Когато грижата продължава вкъщи – домашният патронаж за родилки на УМБАЛ „Дева Мария“
Болницата стартира сътрудничество с известната акушерка Радост Николова за предоставяне на безплатна грижа в първите дни след изписването
Радост Николова е дипломирана акушерка и магистър "Управление на здравни грижи", създател на платформата „Жена до жената“, чиято цел е да продостави персонална подкрепа на жените по време на бременност и след раждане. През март университетска болница „Дева Мария“ и акушерка Николова стартираха програма за домашна грижа към дамите, родили в университетска болница „Дева Мария“. В рамките на месец от своето изписване, всяка една може да заяви напълно безплатно домашно посещение от Радост Николова, където да зададе всички въпроси, възникнали след изписването.
- Акушерка Радост Николова, разкажете ни малко повече за инициативата с домашните посещения, която стартирахте с университетска болница „Дева Мария“. Как се роди тази идея?
- Идеята за домашните посещения се роди от нуждата, която виждаме ежедневно – майките имат нужда от подкрепа не само в родилната зала, но и след това, когато се приберат у дома и реалността ги удари с пелени, съмнения и недоспиване. Заедно с екипа на УМБАЛ „Дева Мария“ създадохме тази инициатива с ясната цел: нито една майка да не се чувства сама в първите най-крехки дни от майчинството. Посещенията са напълно безплатни за родилките на болницата, защото вярваме, че грижата трябва да продължи и след изписването. Нека да си спомним, че акушерски патронаж, не е нещо ново - имаше го в предходна здравна система. Замениха го с посещение от педиатър. Моите най-големи уважения към педиатрите, те са прекрасни, ценни и нужни специалисти. Но те се занимават с патологични случаи - т.е. с вече възникнало заболяване. Имат голям набор от знания и умения, четат новости и се променят - но в областта на диагностицирането и лечението. Акушерката е специалист по здравни грижа - нейна е задачата да се занимава с профилактика и превенция, тя е специалистът, който чете темите - кърмене, първи грижи за новородено, разпознаване на норма и патология. Каква по-добра превенция и профилактика от това да помогнеш за по-добър старт на живота, каква по-добра грижа за новият човек от това да научиш майката как да го храни с най-ценната храна - кърмата. Да научиш майката как да не претопля или простудява бебето. В България профилактиката и превенцията са в сериозен дефицит, това е една малка крачка към по-добра грижа за най-новите хора - бебетата.
- Какви са най-честите притеснения на майките, които посещавате?
- „Дали правя всичко както трябва?“ – това е може би най-често срещаният въпрос. Повечето тревоги се въртят около кърменето,хигиената, съня на бебето, грижата за пъпчето, коликите, и разбира се, вечната несигурност – „Добра майка ли съм?“ Истината е, че в тези моменти всяка майка има нужда някой просто да й каже: „Справяш се.“
- Вие вярвате, че грижата за новороденото може да бъде лесна, ако майката има знания и подготовка. Кои са най-важните умения, които им помагате да усвоят?
- Не става дума за лесна или трудна грижа, а за увереност. Когато една майка разбира какво се случва с бебето, защо то плаче, какво означава един или друг сигнал, тя става по-уверена. Учим ги как да кърмят спокойно, как да наблюдават бебето за важни сигнали, как да се грижат за себе си – защото една спокойна майка е най-доброто, което едно бебе може да има. Бебето има емозионална връзка с майка си и усеща всяка нейна емоция, ако майката е несигурна, притеснена, разстроена - такова е и бебето. Жената има нужда от един комплект от знания, чрез които да се почувства уверена и можеща. Това води до възможността да се отпусне и да се довери на инстикта си.
- Какво включва едно домашно посещение? Какви теми обсъждате с родилките?
- Домашното посещение е като среща с личен емоционален и практически треньор. Преглеждам бебето, наблюдавам кърменето/храненето, говорим си за емоциите на майката, обсъждаме нейното възстановяване. Не забравям и бащата, той често е много активен, подготвен със списък с въпроси. Често тези срещи се превръщат в спокойни разговори, в които родителите си позволяват да бъде истински откровенни – с всичките си страхове и радости.
- Срещате ли често майки, които се страхуват, че няма да се справят? Как им помагате да преодолеят тези страхове?
- Да, почти всяка майка минава през момент на съмнение. Моята роля е да им покажа, че страхът е естествен и не означава провал. Когато виждат, че не са сами и че това, което преживяват, е нормално, вече не се чувстват толкова уплашени. Когато им покажа че се справят и то се справят, не някъде другаде, а се справят в техният дом, с техните условия, те се усмихват и отдъхват. Понякога просто едно изслушване е по-лечебно от всякакви съвети.
- Кърменето често е предизвикателство за младите майки. Как ги подкрепяте в този процес?
- Кърменето е инстинкт, но понякога има нужда от умения и знания, от малко подкрепа, понякога изглежда трудно и дори невъзможно. Често изглежда „естествено“, но всъщност изисква търпение, практика и подкрепа. Показвам им различни позиции, следя за правилното засукване, обяснявам какво да очакват през първите дни. Кърменето е процес, който започва от момента на раждането на плацентата и всеки един момент е различен. Жената трябва да е запозната с различните етапи на процеса, за да знае кога, как да реагира. Най-важното – давам им увереност, че те могат. Дори когато им се струва, че не могат.
- Имате ли някоя вдъхновяваща история с майка, която е преодоляла страховете си благодарение на вашите посещения?
- Има много такива истории, но една ме трогна особено – млада майка, сама, без подкрепа от партньор и близки, плачеше от страх, че няма да се справи. Страхът, че е направила грешка с решението си да роди бебе, за което няма да може да се грижи, я беша завладял. Обвиняваше се, тревожеше се, трепереше, нооооо... след няколко посещения тя не само се почувства уверена и можеща- тя кърмеше успешно, но и започна да помага на други майки в групи онлайн. От „не мога“ до „нека ти помогна“ – това е пътят, който си струва всяка минута.
- Какво ви мотивира да помагате на родилките по този начин?
- Мотивира ме усещането, че оставям следа. Че в един от най-уязвимите моменти от живота на една жена, аз съм до нея, реално, човешки. Тази връзка не може да бъде заменена с четене в интернет или бърз разговор в болницата. Тази връзка, често се превръща в приятелство. Имам пациенти с които се шегуваме, че ще съм до тях и на свадбата на “бебето”. Ние ставаме приятели.
- Какъв съвет бихте дали на всяка майка, която се чувства неуверена в първите дни с бебето си?
- Мили майки, бъдете нежни със себе си. Никой не се ражда „готов родител“. Вие се учите всеки ден, заедно с вашето бебе. Не се сравнявайте с никого, слушайте себе си и търсете подкрепа. Не сте сами – и не трябва да бъдете.
Разтърсващи подробности за бягството на момче от детска градина в София
