Кладенци и реки пресъхват, българи мизерстват и се молят на „главния агроном“ на небето за сняг
Не падната ли поне 50 см, сме загубени, споделят хората в Марчино
С настъпването на зимата проблемът с безводието в много населени места в страната ще се задълбочи. При отрицателна температура водата във водоноски и контейнери ще замръзне. От това се страхуват хората от засегнати райони, съобщава БНТ.
На воден режим са принудени да живеят десетки жители на няколко села в община Попово. Притесняват се, че съвсем скоро от чешмите им няма да потече и капка.
В дните без вода, хората от седем населени места в община Попово разчитат на една крайпътна чешма в село Светлен.
"Идват с каруци, с коли, пълнят с бидони, по 20, 30, 40 литра на ден пълнят. Онзи ден един напълни към 100 литра на бидони вода за животните.", разказва Илиян Михайлов.
С безводието се борят и в село Марчино, където живеят около 50 души. Засушаването е отдавна. Обикновено по това време на годината хората зазимяват чешмите си, сега обаче те са отворени в очакване от тях да потече вода.
"Трагедия! Ние нямаме един кв. метър поливна площ. Тя реката пресъхна, какво да поливаме? Главният агроном, дядо Боже като ни пусне дъжд, това е! Ох, тази година от царевицата не ми се коментира, много загуби. Есенниците по-задържат, защото хващат от зимните от пролетните дъждове, но пролетниците тотална щета", казва земеделецът Стоян Иванов.
Той обработва над 2000 дка пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Заради липсата на вода в района семейството му търпи значителни загуби.
Причината за безводието е липсата на дъждове в района. Хората са принудени да готвят с минерална вода. За останалите нужди разчитат на дните, в които има вода и сами ограничават потреблението си.
"Жалкото е, че пресъхнаха кладенците, пресъхна реката, измря рибата. Коритото на реката от 5 месеца няма грам вода. Ние разчитаме на всеки един дъжд, но не падне ли снеговалежи над 50 см, ние сме загубени", споделя Иванов.
За да стигне за всички, от година кметският наместник в село Марчино Петър Ганев регулира водоподаването. Вода от чешмата тече от неделя до сряда.
"Като няма дъждове, тя водата се стича, стича, накрая стига до долу, че и в реката да няма вода. 2021, 2022 бяха нормални, но 2023 и 2024 година беше ад под слънцето. За да напълня мрежата, трябва да имам някъде над 20 кубика вода. Когато я пусна, всичко започва да пълни шишета, туби, кой каквото има. Някои хора дори по един тон вода източват от мрежата", разказва той.
Почти във всяка къща в селото има кладенец. В едва два от тях обаче все още има вода.
"Затова се наложи ВиК - Попово да сложи два контейнера. Единият е ей там до кладенеца, другият е на горния край на селото. Зареждаме ги в понеделник и петък. По 800 литра са контейнерите. Бяха замръзнали тази нощ. Когато отидох до този контейнер беше замръзнало, когато отидох до горния пак беше замръзнало", добавя Петър Ганев.
Въпреки ограниченията, с които са принудени да живеят, хората в село Марчино все още вярват, че дъждовете през есента и снеговалежът през зимата ще реши проблема с водата.
— Самовлюбен идиот! — яростно извика Малкълм. — Изобщо не се чуваш какво говориш! Значи си въобразяваш, че можеш да унищожиш планетата, така ли? Божичко, силата на парите здравата ти е замаяла главата! — Малкълм се отпусна в леглото. — Не си способен да унищожиш планетата. Не можеш, дори и да се опиташ.
— Повечето хора смятат — надменно каза Хамънд, — че планетата ни е изложена на риск.
— Да, но това не е вярно — възрази Малкълм.
— Всички специалисти са единодушни, че планетата е в беда.
Малкълм въздъхна.
— Нека ти обясня нещо за нашата планета — каза той. — Тя е на четири и половина милиарда години, а животът на нея се е зародил горе-долу по същото време. Първите бактерии са се появили преди три милиарда и осемстотин милиона години, малко по-късно са дошли на света първите многоклетъчни организми, а след тях и първите сложно организирани форми на живот в океана и на сушата. Следват периоди на бурно развитие на различни животински видове — земноводни, динозаври и бозайници — и всеки такъв период е продължавал милиони и милиони години. Големи династии от живи същества са възниквали, преживявали са своя разцвет и са измирали. Всичко това се е случвало на фона на непрекъснати жестоки катаклизми, образуване и ерозиране на планински вериги, сблъсквания с комети, вулканични изригвания, промени в нивото на световния океан, движение на цели континенти… Безкрайни, постоянни и жестоки промени. Дори и днес най-голямата географска особеност на планетата е резултат от сблъсъка на два гигантски континента, които са се деформирали в течение на милиони години и са образували Хималайската планинска верига. Планетата е преживяла всичко това и несъмнено ще преживее и нас.
— Фактът, че е съществувала дълго време — каза намръщено Хамънд, — не означава, че е вечна. Ами в случай на ядрена война…
— Да допуснем, че наистина избухне ядрена война — прекъсна го Малкълм. — Да кажем, че е ужасна и всички растения и животни загинат. А след нея земята сто хиляди години се пука от жега. Животът все някак ще оцелее — под почвата или може би замразен в полярния лед. И след всичките тези години, когато планетата престане да бъде негостоприемна, животът на нея отново ще се развие. Еволюционният процес ще започне отначало. Може би на живота ще са му нужни няколко милиарда години, за да достигне сегашното си разнообразие. И, естествено, ще бъде много различен от днешния. Но Земята ще преживее нашето безумие. Животът ще оцелее след нашата глупост. Само ние си въобразяваме, че всичко свършва с нас.
