Защо иконостасът на Валери Симеонов започва със Свети Тривелий?

Автор: Катя КАСАБОВА главен редактор на Флагман.бг


Флагман.бг е първата българска медия, в която можете да прочетете пълната история на Свети Тривелий на популярен език, с което даваме обяснение на действията на Валери Симеонов – основният ктитор на новата църква в Бургас „Св.Георги Победоносец“. Тя се извиси в циганското гето Комлука, в непосредствена близост в недостроената джамия – като паритет на християнството срещу нахлуващия сред циганите ислям. Комлука днес е считан за бастион на ДПС в община Бургас.

Кан Тервел е роден в средата на VІІ в., още в „Старата Велика България”, приживе на своя дядо – великият кан Кубрат (починал към 665 г.). Той е участник в събитията, довели до създаването на българската държава на Балканите. Приема властта след гибелта на Аспарух през 700/701 г., като вече е имал сериозен политически и военен опит. България на Дунав граничи с три «световни империи»: Византия, Хазарския и Аварския каганат, като и с трите е в състояние на явен или тлеещ конфликт! Важен е бил и въпросът за отношенията със славяните във и извън държавата. Верен на политиката на Аспарух, Тервел следва вярната посока – не допуска вътрешни проблеми, а славяните са негови верни съюзници. Новият владетел бързо се справя с хазарите, защото само след няколко години (705 г.) свободно действа на юг. Нещо повече, българския владетел е имал и потенциал, и самочувствие да се намеси кардинално във вътрешните работи на «световната империя» на Източния Рим.
  
КЕСАРЯТ НА ИМПЕРИЯТА

Тервел изпъква в „голямата политика” през 704-705 г., когато приема избягалия от заточението си в Херсонес (дн. Севастопол) на Кримския полуостров Юстиниан II (685-695, 705-711). След драматично плаване по зимното Черно море бившият император, опозорен от враговете си с отрязване на носа (оттук е прозвището му „Ринотмет”), намира убежище при Тервел. Българският владетел се ангажира да възстанови императора на престола, като в замяна получи конкретни отстъпки, вкл. брак с императорската дъщеря Анастасия и областта Загоре (земите на юг от Балката около Берое/Стара Загора, Туида/Сливен и др.) като нейна зестра. През пролетта на 705 г. с армията си Тервел се появява пред стените на Константинопол, а Юстиниан успява да си върне властта. Императорът изпълнява поетите обещания, вкл. дава принцеса Анастасия за съпруга на Тервел – последното често се подминава или отхвърля от някои български историци и БПЦ, за което нямат основание. Най-впечатляващо от гледна точка на „имперските стандарти” е провъзгласяването на Тервел за „кесар” – уникален случай без аналогия в историята на Европа! Впрочем, за да получи титлата Тервел задължително е трябвало да бъде най-близък родственик на императора. Самата титла, както е известно, произлиза от името на великия Гай Юлий Цезар. Впрочем с варианти на тази титла германци  („кайзер”) и българи („цесар”, съкратено „цар”) наричат именно императора!  Българската форма е възприета от руси, сърби и други народи, а имперската столица неслучайно е наричана „Цариград”.
„Кесарското венчание” на Тервел не е формален акт - то е извършено по правилата, вкл. като новият кесар държи реч пред събралия се народ. Българският владетел получава право на титлата като християнин и императорски зет.  Така българите са „приобщени” към „законния световен порядък”, а Византия окончателно признава  съществуването на българската държава на Балканите.  

