Наталия Симеонова: bTV ме свалиха от ефир заради пари!

Източник: БЛИЦ

В края на 2012 г. Наталия Симеонова се завърна на екран с предаването „Предай нататък” след раздялата си с Маги Халваджиян и „Море от любов”. В началото на тази година обаче и водещата, и зрителите бяха неприятно сюрпризирани, че „Предай нататък” пада от екран. Какви са причините и какво ще предприеме оттук нататък Наталия Симеонова, разбираме от откровената й изповед пред „ШОУ”:
- Стана ясно, че „Предай нататък” пада от ефир! И какво налага тази рокада в bTV?
- Договорът ни изтече и решението на bTV беше да не го подновят. Истината е, че имаше едни дълги преговори, в рамките на които те ни отправиха предложение – за смяна на часовия пояс на излъчване, за смяна на бюджета на предаването… надолу, разбира се… А „Предай нататък” е много скъп проект. За 2 години сме пропътували над 200 000 км и сме обиколили над 70 градове и села. Всяка наша история изисква веднъж среща с героя – за да се запознаем с него, след което прибиране в София, обмисляне на втората част с изненадите, връщане в града на героя… И това са три истории седмично или на практика шест или седем пътувания. Да не говорим, че „Предай нататък” се прави от един голям екип, с няколко режисьори, няколко редактори, всеки от които работи върху отделна история, за да бъде тя изведена от край до край. Продуцентите ни /бившият й съпруг Денис Ризов – б.а./ реагираха съвсем честно спрямо bTV – заявиха, че не могат да намалят наполовина възнаграждението на екипа, за да върши той същата работа в друг часови пояс за по-малко пари!

„Такава е финансовата ситуация”

беше позицията на bTV! На мен ми е много тъжно да си помисля, че примерно счетоводният отдел взима художествени решения в една телевизия. Или че хората, които отговарят за художествените стойности, до такава степен са принудени да се съобразяват с финансовата реалност на телевизията… Моята категорична и окончателна позиция беше, че по-добрият избор е да спрем предаването – такова, каквото е, отколкото да го унищожим и да го накараме да потъне като пробит кораб! На тръгване от последната си среща в bTV те казаха „Жалко, че ни отказвате този вариант!”, а аз много държах да подчертая, че хората, които се отказват от предаването, не сме ние, екипа, а по-скоро телевизията.

- Очаквали са от вас под въздействието на емоциите, ако може да излезете с друга позиция, по-удобна за тях в момент като този…
- Така е и аз си мисля, че един продукт като „Предай нататък” е по-скоро имиджов за всяка една телевизия. И е не просто инвестиция в производство, а инвестиция в послание, в кауза, в имидж на телевизията. Освен това, като гледам шестте прекъсвания за реклами, които имаше в „Предай нататък”, със сигурност не сме били губеща продукция. И приходите в телевизията със сигурност са надвишавали многократно инвестицията в предаването. Просто като че ли идва времето на по-маломерните, по-евтини и непретенциозни продукции, нашите телевизии се ориентират към вътрешна продукция. От bTV ни дадоха ясно да разберем, че това не е раздяла завинаги, но така или иначе не са успели да отстоят пред Централата необходимостта и смисъла в това „Предай нататък” да продължи да съществува.

- Играят повече интереси, отколкото каквито и да е било творчески позиции май…?
- Давам си сметка, че хората в Централата, и изобщо - собствениците, гледат едни таблици. Едва ли сядат в събота вечер пред телевизорите, за да гледат какво сме направили, за тях е важен резултатът, който излиза в понеделник, рейтинг, шер и т.н. Но дори и по тези показатели „Предай нататък” има добри резултати.

Обидно ми е, няма какво да крия!

- Имаше информация, че на мястото на „Предай нататък” ще сложат продуцираното от Иван и Андрей предаване „Истински истории”…
- Нямам представа дали ще ги позиционират в праймтайм в събота вечер, но, доколкото ми е известно, в момента ги излъчват през седмицата. Каквото и решение да вземат, така или иначе слотът се е освободил…

А по отношение на „Истински истории” смятам, че то обидно наподобява „Съдби на кръстопът”. Единствената разлика, която може да бъде отчетена, е присъствието на Ани Владимирова като психолог. Но не мисля, че й прави професионална чест това, че разкрива историите на свои клиенти, макар и под други имена. Според мен това е недопустимо в психотерапията, но това е неин избор. България е много малка страна и когато гледаш историята на служител на министерството Х, чиято жена му изневерява, не е много трудно да се досетиш за кого става дума. София е много малък град и България е много малка страна – в този смисъл ми се струва, че тя поема много големи рискове за бъдещето на своята кариера, разкривайки тайните на своите клиенти!

