Честваме 135 години от Съединението на България
На тази дата през 1885 г. българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.
Днес честваме 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Кулминацията в националните чествания ще е тази вечер в Пловдив с тържествената заря - проверка пред паметника на Съединението.
Преди тържествената заря-проверка от ще се състои и “Национален поход за Съединение”, в който се очаква да се включат родолюбиви българи от цялата страна. Целта - да се покаже, че въпреки разделенията, обществото е способно да се обединява около националните каузи, уточняват организаторите му, цитирани от БНР.
Шествието ще потегли от площад „Централен“ и ще премине през бул. „Цар Борис III Обединител“, моста на Панаира, бул. „България“ и по бул. „Руски“ до бул. „Шести септември“. По целия маршрут участниците ще носят 50 метров национален флаг, изработен специално за събитието.
История на Съединението
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.
Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.
През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Трилърът с печално известната Габриела Славова продължава