ТЕРВЕЛ Е ХРИСТИЯНИН

Върху официалния печат на знаменития българин е поставен един от типичните в такива случаи надписи: "Богородице, помагай на кесаря Тервел." Тервел е представен с одежди и инсигнии (знаци на власт), съответстващи на християнски владетел. Това е изключително важен момент от историята
Често се твърди, че господарят на българите е приел Христовата вяра формално (предвид титлата „кесар”), оставайки си иначе езичник. Така се тълкува и покръстването на неговия дядо кан Кубрат - той получава от император Ираклий (610-641) високата титла „патриций”, която също се дава само на християни. Кубрат е приел вярата в младежка възраст и е пребивавал години наред във византийския двор, а съвременникът епископ Йоан от Никиу го представя като убеден християнин! Съкровището на Кубрат от неговия гроб при с. Мала Перешчепина, Полтавска област (Украйна),  съдържа вещи с християнска символика, епископски дискос и др. Няма данни Аспарух да е бил християнин, но е показателно, че аварският каган поверява своите християнски поданици в района на Сирмиум на неговия брат Кубер. Тези и други аргументи са основа за хипотезата на проф. Иван Венедиков, че владетелите от династията Дуло са били свързани с християнството! С идването на власт в средата на VIII в. на кан Кормисош от рода Вокил връх взема по-твърдата „езическа” линия. Това „измества” християнизацията на българите с едно столетие, макар че до 864 г. има достатъчно случаи на знатни българи християни.
Обстоятелството, че Кубрат и Тервел са били християни по ред причини не води до масово приемане на вярата от българите. Впрочем, християнството и езическите култове в Римската империя съжителстват в продължение на десетилетия след едиктите от Сердика (311 г., дело на Галерий) и Медиоланум/Милано (313 г., издаден от Константин Велики), трасиращи пътя към налагането на новата вяра. Така или иначе, когато св. цар Борис-Михаил пристъпва към християнизацията на своя народ, той вече е имал примера на своите велики предшественици Кубрат и Тервел.

ОБСАДАТА НА КОНСТАНТИНОПОЛ – БИТКА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРОПА

Арабските успехи над „суперсилите” Персия и Византия тласкат ислямските  завоеватели към идеята за „световно господство”. През 698 г. падат земите около Картаген, дотогава византийска провинция, което трасира настъплението през Северна Африка към Испания и Западна Европа. Победите мотивират халифа  Уалид I (707-715) да си постави за цел пълното унищожение на Византия. Неговият брат и наследник Сюлейман (715-717) започва войната, вдъхновен и от пророчеството, че Константинопол ще бъде завладян от халиф с името на древен пророк. Сюлейман (от евр. Соломон) до онзи момент е единственият с такова име. Император Анастасий II (713-715) взема мерки за отбрана, продължени от Теодосий III (715-717). Инициативата обаче остава в арабски ръце - през 716 г. прочутият военачалник Маслама, брат на халифа, настъпва в Мала Азия. Бъдещият император Лъв ІІІ, тогава стратег на голямата провинция Анатоликон, сключва примирие, дори изявява мнима готовност да стане арабски васал! Походът е прекратен, но Лъв, вече заел византийския трон, не спазва обещанията. Арабското настъпление е възобновено с нова сила. Маслама окупира малоазийското крайбрежие, пресича Дарданелите, нахлува в Тракия и на 15 август 717 г. е пред Константинопол. Флотът от 1800 кораба блокира града, но е търпи загуби от ромейските сили с техния прочут “гръцки огън”. Още през първите месеци от обсадата Маслама е атакуван от Тервел. Въпреки всичко, решени да ликвидират Византия, арабите остават да зимуват пред стените на града, като изграждат защитен вал и на север предвид българските атаки. Зимата е тежка, което причинява небивал глад, епидемии и смърт в арабския лагер. Опитът да бъдат осигурени припаси от Тракия води до ново поражение, нанесено на един 20-хиляден арабски корпус от българската войска. През пролета на 718 г. Маслама получава сухопътни подкрепления, на помощ идват и две огромни ескадри от Сирия и Египет - общо 760 кораба! Византийският флот парира техните действия, но гибелният удар е нанесен от кан Тервел! Над 20 хиляди араби падат в бой с българите, а през август 718 г. остатъците от армията и флота на арабите се изтеглят по заповед на халифа Умар II (717-720 г.). Военната катастрофа пред стените на Константинопол през 717-718 г. води до сериозни промени в геополитическите приоритети на Арабския халифат. Независимо от завоеванията им в Испания, довели до вековното арабско присъствие на Иберийския полуостров,  християнска Европа е спасена.

