Искат министерство за българите в чужбина
„Това е сериозна бройка. Имаме министерство на спорта, а колко са спортистите в България - дали са 3 милиона“, аргументира се шефът на агенцията.
Нито една държавна институция не води на отчет колко точно са българите по света. Затова данните са противоречиви. Статистиката на Министерството на външните работи за 2011 г. сочи, че
сънародниците ни зад граница са малко над 2 млн. Според статистики на
ООН пък те са около 1 млн. Някои от българите живеят в малки населени
места в различни държави и преброяването им е твърде трудно.
Затова в
новия законопроект за българите и българските общности извън България,
подготвен в ДАБЧ, се предвижда посолствата да създават информационни
системи с данни за общностите. Актът бе гласуван от Министерския съвет и
трябва да бъде разгледан от Народното събрание.
Според данните на
агенцията най-многобройна по света е българската общност в Украйна.
Между 350 хил. и 500 хил. души там се определят като българи.
Официалните данни сочат обаче 205 хил.
На второ място по численост се нареждат българите в Турция.
Те официално са между 350 и 400 хил., според някои обаче достигат и 600 хил.
В САЩ диаспората наброява 250 хил., но официално се пресмятат между 57 и
58 хил. По данни на националния статистически институт на Испания в
страната живеят 173 хил. наши сънародници. Общността обаче пресмята, че
са над 200 хил.
Колко българи живеят в Македония, нито една държавна
институция не би се наела да каже официално. Затова пък българската
общност в Англия достига 150 хил. души (живеещите там ги пресмятат на
около 100 души), в Германия варира от 60 до 90 хил., а във Франция - от
10 до 30 хил.
През миналата година агенцията е приела 19 хил.
заявления за получаване на българско гражданство. Най-много са желаещите
за получаване на документ за български произход от Македония -
половината от заявленията са оттам. На второ място се нареждат
кандидатите от Молдова, следват Украйна, Сърбия, Русия.
От 2010 г. до сега са засечени 2000 фалшифицирани документи. Основно идват от страните на бившия Съветски съюз.
Докато Росен Иванов вижда достатъчно мотиви за създаването на
министерство на българите зад граница, Любомир Гаврилов, който живее във
Франция, е на мнение, че ДАБЧ трябва да бъде закрита.
„Агенцията не
прави нищо. Само харчи по 1 млн. лв. годишно, вместо тези пари да идат
за деца и хора, изпаднали в нужда. Колкото и пъти да ми е потрябвал
някакъв документ, те не могат да го осигурят“, каза Гаврилов.
За създаването на 32-ри избирателен район на българите от чужбина настояват голяма
част от сънародниците ни зад граница, обясни още Любомир Гаврилов. Така
според него хората извън България ще знаят ясно кой точно ги
представлява.
Правомощията на емигрантите трябва да се разширяват. И
в този смисъл според Росен Иванов е „за“ създаването на 32-ри
избирателен район за българите зад граница. „Трябва да им се даде
възможност да гласуват. Затова стъпката към електронно гласуване е
правилна, защото е трудно навсякъде да се разкриват изборни секции“,
коментира той.
Годишният бюджетът на структурата е 760 хил. лв.,
като 360 хил. лв. на година отиват за организирането на различни събития
за българите по света.