Георги Първанов в Приморско: Димитър Димитров е човек с характер, доказал се като много добър кмет (ВИДЕО)
Димитър Димитров ще разчита на пълната подкрепа на лидера на АБВ Георги Първанов
20 Октомври 2015, Вторник, 12:00 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ, снимка и видео: Иван КОЛЕВ„Аз ще съм гарант за неговото управление. След 25-и октомври може да разчита на моята подкрепа“, каза лидерът на АБВ
„Димитър Димитров е човек с характер, доказал се е като много добър кмет и стопанин на общината. Тук съм и като своеобразен гарант за неговото управление. След 25 октомври, лично ще се ангажирам, за да му помогна да реализира част от амбициозната си програма“.Това каза пред Флагман.бг президентът на Република България (2002-2012 г) и лидер на АБВ Георги Първанов. Той посети днес Приморско, за да изрази публичната си подкрепа за кандидата за кмет на местната коалиция „Заедно за Община Приморско“. Първанов бе категоричен, че Димитров си поставя постижими и напълно изпълними цели, за чието изпълнение ще може безусловно да разчита на една от управляващите партии – АБВ.
Акцент в платформата на Димитър Димитров са проектите в социалната политика (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ), за които той ще може да разчита и на Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
„Г-н Димитров е по-добрият кмет на Община Приморско. Последните осем години го доказаха. Сигурен съм, че през новия си мандат той ще продължи тази своя мащабна дейност“, допълни Георги Първанов. Той бе категоричен, че е важно преди всичко кметът да е кмет на всички граждани, а не на определена партия. В тази връзка отличен показател била и сериозната подкрепа за кандидатурата на Димитър Димитров, зад когото застават и леви партии като АБВ, и десни като Реформаторския блок.
При посещението си в Приморско лидерът на АБВ получи детайлна информация за дописаните лица в избирателните списъци и уточни, че на секундата ще сезира Централната избирателна комисия и Главна прокуратура.
„Ще го направя, защото става дума за много голям брой дописани избиратели, които дебалансират средата и дават служебна преднина на опонентите ни. Това е опит да се опорочат изборите, преди да са се състояли“, каза още Георги Първанов.
Първанов определи „абсолютни глупости“, твърденията, че ако Димитър Димитров спечели изборите общината няма да има достъп до европейските проекти.
„Аз се срещам, работя с много кметове, които са избрани от различни политически формации и реализират проекти за десетки, а понякога и за над 100 млн.лева. Нямам съмнение, че един човек като г-н Димитров ще успее да реализира добри европейски проекти. Може да разчита на нашата подкрепа“, заяви лидерът на АБВ.
Георги Първанов посети и село Ясна Поляна, където подкрепи кандидат-кмета на коалиция Ваня Проданова-Стефанова. Той се запозна с проектите в програмата й, от които определено остана впечатлен. Първанов бе категоричен, че проектите могат да се изпълнят и ако това се случи, ще се промени визията на селото и то ще се превърне в една от най-атрактивните дестинации в Странджа.
Коалиция „Заедно за Община Приморско“ е под №5 в интегралната бюлетина!
В категории:
Приморско
5 техники за флирт, с които да накарате мъжа да ви хареса
21/11/2024, Четвъртък 21:40
0
Могат ли двама души с една и съща зодия да имат успешен брак?
