Половин милион сърби скочиха срещу властта, хвърлят бомбички и може да стане страшно
Дизелът на тракторите е изтекъл... Една искра е достатъчна за ужасна трагедия
Близо половин милион сърби излязоха по улиците на Белград, за да се включат в най-масовия антиправителствен протест в страната за последните 30 години. Президентът Александър Вучич отговори с контрапротест и анонс за възможни арести, съобщава БНТ.
По-рано днес кола се вряза в група протестиращи студенти и рани трима души. Съобщава се за още едно нападение в друга част на града. В момента на площад "Славия" тече основната, голямата част от програмата на протеста. Там са песните, там са речите, там е по-голямата част от тези десетки, стотици хиляди хора, които днес дойдоха в Белград в този исторически момент, в който те подкрепиха студентите и дадоха много ясен сигнал на властта.
Блокада на сръбската телевизия! Вучич пуска Червените барети?
Друга конфликтна точка беше точката пред сръбския парламент. Конфликтна е по две причини. Едната е моментна, защото тук още от сутринта, се намира контрпротестът зад тези трактори, на които са спукани гумите, на които е изтекъл дизелът, можеше да стане опасна ситуация, да се запали нещо. Гръмнаха поне 7 или 8 бомбички до този момент. От тази страна са протестиращите, които подкрепят студентите и които са абсолютно насочени с цялата си страст срещу контрапротестиращите, които пък подкрепят Александър Вучич.
Кола прегази протестиращи в Белград
Има обаче още една причина и тя е историческа. Тъкмо тук, на 5 октомври 2000 г., се проведе революцията, след която беше свален Слободан Милошевич. Тогава огромни групи хора се събраха на този площад и даже влязоха в парламента. Имаше такова очакване непрекъснато днес. Това очакване беше подхранвано от президента Александър Вучич, че студентите ще нахлуят в парламента, ще нахлуят в Конституционния съд, ще нахлуят в телевизията.
"Посланието на днешния ден е послание за свобода. Днес тук дойдоха хора от много краища на Сърбия, за да подкрепят бъдещето в борбата му с миналото. Тук днес е младежта на Сърбия, която дойде да каже "не" на корумпираната система.", коментира Златко Остоич.
Бунтари блокират Белград, напрежението расте
"Тук сме заради правдата, закона и Конституцията. И заради тези деца и заради тяхното бъдеще.", каза пък Любомир Лазич.
Засега напрежението не е спаднало. Има отделни групи от хора, чуват се звуци от мотоциклети, свиркания, бомбички, има слухове и за използване на сълзотворен газ.
Звезди превъртя играта в Капките
Днес става на 35 години
NEW RACE MCC благодари на ОДМВР-Бургас за съдействието на мотошествието на 3-и март
Гришо купонясва със световноизвестна красавица
Какво стана със Свободата не ще молитва?????
То българята все чакат, некой да ги оправи....
Големия брат....малкия братовчед....царЯ.....Ссульо..пульо...и филанкишията.....и ни оправят......ма все те са....ОТЗАД...!!!!
В този смисъл днес България живее (ако се съгласим да наричаме живот това, което се случва на българите) в победилата утопия на българската номенклатура - защото наистина е прав класикът, който твърдеше, че утопиите имат едно ужасно свойство - да се сбъдват.
Трето съсловие” не премахна всички възможности за бъдеща съсловност, а тъкмо напротив, опита се - и то не безуспешно - да създаде привидно модернистична, но по същината си дълбоко антимодерна, всъщност феодална обществена структура.
Българската перестройка съвпадна със зората на новия български феодализъм. За разлика, обаче, от етапа на истинския български феодализъм /напр. Второто българско царство/ новата българска номенклатурна феодалност беше изначално криминална, антинародна, антидържавна, противобългарска и криптоколониална.
Разграничавайки се от социализма изобщо, българската социалистическа номенклатура успя да изгради своя корпоративно кланов и феодално съсловен социализъм. Българският социализъм беше унищожен в рамките на българското общество, но беше съхранен и възпроизведен като „достояние на нашите деца” в рамките на около 500 най-правилни и най-прогресивни семейства.
Днешният политически живот в България с цялата си обърканост, условност и непоправима абсурдност отговаря напълно и обслужва съвсем успешно интересите на победилото номенклатурно съсловие.
Вместо обещания капитализъм българската късно-социалистическа номенклатура създаде на територията на Република България един общоевропейски заден двор - смесица от евтин пазар за човешка плът и глобално европейско сметище. Новите собственици на България успяха да се конституират като такива по пътя на съзнателно провежданата от тях икономическа разруха.
Представата, че днешната власт в България е корумпирана е дълбоко невярна. Самото понятие за корупция е пренесено и изкуствено засадено в България от общества, където корупцията наистина съществува, но има природата на страничен (макар и много трудно преодолим) ефект на повече или по-малко успешно функциониращо държавно управление. Важно е да се разбере, че там където корупцията съществува - а тя съществува навсякъде, макар и в различна степен - тя е страничен ефект на успешно управленско функциониране. Българската “корупция” не е страничен ефект, а е всеобща задължителна норма, закон на държавно функциониране, фундаментален принцип на държавно управление.
