Майката на убитата Мариана: Делата срещу убийците на пътя са цинизъм!

По инициатива на бургаски журналисти, месец след инцидента, беше направен помен в памет на Мариана, на който присъстваха родители на убити на пътя деца в Бургас

Ключови думи: Марияна Карабулева, Емилия Карабулева, баща, маршрутка, дъщеря, Марияна, катастрофа

Тема в развитие

Майката на убитата Мариана: Делата срещу убийците на пътя са цинизъм! Бащата на прегазената Мариана не понесе смъртта на детето си, покоси го инфаркт Прокуратурата оттегли поисканото споразумение с убиеца на сгазената Марияна

В ръцете на Симеон Марияна остана завинаги влюбена на 22 години Палим свещ в неделя в памет на Марияна, премазана от маршрутка Калин Георгиев: Шофьорът, прегазил студентката, не е задържан, защото формално това не се води тежко престъпление Прегазената студентка – дъщеря на бургаската журналистка Карабулева

виж още

скрий

Съпругът ми Бойко щеше да навърши вчера 47 години. По ирония на съдбата, тази ужасна съдба, която ме преследва цяла година и не зная с какво съм я заслужила, на същата дата се състоя и новото дело за ужасната смърт на нашата дъщеря. Марианка си отиде на 14 февруари на пешеходна пътека в Студентски град. Беше тръгнала с приятеля си и с компания да празнува деня на влюбените. Но никога не стигна до заведението, до което й оставаха само няколко крачки...

Присъствах на поредния съдебен фарс, изкараха Мариана пияна, шофьорът – невинен

Не очаквах такова дело. Наистина. Каза в интервю за „Бесове“ почернената майка Емилия Карабулева. Адвокатите на шофьора който уби детето ми на място след неправилно изпреварване, го изкараха най-добрият човек на земята. Кой знае. Не го познавам, може и да е добър. Но той беше нарушил правилата за движение и той беше станал убиец. С цялата си доброта. Пред съда бяха прочетени десетки писма с благодарности от колеги за добрата му работа, бяха дошли и негови приятели да свидетелстват какъв човек е. Нямам нищо против, но това е дело. Трябваше ли и аз да доведа приятелите си, за да доказват колко добра е била Марианка? Даже излезе в зашита един, който му бил приятел, но рядко се виждали. Но му бил споделил за катастрофата. Това просто е фарс. 

Мариана беше пометена от маршрутка на 14 февруари т.г. на пешеходна пътека в Студентски град в София

Какво значение има, когато дъщеря ми я няма? Бях изненадана и че в документите от аутопсията излезе факт, който досега не знаех и в предишните го нямаше. Мариана била употребила алкохол! Е къде беше този алкохол досега, защо чак вчера се появи в делото? Приятелите й свидетелстваха, че са изпили по една чаша вино, час преди да тръгнат да празнуват. Това означава ли, че са се търкаляли пияни по платното? В съдебната зала имах чувството, че аз съм подсъдимата и едва ли не съм набедила този добър човек за стореното. Фарс, пълен фарс. Точеха се различни приятели, доказваха, че е невинен. Аз не мога да си представя как един невинен човек изпреварва неправилно спрял автобус, отива в другото платно и  блъска дъщеря ми, която се движи по правилата в лентата за насрещното движение, за да я виждат. Тротоарът е с купища сняг и лед, не може да се върви по него. Появиха се куп нагласени свидетели, които изобщо не са били там, казва с болка майката Емилия.

Шофьорът запалил цигара и казал – стават такива неща

Според показанията на Димитър Димитров, той скочил, опитал се да помогне на момичето и като се навел над него, го лъхнала миризма на алкохол.

Емилия Карабулева. Снимка Нова ТВ

Не е вярно, казаха в хор присъствалите на инцидента приятели. Той изобщо не я погледна. Първото, което направи е, да погледне щетите на микробуса и да си провери ламарините. После влезе в спор с шофьора на автобуса, в който също се беше блъснал. Ние го молехме да помогне, защото нямаме медицински познания. Молехме го да си извади поне аптечката. Той погледна Мариана отстрани и  каза, че не знае как да помогне. После запали цигара и започна да чака полицията и линейката. Нито се е надвесвал над нея, нито се е опитвал да помага, а защо твърди, че миришела на алкохол, не знаем. Той изобщо не я приближи – сочат показанията на свидетелите, които не се различават от предишното дело.

Мъчила ли се е много докторе?

