Цялата Мара втасала, та пак ни налагат Истанбулската конвенция

Все по-агресивно се правят опити да ни се наложат модерните „ценности”

Ключови думи: истанбулската конвенция, приемане, модерни ценности, социален пол, педофилия

Към средата на февруари Европейският парламент отново настоя Европейският съюз да ратифицира Истанбулската конвенция. „Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключово средство за изкореняване на насилието, основано на пола, включително домашното насилие”, заявиха евродепутатите, остро осъждайки „опитите някои страни от ЕС да отменят вече предприетите мерки за прилагане на конвенцията и настояват тя да се прилага изцяло”. Правилно се досещате, че и ние сме сред непослушните, редом с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия.

Вярно е, че у нас, и то преди броени дни, Върховният касационен съд (ВКС) отряза възможността транссексуалните да променят юридически пола си, опирайки се на решението на Конституционния съд от 2021 г., според което понятието „пол“ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това им решение дава някакви надежди, че съпротивителните ни сили все още са на добро ниво, обаче не трябва да се заблуждаваме – външният натиск неимоверно се усилва, а с оглед и на предстоящите предсрочни избори (и по-точно – с възможността ДБ и ПП да сформират правителство), много бързо реалността може да придобие черни краски.

Неслучайно рязко се увеличаха и дефилиращите по тв студиата апологети за ИК. Паралелно с правата на жените, които надали някой нормален човек оспорва, те изкусно вплитат и темите за ЛГБТИ. А уж ИК нямала общо с гейове, лесбийки, джендъри и прочее.

2020 г.

Може би повечето хора не си спомнят, но още през 2020 г., покрай рeзoлюциятa в Eврoпeйcкия пaрлaмeнт, внесена от българските евродепутати Eлeнa Йoнчeвa и Рaдaн Кънeв, и уж касаеща единствено върховенството на правото, някак се намеси и ИК, като документът настояваше бългaрcкитe влacти дa нaпрaвят нeoбхoдимoтo дa бъдe рaтифицирaнa Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция, въпрeки рeшeниeтo нa Кoнcтитуциoнния cъд, както и дa се признaят eднoпoлoвитe брaкoвe.  Тогава темата отново беше повдигната активно и сред някои политици и НПО-та.

2021 г.

„ЕС трябва да премахне всички пречки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на основните им права” – това пък беше посочено в друга резолюция на ЕП от 2021 г, която беше приета с 387 гласа "за", 161 "против" и 123 "въздържал се". Тогава Европейският парламент подчерта, че тези граждани следва да могат да упражняват пълноценно правата си, включително правото на свободно движение навсякъде в ЕС и браковете помежду им, като дори призова за по-нататъшни действия от страна на ЕС (процедури за установяване на нарушения, съдебни мерки и бюджетни инструменти) срещу Полша и Унгария.

Каква е връзката между крайния феминизъм, НПО-тата и ЛГБТИ?

Същата година, но у нас, на 25 ноември, Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, се проведе протест, организиран от феминистка организация, като първоначално обявената цел беше насилието срещу жените. Присъстваха представители на различни НПО-та, опитващи се да прокарат ЛГБТИ+политики, хора с видимо различна сексуална ориентация, както и крайни феминацита.

Нека да си припомним част от исканията им тогава:

• Пакет от мерки, които гарантират човешките права и достойния живот на мигрантите, ЛГБТИ+, сексработничките;
• Превенция чрез изкореняване на патриархалните разбирания и стереотипните роли;
• Равен достъп, който може да бъде осигурен единствено чрез овластяване на жените, всичките им други пресичащи се идентичности и различия.

Това са дословни цитати, тези и други подобни искания, незнайно как кореспондиращи с ненасилието над жени, бяха пльоснати на плакати, декламираха ги и от стълбите пред Съдебната палата, къде беше т.нар. протест.

В последните години основното оръжие, което трябва да разгроми стереотипите срещу ЛГБТИ+, са именно съвременните феминистки движения и НПО-тата, солидно и постоянно финансирани от други организации извън България, които стоят зад тях. За целта те провеждат крайно агресивна дейност, целяща да проникне дори в училищата. А феминизмът се използва просто като удобно прикритие зад далеч по-различните им цели. Трудно биха постигнали успех призиви – „повече права за ЛГБТИ”, но по съвсем друг начин медиите, обществеността, политиците дори, възприемат лозунги от типа на „не на дискриминацията над жените”. Крайната цел е една – прокарване на джендър идеологията.  „Джендър идеологията не е феминизъм, но феминизмът е крачка към нея”, пише германският социолог и философ Макс Хоркхаймер.

А педофилията?

