Адвокатът на обвиняемия: Друга кола уби Габи на бул. „Христо Ботев" и избяга
Сензационна хипотеза за убийството на бул. „Христо Ботев” на 20 октомври на 16-годишната Габриела Статева ще представи в съда адвокатът Живко Нейчев на обвиняемия 64-годишен Йордан Йорданов, научи Бесове.бг. По първоначални данни от пресцентъра на МВР възпитаничката на Френската езикова гимназия била премазана от „Опел Астра”, управляван от Йорданов около 18.40 часа пред Военния клуб. Според защитата обаче във фаталния ден Габи била блъсната първо със страничното огледало на друг автомобил. Момичето полетяло, ударило се в предницата на „Опел"-а и след това паднало безжизнено на асфалта. В същото време водачът на първия автомобил избягал от местопроизшествието.
След удара състоянието на Габи било безнадеждно. Лекарите не давали никакви шансове за живот още от самото начало, въпреки това медиците се борели близо седмица, за да я спасят. Мощните кръвоизливи в мозъка били причината Габриела да издъхне на 27 октомври в бургаската болница. Точно на тази дата приятелят на Габи имал рожден ден, пишат във форума на Бесове.бг опечалени.
Всички доказателства по
жестоката катастрофа вече са предадени в Окръжна прокуратура. Наблюдаващ прокурор е Георги Кузманов. Предстои тепърва обаче да бъдат направени експертизите.
Според учители на Френската езикова гимназия Габриела била бунтарка по дух. Момичето било красиво, нахакано и много често създавало проблеми в часовете. Към Габи никой не оставал безразличен, била харесвана и обичана.
Габриела Статева ще бъде
кремирана, научи още Бесове.бг. В момента тялото й е дадено за кремация в
София, а до две седмици прахта й ще бъде в Бургас. Близки и съученици на
починалото момиче предлагат в социалната мрежа Фейсбук на мястото на катастрофата до Военния клуб да
бъде поставен надпис, подобен на този на улица „Транспортна”, където при
катастрофа в началото на лятото почина друго бургаско дете - 12-годишната Валя.
Само този начин може да бъде спряна касапницата на пътя, смятат младите.
Бесове.бг също предоставя и коментар на наш читател, който бил очевидец на жестоката катастрофа. Думите, изречени от мъжа с ник Теодор в нашия форум, са покъртителни. Публикуваме ги без редакторска намеса.
"Момичето лежеше на асфалта. Всички гледахме онемели. Тя не помръдваше въобще. Друго младо момиче и младо момче бяха клекнали до нея. Подаваха й вода. Опитваха да направят нещо, за да върнат живота в очите й. Очевидно ударът в асфалта беше причинил тежки увреждания в задната част на тила й. Те я обърнаха на една страна. Млад мъж подръпваше късата и пола надолу, за да покрие тънките и крака, обути в дълги чорапи с дантела. Никой и за миг не е предполагал, че докосва това същество за последно, и живота бавно напуска младото й тяло. Гледах като парализиран. Дали беше жива? Дойде полицейска кола. Излезе сержант, приближи се към момичето, погледна я и нищо. Нямаше линейка. Всички звъняха по телефоните си. Мислех си, че като по филмите ще се появят лекари, пожарникари, парамедици, полицаи. Нищо не се случи. Исках да изтичам, да грабна момичето на ръце, да се кача с нея в първата кола, да направя нещо. Но стоях вцепенен. Не знаех какво да направя. Никога не ми се беше случвало такова нещо. Момичето се размърда, Боже, тя завъртя глава, помръдна крак. Имаше надежда или поне тогава си мислех така. От близкия тротоар се появи мъж с одеяло. Покри с него легналата на асфалта девойка. Да, беше студено, асфалта също беше студен. Хората край нея се суетяха. Никаква помощ от никъде не идваше. Притъмня. Твърде много време измина, без никой да окаже каквато и да било помощ. Внезапно лъч светлина проблесна, откъм училище "Иван Вазов" идваше линейка. Най-после. Сега вече всичко щеше да е наред. О, ужас! Шофьорът на линейката спря по средата на двете платна. Преди това прегази парчетата от разпиляното огледало на опела, с което вероятно е било