- „Ефектно самоубийство! Спряха най-хубавото предаване! Няма да гледаме bTV, ако не върнат Наталия…”, гласи един от коментарите във фейсбук страницата на „Предай нататък”…
- Много ми е мило, че има такава реакция - това е знак, че трудът ни е оценен. Поддържаме почти ежедневен контакт с много наши герои. Наистина постигаме качествена промяна в живота им. Това е моето удовлетворение! А за в бъдеще има една огромна отговорност върху плещите ни – това, което ще направим по някакъв начин, да надгражда „Предай нататък” – така, както „Предай нататък” надграждаше „Море от любов”.

- А какъв е знакът, който чакаш и от кого? Съвсем наскоро сподели: „В очакване съм на знак!”…
- Понякога е реплика на приятел или обаждане от колега, или нещо друго… Не искам да се насилвам в една ситуация, в която се чувствам и обидена и емоционално разлюляна, да предприема някой грешен ход. Най-лесно е много бързо да измислим нещо, което да правим. Но аз имам един огромен недостатък и той е, че ако това, което съм си поставила като задача, не ме докосва емоционално, по никакъв начин не мога да впрегна професионалния си ресурс и да го реализирам.

- Но знакът, за който говорим, едва ли дойде и този път от Маги Халваджиян, както е станало с „Море от любов”, защото междувременно отношенията ви се промениха, изостриха…
- Не, не мисля, че това ще се случи… И ти го казвам с огромна болка, защото

аз обичам Магърдич

обичам Кремена, обичам Бебо, тяхното дете, искрено и от сърце! Аз изпитвам приятелски чувства към тях и ще е така, докато ме има, независимо от това дали няма да си говорим цял живот. Но уважавам правото на Маги да вземе крайно решение в ситуацията, в която бяхме преди две години, и да каже, както бях чела в едно интервю: „Ще я обичам, докато съм жив, и няма да й проговоря, докато ме има”, нещо от сорта беше. И той е много емоционален, и той е Водолей като мен, така че го разбирам напълно. И с голяма болка просто съм приела нещата такива, каквито са. Освен това с Юрий (Юрий Коцев, б.а.) и с Денис (Денис Ризов, б.а.) като продуценти работим много успешно. Повечето продуценти получават бюджета на предаването и отделят 50 % от постъпилите средства като печалба за продуцентската къща и оставят останалите 50 за продукцията и работата на екипа. При Юрий и Денис по-скоро не само че се харчат 100 % от средствата, отделени за производство, но се и доинвестира със собствени пари. Те до такава степен откликваха на всяко наше желание за промяна в организацията, за купуване на нова техника… в процеса на работа например възникна изискване от страна на bTV продукцията да е в HD формат, веднага се преоборудва всичко в полза на тези изисквания. Те толкова всеотдайно се включват в тези моменти, че допълват усещането, че това не е просто телевизионна работа, а е кауза.

- Добре, но две години не са ли достатъчен период от време за една емоция, бушувала по един начин, да спре да го прави и да премине на следващ етап от развитието си? Говоря за отношенията ви с Маги Халваджиян…
- Ами… аз продължавам да му вдигам ръка, когато се срещаме с колите, защото в крайна сметка живеем в един квартал. Аз съм отворена към това той да преосмисли нещата и да възобновим някакви отношения, но дълбоко не вярвам, че това ще се случи. Ако се случи, ще бъда много приятно изненадана.

- …след като ти си вдигнала ръка към него, може би все в даден момент и той ще отвърне със същото към теб…
- Пропускаш обаче факта, че той се чувства предаден от нещо, което аз намирам за дълбоко несправедливо.

Защото аз не съм го предала!

В момент, в който той ми съобщава, че аз оставам без работа и няма алтернативни предложения за мен, просто започвам да правя нещо сама и с друг продуцент. Не намирам никакво основание постъпката ми да бъде тълкувана като предателство. В крайна сметка аз съм и майка, имам дете, което трябва да отглеждам, а затова са ми необходими средства, и дори само от тази гледна точка аз нямах време за губене. Не можех да стоя година или две, докато измислим нещо ново, което можем да правим с Маги, и в очакване това да се случи да живея на фотосинтеза. Просто нямаше как да стане. Но, знаеш ли, аз съм спряла да търся обяснение за цялата тази ситуация, която се получи между нас. Известно време се измъчвах, давах воля на емоциите си, звънях му, пращах му есемеси, после просто спрях и дори не ми е приятно да коментирам темата.

