Кметът на с.Габър: Петкана редовно си сваля гащите пред мъжете, мен направо ме заръба
Кметът на созополското село Габър Димитър Трънков, срещу когото Районната прокуратура в Бургас започна преписка след нашата публикация от вчера, днес сам ни потърси, за да представи положението от неговата гледна точка.
„Знаете какви са отношенията в едно село. Не съм си вадил оная работа, само се хванах за нея, за да покажа, че аз съм тука кметът и аз определям реда в селото. Как да отговоря на всичките им гнусни нападки и закани?! Въпросната Петкана е луда, знаят я всички. Тя наистина си вдигна полата пред мене и се наг.зи. Но това не е всичко. Виждал съм я как си сваля гащите и си показва "нейната работа" пред мъжете, насред центъра на селото“, каза Трънков.
Кметът беше много огорчен, че свадата му с няколко недоволни съселяни е стигнала до медиите. Петкана била една от тях. Тя така била озверяла, че един ден му налетяла и почнала да му ръба ръцете, одрала го целия.
„Още имам белези, като диво животно беше, ама не се оплаквам, нали?!“, каза Трънков. Подписката за свалянето му била предприета от хора, на които той наложил глоби за различни нарушения. Петкана си била вдигнала бетонна ограда, която с цели 60 см отнемала площ от селския площад. Самият кмет я бил хващал да краде желязо от електрическите стълбове. Кметът посочи като свои врагове Румен Димитров, Стояна Кавръкова, някоя си Зафира и още трима мъже. Това били все хора, забъркани в имотни измами и незаконни строителства.
В полицията той предал видеозаписи, в които се вижда как връчва постановленията за наказания пред кметството и как един от враговете му налита да го бие в гръб.
Храбростта и непоклатимостта да се поддаде на тези изнудвачи му докарали всички неприятности.
Петкана Янева днес се обади в редакцията и заяви, че името й е опетнено. Имала внуци, които четяли тези гнусотии. Тя настоя да каже своята гледна точка, но поиска първо да си помисли. През целия ден днес я търсим на мобилния и домашния й телефон, но тя не вдига.
Жестока трагедия! Мъж уби баща си и нападна майка си
Така не се печели власт г-да гербаджии - с подслушване и следене на обикновените граждани! Не го ли разбрахте?
–––––––––––––––––––
[1/29/2013 7:16:27 PM]
АТАНАС АНДРЕЕВ:
(wave)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
здравей
АТАНАС АНДРЕЕВ:
здравей и на теб как си как се чувстваш вече на 21 и няколко дни
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
същото като и на 21 без няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това е похвално значи времето не влияе на настроението и усмивката ти/:D/имате ли сняг/
как е времето при вас
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
извинявай пращах нещо/снега е малко, почти се стопи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
вече си мислех че те засегнах с нещо/то и тук вече почти изчезна но вчера и днес беше доста хладничко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
тук валеше от събота с прекъсвания/ти отвори ли си фейсбука
АТАНАС АНДРЕЕВ:
чакай да видя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
остави сега/цветето вече увяхна
АТАНАС АНДРЕЕВ:
жалко аз с такъв мерак ти го подарих/надявам се че ако му дадеш шанс и догодина пак ще те зарадва дори и за малко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно/ами на топло толкова издържа/не посмях да го изнеса навън, като толкова си го топлил/какви са тия подмятания за нещо несподелено
АТАНАС АНДРЕЕВ:
извинявам се че насичам ама малко съм бавен а и кат ме видят на линия и се изпонаакват да ми пишат
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защото сигурно рядко си на линия/свърши си разговорите ако искаш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
а китката наистина я пазих с много любов и старание/ами аз няма да говоря с никой поне не и в близките 2 часа/просто приятели от острова ме поднасят че щели да ми идват на гости
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ами стягай се за гости тогава
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз им казах че са винаги добре дошли/похвали се нещо как я караш/има ли нещо ново при тебе/аз вчера сефте взех заплата е не е като в англия ама като за в село бива няма да умрем от глад (facepalm)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
при мен нищо ново – от къщи на работа, от работа в къщи
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление/проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де/наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата/а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
явно те притеснява щом пишеш и триеш/докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което/малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето/нямам задни мисли и никога не съм имал/просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да започна по ред/не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство/не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят/не разбирам, кое е по-особеното в теб/и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам/ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
особен си защото се притесняваш ли
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами по принцип в много малко моменти може някой да ме хване неподготвен да кажа нещо не съм и от притеснителните/просто явно при теб се случи така не съм го очаквал мислех че ще мога да кажа всичко особенно след толкова години но явно не е било така/а съм особен или поне аз така си мисля защото все още си обичам всяко едно гадже което съм имал не се хваля и не искам да прозвучи просташко или като изхвърляне но съм такъв дори и бившата си жена въпреки че ми причини толкова болка и не знам си още какво/поддържам връзка почти с всички с едно изключение приятно ми е да знам че са добре и щастливи поне доколкото им се отдава/каква беше фразата с цифрите аааааааа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
коя фраза
АТАНАС АНДРЕЕВ:
хаиде да сменим темата че май ти дойде в повечко/цифрофизация или нещо такова/шегувам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
дай ми думата
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
наистина ме изненада и шокира, добре, че не го сподели онази вечер/не ме обижда, напротив би трябвало да ме ласкае/сега и аз не зная как да реагирам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
мога да си представя или поне мога да се опитам как щеше да ме изгледаш ако ти бях казал здравей обичам те и през всичките тези години през които не съм те виждал не съм преставал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
отивам да пуша и да си събера мислите
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не се тормози не искам да те разстройвам/ПРОЩАВАЙ НЯМАХ ЗА ЦЕЛ ДА ГО ПРАВЯ НАИСТИНА НЕ СЪМ ГИО ИСКАЛ/мислех че ще ти стане весело или поне ще те развесели
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развесели ме, но и ме накара да се замисля…а аз си помислих, че си се разочаровал и за това не се обади няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ:
от какво да се разочаровам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
очевидно си порастнал повече отколкото си мислиш
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това го преживях преди доста годинки :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря/извинявай!!!!!
