Гоше, краченцето ти в Бургас да не стъпва!

Автор: Катя КАСАБОВА


„Не харесвам Бургас. Много обичам Варна, не мога да сравня Варна с никое място по света. Морската столица е любимият ми град”. Това откровение е на Георги Тошев – един от шестимата български културтрегери, които бяха в състава на 12-членно международно жури, упълномощено да отсее кандидатурите в престижното състезание на ЕС за европейска столица на културата – виж подробности тук.  Вчера  Бургас отпадна от надпреварата, тъй като презентацията ни не задоволи достатъчно компетентния вкус на шестимата българи в журито. Между другото, при оценяването ни един от чужденците е отсъствал и така везните се наклонили в посока мнението на шестимата от България. Вчера варненци продължиха напред, заедно със София, Пловдив и Велико Търново.

Любовното излияние за Варна и гнусливото отношение към Бургас са цитати от интервю на г-н Георги Тошев, което е публично известно от 12 юли 2012 г., когато конкурсът вече тече.

Защо Бургас, който още от първия мандат на кмета Димитър Николов започна да избуява и цъфти като магарешки трън в градината на варналии по избождащи очите им причини, трябваше да бъде отстранен още на първия кръг, след като за нас работиха всички  общини и НПО-та в региона. И след като самоотвержено рамо ни даваха даже надутите Несебър и Созопол, отказвайки се доброволно да заблестят със собсвената си светлина. Само подчертавам, че с тия две морски перли  по древност, многообразие на култури, духовност и традиции Варна изобщо не може да се мери. Но аз няма да правя анализ на тази специфична интелектуална част от спора, защо не съм специалист по история и културология, ще се спра само на три прости факта, без да ги коментирам.

Първо:  Георги Тошев  е един от главните организатори на ежегодния театрален фестивал „Варненско лято”, шеф е на неговия пресцентър. Впрочем, както на мен, така и на приятелите, които попитах, не ни е известно Варна да има нещо повече в културния си календар от втръсналото се  „Варненско лято”, от което журналистът Тошев традиционно  си получава хонорара, гарантиран му от Община Варна.

Второ: доц. Светлана Христова е преподавател във Варненския свободен университет.

Трето: проф.Камелия Николова е театровед, който е субсидиран  от Община Варна като консултант в проект на тамошния  театър.

Дали има конфликт на интереси? Не мога да определя, по закон може и да няма. Но ако говорим за морала на групичката от хранилката на Варна – има! А на Тошев направо  му казвам: Гоше, пътешественико, ти, който си обиколил толкова много места по света и не си видял по-хубаво от Варна, краченцето ти в Бургас да не стъпва, защото не някой местен философ, а някой от нашите маняци шовинисти, четящи тези редове, ще те надуши от снимката и тогава  място (за сядане, по себе си)  няма да намериш!