори картата на България почервеня. Под формулата(така популярна напоследък) „независим подкрепен от“ – БСП взе Бургас, Варна, Стара Загора, Русе и много други важни общини. Социалистите не номинираха читава личност, заложиха на Овчаров и претърпяха загуба с разлика
По този начин „сините“ запазиха София. Въпреки проблемите на своето управление, въпреки вече започващите да избухват корупционни скандали, свързани с кабинета „Костов“.
Запазиха я, защото Овчаров им помогна. А те му се отблагодаряваха с услуги зад кулисите.
Стигаме до 2005г. Румен Овчаров е в апогея на своето могъщество. Той поема мегаминистерството на икономиката и енергетиката. Светкавично назначава за свой заместник старата си дружка Корнелия Нинова. Нещо повече – Нинова поема контрола над най-апетитните държавни активи тогава – „Булгартабак“ и пловдивския панаир.
Но могъществото им не продължи особено дълго.
През 2007г. шефът на столичното следствие Ангел Александров разкри, че Овчаров и Нинова са покровителствали олигарха Красимир Георгиев(един от най-близките приятели на Овчаров по онова време) и фирмата му „Фронтиер“, която години наред „консултираше“ всички златни проекти в енергийната система.
Името на Корнелия Нинова бе замесено пряко в скандала след разкритията на разследващите органи, че тя буквално е инструктирала Георгиев какво да говори при разпитите му, които бяха провеждани от следователката Шарланджиева(също с повдигнати обвинения след аферата). Органите на реда засякоха десетки разговори между Корнелия Нинова и Красимир Георгиев. Включително и СМС с текст: „Твоята приятелка е фантастична“ – по адрес на следовател Шарланджиева.
Или с други думи – Корнелия Нинова е била посредник между разследван бизнесмен и разследващия го следовател. Казват го прокурорите, не аз. Именно представителите на държавното обвинение разкриха наличието на 1000 страници разговори и есемеси между Нинова и Шарланджиева
Но днес вероятно тя услужливо ще забрави това.
Ще забрави и как се кри от прокурорите като Трайчо Трайков от златен скункс. Имитирала сърдечни кризи, защото не искала да я разпитват. Посещавала по нощите „Пирогов“. И най-изпечените бандити могат да и завидят. Ето и информацията от тогава, да не кажете, че си измислям:
„Сърцебиене спаси Нинова от прокурор“, в-к „Стандарт“, 10.05.2007г.
Нинова успя да се спаси от съдебната система. Тя влезе в безкрайния списък на политиците, за които има видими доказателства за търговия с влияние, избегнали наказателна отговорност. Явно защото доказателствата са видими само за аудиторията. Темида е сляпа, очите и са вързани за Овчаров, Нинова и компания.
Вързани бяха очите на Темида и когато ексшефът на „Топлофикация“ пишеше сърцераздирателни писма от ареста. Призоваваше Р. Овч. да му помогне. Призоваваше, защото бе наясно какви услуги е правил на Овчаров и „Фронтиер“ на Красимир Георгиев. Именно управляваната от Валентин Димитров „Топлофикация София“ се превърна в куче касичка за Овчаров и обръчите му от фирми. През Димитров „Фронтиер“ трупаше милиони, част от които съвсем естествено отчиташе на Р. Овч.
Затова Вальо Топлото поиска помощ. Но вече бе късно. Станишев изрита Овчаров и Корнелия заради обществената нетърпимост към тях, възникнала след избухналия корупционен скандал.
Ако си мислите, че те си затраяха в ъгъла – съвсем не. И двамата станаха депутати в следващия 41-ви парламент, когато БСП бе в глуха опозиция. Целите в бяло заиграха ролята на много загрижени за народа и обществения интерес.
Дори и повече. Овчаров продължи да агитира народа за блатото „Белене“. Нищо, че той самият има основна вина за потрошените милиарди в един от най-корупционните проекти през крадливия Преход.
Като министър на енергетиката до 2007-ма той подготвяше почвата за кражбите. Сключваше консултантски договори за милиони, раздаваше обществени поръчки, поръчваше оборудване, което НЕК няма възможност да плати.