21/11/2024, Четвъртък 21:20
0
Леля ми прави този вкусен свинско-славянски гювеч, уникален е
21/11/2024, Четвъртък 21:00
1
Владимир Путин с извънредно обръщение
Как можем да отслабнем и да избегнем увисналата кожа
21/11/2024, Четвъртък 20:40
0
Ще се шокирате какво се твърди за него
След 14 г. издирване: Намериха убиеца на камериерката Роза Мачокова
21/11/2024, Четвъртък 20:20
1
Вдигане на акциза за алкохола е сред мерките за "саниране" на бюджета
21/11/2024, Четвъртък 20:00
3
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
Киномания завладява Културния дом в Бургас
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)
Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"
НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"
____________
За стария Налбантов знам, че е бил любовник на Ничка Кюлбасанова от ММЦ - Приморско. Веднъж, когато мъжът й се върнал преждевременно той останал скрит известно време в едната стая чисто гол, после взел едно одеало и успял някакси да се измъкне през терасата. И така извървял пътя до Приморско - чисто гол и загърнат в одеалото. По пътя го взел някакъв шофьор негов приятел и го закарал до тях. Там нашият успял да влезе инкогнито без да го разбере жена му и да се облече подходящо. После поканил шофьора вътре и накарал жена си да му сервира, щото уж му дължал някаква много голяма услуга... и така, цяла нощ вдигали наздравици за приятеля. Нашият човек не спирал да повтаря на жена си: "Този човек ми е голям приятел, така да знаеш!"
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
Кметът на Приморско се влюбил на манифестация
Семейство Димитрови не са ходили на почивка от 20 години
Търпелива, умна и разбираща съпруга стои зад гърба на един от най-успешните кметове. След 40 години брак градоначалникът на Приморско Димитър Димитров и половинката му твърдят, че все още щастието не е напуснало дома им. Радват се на двама синове и трима внуци. "Дали сме каквото можем за решаването на демографския проблем. Но и младите трябва да се постараят", казва Димитров. За да стимулира раждаемостта в общината, кметът предлага за всяко бебе местната хазна да отпуска по 2000 лева. Парите са нужни, но не са най-важното в едно семейство, убедени са съпрузите.

Гинка и Димитър Димитрови не са богати, но имат всичко, от каквото се нуждаят. Кметското семейство живее в спретната двуетажна къща в началото на града. На фона на огромните луксозни хотели и кооперации в Приморско домът им изглежда повече от скромен. Но за сметка на това всичко е подредено с вкус. По стените на всекидневната висят десетки гоблени. Пъстрите картини бродира в свободното си време Гинка. Хобито на кмета пък е да
броди в Странджа
с пушка в ръка. В този край той е сред най-прочутите ловци. Вдигне ли мерника, рядко пропуска дивеч. Когато ловът е забранен, градоначалникът обича да играе белот с приятели в кварталното кафене. Най-голямата му слабост обаче са тримата му внуци. 10-годишният Димитър е любимият внук на градоначалника, естествено заради името му. Щом излязат на разходка, двамата не пропускат да се отбият за детско меню в "Макдоналдс".
Когато срещнала съпруга си, Гинка дори не подозирала, че един ден той ще управлява Приморско. Двамата се запознали случайно на студентска манифестация на 24 май в Русе, където бъдещият кмет следвал. Две години по-късно двамата сключили брак. След като Димитър завършил Техническия университет, се наложило да работи по разпределение в Айтос. Гинка го последвала. През следващите пет години двамата се местили последователно ту в село Пирне, ту в Ясна поляна и Царево. След като се установили в Приморско, Гинка започнала работа като управител на почивна станция. На тази длъжност тя е от 1983 г. и продължава да работи до днес. Инж. Димитър Димитров сяда за първи път на кметския стол през 1986 г. Пет години по-късно се оттегля по собствено желание. Завръща се в кметството през 1995-а, след като
печели с убедителен резултат
изборите. Оттогава ръководи община Приморско и по всичко личи, че ще се бори за пети мандат.
