ДНК експертизи заковават Никола Батилов и Щерион Джамбазов за бойния арсенал, марихуаната и оранжерията в Свети Влас
48-годишният Щерион продавал царевица и плодове на плажа, а зимата не работел, местни твърдят, че кара G класа
ДНК експертизи заковават 48-годишния Щерион Джамбазов и 24-годишния Никола Батилов, които са обвинени за държане с цел разпространение на голямо количество марихуана и притежание на огромен боен арсенал, без разрешително. Това стана ясно по време на гледането на мярката за неотклонение в Апелативния съд в Бургас.
Отпечатъци и биологичен материал са намерени в лекия автомобил Опел, в който Батилов и Джамбазов натоварили чувалите с готовата продукция марихуана – близо 23 кг в пакети по 500 гр. В колата, която е претърсена в Елените по време на акцията на ОДМВР-Бургас, е открит и куфар с оръжия, по дръжката на който имало отпечатъци и от двамата.
Резултатите показват още отпечатъци и в бащиния дом на Джамбазов, на ул. „Ивайло“ в Свети Влас, където интензивно произвеждали наркотици. Припомняме, че в къщата са намерени 413 саксии канабис, както и цялостно оборудване за отглеждането на растенията - вентилатори, климатици, въздуховоди, лампи с рефлектори, маркучи за капково напояване, чували с почва и др. Арсеналът е от 9 пистолета различни по калибър и боеприпаси за тях, 2 автомата „Калашников“ и боеприпаси за тях, 2 пушки различни модели с боеприпаси, 1 гранатомет в готовност за ползване, 1 бойна граната, 5 заглушителя – за автомата и за пистолетите, 3 самоделни взривни устройства, подготвени за незабавна употреба (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ). Само броят на боеприпасите – патроните е 719, но Батилов и Джамбазов отричат да имат нещо общо с арсенала или дрогата.
„Нямам нищо общо със случая. Не живея в Свети Влас, както твърди държавното обвинение. Живея в бургаския жк. „Изгрев“ с майка ми. Нямам намерение да се укривам, нито някога съм се укривал през живота си. Не съм съден. Не съм трудово ангажиран, майка ми се грижи за мен, но аз помагам и на баща ми, който се занимава с животни“, каза пред апелативния състав 24-годишният мъж.
„Не се считам за виновен. Не живея на ул. „Ивайло“, където са намерени саксиите. Живея с жена ми на ул. „Свети Влас“. Продавам царевица и плодове на плажа. Имам заведение на плажа, което стопанисва братовчедката ми и си делим печалбата, давам и апартамент под наем. Зимата не работя“, обясни Джамбазов пред магистратите.
Източник на Флагман.бг, който отлично познава семейството на 48-годишния мъж, довери, че цял Свети Влас се чуди как Щерион кара Мерцедес G класа, продавайки царевица на плажа. „Целия град знае, че той върти тъмен бизнес. Преди G класата имаше Порше Каен. На зет си купи също Мерцедес, а дъщеря му кара Ауди А5. Само автопарка му е за стотици хиляди левове. Проверете къде и как са декларирани тези пари, това са нови коли за повече от 300 хил. лв. Преди време, до къщата на ул. „Ивайло“ имаше незаконна фитнес зала, там работеше дъщеря му“, разказва нашият източник.
В съдебната залата днес стана ясно, че всъщност Опелът, в който са намерени дрогата и оръжията, някога е бил такси, а през последните месеци се давал под наем.
Източник на Флагман.бг, занимаващ се с криминалистика, обясни, че когато се свалят отпечатъци от предмет, резултатите показват всички профили, които някога са докосвали съответната вещ. В случая по дръжката на куфара и в колата излизат единствено профилите на Батилов и Джамбазов, което изключва тезата на защитниците им, че имало вероятност някои да е сложил пакетите и оръжията в колата през периода от 6.07 до 7.07, когато са арестувани двамата мъже.
В 16:46 ч. Бургаският апелативен съд потвърди взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ спрямо Никола и Щерион, обвинени в държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – канабис /марихуана/ и в държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, без надлежно разрешително.
Владимир Путин с извънредно обръщение
Ще се шокирате какво се твърди за него
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
Киномания завладява Културния дом в Бургас
И всеки ден мама и тате слагат 20лв под пепелника на масата в хола! Защото 24 годишното им момченце е безработно и няма средства и възможности да живее самостоятелно! И въпреки всичко той е истински мъж! Няма намерение да се укрива, защото само мишките се крият!
После защо децата си оставали в пубертета и се превръщали в социални паразити и олигофрени!