След 2007г. продължи да ръководи непряко събитията, чрез новия министър. Нали не се съмняваме чия лична кандидатура бе Петър Димитров, нали?
Днес по всичко личи, че прокуратурата не е забравила ролята на Румен Овчаров в грабежа „Белене“. Адмирации за това, нека покаже на завърналия се на бял кон, че все още някой помни всичките му зулуми и далавери.
Но нека държавното обвинение покаже, че не са забравили и другите схеми на Овчаров. Особено там където участваше четящата днес морал от сутрин до вечер Нинова.
Нека Нинова обясни:
Как на 28 години ръководи огромни държавни структури? Ако Пеевски и Прокопиев са успелите млади мъже на Републиката, то Корнелия Нинова ли е успялата млада жена?
Наистина ли е назначена в БТК, защото е потулила(в качеството и на следовател) разследване срещу висш чиновник в БТК?
Тя ли опъна чадъра над „Фронтиер“ и Красимир Георгиев?
Какво знае за източването на „Топлофикация“?
Какво свърши за периода, в който ръководеше „Булгартабак“ и пловдивския панаир?
Какво знае за източването на държавата по казуса АЕЦ „Белене“?
Каква е ролята на разследвания от прокуратурата Румен Овчаров в управлението на БСП днес и ще бъде ли за трети път министър ако Корнелия Нинова стане премиер? (каквато заявка дава).
Все въпроси, на които успялата млада жена дължи отговори. Част от тях – на компетентните органи, а всички тях – на обществото.
Поне от флагман са доволни, че им правите нужните импресии!
На 01.01.2013 г. прекратих членството си в БСП като изпратих членската си книжка до ОПС-БСП в Роман с мотивите за това мое решение.
Причините и разочарованията ми са много и едва ли могат да се опишат в едно писмо, затова ще засегна по-основните, които разколебаха много членове на тази партия и много по-рано от мен се отказаха да членуват в нея. Съжалявам, че и аз не го направих тогава, а се оставих да бъда заблуждаван, че БСП е приемник на БКП.
Още с приемането на новото име – БСП, тази партия даде да се разбере, че няма нищо общо с бившата БКП и с нищо до сега тя не показа, че е приемник на последната.
Още 1990 г. след създаването на тази нова партия – БСП, при правителството на Андрей Луканов бяха пуснати от затворите всички криминални престъпници, които плъзнаха към властта.
Тогава с помощта на БСП се учреди и регистрира СДС, която се оглави от новопоявилите се ренегати, които отпочнаха една неоснователна враждебна кампания срещу ръководството на бившата БКП. Няма да се спирам на конкретни факти, те са добре известни. Тогава БСП не само не се противопостави на тази кампания, а напротив – в отделни случаи я поощряваше.
Пак със съдействието на БСП беше създадена и узаконена турска етническо-религиозна партия в пълен разрез с Конституцията. От тогава до сега тази турска етническа партия – ДПС, не спря с провокациите и своите опити за турцизиране на българската нация. БСП не реагира на нито една провокация. Тя не реагира и на построяването на така наречената кървава чешма-паметник, построена в с. Търнак, Бургаско, в чест на известните атентатори. Не излзе и истината за „възродителния процес”, както обеща Георги Първанов в първата си предизборна кампания за президент.
Като участник в тройната коалиция ДПС в лицето на Ахмед Доган напълно обезличи водещата в това правителство БСП. Известно е, че Доган открито демонстрираше това по техни форуми и митинги, без нито един от ВС на БСП да реагира или опровергае. Това доведе и до загуба на изборите тогава.
Още от началото на 1990 г. новосъздадената БСП започна да се дистанцира от ръководителите на бившата БКП. Не ги приемаше за свои членове. Не ги допускаше на „Позитано” № 20. Демонстрираше пред десните лидери, че няма нищо общо с бившите ръководители и активисти на БКП и пр. Особено негативно отношение тогава ВС на БСП проявяваше към служителите на бившата ДС и РУ-МНО, едни от най-верните и предани членове на БКП и непримирими борци за запазване на Националната ни сигурност. Както е известно, през 2006 г. парламентарната група на БСП внесе предложение, което бе прието, за отваряне досиетата на тези служби. Питам: може ли тази партия да бъде приемник на БКП и да се пише столетница? И редно ли е аз, като бивш служител на ДС, въобще да членувам в такава партия.