Не, не скачайте като опарени, питайки се защо пък намесихме и педофилите. Колко от вас  наясно, че за „баща на ЛГБТИ идеологията” се приема Мишел Фуко, който е правил нееднократни опити за легализирането на... педофилията, самият той също е бил такъв. „Майка” на джендър идеологията е Джудит Бътлър. През 1990 година тя публикува книгата „Безпокойствата около родовия пол“, в която представя идеята за перформативността на пола, описвайки двуполовостта като ограничение на свободата и дискриминация чрез природата. Самата Бътлър прокламира не само педофилията, но и инцеста. Това са едни от иконите на ЛГБТИ движението.

През 2021 г. у нас беше прожектиран и филмът „Змия”, който допълнително ни накара да се замислим къде е границата. От една страна застанаха ЛГБТИ апологети, които побързаха да уточнят, че няма и намек за педофилия в този филм. От другата бяха хората, които отлично знаят как работи пропагандата по тази тема.

Самата аз изгледах филма. На пръв поглед, особено ако лентата е пусната като фон на друго занимание и не се гледа задълбочено, констатацията би била, че няма педофилски (нито сексуални) сцени и явна пропаганда. Обаче внушенията са направени, като за целта целият сценарий е изграден върху лошите консервативни родители на главния герой и добрият либерален приятел гей на малкото момче.

Бащата на Марио (детето) бе представен като простоват баща, често прибягващ до насилие спрямо отрочето си, майка му пък няма думата в семейството, само чисти и готви. И тук идва ролята на гея – млад, усмихнат, по-интелигентен от родителите и приятелски настроен към детето. Доста умели внушения, успешно прикрити зад образите във филма. Но въобще какво приятелство би могло да има между малолетно дете от мъжеки пол и възрастен гей, е въпрос, който оставям на вас.

А колко пък са чували, че през 1994 г. ООН изключва ILGA (International Lesbian and Gay Organization), защото организацията има връзки с педофилската организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които обичат момченца). NAMBLA всъщност е била член на ILGA от далечната 1985 година и едва след като ООН през 1994 година предприема съответните наказателни мерки, те са изключени.

Въпросът е невероятно съществен – ако педофилията и хомосексуализмът нямат допирни точки, защо ILGA – не просто някаква си организация, а Международната асоциация на гейовете и лесбийките, е поддържала връзки с педофилска организация? През 1985 г. ILGA приема и резолюция, в която се казва, че „младите хора имат право на сексуално и социално самоопределение, а законите, касаещи възрастта на съгласие, не защитават, а потискат. До 2006 година ILGA по никакъв начин не успява да докаже, че се е разграничила и двете организации нямат нищо общо, напротив. И тук стигаме до резонния въпрос – щеше ли някога ILGA и NAMBLA да се отдалечат една от друга, ако не се налагаше, и другият, по-важният - осъществява ли се на практика това разделение?

Транссексуалността

До 2018 г. тя е част от раздела с парафилиите в Международната класификация на болестите (МКБ). Терминът „парафилии” включва сексуалните поведения, които се отдалечават от нормата. Те оказват негативно влияние, т.к. такъв човек не е в състояние да овладее импулсите си.

Но на 18.07.2018 г. Световната здравна организация с единадесетата си ревизия на Международна класификация на болестите решава, че транссексуалността не е психично разстройство и я заличава от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова, съобразена с модерните и крайно либерални реалности категория, наречена „джендър несъответствие“. Трансексуализмът, който до този момент е определян като патологично състояние, вече е напълно нормален.

Между другото, в този раздел все още е и педофилията, макар че с нарастващите темпове и подкрепа, гарантирана на много нива, в бъдеще предстои отново ревизиране на групата на парафилиите. Нищо чудно до десетина, двадесет години да започне да ни се внушава, че сме крайни педофоби, които не разбират педофилите, желаещи да удовлетворяват сексуалните си желания с... бебета например.

С бързи стъпки към пропастта

Все по-агресивно се правят опити да ни се наложат модерните „ценности”. Зад думата „права” често прозира желанието за узаконяване и нормализиране на патологиите, а всеки техен противник, автоматично бива закичен я с „фашист”, я с „хомофоб”. Отдавна нито парадите, нито протестите не защитават просто гейовете и лесбийките, а се промотира идеология, която цели официализиране на крайностите, на извратеността. Идеология, това е думата, характеризираща последните години. А тази идеология е пагубна най-вече за децата. Защото правата на която и да е група, без значение за какво се бори и с какви думи е облякла вижданията и целите си, трябва да свършват там, където започват правата на децата.

Вече не просто се говори за гей бракове, дори за осиновяване от ЛГБТИ, а се приемат резолюции, стига се до различни заплахи за финансови и други рестрикции  към страните, които не искат да ги узаконят.

А патологията е прикрита зад изрази като „право на избор”, „вътрешно усещане”, „социален пол” и прочее. Ние, донякъде имунизирани поради битуване дълги години в строй, също действащ чрез забрани и внушения, към момента отговаряме сравнително адекватно на опитите да ни вкарат в този коловоз на анормалността. Друга причина е, че погълнати от реалните проблеми, не стигаме въобще до размисли и страсти по подобни теми. Но дали и колко още ще устоим...