- Когато говориш за Денис, в думите ти винаги се усеща безрезервна всеотдайност. Спомням си и твоето гостуване в „Търси се”, когато ти сравни себе си по всеотдайност спрямо Денис с кучето Хачико от едноименния филм, а в него предното животно чака на гарата своя стопанин много след неговата смърт…
- Да… Аз съм доста моногамен тип човек. И не визирам само интимните си връзки. И съм всеотдайна. И когато се отворя към някого, дори да съм преживяла нараняване от негова страна, продължавам дълбоко в себе си да изпитвам това желание да давам от себе си. Не знам… Наистина неведнъж, кога на шега, кога насериозно, съм се оприличавала на това куче Хачико, но не знам доколко това е хубава черта. Така или иначе човек не може да избяга от себе си. Аз съм предан човек. Предан приятел. Предан партньор. Предана майка. Предан колега. Не мисля, че това е достойно за възторг, по-скоро за съжаление, но… такава съм си.

- Вероятно точно това го е докоснало в теб, защото пък в същото това твое гостуване Денис Ризов споделя, че независимо от това какво се е случило между вас и дали сте се разделили преди години, ти продължаваш да оставаш единственият човек, с когото той може да сподели неща, които не би казал и на жената до себе си в този момент…
- Аз отдавна съм спряла да се надявам, че бихме могли да възродим пълнокръвната си връзка с Денис и въпреки това дълбоко в себе си съм убедена, че ако той се окаже в момент на криза, не дай Боже, аз съм човекът, който ще бъде зад гърба му, но не защото той го очаква от мен, а може би дори и не предполага. Бих била зад него във всяка една ситуация, включително ситуация на напълно безпомощно и безпътно състояние. Със сигурност, ако имам силите чисто физически,

бих го носила на ръце

в тежък и критичен за него момент.

- Преди години в интервю казваш, че най-големият жест до момента в живота ти е направил именно Денис, подарявайки ти изненадващо тъмносиньо Тико…
- (смее се) Това беше най-неочакваният жест към мен. И през ум не ми е минавало нещо подобно. Месеци по-рано се бяхме запознали с Денис и помня, че аз си бях събрала пари за фолксваген „костенурка” или за полско фиатче и понеже той имаше контакти с хора, които продават коли, го бях попитала дали може да ми помогне да открия едната или другата кола. И по-късно, когато аз приключих отношенията си със Стенли и започнах с Денис, той така мимоходом ми беше задал въпроса какъв тип кола си представям да имам… И аз бях казала „черна” (смее се). И много неочаквано за моя рожден ден – първи, откакто бяхме гаджета, точно излизах от фризьорския салон, за да отидем на вечеря, когато той ми хвърли едни ключове в ръката, казвайки „Карай ти!”, а аз попитах „Къде си паркирал?” и започнах да се оглеждам за неговата кола. И той отвърна: „Днес не съм с моята, а съм с твоята кола”. Аз се разтреперах, отказах да карам в първия момент, коленете ми омекнаха, заявих, че не мога да приема такъв подарък, абсурд, немислимо… Направо се подкосих.

- Имало ли е друга толкова висока по интензитет емоция в живота ти?
- Мисля, че първата целувка с Денис ми подкоси краката не по-малко (усмихва се). Това беше в „Клуб 17” – много хубаво място в центъра на София, в който той празнуваше рождения си ден в същата тази ’93-та година. Изведнъж спря токът, а имаше една камина, която гореше и до която с Денис си говорехме в този момент. И когато спря токът, с него като че ли точно това чакахме…

Започнахме да се целуваме

Помня, че тогава просто не бях на себе си, имах усещането, че се превръщам в дух, цялата ми материя се стопи (усмихва се), много вълшебен спомен ми е. Малко преди това си спомням, че се бяхме видели на един празник на вестник „Ритъм” – рокаджийския вестник по онова време. Още тогава, влизайки в един клуб – а вътре имаше 200 души, аз видях само един от тях, това беше Денис. И така, както само аз виждах само него, той виждаше само мен и тръгнахме от двата края на това огромно заведение, срещнахме се и започнахме да си говорим много, много, много... С него винаги много сме си говорили и може би това е в основата на тази наша прословута близост, която имаме и досега. Той веднъж ми каза: „Ти ме познаваш по-добре и от майка ми, не знам това доколко изобщо е възможно”. Наистина сме си споделили и изговорили толкова много неща, толкова години наред сме се наблюдавали и попивали един друг, че не знам колко още столетия трябва да сме разделени, за да помръкне тая близост…

- …звучиш като разказвач на сюжет на любовен филм, с тази разлика, че говориш за ситуации от реалността…
- То е любовен филм. И фактът, че сме разделени от вече 10 години, тази година стават толкова, а аз продължавам да говоря за него като за любовта на живота си без никакви угризения... Защото аз на никого не съм обещала нищо, откакто съм се разделила с Денис, и никого не съм вкарвала в заблудата, че има огромна стойност и тежест в живота ми просто защото не съм го чувствала така. И даже знаеш ли какво - много пъти съм си мислела, че има хора, които не срещат и една такава любов в живота си, а аз съм имала щастието, късмета, да срещна тази любов и това, че сме се разминали по някакви причини, в някакъв момент, и не живеем заедно, изобщо не е повод да скърбя. Напротив! Трябва да съм щастлива, че ми се е случило, пък макар и веднъж в живота, а и той, животът, не е свършил, но и дори да не ми се случи повече, докато съм жива, съм го изживяла истинското, дълбокото, разтърсващото, поне веднъж. И да ми е живо и здраво детето – имали сме и развитието, и пика на нашата връзка, и най-прекрасната развръзка в отношенията между двама души.