По време на правителството на Иван Костов – 2000 г., мнозинството в парламента прие закон-декларация, с който определи бившия така наречен тоталитарен режим, за ПРЕСТЪПЕН. От тогава до сега 12 години БСП, парламентарната група на „Коалиция за България” не реагира, не внесе контрапредложение за отмяна на този позорен закон, въпреки че не един път този въпрос е поставян от разни леви организации и социалисти. След като БСП се счита за столетница, следва ли тя да се смята, т.е. приема, че е престъпна. Ето още един аргумент, който красноречива подчертава, че БСП няма нищо общо с бившата БКП.
Ще припомня и някои изказвания на лидери на БСП, които ясно говорят, че БСП е новосъздадена партия, провеждаща дясна политика; партия без всякаква идеология, негативно настроена срещу Марксистко-Ленинската идеология, и която още с учредяването си се отказа от последната:
– В началото на своя мандат като президент Георги Първанов официално заяви, че БСП вече не е класова партия. В края на своя мандат като президент същият заяви по телевизията, че той е стартирал настаняване на американските бази у нас, докато ние знаехме, че това е дело на СДС, ГЕРБ и въобще на десните сили.
– В едно от обръщенията до членове на БСП Татяна Дончева, като член на ВС на БСП каза – Който не е за капитализъм, да напуска тази партия. Още едно доказателство, че БСП е много далеко от БКП.
– Преди години, не си спомням точно кога, Николай Камов и Ирина Бокова като членове на ВС на БСП заявиха, че те са ЗА и подкрепят изпращането на наши окупационни войски в Ирак и други страни, от което аз и много мои съидейници бяхме разочаровани.
– По времето на тройната коалиция Сергей Станишев като председател на ВС на БСП направи изявление по БНТ, че баща му и неговите съратници са живели в заблуждение по времето на социалистическия строй. Не си ли дава сметка, че тези, които живяха според него в „заблуждения” докараха нашата страна до едни от първите места в Европа и света в много сектори.
Тази погрешна ултрадясна политика, която провежда БСП,доведе до стопяване на нейните членове от 960 000 до 300 000 през 2012 г., а сега, след последните гафове, може би е паднала и под 200 000.
Не е случайно изказването на един член на ВС на БСП, че откакто Станишев е оглавил БСП, е свикнал само да губи. За разлика от другите лидери на партии, които загубиха изборите, само той не си дава оставката. Наглост и самонадеяност.
Преди две години Кирил Добрев, член на ВС на БСП, заяви в една своя статия, отпечатана във в. „Земя”, че БСП е тръгнала на някъде, но не знае накъде. Сега вече е ясно накъде.
БСП всекидневно губи доверието на своите членове и симпатизанти. От пленумите и конгресите е видно, че не се старае да възстанови доверието. Създаде се и се създава голяма, образно казано, пропаст между ВС, ОбПС и ОПО на БСП. Много рядко или въобще не се виждат и срещат с тях представители на ВС на БСП. Няма диалог, бяга се от такъв. Партията се обуржоази. Наситена е с милионери. Става партия на богатите, а не на бедните, отрудени, честни и почтени работници и селяни. Мафията я обзе. Примерите са много, те са известни, това го виждат и се признава от някои от ВС на БСП.
Грубо е нарушен уставът. Той въобще не се спазва. Например, дават се указания, че който започне да плаща членски внос, може да бъде записан за член на БСП,без да бъде приеман на събрание. Дори има и такива, които се водят за членове на БСП, без те да знаят, че членуват в нея. Това говори, че тази партия се е изродила и тръгнала към упадък. В нея може да членува всякакъв вид лица.
Да напомня и това, че след промените – 1989 г. по време на всички правителства, без изключение, се извърши голям, никога несъществуващ до тогава погром на държавата. Разграбено, разпродадено на безценица и унищожено, създаденото и изградено през социализма. От БСП никаква реакция. Съдебните органи и МВР като че ли липсваха. Щетите, нанесени на държавата, бяха за милиарди. Къде беше „столетницата” да защити това, което създаде и изгради БКП в онзи период?
