в.”Торнадо”: „ЛУКойл” печели по 60 ст. от всеки литър
Средната печалба, която „ЛУКойл” реализира на литър гориво у нас, е около 50-60 ст., пише вестник „Торнадо”. Тази цифра обаче не е обоснована официално, тъй като никой не знае реалната цена на купувания от Русия нефт. Шефът на „ЛУКойл – България” Валентин Златев твърди, че това става на пазарни стойности, които са около 114 долара за барел. Не са много обаче тези, които вярват, че това е истинската цена. Ако е така, значи „ЛУКойл” в Москва продава свои горива на дъщерните си фирми, от което печели баснословни суми, заключава вестникът.
В последните 2 седмици народното недоволство се съсредоточи върху взривоопасната територия на горивата заради шоковото повишение на цените, които са на път да достигнат рекордните нива от 2008 г., когато петролът удари 150 долара на барел (в момента е $114). Тъй като от българското правителство не може да се очаква да преобърне световните процеси, исканията на протестиращите се ориентираха в посока сваляне на акциза и ДДС върху горивата.
Логиката на числата обаче подсказва съвсем други причини за скъпото гориво, излизащи извън рамките на държавната регулация и акцизното законодателство. Проверка на „Торнадо” показва, че в ЕС минималната ставка на дизела е 330 евро на 1000 л, а на бензина - 359 евро. В България дизелът се облага с 314 евро, а пък бензинът - с 363 евро. По-ниска ставка върху горивата налагат само Румъния и Литва и логично при тях горивото е по-евтино по бензиностанциите. В същото време обаче други 10 държави са с по-високи акцизи от нашите, но и с по-ниски крайни цени за потребителя. По данни на Европейската комисия това са Испания, Унгария, Естония, Словакия, Латвия, Малта, Словения, Кипър, Полша и Люксембург. Как се формира крайната цена на горивата за потребителите в България?
Около 40% се падат на акциз и данъци. В момента обаче ставката, с която се облага дизелът в България, е под минималните в ЕС, а за бензина тя е с едва 4 евро по-висока от допустимия минимум, т.е. при максимално намаление на акциза, цената на литър гориво ще падне с по-малко от 1 стотинка, изчисляват експерти. Заради кризата в Либия суровият петрол расте, но той е изходната суровина и формира около 20% от стойността на крайния продукт. Остават 40%, в които влизат разходите за труд и производство, както и печалбата. Разходите на „ЛУКойл Нефтохим“ в България обаче са значително по-ниски от тези в повечето страни от ЕС, тъй като заплатите тук са най-ниски, коментират енергийни експерти. Същевременно в повечето страни от ЕС делът на акцизите и данъците в крайната цена е около 60% (в Холандия- 75%!), следователно производствените разходи и калкулираната печалба възлиза на не повече от 10-20% След като очевидно акцизът и данъците не са определящият фактор, то топката остава в полето на „ЛУКойл” и високите производствени цени на монополиста. При пазарна икономика би следвало да има внос на по-евтини горива от други рафинерии и цената да падне сама. Това обаче не се случва. Тогава или има някакво извън пазарно споразумение да не се допусне внос на евтино гориво в страната, или пък административните процедури по тази дейност са прекалено усложнени. Според превозвачите и собствениците на малки бензиностанции компаниите, които могат да внасят такива продукти, се броят на пръстите на едната ръка. (В отговора-нападка срещу министър Трайков, „ЛУкойл” твърди, че всеки е свободен да внася горива, стига да спазва закона и да си плаща налозите).
„Не е работа на държавата да определя печалбата на частна компания като „ЛУКойл“, но ако този процент е твърде висок, би трябвало някой да се възползва и да внесе по-евтино гориво. Това не става и един от възможните отговори е, защото всички се съобразяват с „ЛУКойл“, предположи икономическият министър Трайчо Трайков. Интересно е и положението с цените на горивата в някои бивши съветски републики, които също зареждат от руската компания „ЛУКойл”. Преизчислено в български левове, в Беларус бензинът се продава по 1,60 лв., а дизелът върви по 1,34 лв. В Грузия цените са съответно 1,79 лв. и 1,87 лв. за литър, а в Молдова - 1,82 лв. и 1,72 лв. На украинските бензиностанции бензинът се котира по 1,69 лв., а дизелът по 1,59 лв. В същото време в тези държави нефтът се внася чрез наземен транспорт, който е в пъти по-скъп от водния, по който се транспортира петролът до България. Друг парадокс са цените в САЩ. Там американците зареждат литър гориво за 1,30 лв., при положение че нефтът пътува цели 14 дни от Саудитска Арабия. Днес стана ясно, че литър бензин в анатемосаната от света джамахирия Либия струва 30 стотинки.
Когато Ваньо Танов напусна ГДБОП през 2007 г., той обяви, че го прави, защото се спирали разработки срещу контрабандата на горива. Той обаче така и не повдигна завесата кои са тези контрабандисти, които се ползват с политически „чадър”. За черна овца бе нарочен Георги Самуилов, чиято рафинерия бе атакувана, а той арестуван. Разследването така и не постигна нищо и Самуилов вече съди държавата за гаврата с него. Източници от МВР твърдят, че истинската причина за оставката на Танов е разработката „Шейх”. Тя засягала участието на олигарси и политици. През декември 2010 г. скандалният сайт Уикилийкс съобщава: „Българският енергиен оператор ЛУКойл, чрез …………………(името е зачеркнато) е заподозрян в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност“. Това пише в телеграма до Държавния департамент американският дипломат Джеймс Пардю. В последния си брой в. „Пари” прави журналистически портрет на Валентин Златев, чийто баща Васил Златев по времето на Тодор Живков е несменяем председател на Селския народен съвет от 1968 до 1989 година. Според класация на богатите българи в същия вестник, за миналата година Златев-баща е на пето място с 286.7 млн. лв.
Ще има ли мир скоро между Москва и Киев?
Борисов с много остра позиция! Какво се случва в България?