Вземете интервю от Георги Тодорлиев за Щерион да ви каже истината за тази тиня
Българската военна индустрия е във възход и увеличава производството си и продажбите в около 60 държави в света. България бе превърната от сегашните български политици във фронтова държава във войната на Запада с Русия и изпълнявайки тази своя роля те извършиха неща, които дори Борис III като съюзник на Хитлер по време на Втората световна война не направи тогава срещу СССР – скъсване на дипломатическите отношения.
Нарастваща милитаризация и агресия характеризира и нашата съседка Турция. Нейната армия от над 355 000 души е по-голяма от армиите на всички останали балкански страни взети заедно. Над 60 хиляди човека от нея се намират в други държави. Нейни войски и военни бази са разположени в 15 други държави в Азия, Европа и Африка – Азербайджан, Албания, Босна и Херцеговина, Ирак, Конго, Катар, Косово, Ливан, Либия, Мали, Сирия, Сомалия, Северен Кипър, Судан, Централноафриканската република. Това е страната с най-много военни бази и войски в други страни след САЩ, Великобритания и Франция.
Това е свързано с тенденцията военните конфликти в света да нарастват. България е геополитически нервен сплит на Балканите. И предизвиква напълно разбираем интерес на всички възможни световни шпионски служби. Най-старото присъствие по българските земи е на британското разузнаване, още отпреди Освобождението.
След това пусна мощен корен руското разузнаване, който е непоклатим и досега. В България се прескачат като зайци на горска полянка шпиони от всякакъв вид и калибър - американски, френски, немски, да не говорим за турските и гръцките и разбира се, израелският шпионаж, който не вижда нищо интересно в България, но е длъжен да докладва.
Този голям брой от шпиони на квадратен метър на българска територия говори само за едно - че България е важна страна като територия и все още като държава.
Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка (Асеновградска) околии, но след сполучливото култивиране и добрата и качествена реколта започва да се отглежда в Ямболско, Сливенско, Бургаско и други райони. Гарантираното изкупуване на продукцията от търговците и високите приходи са причината, която води до ежегодното засяване на няколко десетки хиляди декари с канабис в страната.Смолата от растението има от жълтеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят и се нарича хашиш в България, но се именува и "индийски катран", "техрури", "хорас", "киф", "банг", "есрар", "шира", "джамби" и др. След Освобождението от османско владичество и до края на Първата световна война страната се вписва идеално в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на войната и въведените от Обществото на народите (ОН - предшественика на ООН) ограничителни мерки за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи глад за този вид наркотици. Между 1919 и 1944 г. обществото ни също е въвлечено, от българи и чужди граждани, в световната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш.
Държавата е първият възложител
След Освобождението от османско владичество и до края на Първата световна война страната се вписва идеално в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на войната и въведените от Обществото на народите (ОН - предшественика на ООН) ограничителни мерки за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи глад за този вид наркотици. Между 1919 и 1944 г. обществото ни също е въвлечено, от българи и чужди граждани, в световната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. На въпроса от кога датира държавната намеса у нас, първо с цел насърчаване на производството на опиати, Д-р Димитър Гюдуръв припомня, че на 3 март 1883 г. със спешно писмо на финансовия министър по онова време Григор Начович се уведомяват окръжните управители за решение на Министерския съвет, одобрено от Обикновеното народно събрание (ОНС), за отглеждането на сънотворен мак, неговото обработване и добиването на опиум (афион).
Целта на приетото решение е да се насърчи населението в България, да отглежда сънотворен мак и да извлича от него опиум.
По този начин, вторият кабинет на Драган Цанков слага началото на една нова икономическа политика на българската държава, която с времето придобива неимоверно значение за препитанието на част от населението и попълването на хазната с чуждестранна валута за закупуването на животоспасяващи лекарства за населението.
От окръжното на Начович става ясно, че от МФ са убедени във знанията и уменията на българските селяни в култивирането на земеделски насаждения, поради това отглежданият в страната мак и добиван афион може да надмине по качество всеки един опиум на световния пазар, както се случва с много други продукти на българското селско стопанство.
Данъчните облекчения
Населението, което засява нивите си с мак и започва да добива афион, се освобождава за десет години от плащането на десятък. Допълнително вносът на макови семена от Османската империя и износът на опиум от България се освобождават от митнически такси, а на производителите се гарантира премия от 5000 лева, ако успеят да получат награда от международно изложение. Безспорно българските селяни се насърчават от държавата да отглеждат сънотворен мак и добиват опиум, като засетите площи се концентрират в районите на Лом, Ихтиман, Пловдив, Дупница и Кюстендил.