През тези 23 г на „демокрация” се роди такава престъпност, каквато България не е допускала от съществуването си до 1989 г. Пълна пасивност от страна на правоохранителните органи и по време на правителствата на БСП. Корупцията и престъпността плъзнаха и в силовите служби. Страх и неспокойствие обзе цялата ни общественост. В миналото БКП не допусна и беше немислимо да се развихри такава престъпност, хаос и анархия, които БСП търпеливо само наблюдаваше.
Нека си припомним, че по тези и много други причини доста членове на ВС на БСП напуснаха и прекратиха членството си в БСП.
Знае се в колко много статии в пресата от Павел Писарев, Чавдар Добрев, Евгени Гиндев, Велко Вълканов, проф. Димитър Иванов и още някои други членове на БСП се отправяха критични бележки към погрешната политика на тази партия. Даваха се ценни съвети на членовете на ВС на БСП, но никой от последните не се съобразяваше с тях. От същите се проявяваше самонадеяност, властолюбие, мания за безпогрешност и т.н.
Отправял съм писмено доста въпроси до всички конгреси без последния, а и в други случаи – до ВС на БСП, за да разбера в каква партия членувам, каква е идеологията и каква е стратегията. За съжаление не съм получил никакъв отговор и явно няма да получа.
Нека да напомня и това, че ВС на БСП бойкотира и всички чествания, които се организират в чест на бивши активисти на БКП. Не реагират и на подмяна на имената на улици, площади и селища, от антифашисти на монархофашисти – те са известни, няма да ги цитирам. Това е още един факт, че БСП не е приемник на БКП, а злоупотребява с името на столетницата.
От 1956 г. съм член на БКП, а след това на БСП. 37 години съм служил в контраразузнаването /ВГУ-ДС/. Притежавам значките отличник и почетен служител на МВР. Награден съм с два правителствени ордена и се гордея, че съм служил в бившата ДС, при която беше недопустимо да се развихри такава престъпност, каквато е сега. Оставам верен на Марксистко-Ленинската идеология и в никаква друга партия не бих членувал. Ренегат никога няма да стана.
В тази объркана ситуация мнението ми е, че точно сега на нашата страна й трябва една обединена лява партия, основана на Марксизма-Ленинизма. Жалкото обаче е, че в досегашните опити да се направи такова обединение лидерите на отделните партии не могат да се споразумеят кой да оглави такава обединена партия. Убеден съм, че едно сполучливо обединение ще направи такава партия първа политическа сила. Лявомислещите хора чакат такова обединение и само то може да изведе страната от това „тресавище”, в което е попаднала родината.
Това исках да „изповядам” чрез пресата пред моите приятели, другари, съидейници, колеги. Оптимист съм, че отново ще изгрее нашето слънце.
о.з. полк. Любен Натов
Б.Р. – Призивът на автора разбира се е правилен, но не е достатъчен. Необходимо е не само той, а и всички честни комунисти активно да работят за това единство, а не да гледат отстрани и да чакат някой друг да го извърши.
Ами кметът Димитър Николов е за пример, момче! Ти да не би за Мосинов да гласува, хахаха
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.
Това е достатъчно.
Да знаят, че никога, никога, ама никога няма да видят нищо добро от комунист.
И след още 50 години ще сме нормална държава.
За да се разбере колко е силно „Задкулисието“в България, в правителствата от 1990 г. насам, 106 министри, заместник-министри и премиера Жан Виденов са били агенти на бившата ДС или военното разузнаване. Заслугата за участието на агентите в управлението на страната е главно на Луканов!
СПОРЕД ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ “ МУЛТИГРУП“ Е НАЙ – ГОЛЯМАТА МАФИОТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДА.
КГБ и най-вече съветското военно разузнаване ГРУ обезпечаваха кариерата на родения в Москва руски възпитаник Андрей Карлович. Службите залагаха на него като потомствен разузнавач и го готвеха за конспиративна работата в България, вероятно и за резидент.
Баща му Карло Луканов е емигрирал в Съветския съюз още през 1926 г. Бил е следовател, оперативен работник, издига се и става отговорен фактор в съветските тайни служби. Работи и в руското страшилище НКВД.