Семейство Димитрови признават, че рядко им остава време един за друг. Заради многобройните служебни ангажименти на градоначалника грижата по дома изцяло е поела съпругата му. Тя се е нагърбила дори с основния ремонт на къщата, който приключил преди броени дин. Гинка обаче не се оплаква. Отдавна е свикнала с работохолизма на половинката си и се опитва да не го ангажира с битови проблеми. Почти всяка вечер след работно време кметът приема гости в дома си по служебни въпроси. Двамата с носталгия си спомнят за времето преди кметуването. Тогава имали време и за екскурзии, и за развлечения. За последен път съпрузите ходили на почивка точно преди 20 г. Оттогава градоначалникът все кроял планове да заведе половинката си някъде, но така и не му останало време. Сега отново планират ваканция, но чак за есента на 2007 г., когато инж. Димитров ще бъде в служебен отпуск за изборите. Гаранция обаче, че това ще се случи, и този път няма. "Съпругът ми е вманиачен да помага на хората и да оправя града. Иска всички да са добре, за да е доволен и той", казва Гинка. Семейният им автомобил е стар "Фолксваген Пасат" на 20 г. и отгоре. Спрели го от движение преди 10 г. и оттогава фамилното возило не е излизало от гаража. "Все едно нямаме кола, пък и не ни трябва. Мъжът ми е все на работа. Къде да ходим с нея", обяснява Гинка. Служебният автомобил, който кара кметът на Приморско, също е доста старичък - 10-годишен "Форд". Въпреки подмятанията по адрес на раздрънканата кола Димитров упорито отказва да я смени с по-нова. "Не мога да жертвам толкова пари от общинския бюджет за нова кола. И тази ми върши работа, а парите трябват за друго", отсичал градоначалникът у дома, щом някой се опитал да го уговаря да подмени автомобила си.
Семейният бюджет на семейство Димитрови е средно добър за стандарта в Приморско. Месечният им доход от работни заплати е близо 1500 лева. Двамата обаче преживяват с не повече от 500. Това, което остане, заделят настрана, за да помагат на децата и внуците. За разлика от службата, където е перфекционист, у дома си кметът не е придирчив. Хапва на крак, каквото намери в кухнята, и се заема с поредния си ангажимент. Той е абсолютен въздържател, не пуши цигари, а алкохол не близва. Рядко посяга и към месни храни. Любимите му гозби са фасул в гърне и яйца на очи.
И двамата с хотели на синовете си построени от КРАЖБИ!
Май забравихме, че Димитров е бивш предедател на ОБНС Приморско. От Комунист се пребоядиса 10 пъти. А Първанката малко повече. Ашколсун за професионализма. И в кражбите са професионалисти. Шапки долу.То бива лакомия, ама чак пък толкова... Единия се продаде в парламента за министерски постове, другия се продаде на мутрите от Приморско за пари.
Че къде ще ги носи тези пари? На 70 години кмет ще става. Стига смешки.
Димитров кмет! И пак ще сме най-богатата община в България ! Димитров браво!
Вижте, аз първо да кажа, че аз не мога да бъда потърпевш, защото аз там където съм бил съм разказвал много по-страшни неща, които съм бил достатъчно ироничен към себе си. Момента, в който се [отприщи] донякъде моята, така, моето нетърпение към този човек беше в момента, в който нападна хора, които наистина нямат отношение към тези, които мрази. Особено една моя позната, която е изключително почтен човек, майка на три деца, човек, който си вади по възможно най-труден начин хляба и той я напада за неща, които нямат нищо общо с омразата му към Приморско и към останалите хора в този форум. Така че това беше причината, поради която вече наистина се опитах да дам гласност на, нали на... кой е този всъщност човек. Проследих много внимателно във времето всичките му жалби, които започват от 2001 г. и ако човек по-внимателно ги разгледа ще види, че стилът му общо взето е един и същ...
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Абсолютно.
ЗДРАВКО:
... се повтаря... и така.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
До този момент обаче няма никакъв резултат и не може да бъде спрян той. Жертвите се увеличават с всеки изминат ден. Те стават все по-многобройни и многобройни. Гнусотията в Интернет продължава. Оттук нататък...
ЗДРАВКО:
За съжаление, извинявай че те прекъснах, това е за съжаление едно престъпление, което все още нашето законодателство е неадекватно към този тип престъпления, още повече донякъде аз лично имам някакво разочарование към нашите институции и честно да ви кажа, ако попаднеш в някаква съдебна сага това ще продължи много дълго. Едва ли резултатът ще е благоприятен за този, който тръгнал всъщност, защото в крайна сметка ще се дава много по-голяма гласност на това и хората, които са пострадали, наистина, много малко от тях ще застанат с лицата си. И това е причината, поради която не съм потърсил по някакъв начин, нали, решението на този въпрос по законовия начин.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
А ти лично и твоето семейство как е пострадало от този човек, би ли разказал?
