Вяра Петрова подава оставка, Златина Дукова се стяга за депутат
Златина Дукова (вляво) опитваше да обучи на етикет Вяра Петрова дълго време, независимо, че бе прецакана за челните позиции в листата
Ключови думи:
Депутатка, Вяра Петрова, оставка, народен представител, общински координатор, ГЕРБ Карнобат, Златина Дукова, Димитър Николов
30 Ноември 2012, Петък, 08:43 ч.
Автор: Бесове.БгВсичко това стана факт след разследване на Бесове.бг "Съпругът на депутатката Вяра Петрова точи еврофондове за безработни"
Депутатът от парламентарната група на ГЕРБ Вяра Петрова подава оставката си като народен представител и като общински координатор на ПП ГЕРБ – Карнобат. Това съобщиха от пресцентъра на партията.
В заявление до Изпълнителната комисия на партията, Вяра Петрова декларира, че след произнасяне на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и при констатирани нарушения, ще депозира оставката си като народен представител и пред Народното събрание.
Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ, след като се запознае с всички факти и обстоятелства от проверката на Комисията за конфликт на интереси, ще вземе решение по депозираните оставки на Вяра Петрова.
Всичко това стана факт след разследване на Бесове.бг "Съпругът на депутатката Вяра Петрова точи еврофондове за безработни"
Златина Дукова е слeдващата в кандидат-депутатската листа на ГЕРБ за Бургас. Доскоро тя бе зам.областен управител, но спечели конкурс като член на Комисията по дискриминация и от няколко месеца работи и живее в столицата. Дукова бе най-изявеният местен политик на ГЕРБ в Бургаска община след кмета Димитър Николов. След местните избори 2007 г. тя стана зам.председател на ОбС Бургас. След нечисти сделки вътре в партията обаче бе пренебрегната за челните позиции в депутатската листа. След вота през 2009 г. тя получи като компенсация поста зам.-областен управител.
"Няма пречка Дукова да стане депутат, въпреки че мандатът изтича", казаха от пресцентъра на ГЕРБ. В понеделник областното ръководство на партията ще се произнесе за поведението на Вяра Петрова след заседание на структурата.
В категории:
Разследване
,
Карнобат
Пуснаха грозна лъжа за нея
Много е влюбен
23/04/2025, Сряда 21:41
0
Сваля млада красавица
23/04/2025, Сряда 21:20
0
Влезе по спешност в болница
23/04/2025, Сряда 21:00
0
Снайперисти застреляха над 700 коали
23/04/2025, Сряда 20:40
4
Путин демонстрира отлични отношения към съседка на България
23/04/2025, Сряда 20:18
0
Атака с брадва разтърси родно село
23/04/2025, Сряда 20:00
2
Сподели за деликатен проблем
23/04/2025, Сряда 19:20
0
Фрапантен побой в България
23/04/2025, Сряда 19:00
0
Рядко срещан инцидент в страната
23/04/2025, Сряда 18:49
2
Притеснителна информация за Варна
23/04/2025, Сряда 18:47
0
Искат закриване на две училища в...
23/04/2025, Сряда 18:33
0
— Той… богочеловекът, прие доброволно мъченическа смърт за нас. Великата негова любов, в името на която живееше и името на която славеше, беше неговата всемогъща сила… И той всецяло я положи за изкуплението на нашите грехове…
Свещеникът говореше отчетливо и трогателно.
— Пред стъпите пречисти негови нека паднем на колене, братя, и с разкаяние да изповядаме нашите грехове, Защото душите ни са обременени.
Но в миг из дъното на черквата се обади задъхано и ужасено един странен нечовешки глас, задушен в отчаяни ридания, и прекъсна свещеника:
— Отче! Защо бог не ни пази от греховете?… А? Защо? Той бог ли е, или… що е? Бива ли? Бива ли? — крещеше гласът.