ударено момичето. Полицаят му махаше с ръце да внимава къде кара, но това не му попречи с още една маневра да дотроши останалите парчета от лявото огледало на автомобила блъснал девойчето. От линейката слезе жена, вероятно медицински служител, загърната с яке. Отправи се към момичето, лежащо на асфалта. В ръцете си държеше куфар, помислих си с медицинско оборудване. Сега ще окаже първа помощ на момичето и всичко щеше да е на ред. Госпожата се наведе, отгърна одеялото, погледна я и помаха на шофьора, очевидно да дойде бързо с носилка. Не направи нищо, не я докосна дори. Не извади нищо от куфара с медицинско оборудване. Не можех да повярвам, че не направи нищо. Тя просто изчака да донесат носилката, насъбралите се хора помогнаха да качат младото момиче, вкараха го бързо в линейката и тя отпраши очевидно към бърза помощ. Нищо, казах си. Сигурно в линейката има специално оборудване и там момичето ще се почувства по-добре. Помислих си, че кошмара свършва така. Момичето ще се възстанови. Младо е, здраво, надявам се ще преодолее каквато и да било травма. Не съм познал. Няма я вече. Ние сме си тук. Цветята и венците вехнат край тротоара. Шофьорът, причинил смъртта на девойката, е тук. Сержантът, дошъл на инцидента и не направил нищо, е тук. Лекарката и линейката, който просто транспортират, а не лекуват, са си тук. Аз съм тук. Нея я няма...
Трилърът с печално известната Габриела Славова продължава
1. Трафика се претоварва - пропускливостта на една улица е правопропорционална на скоростта за движение по нея. Естествено не можем да караме със 100 в града - хората са сметнали че 50 е компромисно за бързина и безопасност.
2. Огромно количество хора губят време в такъв род задръствания - вкл пътуващите с градски транспорт - тук БУС ленти нямаме.
3. Целия този трафик + старт-стоп освен че вбесява много хора вдига разхода на колите - повече изгорели газове, съответно много по-лош въздух.
С една дума - осейвайки целия град с гърбици не решава проблеми а ги създава. Освен това ефекта им е временен - "Валините" гърбици вече са на една равнина с асфалта - доказателство че инженерите си знаят работата къде трябва и къде не да има подобни съоръжения и поставянето им за да утешат едни съкрушени родители не е особено разумна постъпка.
Прочети добре какво съм писала от началото на коментарите и ще видиш,че за случея с Валя съм казала,че е съвсем различен и там спор няма кой е виновен-шофьора разбира се.Но не може при всяка една катастрофа с пешеходец да се казва-шофьора е виновен.Гледайте реално на нещата и мислете,не бъдете като кон с капаци.
(чл. 20 ал. 2, Закон за движението по пътищата)
В тъмната част на денонощието разстоянието на видимост е значително по-малко и скоростта следва да е такава, че автомобилът да спира в тази зона на видимост.
Време за реакция
Водачът зад волана реагира със закъснение на възникващите опасности:
когато ги очаква - за 0,4 сек.
когато не ги очаква - за над 1 сек.
когато е ядосан, разсеян,
уморен и др. - за над 2 сек.
При време за реакция 1 сек., още преди да започне спирането, автомобилът е изминал:
14 м. при скорост от 50 км/ч
25 м. при скорост от 90 км/ч
36 м. при скорост от 130 км/ч
Спирачен път
Към изминатото разстояние за времето на реакция, като прибавим и спирачния път, се получава общото разстояние, което автомобилът изминава от момента на възприемане на опасността от страна на водача. Когато настилката е мокра, кална, заснежена или заледена, дължината на спирачния път нараства няколко пъти.
Когато автомобил удари пешеходец, вероятността от смъртоносен изход, в зависимост от скоростта, е:
при 30 км/ч - опасността от смъртоносно нараняване е нищожна
при 50 км/ч - загиват 50% от блъснатите пешеходци
при 70 км/ч - загиват 100% от блъснатите пешеходци
А колкото до това, че се опитвам да се налагам. Не, не се опитвам, просто казвам как трябва да е и как ще стане и в България(Бургас) след време.