Педофилия се вихри в Айтоския балкан
28 Февруари 2016, Неделя, 13:26 ч.
Поредна присъда над пълнолетен ерген, живял с малолетна девойка издаде през изминалата седмица Айтоския районен съд, пише областният всекидневник "Бургас днес и утре".
Изданието проследява няколко съдебни решения и практиките на магистратите в тази посока. Първото е на мъж с инициали А.С.Г., който е без образование и безработен. Магистратите го определиха за виновен в това, че през октомври 2014 година в село Раклиново, община Аайтос, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 години. Към момента на заживяване девойката - Л.М.Г. е била на 13 години. Съдът е установил, че в началото на зимния сезон през 2014 година обвиняемият и Л.М.Г. се преместили да живеят в с. Дъскотна, община Руен. По силата на постигнато споразумение между прокуратурата и обвиняемия, А.С.Г. е осъден на условна присъда от 4 месеца.
През изминалата 2015 година Айтоският районен съд призна за виновен подсъдимият Г.В.Г. за секс с малолетна. Според съда в периода от 28.07.2013 г. до 19.12.2013 г., в Айтос, в дома на родителите му и в дома на родителите на непълнолетната П.Т.А. в условията на продължавано престъпление, се съвкупявал с нея. П.Т.А. към онзи момент била на 14-годишна възраст. Айтоският районен съд осъди Г.Г. на 5 месеца условно.
Магистратите признаха и непълнолетният С.И.М. за виновен, че правил любов с 14 -годишната си приятелка. От съдебното решение става ясно, че на 08.10.2014 г., около 22,30 - 23,00 ч. в Айтос, в дома си С.И.М. като непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвъкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 - годишна възраст, а именно малолетната З.А.С. Тъй като и двамата са били непълнолетни Айтоският районен съд наказа С.И.М. с Обществено порицание,което да се осъществи чрез прочитане на присъдата по радиовъзел Айтос.
Дела за изнасилване се точат с години
В началото на февруари 2016 година Бургаският окръжен съд наложи наказания от общо 55 години „лишаване от свобода“ на петима мъже изнасилили 13 - годишно момиче. За целта те използвали сила и заплахи, съобщиха от пресцентъра на Окръжна прокуратура-Бургас. Те са осъдени за две престъпления - блудство и изнасилване. Престъпленията са извършени на 9 юли 2005 г. в руенското с. Просеник. Най-много за по 12 години в затвора ще лежат Осман Сюлейман и Костадин Неделчев. Исмаил Али ще прекара зад решетките 11 години. Орхан Хюсеин и Азис Хюсеин ще търкат наровете 10 години. Наказанията трябва да бъдат изтърпени при първоначален „строг“ режим в затвора.
Странното е, че случаят е отпреди 11 години. Процесът се е точил толкова дълго, защото обвиняемите непрекъснато представяли документи, че са болни. Освен това делото било върнато отначало поради това, че починал един от съдебните заседатели.
През изминалата 2015 година Айтоският районен съд наказа с лишаване от свобода за срок от две години и шест месец, с отложено наказание под формата на изпитателен срок от 5 години други двама изнасилвачи.
От съдебното дело става ясно че Х.Ш.М и Х.И.Х. са опитали да насилят непълнолетната М.И.А. Деянието се е случило на 18.04.2013 година, около 22.30 часа – 23.00 часа в Руен в дома на пострадалата. Установено е, че е имало и трети съучастник с инициали Ю. И. Според магистратите Х.Ш.М се е опитал да се съвкупи с М.И.А., принуждавайки я към това със сила. Той й запушил устата, за да не вика и държал ръцете й докато съучастника му Х.Х. събул панталоните (тип шалвари) и бельото и отваряйки краката й противно на волята й опитал да се съвкупи с нея. След това агресорът се сменили с Х.Х., като последният запушил устата на девойката, докато Х.М., застанал зад нея, разтваряйки й краката, противно на волята й опитвайки се да проникне в нея и изхвърлил семенна течност по одеалото на леглото. Опитът останал недовършен, благодарение на пристигането брата на пострадалата, който прекъснал изнасилването.
