11-годишният Филип видял как изваждат баща му безжизнен от морето край Синеморец
Петър загина в момент, в който детето ни има толкова голяма нужда от него, разказва съпругата Ана
Филип стоеше и гледаше през цялото време втренчено. Видя как мъжете, които извадиха баща му от морето, се опитваха да го съживят. Беше просто на метри от нас и гледаше. Помолих хората да го отведат някъде, а един младеж го взе на кърпата си по-настрани, разказва пред в. „24 часа“ съпругата на 50-годишният Петър Тодоров. Мъжът заедно с друг плажуващ на неохраняемата ивица край Синеморец – Христо Стефанов, се удавиха на връх Илиенден, за да спасят момиченце и момченце на 9 и 11 години.
Тялото на Петър останало на брега до 18 часа, защото никой не дошъл да го вдигне. „Филип стоеше до мен и не искаше нищо. Пиеше само малко вода. По някое време го заведох до татко му – да го види, да го погали, докато беше още топъл. Филип каза само: „Той явно не е жив“, продължава разтърсващата история Ана.
Както е известно, тя и съпругът й са оперни певци и повече от 10 години работят за Националната опера на Прага. Всяко лято семейството се връща в България на почивка. Този път Петър казал:“Една седмица ми стига. После искам да се връщаме обратно“.
Те се зарадвали много, когато открили плажа „Липите“, защото мястото било красиво, спокойно, далеч от лудницата и чалгаджийските кръчми.
Във фаталният ден Петър си играел със сина си Филип на плиткото, защото знаел, че има опасно мъртво вълнение. Когато чул виковете на децата обаче, блъснал сина си към плажа и му казал: „Изллез навън“. После се хвърлил да спасява децата.
Тези хора, на които мъжът ми помогна, се изнизаха от плажа и аз дори не знам кои са. Те не дойдоха да ни благодарят, а изчезнаха след случилото се“, разказва Ана.
Петър и синът му Филип били много привързани един към друг. Със сина си бяха неразделни като братя. По цели нощи си говореха. Той загина в момент, в който детето ни има толкова голяма нужда от него, допълва тя.
Нека не забравят ,че благодарение на тези смели хора техните деца са живи и нека това да им тежи като воденичен камък.
Затова и всички други нации оцеляват ,защото когато трябва винаги са заедно и се подкрепят.Нека не забравяме хората дали своят живот за друг .