Цялата продукция от афион със средно съдържание на морфин от 8% до 12% е за износ и се изкупува предимно от британски търговци.
Българските селяни са заинтригувани от идеята на арменските и гръцките търговци да се захванат с отглеждането на индийски коноп и добиването на хашиш.
Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка (Асеновградска) околии, но след сполучливото култивиране и добрата и качествена реколта започва да се отглежда в Ямболско, Сливенско, Бургаско и други райони. Гарантираното изкупуване на продукцията от търговците и високите приходи са причината, която води до ежегодното засяване на няколко десетки хиляди декари с канабис в страната.Смолата от растението има от жълтеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят и се нарича хашиш в България, но се именува и "индийски катран", "техрури", "хорас", "киф", "банг", "есрар", "шира", "джамби" и др. През 1931 г. в София се създава първата легална фабрика за упоителни вещества и от този момент нататък в контрабандата на хероин присъства и такъв произведен в България. Създаденото акционерно дружество "Първа българска фабрика за производство на алкалоиди - С.О.Ф." е със седалище в Красно село, София, и с основен капитал от 600 000 лева. Много бързо и за кратък период от време са издадени разрешителни за работа на още фабрики за преработка на опиати. Със законно разрешение за работа от октомври 1932 г. е "Фабрика за химически продукти и алкалоиди" на Исак и Бенямин Анави, която официално произвежда кодеин и морфин от опиум. Санитарните власти обаче се усъмняват в легалната дейност на фабриката и я затварят със заповед от 4 август 1933 година.
В Радомир "Фабрика за фармацевтични и химически произведения и алкалоиди - Стефан Лазов и Синове" е с разрешение за инсталиране на техника за производство от май 1932 г., но без разрешение за функциониране и работи нелегално до февруари 1933 г. Преработва 570 кг опиум и при затварянето на сградата от криминална полиция е конфискуван 12,596 кг хероин.
В София през август 1932 г. е открита Лаборатория за фармацевтични и други продукти "Лабор". В Княжево започва да функционира фабрика "Химически произведения - Петър Дечев", която е с разрешение за производство от 1933 г., но работи през повечето време нелегално. Фабрика "Фармацевтични продукти - Ст. Младенов" започва работа през септември 1932 г. и официално обработва 146 кг опиум и 13,700 кг. морфин. Тя е под постоянното наблюдение на криминална полиция поради подозрения за нелегален износ. Последна в списъка е лаборатория за химически и фармацевтични произведения "Устрем" край София в Царибродски квартал до тухларната на братя Димови, но не функционира през разглеждания период.
Здравните власти се намесват през втората половина на 30-те години на миналия век.
Преди 1 век: Само 1 българин на морфин
В докладите на Главната дирекция на народното здраве (ГДНЗ), която от 1936 г. провежда ежегодно анкета и събира сведения за разпространението на токсикоманията в държавата, се посочва, че в страната злоупотреба с наркотични вещества почти отсъства от обществения живот и до онзи момент има само 8 души, а в началото на Втората световна война са регистрирани още трима, но всичките са с мания по морфин и един по кокаин. В Обществото на народите повече не проявяват интерес към наличието на зависимости от опиум и опиумни деривати в България, но дали защото те отсъстват, или по друга причина, няма как да се разбере от наличната документация.
Д-р Димитър Гюдуров коментира, че в анкетата на ГДНЗ, заимствана от ОН се забелязва една слабост. Проучването за употребата на наркотици обхваща населението от 15 до 64 г., но хората надхвърлили тази възрастова граница не влизат в статистиката. Поради това може да се допусне, че лица около горната статистическа граница припалват от време на време по някоя друга цигара тютюн, примесен с опиум или хашиш, за да облекчат хронични болки. Това косвено се потвърждава от едно от най-често изтъкваните оправдания на български контрабандисти при задържане от полицията, което гласи, че "опиумът е за лекуване на ревматизма или други болежки".
Опиумът - символ за бързи пари
В историческите извори не се намират доказателства за пристрастеност на широк кръг лица или обособени групи към хашиш, опиум, морфин и хероин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът е за продажба, а не за употреба, защото носи финансова печалба и нищо повече. Опиатите присъстват в българското социално пространство единствено като символ на бързо замогване, което променя социалния статус на търговеца или контрабандиста, но не и на земеделския производител. Афионът за разлика от розовото масло, тютюна и алкохола, другите три конвертируеми контрабандни стоки на епохата, има слабо отражение върху българската култура и интелектуален елит.
