Господин Симеонов, защо разстреляхте банкерката Павлинка Йовчева? Защо и Слави Трифонов отказа трибуна за омразата ви?

Автор: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА снимка Авторът

Аз настоявам! Аз искам! Аз смятам! Аз заявявам! Аз казах вече! Всяко изречение на убиеца на банкерката Павлинка Йовчева – Любомир Симеонов започва с императивен тон и силно изявен Аз-ът. Всяко изречение на човека, който най-брутално и демонстративно разстреля майка на две деца в центъра на Бургас на 23.09 м.г., е повелително, прозира чувството му, че някой му е длъжен. 9 месеца след убийството във фалиралия билкар няма разкаяние, няма искрено съжаление за стореното, липсва въобще човешкото усещане.

„Бих се разкаял, ако и те се разкаят”, беше казал единствено бившият военен на едно от заседанията. Каквото и да е било поведението на банковите служители спрямо него, то в никакъв случай не е съпоставимо с деянието му – най-тежкото престъпление, най-големия грях – отнемане на човешки живот.

Часове след показния разстрел в Бургас Симеонов се предаде не в полицията, а на репортер от сливенска телевизия.

„Младеж, има убита жена и стрелецът съм аз!”, каза той.

Още от първите часове на задържането му, Симеонов търсеше трибуна за изява, за пропаганда срещу системата на банките. Краен нарцисизъм, крайна арогантност, краен егоцентризъм лъха от него във всеки един момент по време на всичките заседания до днес, когато съдът ще произнесе присъда. По време на процеса твърдението му, че е убил Йовчева в момент на краен афект се разпадна на пух и прах. Той е организирал покушението месеци по-рано. Купил си е пистолета Макаров още през лятото на м.г., следил е фанатизирано всеки ден банкерката. В деня на убийството даже си е приготвил дрехи за ареста, сложил ги е в колата си. Крайният афект, амок са моментни състояния, предизвикани от определена ситуация, те не се обмислят половин година по-рано, категорични бяха експертите.

Мотивът за убийство, че Павлинка Йовчева е изнудвала билкаря да наеми посочена от нея строителна фирма за инвестиционния проект по заема, също не бе подкрепен от никой от свидетелите. Нито от тези на обвинението, нито от неговите хора, извикани в съда. Личният му банкер Иван Колев каза в негова защита, че Йовчева само го е питала „защо сливенска фирма ще строи”. Нямало е налагане на мнение, нито е споменато име на друга компания, с която той да работи. Личната му асистентка, която е присъствала на повечето разговори със служителите на „Булбанк” също не си спомняше въобще да е ставало дума за фирма, която ще строи. „Булбанк”, която е частно дружество, е решила да не му дава кредит. При 680 000 лева приходи за 2012 година и 950 000 лева задължения по заеми на фирмата му, финансовата институция категорично е отказала кредит. На 15.12.212 година той спрял плащанията си към „Булбанк”, която предприела стъпки към изпълнително дело, за да си събере вземанията.

„Бях много отчаян!,

каза убиецът в съда и на всяко заседание вади документи колко просперираща била фирмата му. Според баланса той имал стокови наличност за над 1.5 млн. лв. В действителност обаче служители на съдебния изпълнител открили билки едва за 80 000 лева. Отговор, къде е стоката по баланс, не е даден. Стоката се е изпарила.

Павлинка Йовчева е предчувствала, че нещо може да се случи с нея. Тя е написала официално писмо до „Булбанк”, което днес бе прочетено от съпруга й Йовчо Йовчев. „Клиентът се държи странно след отказа за кредит. Пише скандални писма. Искаше среща, за да ми се извини за поведението си. На нея присъстваше и колежката ми Румяна Костадинова. Той отново тръгна гневен и остави вратата отворена. Продължава да търси срещи с централата на банката”, това е част от писмото на Йовчева.
„Защо уби точно Павлинка? Всеки ден си задаваме този въпрос. Симеонов говореше за изнудване, за мафия, а тези негови думи така и не намериха доказателства, не ги потвърдиха и неговите свидетели. С всички средства, с непрекъснати доноси той е искал нови и нови кредити, за да ги краде. В същото време е източвал фирмата си, нямал е намерение да строи. Складовите му запаси са изчезнали, дължала е много пари. Павлинка му беше най-лесната мишена, нямаше пистолет, нямаше охрана. А най-арогантното е, че след убийството търсеше всякакви начини да се прочуе”, каза още Йовчо Йовчев.
Според думите му Симеонов е звънял в бТВ, в ТВ7, обаждал се е на екипа на „Шоуто на Слави”, за да му дадат трибуна. Отказали са му. Единствено Нова ТВ склонила да даде мнението му.
„Убих заради държавата, убих заради хората“, единствено това заявява Симеонов, като търси подкрепата на пострадалите длъжници от политиката на банките.

Е, спечели поддръжници. Мисля обаче, че каквото и да е истината около неговите кредити, няма оправдания за действията си. Не знам дали е съвпадение, но през последните две години станахме свидетели на много брутални убийства, разстрели на цели семейства, разчистване на сметки, еднолично правосъдие от все бивши военни. Такъв е Симеонов – той не познава думата не, не знае какво е отказ и пред съдиите в залата се държи като в казарма. По времето на социализма тези хора бяха обучавани да защитават обществото, днес някои от тях убиват това общество. Без разкаяние! Без чувство за отговорност! Без едно лицемерно „извинявай”! Те не знаят и какво е възмездие, защото години наред са били „програмирани” срещу религията, срещу православната църква, срещу вярата. Тяхната връзка с Бог е прекъсната още в зародиш. Затова и няма разкаяние. Има казарма, има офицери, които сами раздават правосъдие на редовия войник. Симеонов така и не намери достойнството в себе си, да поеме малка отговорност и да признае, че фалитът е заради собствените му грешки като бизнесмен.