Освен с отложената присъда Айтоският районен съд наказва Х.Ш.М. и Х.И.Х. солидарно да заплатят на пострадалата М.И.А. сумата от 20 000 лв.
Сводници масово предлагат малолетна плът
Съдът в Айтос призна през миналата година за виновен и В.Ю.Ч. за сводничество, който на неустановена точно дата в началото на месец юли 2013 г. в Руенско е склонил към проституция непълнолетната тогава Н.В.Й. Мъжът е убедил девойката да прави секс с конкретно лице срещу заплащане. Айтоският районен съд наложи на В.Ю.Ч. условна присъда от две години.
Магистратите признаха за виновен и С.И.С. за сводничество на две жени, с цел проституция, едната от които била непълнолетна.
Според съда в периода от началото на юни 2012 г. до края на декември 2012 г. в Айтос С.И.С. склонил към проституция и многократно свождал към съвкупление лицето М.М.Г. Сводничеството се е изразявало в набиране на клиенти – мъже и създаване на условия за съвкупления. С.И.С. предоставял на жената помещение в дома си в Айтос и други подходящи места в района. Отвеждал жрицата на любовта до домовете и автомобилите на клиентите. Съдът приема, че деянията са извършени с користна цел – набавяне на парични средства. Същевременно през периода от началото на октомври 2012 г. до 10.01.2013 г. отново в Айтос С.И.С. склонил към проституция непълнолетната Я.К.И. Според съда С.И.С. при условията на продължавано престъпление, многократно свождал към съвкупление и блудствени действия непълнолетната Я.К.И., като това се е изразявало в набиране на клиенти – мъже. Той предоставял и на нея помещение в дома си за обслужване на клиентите.
За първото провинение Темида му определи наказание лишаване от свобода в срок от 8 месеца.
Съдът постанови С.И.С. да лежи при първоначален „Строг“ режим в затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
При второто провинение става въпрос за склоняване към проституция на лице ненавършило 18 години – поради което законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
В категории:
Айтос
Близо 12 000 контрабандни „маркови“ стоки задържаха на МП Лесово
Спортна България скърби
Ето кой ще печели „Биг брадър"
Могат ли двама души с една и съща зодия да имат успешен брак?
Антисемитски акт ли е решението за арест на Бенямин Нетаняху?
Разкриха тайната й
22/11/2024, Петък 13:20
0
Археологически музей ще бъде издигнат в Обзор
22/11/2024, Петък 13:00
0
Спортна България скърби
22/11/2024, Петък 12:46
0
Обесилият се полицай оставил предсмъртно писмо?
22/11/2024, Петък 12:30
1
Дари 20 милиона
22/11/2024, Петък 12:18
0
Ето кой ще печели „Биг брадър"
22/11/2024, Петък 12:01
0
"Путин е Хитлер на този век"
22/11/2024, Петък 11:40
4
Закъса
22/11/2024, Петък 11:20
1
Напук на МНС Орбан кани Нетаняху в Унгария
22/11/2024, Петък 11:00
1
Близо 12 000 контрабандни „маркови“ стоки задържаха на МП Лесово
22/11/2024, Петък 10:35
0
Майка на нападнато момиче в София: Банди ходят в мола за грабежи и изнасилвания
22/11/2024, Петък 10:30
8
Британски генерал: Готови сме да се бием с Русия още сега
22/11/2024, Петък 10:10
6
А на идиота с коментар 5.. да му сера в продажната устичка. Окупация било...хахахахаха сигурно и през руско - турската война пак е било окупация..НЕЩАСТНИК!
Разваляте езика, като не знаете стига сте използвали русизми.
Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:
1. Изтребване на българския елит.
2. Стопанско поробване на държавата.
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1994г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит.
Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.
В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.
Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г.
Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.
С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките.
Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава.
Химнът беше преправян на три пъти. Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.
С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата…
СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота.
Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.
Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.
На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР – електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци.
Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…