В Матрицата ли живеем? Тези няколко факта ще ви накарат да се замислите
Култовият филм на братята Уашовски става на 20 години след дни, днес обаче идеята за симулация изглежда по-реалистична отвсякога
На 31 март тази година се навършват 20 години от премиерата на култовия филм „Матрицата“ на братя Уашовски. Лентата представя историята на хакера Нео, който открива таен култ в мрежата за нещо, наречено „Матрицата“, когато бива открит от мистериозния Морфей и екипа му, които му предлагат избор – „Вземи червеното хапче и виж реалността на Матрицата, или вземи синьото хапче и продължи да живееш в блажено забвение“. Нео взима червеното и се събужда в един зловещ свят, в който хората са използвани за батерии от изкуствен интелект, а в мозъка им се прожектира виртуална реалност, наподобяваща свръхреалистична компютърна игра, пише Риз Върк в hackernoon.com
Когато филмът излиза, идеята определено спада в жанра на научната фантастика. Днес обаче „хипотезата за симулацията“ се дебатира активно от компютърни специалисти, философи, физици и т.н. Има две причини аргументът да се взима на сериозно.
1. Философският аргумент за симулацията, разкрит от Охсфордския професор Ник Бостръм.
2. Симулацията под формата на видео игра, разкрита и поддържана активно от Елон Мъск
Но да се спрем на някои от основните аргументи, които поддръжниците на хипотезата за симулацията изтъкват в подкрепа на идеята.
Виртуална и разширена реалност
В наши дни всеки, който някога е пробвал игри от типа „виртуална реалност“, знае колко трудно е всъщност да се направи разлика между реалността и симулацията. Прекрасен е примерът с играта Ping Pong VR, в която играчът държи контролер и със специални очила вижда само и единствено това, което се случва в играта на тенис на маса. Потребителите понякога толкова много се потапят в това, което е пред очите им, че се опитват буквално да се подпрат на масата, въпреки че тя не съществува, а е прожектирана само пред очите им.
С развитието на 3D технологиите, става съвсем ясно, че до няколко години е напълно възможно да имаме игри, които напълно наподобяват реалността.
Пиксели, Куанта и Парадокса на Зенон
Като става въпрос за пиксели, възможно ли е и физическият свят, в който живеем, да е базиран на някаква малка елементарна частица, подобна на пиксели? Този въпрос става все по-уместен с разширението на познанията ни по физика. Парадоксът на Зенон в случая е важна аналогия. Ако Ахил и обикновена костенурка се състезават, а всеки път, когато костенурката изминава определено разстояние, Ахил трябва да изминава половината от него, то той никога няма да може да я достигне.
Под този парадокс е въпросът дали пространството е квантизирано (тоест разграфено на определени минимални разстояния, като решетка, която не може да бъде нарушена). Ако пространството е безкрайно, като например числата (между 1 и 2 има безкрайно много други числа, като 1.1, 1.2, 1.3, 1,4 и 1,41 и т.н.), то тогава как бихме могли изобщо да докоснем нещо?
Константата на Планк
Днес всички физици подкрепят идеята за Константата на Планк – най-малкият размер пространство, който може да бъде измерен. Още повече, че всичко, което си представяме като солиден обект, на практика е 99% празно пространство, ако погледнем вътре в атома.
Свързан въпрос е и дали всъщност времето е квантизирано – дали има най-малка константна частица от времето? Оказва се, че най-вероятно и такава има – времето, за което светлината изминава 1 Планк. А всичко това дотук наподобява жестоко начина, по който компютрите на 21 век работят.
Разпада на вероятната вълна и квантова неопределеност
Една от най-интересни идеи в квантовата физика е матрицата на неопределеността. Казано с други думи – защо елементарни частици по-малки от атома се държат едновременно като частици и като вълна, а единственият реализатор на едно от двете състояния е наблюдателят. Това е доказвано многократно още от 40-те години на миналия век с експеримента на двете резки. „Считам, че съзнанието е основното, а материята е нейна производна“, казва Макс Планк.
И тук, хипотезата за симулацията дава един много добър отговор на проблема. Видео игрите в наши дни могат да предоставят такава детайлоност само защото компютрите се фокусират единствено върху това, което играчът пряко наблюдава. Останалото остава като прости рамки от триизмерни обекти. Де факто така е и в реалността. Без да се обръщате назад и без да докосвате с пръсти това, което от зад вас, бихте ли могли обективно да докажете на трети човек, че то съществува? Отговорът на този въпрос е повече от мистерия.
Заключение
Заедно със статистическите данни, които подкрепят хипотезата за симулацията и развитието в графиката на видео игрите, има и друг фактор, който оказва влияние за това, че много учени днес започват да задават въпроси по темата. Физици и биолози все по-често започват да забелязват, че под физическите обекти, които наблюдаваме, вселената всъщност е предимно изградена от информация.
Известния физик Джон Уийлър написа в биографията си “it from bit” – казано иначе не материята, а битовете (най-малкият измерим размер пространство или енергия) са в основата на вселената.
И докато все още не сме в състояние да създадем симулация, грандиозна колкото тази в „Матрицата“, то технологиите със сигурност се движат скоростно в тази посока. А успеем ли да създадем виртуална реалност, то каква е гаранцията, че и ние не живеем в такава, създадена от някои много преди нас?
Превод: Георги РУСЧЕВ
Как да съсипеш риалити шоу за три сезона – наръчник от „Ергенът“