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми се да ти кажа всичко което ми се е насъбрало наведнъж но тогава ще прозвучи наистина грубо а аз не искам такива работи/а и ти нямаш никаква вина за да те товаря с мойте даже и не знам как да ги определя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
сигурно съм си го заслужила
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си/аз обаче останах без цигари и сега ще видя как се справям в екстремни ситуации без тютюн :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
запали електронна цигара
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не си го слагай на сърце това което съм искал да ти кажа през всичкото това време ти го написах
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
боже, заприличахме на латино сапунка
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ефекта не е такъв и не ми правят кеф/мани мани/сега ако бяхме на по 17 щеше пеша да тръгнеш насам :D/шегувам се разбира се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз натам
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не бе аз натам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
да ама не сме на 17 и май почти не се познаваме
АТАНАС АНДРЕЕВ:
поне ти дадох повод да си весела поне още един час най малко надявам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
може да ми държи влага около 20 години
АТАНАС АНДРЕЕВ:
то за тия работи много наука не се изисква това става в движение/това пък защо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
развеселяването и едно на ум/чакай малко науката какво общо има
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е ти пък ся много сложно го направи аз с висшата математика съм скаран
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
изтървах мисълта ти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
това едно на ум имах в предвид
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
преди това
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж не си правя майтап с теб макар попрекалих с откровенията и ми се иска малко да разсеям мъглата но явно не се получава
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
[Tuesday, January 29, 2013 8:27 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
<<< то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ:
къде по точно се загуби ще ти помогна/нещо натиснах не знам кво и това излезе
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
ха-ха
АТАНАС АНДРЕЕВ:
май наистина те обидих отивам до гаража за цигари
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ще ми отнеме 2 минутки
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върна ли се
АТАНАС АНДРЕЕВ:
не не съм тръгнал да не съм извънземно аааааааа/тук съм
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
бърз си
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами до колкото мога макар че имам доста сериозна травма в дясното коляно/излъгах несъзнателно лявото е/и доста честичко ми напомня за себе си
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво друго ме излъга
АТАНАС АНДРЕЕВ:
абсолютно за нищо дясния крак ми е чупен но левия е по зле защото така и не отидох на лекар да ме прегледа и дано един ден да не си платя за неразумието което проявих по въпроса/ще ти се да съм те излъгал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
за какво
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ако ще те накара да се почувстваш по добре всичко казано от мен до сега ще обявя за лъжа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам/щеше да е по-лесно
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами да ти помогна какво по точно не знаеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не знам дали ще се почувствам по-добре
АТАНАС АНДРЕЕВ:
виж притеснявам ли те ако е така просто ми затвори никога не съм имал за цел да те обременявам с нещо или пък да те засегна ако го направиш няма да ти се разсърдя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
престани с тези извинения, не ме притесняваш, не ме обременяваш, нито ме обижда/в момента от една страна ми е забавно, а от друга се чувствам отговорна и мисля, че аз трябва да се извинявам и да искам да ми простиш, но са минали страшно много години и не можем са върнем назад/а и не знам как да трябва да се държа от тук нататък
АТАНАС АНДРЕЕВ:
точно за това исках да се въздържа от окровения но по добре че го сторих иначе щеше да ме е яд на мене си докъто съм жив/нищо не е станало как трябва да се държиш по нататък както и до сега като с един стар познат/не търся извинения не ми трябват няма за какво пък ти да се извиняваш аз съм си такъв груб съм в изразите но пък честичко се извинявам/ще се питаме как е времето как са децата има ли нещо ново и так нататък не смятам че е нещо невъзможно/бих желал сега да те погледна в очите ама си ми далечко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ами не знам винаги ми е харесвало/просто слабост
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
благодаря на господ за разстоянията
АТАНАС АНДРЕЕВ:
е това вече прозвуча грубо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
аз също съм груба на моменти
АТАНАС АНДРЕЕВ:
усетих вече
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
не ти трябва да ме гледаш сега
АТАНАС АНДРЕЕВ:
аз не съм бил груб с теб или поне не съм забелязал/може ли утре аааа/да те гледам де :D
шегичка/кой знае кога ще е това утре ако го има въобще/имаш ли време
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
защо когато стане въпрос за утре си толкова черноглед
АТАНАС АНДРЕЕВ:
защото сина ми се прибра и ще ни трябват няколко минутки да сменим рутерите за да мога да се вържа с лаптопа към нета че той играе някакви странни игри
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА:
върви, аз ще пуша
АТАНАС АНДРЕЕВ:
ок
[1/29/2013 9:02:30 PM]