- „Щях да имам три деца, ако можех да върна времето назад”, казваш преди няколко години…
- Знаеш ли, неотдавна гледах интервюто на Денис при Сашо Диков, който му зададе много въпроси, свързани с нашата връзка. И Денис, подтикнат от Сашо, си призна, че има известна доза причина за нашата раздяла… в това, че аз много набързо съм набрала популярност и съм станала твърде известна, а той се е почувствал леко ощетен от всичко това. Не се въздържах тогава и му изпратих един смс: „Ако можех да избирам: да бъда известна или да продължаваме да сме заедно, със сигурност бих предпочела да си до мен сега, защото

ужасно ми липсваш!”

А той ми отговори с много шеговит стил. Каза: „Не се знае какво печелим, когато губим нещо съществено за нас. И не се знае къде щяха да са нашите отношения сега при това развитие на обстоятелствата, така че не съжалявай за нищо. Важното е, че помежду ни всичко е ок”.

- А дали дъщеричката ви Виктория не е искала да има братче или сестричка в даден момент? Споделяла ли е за нещо такова през годините?
- Говорили сме си. Тя вече е голям човек, на 15 години и половина е. И тя винаги ме е утешавала, че не съжалява, че няма брат или сестра, но е имало такъв период в детството й, в който е мечтала за това много. Имало е период в живота ми, в който съм мечтаела и да осиновя дете.

Ще ти споделя още нещо. Преди време за „Великолепната шесторка” снимах едни истории в домовете за деца в Шумен и Търговище. И тогава изгубих ума си по едно детенце, което се казваше Лалка, сега се казва по друг начин, така че спокойно мога да спомена името й тогава. Беше като мълния за мен. Ти ме попита преди малко кога друг път съм изпитвала това омекване на коленете и стрели в сърцето – един от случаите в живота ми беше, когато видях въпросното дете. Върнах се в София, убедена, че трябва да направя всичко възможно, за да осиновя това дете. И си спомням, че с мама и татко тогава седяхме на една пейка и си говорихме. Бях вече разделена с Денис. И им казвам: „Трябва да осиновя това дете, това е моето дете, прочетох го в очите му, ние сме свързани, искам го това дете”… Имахме дълъг разговор, в който те ме убеждаваха, че това не е най-разумното нещо, което мога да направя, че трябва да говоря и с Денис, ако съм решила да предприема тази стъпка. След време ми казаха и още нещо – споменаха ми името на наши близки приятели. Казаха ми – те са семейство вече от почти 7-8 години, не могат да имат деца, подали са всички документи, всичко им е оформено за осиновяване, остава да се намери подходящо дете, помогни им на тях да осиновят това дете. Така и направих!

- И това дете сега е при тях!…
- Това дете е при тях и е периодично пред очите ми. Тя много ме обича, много обича майка ми, много обичаше татко ми, светла му памет. Изобщо ни приема като родни хора. И така хем е близо до мен, хем едни хора са много щастливи от това, че се сбъдна тяхната мечта.

- Оттук нататък какво?
- Оттук нататък задача номер 1 ми е да се концентрирам и на първо място да направя всичко възможно да съхраня екипа на „Предай нататък”. Би било наистина голяма загуба да се разпръснем по другите продукции и да спрем да съществуваме като организъм. Денис също е много обладан от тази идея

и е готов да вземе някои неразумни решения

в полза на това да съхрани екипа. Но не бих искала да ги коментирам сега, той ме помоли и аз да помисля в тази посока, преди да съобщи какво е решил. В момента подготвяме един концерт на „Уницеф” и bTV, който ще се състои на 24 януари във време на „Предай нататък” – от 20 до 22 ч. вечерта. Каузата на концерта е „Да спрем насилието над деца”. Идеята на „Уницеф” е да открият едни центрове, в които жертвите на домашно насилие да бъдат щадящо изслушвани. Защото ако приемем, че едно дете е било жертва на насилие, очаквано е то да сигнализира в полицията, да бъде разпитано от тях, после от следствието, после от прокурор, после да бъде изслушано от съдия, от социален работник, от психолог… и това са 6-7-8 или 10 пъти преразказване на насилието и изживяване наново и наново на тази травма. Идеята е това изслушване да бъде направено еднократно – в присъствието на всички тези институции с помощта на психолог.


Интервю на Анелия ПОПОВА