Наркоманията като социален проблем и културен феномен не съществува в България. Опитът до 1944 г. да бъдат открити български музиканти, писатели, общественици и интелектуалци опиомани или поклонници на хашиша, морфина и хероина "изглежда обречен на провал". Управляващите в София в междувоенния период се присъединяват към международните усилия за превенция срещу нелегалното производство и трафик на вредните дроги, но в политиката на правителствата се забелязват известни слабости.
Основната е липсата на съдебно преследване на контрабандистите.
При комунизма - лекуват наркоманите с пердах
и налагане на присъди с лишаване от свобода. Главна дирекция на народното здраве разчита, че глобата от 5000 лв. е достатъчна да откаже от повторни действия трафикантите на дрога, но размерът на паричната санкция е нищожен на фона на печалбата. Дирекция на полицията смята, че възпитателният пердах в арестите респектира чуждите и български граждани, заловени за незаконна продажба на хашиш, опиум, морфин и хероин. Боят като средство за вкарване в правия път се употребява от българската полиция и спрямо други лица - чужди разузнавачи, контрабандисти на алкохол, тютюн и добитък, фалшификатори, мошеници, крадци, сутеньори и др., за които обаче следват и присъди със затвор. Запитан какво се случва с наркотиците във времената на комунистическия режим (1944-1989 г.), Гюдуров подчертава, че производството на опиум, опиумни деривати и търговията с тях не изчезва след преврата на 9 септември 1944 година.
Опиумният протокол от 1953 г. налага ограничаване, регулиране и забрана на отглеждането на сънотворен мак, производството, свободната международна търговията на едро и употребата на опиум. Подписан е в Ню Йорк на 23 юни 1953 г. и съгласно разпоредбите му само седем държави - България, Гърция, Индия, Иран Турция, СССР и Югославия - получават разрешение за производство на опиум за износ. В тоталитарна България българската следа в производството и търговията на упойващи вещества попада под полезрението на Държавна сигурност. След средата но 60-те години на миналия век България се отказва от отглеждането на сънотворен мак.
Контролът тръгва от Шанхай
Кога, как и защо точно се налага държавите да започнат да се борят с проблема? От кога има законодателство срещу употребата и контрабандата с наркотици?
Д-р Димитър Гюдуров е изследвал с подробности историята на тези усилия във времената до Втората световна война. Той разказва, че първият опит за създаването на правова основа и кодификация на международна система за контрол над наркотиците е направен през февруари 1909 г. в китайския мегаполис Шанхай. По британска и американска инициатива са разгледани проблемите с употребата на опиум, морфин и хероин. Това споразумение, известно като Решения на Международната комисия за опиума, е в основата на Хагската международна конвенция от 1912 година.
Конференцията в Хага се провежда от 1 декември 1911 г. до 23 януари 1912 г. В нея участват представители на Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Италия, Франция, Австро-Унгария, Япония и др. Заседаващите държави приемат и първия международен договор за контрол над опиатите - Международна конвенция за опиума.
Тя съдържа шест глави с двадесет и пет члена и обхваща мерките срещу опиума и морфина, разгледани още на разговорите, проведените две години по-рано в Китай, но също така и контрола над хероина и кокаина. Въпреки огромното й значение за регулиране производството, търговията и разпространението на упойващи вещества в световен мащаб, Хагската конференция на практика има ограничено въздействие.
Това се дължи на множество фактори, но основните са различните интереси и позиции на договарящите се страни. Британската, Руската империя и Персия отказват да съкратят култивирането и добива на опиумен мак. Всъщност единственото пълното разбирателство, което държавите постигат, е да установят контрол върху производството на опиум, но не и да го ограничат до употреба за медицински и научни цели. Освен това, въпреки че държавите се съгласяват постепенно да ограничат пушенето на опиум, те не постигат съгласие за утвърждаването на общ план за действие.
Златният четириъгълник
Недостатък на Хагската конференция за опиума е и липсата на делегати от балканските държави, които до една произвеждат опиум с високо съдържание на морфин.
Въпреки това в глава VI от конвенцията е предвидена възможността тя да бъде подписана и от неприсъстващи на преговорите страни, като България, Гърция, Сърбия и Турция, които са основните производители на опиум в Европа и могат да бъдат определени за "златния четириъгълник" на континента. Балканските държави обаче отказват да се присъединят към международното споразумение. Така от 34 страни, произвеждащи, изготвящи и употребяващи упойващи средства, само 8 ратифицират конвенцията. Превенцията срещу наркотиците в Европа и света е разделена в своето развитие на три етапа с очертани хронологични граници - от средата на ХIХ в. до годините преди Първата световна война, междувоенният период или ерата на Обществото на народите и времето от края на Втората световна война до ден днешен. Характерна особеност на първия период е резервираността на повечето държави към текстовете на международните конвенции, което на практика ги прави неприложими на международно равнище, а правителствата се осланят повече на вътрешните си законови практики и сключените двустранни договорености.