— Ами ако озоновият слой изтънее… — възрази Хамънд.
— Тогава до повърхността на Земята ще стигат повече ултравиолетови лъчи. И какво от това?
— Ами… това ще предизвиква рак на кожата.
Малкълм поклати глава.
— Ултравиолетовите лъчи са полезни за живота. Те са мощен източник на енергия и допринасят за настъпване на мутации и промени. Много форми на живот ще процъфтяват, ако има повече ултравиолетови лъчи.
— Но много други ще загинат — рече Хамънд.
— Смяташ ли, че се случва за първи път? — въздъхна Малкълм. — Значи не знаеш за кислорода.
— Зная, че е необходим за живота.
— Сега да — каза Малкълм, — но всъщност кислородът е метаболична отрова. Той е разяждащ газ, подобен на флуора, който се използва за гравиране върху стъкло. А когато преди около три милиарда години кислородът се е образувал за пръв път като отпадъчен продукт от някои растителни клетки, той е предизвикал криза за всички останали живи същества на нашата планета. Тези растителни клетки са замърсявали околната среда със смъртоносна отрова. Изпускали са смъртоносен газ и постепенно са увеличавали концентрацията му. Кислородът в атмосферата на Венера е по-малко от един процент. А на Земята концентрацията му бързо се е покачвала — пет, десет и накрая двайсет и един процента! Съставът на земната атмосфера представлява чиста отрова! И тя е несъвместима с живота!
Хамънд изглеждаше раздразнен.
— Но какво искаш да докажеш? Че съвременните замърсители на околната среда, подобно на кислорода, ще станат част от състава на атмосферата?
— Не — отвърна Малкълм. — Мисълта ми е, че животът на Земята може сам да се грижи за себе си. За нас, хората, сто години са много време. Преди сто години сме нямали коли, самолети, компютри, ваксини… Преди сто години светът е бил съвсем различен. Но за Земята сто години са нищо. Даже и милион години са нищо. Планетата живее и диша в много по-големи мащаби. Ние дори не можем да си представим бавния и мощен пулс на живота й, а от самоувереност дори не се опитваме. Нашето пребиваване на Земята представлява само един кратък миг от нейния живот. Ако утре не съществуваме, Земята няма да го усети.
— Има голяма вероятност това наистина да се случи — мрачно каза Хамънд.
— Така е — съгласи се Малкълм.
— И какво излиза от приказките ти? Да не ни пука за околната среда, така ли?
— Не, разбира се, че не.
— Какво тогава?
Малкълм се изкашля и впери поглед в далечината.
— Нека сме наясно. Не планетата, а ние сме изложени на риск. Ние нямаме сили да унищожим планетата, нито да я спасим. Но може би ще намерим сили да спасим себе си.
Започвайте да почиствате наоколо и да се грижите за Природата. Дадете дървета и престанете да пръскате с хербициди!
Поне това направете и то безкористно, и се променете кардинално.
Времето на лъжците и тарикатите изтече. И Природата ви го показва!
Планетата без нас може и ще процъфти!
Ние сме за никъде без нея.
Спрете да се държите като раково образувание, за да оцелее човешкия вид.
Ще се срамуваме всички, ако можем да видим през очите на бъдещите поколения и усетим емоциите, и чувствата им, знаейки, че предците им са ги докарали до това положение....., ако продължаваме все така, да знаете!
Липсата на дъжд НАЙ-ВЕЧЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ФАКТА,ЧЕ ИЗСЯКАХА ГОРИТЕ и ползват водата за ВЕЦ.....и напояване
А колкото до екологично чистата продукция...!!!!!
За малоумници и кретени има Била,Кауфланд и Лидъл....
Плюскай дунапрен и стиропор
1. Климатични промени.
2. Загуби по трасетата.
3. Липса на стратегия за изграждане на съоръжения.
4. Нелегално напояване по селата с питейна вода.
Последното е уникална българска черта! НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МЕ УБЕДИ, ЧЕ ДА ОТГЛЕЖДАШ ДОМАТИ И КРАСТАВИЦИ В ДОМАШНАТА ГРАДИНКА Е ФИНАНСОВО ПО-ИЗГОДНО ОТ КУПУВАНЕТО ИМ В МАГАЗИНА! НО ПЪК Е ЗАБАВНО ЗА ХОРА С МНОГО СВОБОДНО ВРЕМЕ! Било екологично? Въздухът който дишаме вече е наситен с отрови! Нещо като черноморската мида! Много вкусна и пълна с химикалите от водата! Но най-забавната част е тази: в много от селските къщи които са нови вече има и басейни! Едва ли се пълнят с дъждовна вода!
Изграждането на един язовир отнема от 5 до 8 години. А разходите могат да стигнат и 1 млрд лв! Само за избори за последните 3 години отидоха над 800 млн лв!
-----
Хахахахахаха, само заради това неграмотно заглавие трябва да ви вземат медийният лиценз
За пари секат гората, но с пари немогат си купи водата!