В черквата настъпи смущение. Всички се обърнаха към женското отделение, отдето се чу тоя страшен глас. Там клисарят, подпомогнат от две-три жени, теглеше към вратата една друга жена, бледа и слаба като сянка, дрипава и ужасна. Тя махаше ръце, дърпаше се с мъка да се отърве и викаше:
— Защо да ни лъжат?… Всеки ден, всеки празник… Искам да ми кажат, да ни се каже истината. Защо бог ни не пази от грехове? А? Защо? Нека ни кажат, обича ли ни той?
Тя крещеше бясно и не искаше да излезе… Личеше, че е полудяла.
— Изведете я вън! — рече свещеникът.
— Как? Кой смее да ме пъди? Тук е храм за всички! — закрещя жената… — Искам правдата, правдата, правдицата! Имаме съдии, имаме кметове, имаме владика, имаме цар — да не мълчат… Да ми кажат, къде е правдата?
Свещеникът дойде пред жената и вдигна с молитва честния кръст над главата й.
— Де, прекръсти се, Илчовице!… Те, кръст, честния кръст… Целуни го, то ще ти мине! — говореха й жените.
— Милостивият господ дано ти прати утешение, клетнице…
— Всички ме лъжете, бе хора! Защо говорите?… Мълчете… мълчете… мълчете! Правдата, правдата, изядохте я, ядете я! — викаше извън себе си Илчовица.
— Зарад момиченцето си тя се побърка… Пуста Цветана, що докара на майка си! — говореха жените помежду си.
— Отче, кажи ми право: да се моля ли? — обърна се тя, укротена отведнъж и някак просветлена. По страдалческото й, бледо като восък лице бе изписана ужасна мъка. От големите й тъмни очи, хлътнали дълбоко, извряха едри сълзи.
— Моли се, Илчовице, да се спасиш! Моли се! Бог изцеление да ти прати! — рече свещеникът.
— Отче… Знаеш ли къде е моя Цветана? А? Знаеш ли? Чу ли? Тя хванала лошия път. Тя се продала! Честта си продала. Отче, защо? Отче, кой стори това? Отче, защо я не зачува бог? Тя бе хубава, тя бе добра! Едничка ми е. Тя бе срамежлива… Кой я погуби? Кой… кой… кой?
Лудата падна на пода, легна и почна бързо да шепне с тънките си сухи устни, които трепереха нервно. Очите й, отворени широко неподвижно, гледаха във височините на мрачното кубе.
— Пратих я там, хе… Отче… Нали знаеш? Пратих я в големия град да слугува, да ме храни, да не мре тук… Отче, да не мре тук… Тя потъна там, удави се… Ти чу ли хората какво казват?… На, всички казват, че Цветана станала… У!… Потънала там при ония, дето се продават. Отче! Има ли бог? Има ли бог, или ни лъжете?
— Илчовице… стани, успокой се, не говори греховно, тук е храм, тук е божи дом… Стани, иди си! — почна да я увещава с блага реч свещеникът.
Хората се трупаха около кея, ужасени и умилени. Някои от жените плачеха. Под тия тъмни сводове на черквата тая грозна картина сякаш издигаше нов кръст на човешкото страдание и извикваше милост и странен уплах. Хората мълчаливо гледаха и сякаш не смееха да си проговорят. Вощениците немощно догаряха по свещниците. От иконите все тъй спокойно, умилително, благодушно и безучастно гледаха бледите образи на светците.
".......А лудата крещеше задушена от мъка:
— Няма правда… Няма бог!… Чувате ли?… Царят трябва да се разцари… Владиката да се развладичи… Попът да се разпопи… Отче… не лъжете ни… Помогнете ни… избавете ни… Кажете ни истината! "
По-голяма глупост Касабова не беше писала.За човек, който винаги е бил на втори план - зам. И сега се отърваха от нея, като я изпратиха в София.
По-голяма глупост Касабова не беше писала.За човек, който винаги е бил на втори план - зам. И сега се отърваха от нея, като я изпратиха в София.