Като висш офицер от руското военно разузнаване, идва в България със съветската армия и активно участва в 9-то септемврийския преврат, при ликвидирането на опозицията и установяване на комунистическата власт. Тодор Живков в спомените си за 9-ти септември пише:
„Карло Луканов бе основна фигура в руската резидентурна група на генерал Филатов в България. Аз като втори човек в партията, на късните нощни доклади стоях пред вратата на кабинета на Червенков и чаках. Вътре имаше съвещание със съветските генерали от специалните служби и на тези срещи, освен Червенков другият българин, който присъстваше беше Карло Луканов“.
За разузнавателни заслуги, посмъртно Карло Луканов получава високата съветска държавна награда – „заслужил Чекист на СССР“.
АНДРЕЙ завършва института за Международни отношения в Москва и с актива на баща си и съветска протекция, бързо се издига в партийната ни и държавна йерархия. По настояване на Кремъл, ЖИВКОВ приема ЛУКАНОВ за негов личен сътрудник, но в спомените си пише, че му нямал доверие защото бил убеден, че той се използва от светските тайни служби.
На 34 години Луканов вече е първи зам. министър на Външната търговия, на 38 години е вицепремиер и отговаря за външноикономическите връзки на България.
Висшите държавни и партийни постове на Луканов винаги са свързани с външната търговия и валутно-финансовата дейност на правителството и ЦК на БКП.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. опозицията начело със СДС беше предварително „обезкръвена“ от внедрените многобройни агенти на Държавна сигурност и не можеше да мери сили с БСП. Но народа с бунт смъкна от политическата власт „столетницата“ и БСП беше принудена да се бори, за да запази поне икономическата. Червената партия все още беше силна защото ДС и многобройната й агентура, чрез компромати и играта с досиетата държаха хората в страх и несигурност.
Луканов осигуряваше на БСП силни икономически позиции, като създаде много“червени милионери“!
Андрей Луканов е човекът, който винаги е знаел колко и къде са държавните пари на България – в страната и в многобройните – над 350 български дружества и фирми зад граница. След преврата Луканов стана абсолютен партиен и държавен лидер. Той имаше изключителното право да се разпорежда с държавните авоари и се превърна в основен фактор, който раздаваш парите.
Има конкретни доказателства, че Луканов е раздал под различни форми много пари от БНБ, БВТБ, ДСК и от Държавният резерв.Той създаде голяма партийна група от около 200 млади „червени милионери“, много от които натрупаха още пари и станаха олигарси. Луканов също нареди на шефа на БНБ Тодор Вълчев да издаде десетки лицензии за частни банки, които чрез изкуствени фалити окрадоха държавните и фирмени пари и спестяванията на десетки хиляди граждани. Така Луканов създаде много нови „кредитни милионери“, за да укрепи още повече икономическите позиции на БСП.
Висши партийни кадри от Политбюро на ЦК на БКП като Огнян Дойнов, Стоян Марков и други, предвидливо се бяха изнесли в чужбина и от българските задгранични дружества и фирми, за които те отговаряха по партийна линия, свиха много пари и те станаха милионери.
През 1991 г. една от първите частни банки в България, създадена по искане на Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел. Мултимилионер Робърт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Той имаше мафиотска репутация и съмнителен трагичен край, като остави дълг от 4 млрд. долара. Има сериозни основания да се смята, че в изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а е възможно и участие на Максуел.
Масовото разграбване на България и ролята на Луканов, БСП и ДС.
Освободените многобройни партийни кадри и висши служители от силовите министерства, особено тези от ДС бързо се насочиха към бизнеса, а много от тях се озоваха в сивия сектор, където нямаше правила и се печелеше много. Заедно с червените олигарси, тази голяма партийна група беше в основата на масовото раздържавяване – всъщност разграбване на България. Служителите от средните ръководни кадри на МВР и ДС, останали също без работа и те бързо се ориентираха към бизнеса, включвайки се в разграбването.
И не на последно място – освободените многобройни борци, щангисти, каратисти, барети и други храненици на МНО и МВР, които нямаха нито работа, нито професия или образование, те също се организираха в безброй охранителни фирми и други съмнителни структури и със силови методи си извоюваха място в подземния свят.
