Музейната шефка на Средец към Борисов: Имайтe волята на княз Борис I! Премиерът: Ама той е бил жесток към опозицията си!
Реплика на печат на покръстителя княз Борис I Михаил получи премиерът от шефа на музея в Средец Красимира Костова
10 Април 2016, Неделя, 20:56 ч.
Автор: Иван КОЛЕВПремиерът за малко да произведе новината на деня - че иска да бутне сградата на Община Бургас заради камъните в нея
Реплика на печата на княз Борис I връчи на премиера Бойко Борисов шефката на музея в село Дебелт, община Средец, археологът Красимира Костова. Това се случи по време на днешното откриване на обновения музей в Дебелт (ВИЖ ПОДРОБНОСТИ). Експонатът е с изключителна стойност, подчерта Костова и се обърна към Борисов със следните думи: „Връчвам ви го тук – в Дебелт, защото предполагаме, че княз Борис I Михаил е покръстен тук. В северната част на реката се е намирал българският гарнизон, в южната – митницата, а дотук e стигал заливът. Тук е било византийското селище. Подготвихме Ви този подарък, за да имате волята на Борис I!”, заяви директорът на музея в Средец.
„Да, но той е бил много жесток към опозицията си!“, реплекира Борисов, явно визирайки начина, по който Борис I е потушил бунта на своите боляри, които са се възпротивили на масовото приемане на християнството. По исторически данни той е изклал стотици несъгласни да бъдат покръстени.
Премиерът днес бе в особено добро настроение и в типичния си стил за малко да произведе новината на деня – каза, че иска да бутне сградата на кметството на Община Бургас.
„Имам една дилема“, обърна се към журналистите Борисов и продължи: „Кметството в Бургас е построено с камъните от Дебелт. Сега ще видим дали ще го бутнем, за да върнем камъните тук!“, допълни той, но веднага уточни, че го казва с чувство за хумор. Сградата със седемте колони на площад „Атанас Сиреков“ в Бургас е една от градските забележителности и символ на институционализма.
Думите на Борисов бяха в контекста на амбициозния проект за възстановяването на първата християнска църква в България - тази в Плиска, която е частично разрушена, а камъните й са използвани за градеж на ж.п. гари. В момента държавата ги събира, за да възстанови храма в автентичния му вид.
Не е ясно откъде Борисов има исторически данни, че солидната сграда в центъра на Бургас, в която се намира кметството, е строена с камъни от древното византийско селище, което археолозите възстановяват край село Дебелт, намиращо се на 20 км от Бургас. Исторически факт е, че оттам започва най-големият военен вал в Европа, очертаващ границата на Българската държава с Византия - "Еркесията", изградена от огромни камъни, с които векове по-късно хората от околностите са използвали за строеж на домовете си и други сгради.
Антисемитски акт ли е решението за арест на Бенямин Нетаняху?
22/11/2024, Петък 08:47
1
Пети опит за избор на парламентарен шеф
22/11/2024, Петък 08:29
0
Разбиха престъпна мрежа с български просяци в Гърция
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
5 техники за флирт, с които да накарате мъжа да ви хареса
21/11/2024, Четвъртък 21:40
0
Могат ли двама души с една и съща зодия да имат успешен брак?
21/11/2024, Четвъртък 21:20
0
Леля ми прави този вкусен свинско-славянски гювеч, уникален е
21/11/2024, Четвъртък 21:00
1
Владимир Путин с извънредно обръщение
Как можем да отслабнем и да избегнем увисналата кожа
21/11/2024, Четвъртък 20:40
0
Ще се шокирате какво се твърди за него
След 14 г. издирване: Намериха убиеца на камериерката Роза Мачокова
21/11/2024, Четвъртък 20:20
1
Вдигане на акциза за алкохола е сред мерките за "саниране" на бюджета
21/11/2024, Четвъртък 20:00
4
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.