КАН ТЕРВЕЛ /ТРЕБЕЛИУС, ТРИВЕЛИЙ / В ЕВРОПЕЙСКАТА КНИЖНИНА

Западноевропейската историография и литература се формира през ХV-и век под влияние на идеите на Ренесанса. В онази епоха западните ерудити проявяват подчертан интерес към миналото на Византия и „византийската общност” от народи и държави, вкл. към България. Българската тема намира място в много съчинения, от нея черпят идеи автори на художествени и драматургични творби през ХVІ – ХVІІІ век. Най-рано интересът към средновековното Българско царство и неговия владетел Тервел се появява в Италия, което личи от съчиненията на Флавио Биондо, Бартоломео Саки, Енеа Силвиус Пиколомини, Бернардо Джустиниани и особено Марк-Анонио Сабелико, според когото Тервел е „първият български цар-покръстител “ (1504 г.)
Историческият труд на кардинал Цезар Бароний oт средата на ХVІІ в. е своеобразен връх в изучаването на Балканите, Византия и България, който скоро е преведен и на френски. От края на ХV до ХVІІ-ХVІІІ в. темата за Тервел се среща често сред западноевропейските интелектуалци – той става герой на поеми и пиеси, играни с успех и пред френския кралски двор. Посредством книгата „Царство на славяните” на Мавро Орбини (1601 г.), изградена на основата на Цезар Бароний, особено на нейния руски превод, паметта за Тервел се завръща обратно при българите. 

СВЕТИЯТ КРАЛ ТРИВЕЛИЙ В ИСТОРИЯТА НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

„...Както се каза, в началото най-силен и знаменит бил крал Батоя [Аспарух]. Той завзел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците и латините, изгонили ги от тая земя и от епархиите и населил тук българи. Поставил в град Охрид кралския престол и българската крепост, покорил гръцките кесари Константин Погонат и Юстиниан Втори и взимал много години данък от тях във времето на шестия вселенски събор. Светият крал Тривелия се възцарил след крал Батоя. И той също бил благополучен, великодушен и мъдър, след това и свет и велик божи угодник. Тоя крал нападнал маджарите, покорил ги под своята власт и им наложил голям данък и тегоба заради ония българи, които били изгонили и угнетявали в началото, както казахме. Затова тоя свет крал, велик предводител и български светилник, наказал много аварите и маджарите. Бог го дарувал на българския народ за велика полза, както Мойсея на еврейския род и Константин на латините и гърците, така и него на българите. Той им създал и ги научил на царски и граждански съд и им уредил военния ред. В началото те съвсем не знаели това. Така после приел светото кръщение и просветил целия български народ със своето кръщение. И поради голямата ревност и усърдие, които имал към Христа бога, оставил престола и всяка мирска слава, възприел монашеския чин и смирение и завършил богоугодно своя живот. Показал на целия български народ със свето и богоугодно дело всеки образ и чин, и им показал царския и християнски чин, по-късно и монашеския чин. Но българите, отначало прости и неизкусни в писането, оставили без памет, служба и празник такъв велик български светилник, светия и блажения крал Тривелия. Не са сторили добре…”

СВЕТИ ТРИВЕЛИЙ В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЖИВОПИС

Обхванатото от патриотичен подем българско възрожденско общество и неговата интелигенция търсят примери в славното минало. Борбата за духовна еманципация и политическо освобождение възкресяват образите на старите български царе и духовни водачи. Сред тях е и онзи на кан Тервел под името „Тривелий”, възприето от западноевропейската традиция, и „Теоктист”, смятано за негово монашеско име поради „сместване” на биографиите на Тервел и св.княз Борис-Михаил. Първите изследователи, обърнали по-сериозно внимание на образа на Тервел/Тривелий в нашата църковна живопис, са проф. Асен Василиев и проф. Николай Дилевски. 
Според съвременните ни научни представи за първи път Тривелий/Теоктист е представен в известната „Стематография” на Христофор Жефарович, издадена през 1741 г. във Виена.  Друг ранен портрет е запазен в църквата на българския манастир „Св. Георги Зограф” на Света гора Атонска, дело на зографа Митрофан, от 1817 г. Под въздействието на Паисиевата история, особено след печатната й версия „Царственик” (1844 г.), дело на Христаки Павлович, образът на „светия крал” заедно с онези на други царе, патриарси и светци навлиза в църковното изкуство. Най-известните потрети на Тервел в неговата възрожденска интерпретация са дело на изумителния Захарий Зограф (1810-1853), неговият брат Димитър Зограф и техните последователи. Намерил челно място в храмовете на прочути манастири като Рилския, Троянския и Преображенския (там творецът работи, съответно, през 1844, 1847-1848 и 1849-1851 г.), образът на Тривелий/Тервел достига до стотици хиляди поклонници от всички краища на обширната българска земя. През 1869 г. „светият крал” е изписан от Никола Образописов в старинната Бельова църква при Самоков, в църквата в Старо село, Радомирско, както и в Лозенския манастир близо до София.
Популярността на древния български владетел, особено включването на неговия сакрален образ в храмовата живопис, съответства напълно на стародавните писани и неписани правила за канонизацията на една историческа личност. Както виждаме, възприемането и почитането на Тервел/Тривелий като светец не среща съпротива от страна на вярващите, духовенството, манастирските братства, църковните институции в различни епархии, вкл. на Света гора Атонска. Утвърждаването на българския владетел като светец намира отзвук и в популярните през Възраждането църковни календари – така например в онзи на Паничков /Браила, 1869 г./ като дата за памет и църковна прослава на владетеля Тервел / Тривелий е посочен 1 януари. Според историка Пламен Павлов тази дата, съвпадаща с първия ден на календарната Нова година, е изключително подходяща за честването на паметта на владетеля-светец от днешните българи и е добре да влезе в официалния календар на Българската Православна църква.