Това са били първите думи на майката Емилия Карабулева, която отива в Съдебна медицина да вземе трупа на детето си. Съдебният медик д-р Кацаров казал, че не е разбрала нищо, починала е на място. Той успокоил родителите, дори им казал, че пробата за алкохол също е под половин промил. Доколкото изобщо може да ги успокои това. След това всичко ми е като сън, споделя Емилия. Сълзи, погребение, приятели, съболезнования. Бях като убита. Вкъщи се движехме като сенки. Синът ми Мартин много трудно преживя загубата на кака си. Изпадна в депресия, ние също бяхме в такова състояние. Вършехме всичко по инерция и плачехме. Ходим на гроба, ходим до София и поставяме цветя на пешеходната пътека. А мъката ни гризе отвътре, ще ни изяде направо. И се питаме защо? Защо нашето дете, ще има ли поне някакво възмездие?  А в същото време съдебната система тихо тиктака и прави всичко възможно да оправдае убиеца. На първото дело се борех, защитавах се, предизвиквах проверки и търсех справедливост. Сега направих друго. Стоях и мълчах. Исках хубаво да си вземат решението и да видя какво ще е то. Исках да разбера как ще отсъди българският съд. И той го направи. Три години условно с петгодишен изпитателен срок, защото Димитър Димитров бил добър човек и съжалявал за стореното. Може ли да се съпоставят нещата? Той ще се прибере вкъщи, ще седне пред телевизора, ще е осъден, но условно, ще си живее живота. А моята дъщеря никога повече няма да види слънцето, никога няма да се радва на пролетта, която дойде, тя е някъде там в нищото, захвърлена като парцалена кукла на платното и после положена в пръстта. Едно и също ли е наказанието за двамата?   Има ли поне малко справедливост? Детето ми в земята, той свободен. Сега ходя по гробища, а това лято стягахме сватба. Мариана и Симо искаха да се оженят. Вече се бяхме започнали с родителите му е даже на шега спорехме кой ще гледа внуците. Вместо внуци ми остана само един некролог...

Цветанов обеща ефективни присъди и излъга

Ние, майките, на убитите на пътя деца, се срещнахме с министър Цветанов. Той обеща, че повече няма да има условни присъди за шофьорите. Но какво се получи? Аз тръгнах из цяла България по такива дела, заедно с майката на Валя от Бургас и майката на Симо, приятеля на Мариана. В едно и също движение сме „Пешеходна пътека за Валя“. Навсякъде делата протичаха по един и същ начин. Пълен фарс. Имах усещането и вече се убедих, че дори прокуратурата защитава повече правата на убиеца, отколкото на роднините. Нито едно дело, от тези, на които бях, не завърши с ефективна присъда. Всички са условни.  Навсякъде се появяват измислени свидетели да доказват колко е невинен шофьорът, а жертвата е мъртва и няма как да се защити. Никой не се сеща за мъката на родителите и близките, за кошмарните нощи, за нашия свършил вече живот. Защото заедно с децата си, умираме и ние. И за да няма повече такива родители, които ще страдат като мен, се включих в движението и ще настоявам до последно за ефективна присъда на Димитър Димитров. След като е виновен, мястото му е в затвора. За убийство нашият съд присъжда потупване по рамото. Аз пък настоявам да се даде време за размисъл на шофьорите-убийци. В затвора ще имат достатъчно време да помислят за стореното и да изкупят вината си.   Защото няма как всичките да са невинни, а умрелите виновни.

Останах без дете, а после и без съпруг

Явно аз трябва да остана на този свят и да се преборя за справедливостта. За Марианка, да почива в мир и да отгледам сина си, който е само на 14 години. Съпругът ми просто не издържа. Стресът го уби. Това, което се случи с детето ни, го прекърши. Той имаше няколко бели косъма, а за няколко месеца косата му стана бяла. Молех го да се стегне, молех го да живее заради нас, но нещо в него се беше счупило. Виждах го как гасне. Как бавно и полека си отива от нас. Изгуби желание да живее. Движеше се механично из къщи. Ходеше на работа като марионетка. Не се усмихваше, не се шегуваше, не беше същият човек. Молех се, даже му крещях, не ме оставяй и ти! А той казваше, ако умра, да не вземеш да сложиш черно. Изпратете ме с любимите ми песни и и се радвайте, че съм намерил покой. И наистина почина. На 15 юли, точно пет месеца след смъртта на Мариана получи инфаркт. Два часа беше в кома и си отиде. Отиде при дъщеря ни, за да не е сама. А на деветия ден аз изпълних желанието му. Събрахме се роднини и приятели и пуснахме „Рейнбол“, „Пърпъл“, „Бийтълс“. Слушахме „Войник на съдбата“ и плачехме. Пускахме „Стълба към небето“ и се обливахме в сълзи. Странно беше, но ни поолекна. Може би той наистина искаше да отиде при детето ни. И го направи.

А аз останах сама. И ще се боря докрай. Не само заради Марианка, а за всички деца, които ни махат с ръчички отгоре, от небето и искат да бъдат наказани убийците им.