Те поеха насилствено охраната на много заводи, фирми и частни обекти, като започнаха да раздават правосъдие и ред чрез „бухалки“, а милицията беше пасивен зрител. В страната настъпи страхова психоза и несигурност. Тази нездрава среда с едно уплашено и обезверено общество се стимулираше от БСП, защото тя парадираше, че опозицията не е способна да осигури ред в държавата.
Обстановката в България се усложни и влоши, когато бандитските групировки започнаха да преразпределят пазара на подземния свят и контрабандите канали в една жестока и кървава конкуренция.Основното им оръжие вече не бяха бухалките, войната се водеше с пистолети и автомати. Убийствата в България вече бяха често явление. Зачестиха и показни убийства, на които станаха жертва Луканов, а по – късно и Илия Павлов.
Още през декември 1993 година започна „гангстерската война“ между мафиотите.
Показното убийство през 1995 г. на Васил Илиев е покушение срещу бос от висок ранг в подземния свят. Внушителното погребение показва силата на този клан.
Луканов използва и силовите структури в борбата за икономическа власт.
Много бивши служители на ДС или техни агенти също се включиха в различни групировки от подземния свят, където се въртяха огромни пари. Луканов използваше връзките си в ДС, за да изучава и подбира подходящи играчи при реализацията на неговите планове. Така той откри Илия Павлов – един от младите борци с авторитет и респект в подземния свят. И той го взе под лична опека, като го направи свое протеже.
Кореспондентът на БиБиСи и в-к ”Гардиан” в София Миша Глени, който познаваше обстановката в България, както и подземния свят у нас, за голямата контрабанда с петрол по време на югославското ембарго пише:
”Луканов контролираше политическата машина, полковник Димитър Иванов мрежата на службите за сигурност, а Илия Павлов и групата борци, допринасяха за контрола с ”твърда ръка”. През нощта дълги композиции с цистерни от България безпрепятствено пътуваха към Югославия.
Илия Павлов – борецът от ЦСКА с прякор „зъбчето“ показа завидни бизнес заложби и умения, комбинативен ум и смелост в контрабандните мафиотски сделки. Луканов прикрепи към Павлов като помощник и учител ченгето-контрабандист о. з. полк. Димитър Иванов – бивш началник от VІ-то Управление ДС. Полковникът успя за кратко време да развие и усъвършенства таланта на Павлов, както и да създаде нови умения у него. И само след няколко години той се превърна в бизнесмен от национален мащаб, милионер и опитен мафиот.
С активното съдействие на Луканов, Павлов изгради мафиотската икономическа империя „Мултигруп“, с безброй фирми в България и чужбина и няколко хиляди служители.
След падането на БСП от власт последва краткото управление на СДС, а след това с намесата на Луканов и Доган, дойде управлението на Беров. То беше обезличено и подвластно на вече могъщия олигарх-мафиот Илия Павлов и за правителството казваха, че не е на Беров, а на „Мултигруп“.
Илия Павлов успя с пари или силово да създаде „държава в държавата“, като подкупваше цели партии, политици и дори премиери.
През март 1995 г. в-к „Дума“ публикува многозначителната статия от Илия Павлов: „Време е да обуздаем организираната престъпност“. В нея шефът на „Мултигруп“ внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали. Апелира към силовите структури да се откажат от престъпния си бизнес, така както „гущерът къса опашката си“, и да излязат на светло. И започна процеса на легализирането на престъпния свят.
Той беше най-силно застъпен при премиера Симеон Сакскобургготски. Освен Илия Павлов, Симеон направи и други мафиоти свои съветници или депутати в Парламента от неговата партия НДСВ.
Луканов и червените олигарси вече чувстваха необходимост от власт, по-силна от тази на държавата и мафията, която да контролира негласно не само политическите процеси в страната, но и тези в подземния свят. Трябваше „ЗАДКУЛИСИЕ“!
Кръгът “ Монтерей“ – най-силното задкулисие на БСП и ДС в България.
ЗА СЪЗДАТЕЛ НА КРЪГА „МОНТЕРЕЙ“ СЕ СМЯТА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ.