На 13 юли 1931 г. е подписана Конвенцията за ограничаване на производството на опиум.
Новото споразумение е ратифицирано дори и от големите производители на наркотични препарати Франция, Великобритания, Швейцария, Германия и т.н. Международната престъпна дейност е причината за свикването на нова конференция и подписването през 1936 г. на Конвенция за борба с нелегалната търговия на опиум и вредни наркотични вещества. Спогодбата е първата в света, която обхваща незаконната търговия с наркотици и обвързаните с нея закони, като разпространението на опиати извън установените регламенти се признава за международно престъпление. Основните слабостите на конвенцията произтичат от обстоятелствата, че основните ревизионистични сили Германия и Япония напускат ОН през 1933 г. и не участват в обсъждането и гласуването на текстовете и, САЩ отказват да я ратифицират, подписана е само от тринадесет държави и влиза в сила през първите месеци на Втората световна война. Българската държава е страна по всички конвенции.
Българите избраха пътя на фалшивия дух на своето развитие. Децата се сърдят на родителите си, че са ги родили българи, хората не разбират защо са нужни индустриализация и високите технологии. Това са последните фази на отпътуването ни към музея на Историята. Затова всеки трябва да си отговори на най-проклетия въпрос – Ти защо си тука, какво правиш на тази земя.? Ако питате за това гърците те ще ви кажат точно. Македонците пък са готови да го обяснят на цял свят.
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са деструктивни и смехотворни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си… Това е късният български неофеодализъм. Ние ще минем през това тъмно място, като нация може и да не успеем, но като етнос сме неунищожими.
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. (И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи.)
Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм.
Всичко върви към своя свършек и към окончателното си решение. Finis Mundi. Краят на Света.
- Каква е реалността, която не виждаме заради сънищата?
- Според мен българската държавност е изядена, ние отиваме към приключване на един цикъл на държавност. Малката България не може да победи. Дори и да победи, ще стане ясно, че няма и за какво да побеждава. Тя не може да упражни никаква историческа мисия – освен ако наглото и демонстративно плюскане не го разбирате като мисия. Голямата България пък е изморена. Тези 10% като маса са толкова, но разполагат с контролни позиции в елита, успяха да трансформират заграбените си комунистически привилегии в социално-икономически. Тоест, онази Малка България, на българяните, като „номенклатура” днес пак се добра до властта. Тя няма какво толкова да направи с властта, най-много да се задави с нея. Но при това положение ще изстрада нацията, която май вече се съгласи, че е някак си хем нация – хем етнос. Затова мисля, че Третата българска държава си отива.
Струва ми се, че е дошло времето да опаковаме в куфарна форма това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото,това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване.
- Какво ни очаква?
- Може би ни очакват няколко десетилетия, примерно 50 – 60 години бездържавие, с регионално управление от генерал-губернатори от Брюксел. При това положение ние зависим от перспективата на ЕС.
Това е колкото неприятно, толкова и понятно. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?
Борбата на българските управляващи против незаконното извличане и разпространяване на опиатите се води с изменчив триумф през годините, а войната против тях не престава и през днешния ден.
“Българите имат нагласа за нелегална търговия – казва д-р Гюдуров и обяснява: – Това население е било част от Османската империя, която е чужда за него, свикнало е да не се съобразява със законите, да крие продукция, да укрива данъци. Когато се появява българската държава, населението продължава да продава нелегално тютюн, опиум, копринени пашкули, розово масло, за да не плаща данъци и да увеличи печалбата си.”
В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна. Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв.
„Днес няма никакво значение дали си умен, способен и трудолюбив… ако си се родил беден, вероятно ще си умреш беден. Така е било през феодализма, така е и днес. Но има лъч надежда, защото българският олигархичен елит вече е навлязъл в последната си фаза на деградация. Системата и нейните представители са силно отблъскващи и формираха обществото по свой образ и подобие. Така стигнахме до момента, в който нито те вече могат да живеят с това общество, нито обществото вече може да ги търпи. Целият въпрос, на езика на политическата технология, сега е как да се отблокират и активират тези вертикални лифтове в българското общество, които позволяват на човека да мечтае за по-добър живот. Защото в съвременна България можеш да се „реализираш“ само ако си хубавица или имаш торба с пари“.