ИЗВОДИ: ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ ТЕРВЕЛ ЗА СПАСИТЕЛ НА ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА

За българския владетел е било очевидно, че Византия изнемогва под арабските удари, че Константинопол този път наистина може да бъде превзет! Тервел съзнава, че макар и традиционен противник на българите,  Византия е преграда пред ислямската експанзия,  своеобразен щит за България и европейския континент като цяло. Рухването на вековната империя би поставило България в крайно опасна ситуация. Политическият опит и интуиция дават на Тервел единствено вярното решение – мощна, решителна подкрепа за Византия пред алтернативата на опасното съседство с агресивна сила, която притежава огромни ресурси и не крие своите завоевателни амбиции в световен мащаб.
Тервел нанася тежко поражение на арабите, които за по-малко от век изграждат ислямска «империя» с огромна территория, които побеждават армиите на «велики сили» Персия и Византия. Последователите на Мохамед овладяват богати земи и огнища на древни цивилизации, като Сирия, Месопотамия, Палестина, Египет… Крайно време е да се признае, че победата, извоювана от кан Тервел, е далеч по-съдбоносна за Европа и християнската цивилизация, в крайна сметка – за бъдещето на човечеството, в сравнение с онази на Карл Мартел при Поатие. Ако през 732 г. срещу франките действат арабски сили от Испания, то през 717-718 г. против "световната столица" Константинопол се отправят основните сухопътни сили и флот на гигантския, стъпил на три континента Арабски халифат! И ако някой спира арабската експанзия, това е България. Победата над арабските завоеватели пред стените на Константинопол отрежда на великия владетел Тервел заслужено място в историческия пантеон на християнска Европа като неин защитник и спасител в далечната и героична епоха на Средните векове. 
През 2011 г. бе осветен първият в България  храм с името на Тервел, в с. Мадара. Защо в Мадара?  Там, върху скалите е изобразен конник, който се отъждествява с хан Тервел - владетел на българската държава.

Свети благоверни царю Тривелие-Теоктисте,  моли Христа Бога за нас!

ИЗТОЧНИЦИ:

В. Златарски. История на българската държава през Средните векове, т. I, част 1. София, 1918 (1994)
В. Бешевлиев. Първобългарите (История). София, 1981.
В. Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. София, 1981.
Г. Бакалов. Средновековният български владетел. София, 1985.
А. Василиев. Български светци в изобразителното изкуство. София, 1987.
Й. Андреев, Ив. Лазаров, Пл. Павлов. Кой кой е в средновековна България. София, 1994 (1999, 2012).
Ив. Венедиков. Прабългарите и християнството. София, 1995.
История на българите, т. I (под ред. на Г. Бакалов). София, 2002.
Г. Атанасов. Тервел – хан на България и кесар на Византия. Силистра, 2004.
Пл. Павлов. Историята – далечна и близка. В. Търново, 2010.
Пл. Павлов, Хр. Темелски. Българи светци. София, 2010.
Р. Заимова и др. Българи и французи. София, 2011.
Г. Атанасов. Кан Тервел – В: Бележити българи, т. 2, София, 2012.