„Монтерей“ носи името на ресторанта, в който „Задкулисието“ редовно провежда сбирките си. Кръгът е известен още с имената „Сивите кардинали“ , или „Правителство в сянка“. Той е най-митичният задкулисен кръг в България, който поддържа връзки и с руските специални служби.
След управлението на Жан Виденов, когато правителството на БСП за пореден път беше свалено с народен бунт, имаше опасност „столетницата“ да се разцепи и разпадне. Кръгът “ Монтерей“ не можеше да допусне това и прецениха, че е необходима спешна реанимация на БСП. „Столетницата“ беше спасена, след като ген. Любен Гоцев не без участието на Москва, докара спешно Симеон в България и генералското „задкулисие“ уреди той да стане премиер.
След убийството на Луканов през 1996 г. клуб „Монтерей“ се оглавява от ген. Любен Гоцев – бивш зам.началник на разузнаването, вътрешен министър и висш дипломат. Негов заместник е Виктор Вълков – бивш депутат от Великото народно събрание, бивш вицепремиер и министър на външните работи, посланик в Анкара и Загреб .
Членове на “Монтерей” са още генералът от резерва и екс-главен секретар на МВР Георги Ламбов, бившият зам.-търговски министър Георги Вутев, бившият шеф на ЦСБОП Любен Левичаров, екс-шефът на НСС Иван Чобанов, бившият зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, бившият директор на Столична полиция Чавдар Чернев, бившият депутат от ДПС и бивш шеф на ДФРР Максим Димов, екс-министърът на външната търговия Христо Христов, Румен Петков.
Участват още бизнесмените Младен Мутафчийски – бивш директор на “Кинтекс” и Румен Гайтански-Вълка.
Кръгът ‘’ Монтерей ‘’ е свързван и със силни фигури от подземния свят и мафията като: Илия Павлов; Младен Михалев – Маджо; Братя Маргини; Георги Пехливанов; Николай Цветин; Фатик; Константин Димитров – Самоковеца; Иван Тодоров- Доктора и др. , някои вече покойници.
Счита се, че членовете на кръга надминават 300 влиятелни фигури в България. Създават се и други кръгове с претенции за „Задкулисие“, но те са с много по-малки възможности и влияние от „Монтерей“. Това са: “ Орион“, “ Банкя“, Сапфир“, „Доган“, „Капитал“ и други.
Играта на Луканов не беше за пари. Той преследваше властта и затова извърши фаталната „метаморфоза“!
Само няколко месеца след преврата се появяват първите сериозни ”съмнителни” действия на Луканов, които озадачават и объркват руските служби и близките на Луканов в Кремъл.
Неочакваният му завой към ”демократичния капитализъм” и търсенето на американска помощ, изненадват неприятно руските му приятели, които са го издигали и крепяли, а сега имат чувството, че той ги е предал.
Съветските другари и особено специалните служби са озадачени и стреснати от едно изказване на американския посланик в София Сол Полански, който казва открито:
”Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Луканов”!
Поласкан от американското отношение Луканов забравя, че високите си властови позиции в България дължи в много голяма степен на силната съветска подкрепа и най-вече на секретните им служби. Ето какво казва близък ”съпартиец” на Андрей Луканов няколко дни преди да бъде убият:
”Макар, че ти все още минаваш за руски агент, не са малко тези, които считат, че ти служиш и като агент на западните служби“. Луканов ме попита защо мисля така“? Отговорих, че не само на мен са известни секретните му ходове”.
На 2 октомври 1996 година професионален убиец посред бял ден, дръзко и показно разстреля Андрей Луканов пред дома му в София. Минаха много години, а българските компетентни власти все още не са открили нищо за убийството му.
Така безславно приключва сложният, объркан и тайнствен живот на АНДРЕЙ КАРЛОВИЧ ЛУКАНОВ – един от най-ярките и изявени лидери на БКП-БСП, архитект на прехода и създател на българското властно “ ЗАДКУЛИСИЕ“.
Бедна ми е фантазията колко циганина ще се включат в подкрепа на БСП по време на изборите. Хубаво, че нищо не им се разбира какво пишат....
Смятам, че трябва да плащат на ГЕРБ заради свърх трафика, особено сега, когато червените особено си повярваха и решиха да инвестират доста пари в тролове.