ЗДРАВКО:
Не, аз ви казах, той мен не може да ме атакува, защото аз, моят живот достатъчно дълго време е бил изкаран на показ и аз имах, така, може да се каже, някои казват неблагоразумието, аз му казвам късмета, да споделя голяма част от моя живот и съм бил, нали ви казвам, достатъчно ироничен към всичко, което се случва с мен и с моите близки, тъй че не мога да бъда упрекнат. Но в един момент, нали, чрез мене той се опитва да навреди на хора, които са ми много близки. Това са мои бивши учители. Ей с госпожа Янева съм толкоз... толкоз близки си останахме дори след училище, дето се вика почти всеки ден се... най-малко се виждаме на улицата, градът е малък. И много пъти с нея сме си говорили какво можем да направиме. Тя казва, абсолютно нищо не можем да направиме в случая, просто това един психопат, който по никакъв начин – нито законно, нито незаконно не може да се справиме.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Сега, аз първо не мисля, че е психопат. Според мен той се наслаждава на удоволствието да ви държи всички в някакво такова шахово положение. Но ако му имате адреса ще му заведете ли по едно дело? Защото той е пред нашата камера, аз ще ви предоставя запис, след малко ще го видите. Той си призна, че ги пише тези неща. И оттука нататък можете да му заведете дело наказателно от частен характер или пък гражданско дело, което минава общо взето за една година, много бързо минава.
ЗДРАВКО:
Не, не бих слязъл на неговото ниво, защото имам много по-важни неща, които ме интересуват и мисля че... какво да ви кажа... Има една стара поговорка, че ако вървиш по пътя си и хвърляш камък по всяко куче, което те лае много ще се отклониш, тъй че продължавам напреде и това е... Обаче наистина страдат хора, които нямат нищо общо с цялата история, биват атакувани и те нямат възможност да си защитят, нали, правата.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Така. А докога? Докога ще продължи тази цялата драма? Тя ще продължи във времето май доста дълго време.
ЗДРАВКО:
Ами само времето ще покаже.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
А този човек появява ли се в Приморско? Атанасов?
ЗДРАВКО:
Мисля, че вече не би могъл да се покаже, защото най-малкото няма да бъде добре посрещнат.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Според мен всички вие бъркате. Идва от време на време в ММЦ-то в апартамента си или някъде оттам, защото оттам и пише.
ЗДРАВКО:
Ами да, аз съм проверявал преди година няколко от IP-адресите му и единият наистина излизаше на ММЦ.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Аз ви говоря за... тука за последните няколко дена.
ЗДРАВКО:
Чудесно! Значи можем да му направим едно общоградско посрещане.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
С цветя и рози!
ЗДРАВКО:
Цялото село... Да, на шегата, разбира се.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Ами добре, в смисъл, тази тема ще я продължим някъде след време. Ще се радвам да ми гостуваш и да продължим тази тема.
ЗДРАВКО:
Знаете ли, днеска съвсем случайно, когато пътувахме, така, чувах едно... по радиото една жена, съвсем прясно от някаква директива на Европейския съюз, която имено защитава цялата тази анонимност, която се случва в Интернет, което за пореден път е едно мое разочарование, че този Европейски съюз, на който толкова се надявахме е именно... има доста толерантно отношение към именно такива типове, които чрез своята анонимност чрез Интернет могат да съсипят много човешки съдби, което донякъде [...] къде сме попаднали.
Този Германов за 4 години видяхме какво направи а Димитров за 8 и наполовина не е направил .
Безплатен транспорт и 3000 лв.Дрън Дрън града трябва да се оправи
Хора бъдете реалисти.
Тъпи, прости, неграмотни и нахални герберасти.
Един кмет!!!
Един минет!!!
Един Биг брадър!!!
Едно Приморско!!!
Един минет има в това село и той се казва Васко Минета!!!