Патриотичният фронт почете 137-ата годишнина от Освобождението на България

Депутати и представители на партиите в коaлицията поднесоха венци и цветя на паметника на Българския Опълченец в София
03 Март 2015, Вторник, 17:17 ч.
Депутати поднесоха венци и цветя пред паметника Българския Опълченец
Представители на Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО почетоха 137-та годишнина от освобождението на България от османско иго. Депутати и представители на партиите, подкрепящи коaлицията, както и членове, симпатизанти и съмишленици на Фронта поднесоха венци и цветя на паметника на Българския Опълченец в София, за да почетат героите от Освободителната война и тяхната саможертва в името на Родината.
„Днес почитаме делото на българските опълченци и личностите, като Васил Левски и Христо Ботев, които направиха възможно да го има този ден. Българският дух е жив и свободен.“, каза народният представител от ПФ Димитър Байрактаров.
„Ние не просто отбелязваме годишнина от освобождението си, но започваме да отбелязваме тази дата с едно по-голямо национално самочувствие“, каза Борис Ячев, депутат от ПФ и зам.-председател на НФСБ. „Нашата свобода не бе подарена свобода, тя е извоювана“, заяви Ячев и допълни: „За съжаление, обаче, все по-рядко следваме заветите на националните си герои и апостоли на свободата, които воюваха за една силна, горда и независима България“.
Заместник-председателят на НФСБ Данчо Хаджиев честити празника на всички българи и заяви: „България ще пребъде, въпреки всичко“.
Не личи, обаче, че има национален празник, отбеляза Хаджиев, който разкритикува начина и обстановката за провеждането на тържествата в столицата под засилените полицейски мерки, които за поредна година пречат на хората да празнуват заедно. „Това е допълнителен ров между гражданите и елита. Няма ведрост, настроение, няма и празнична украса, каквато трябва да осигури Столична община. И това продължава години наред“, каза още Данчо Хаджиев.
Патриотичният фронт почете загиналите за свободата на България и в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и много други градове и селища в страната.
В категории:
Политика






Драма на "Анфийлд"
12/03/2025, Сряда 07:33
0





Полицията в София задържа коварен бандит
11/03/2025, Вторник 22:03
0



Лъв изяде човек
11/03/2025, Вторник 21:33
1





Жена закла мъжа си, но няма да лежи в затвора
11/03/2025, Вторник 21:00
0



"Величие" протестира
11/03/2025, Вторник 20:33
5

Софийският градски съд премахна забраната на Васил Божков да напуска страната
11/03/2025, Вторник 20:24
2
BRAVO No3 !!!
Винаги съм се питал от какво иде това ръбесто русофобство на народно-либералите Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков, че и на консерваторите.
Скоро открих едно от възможните обяснения.
Става дума за пари, за много пари,
които е трябвало да плати младата държава. И тук няма ни славянско единение, ни братска помощ. Има злато и окупация.
И доказателствата са в официални документи, съзнателно крити и непопуляризирани от историци, анализатори, че и политици.
Може да ги намерите и вие, уважаеми читатели.
Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ буквално четем: „Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”. Т.е. 32.5 тона злато.
Обърнете внимание на думата „окупация”, драги читателю! Излиза, че ний, българите сме платили за окупацията си, а не за освобождението си. Потвърждение за имперските амбиции за „Задунайска губерния” откривам и в първия том на издадената в СССР академична „История на България” през 1954 г., където на стр. 308 буквално четем: „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война”. Кратко и ясно, даже не е и цинично. Писано е от съветски учени, сталинисти, вероятно и интернационалисти.
Е, донякъде сега разбирам защо гърми така гласът на великия медвенски овчар Захари Стоянов.
Не разумявам, обаче, какво честваме на 3 март?!...
IMA NEMA ZELATA PARTIA KOIATO SHTE OSTANAT SLED SLEDVASHTITE IZBORI.