Важното тук е да се разбира, че т.нар българска корупция е не грешка в системата – напротив, това е самата Система, не е патология – а тържествуваща Норма, „закон на живота”.
Днешната българска политика е крипто-феодална, което е възможно само в условията на продължаваща несуверенност и чрез механизмите на един успешен, макар и не съвсем добре прикрит неоколониализъм.
Истината за днешното българско държавно управление и за самата същност на днешната българска политическа система, разбира се, не е тайна за общоевропейската “супервласт” в Брюксел, и затова са така смехотворни всички опити „да се оплачем в Брюксел”.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт.
Колективен и ексклузивен субект на политическата власт в Българие е българската политическа класа. В противоречие с името си, това е една твърда, затворена корпорация, която има своята трудно подвижна периферия и почти напълно неподвижно ядро. В институционален план тази политическа класа има своето най-добре защитено ядро в т.нар. българска съдебна власт, подстъпите към която (социалните лифтове) работят само по роднинско-кланов метод. Относително по-динамична в институционален план е структурата “правителство”, където промени все пак са възможни, макар и изключително трудно. Най-волатилната част на българската политическа класа е т.нар. “парламент”, който има простата функция да придава формата на закон на непрекъснато променящата се воля на българската политическа класа. Това е весела, шумна и безотговорна дейност, която се извършва под непрестанния контрол на реалните центрове на политическата власт в страната (кланове и родове, фамилии, агентури, тайни общества от непрозрачен тип и отделни посолства).
Политическите институции на България днес съществуват без всякаква връзка със своята провъзгласена и обещана същност. Така цялата политическа механика на България може да се разглежда като един голям съвкупен комитет за уреждане на вътрешно-съсловни, предимно икономически отношения, в условие на защитеност от всякакви външни, публични обществени въздействия. Подстъпите към днешната политическа власт в България са надеждно барикадирани, тъй като са от реално съсловно-феодален тип. Целият претенциозен и шумен „български европеизъм” е прикритие на новата българска феодалност.
Духът на новите времена беше изгонен от България в края на 80-те и началото на 90-те години. Българското общество посрещна третото хилядолетие “на обратен ход” - носено от динамиката на една успешна демодернизационна вълна, която донесе (((неизчислими и неизлечими щети))) на огромното мнозинство от българите, но заедно с това и произведе златната управленска цитадела на 10-те хиляди избрани, които получиха правото да говорят не само от името на българската държавност, но и да управляват българската национална Съдба.
Независимо от настоящата политическа нестабилност на днешния български политически живот, нищо по същество не се е променило в политическата формула на България. Тази формула гласи: цялата политическа власт в България принадлежи единствено и само, изцяло и завинаги, необратимо и непоклатимо на цялата българска политическа класа, която няма никакво намерение да я изпуска и да я отстъпва на когото и да е било.
Затова насъщните задачи на всяко българско правителство през последните години могат да бъдат описани главно в три групи:
- първо, уреждане на икономическите отношения между отделни олигархични групировки и спасяване от дългове на някои по-изтъкнати българи от рода на Иво Прокопиев, Васил Божков и др. национални първенци и нотабили,
- втората група задачи включва оптималното управление на финансовите потоци, които постъпват в България по линия на ЕС. Така например, в последно време в България се очаква да постъпят твърде значителни суми по линия на образователните програми на ЕС, което е и скритата причина за един истински драматизъм в предстоящите избори. Правилното разполагане на свои хора на такива държавни постове, които имат стратегическо значение за управлението на тези потоци е въпрос с ключово значение за стабилността на българската изпълнителна власт. Обратно, един конфликт между български олигархични структури по повод подялбата на тези твърде значителни европейски суми може да има твърде силен дестабилизиращ ефект върху българската изпълнителна власт. Казано накратко, всички тайнства на българската политика днес имат преобладаващо икономическа природа и касаят явно и скрито разпределяне и преразпределяне на икономически блага - това е характерно за всеки колониален режим.
но има и трета група задачи, които стоят пред всяко бъдещо българско правителство. Техния смисъл е в системното възпрепятстване до степен на открито саботиране на всички икономически програми с руско присъствие на територията на Балканите. Да се пречи на Русия на всяка цена и с всички средства - това е Веруюто на българския политически елит. В средите на този елит е прието като очевидно вярно, че американската подкрепа за статуквото днес в България и съответната американска благословия за властта на днешната политическа българска класа могат да бъдат придобити единствено чрез непрекъснато демонстриране на готовност да се изпълнят всички американски пожелания. Съвсем точно тази позиция на целия български политически елит беше формулирана от един български влиятелен икономически и политически функционер - “Евразийство - да, но само след разрешение от американския посланик”, заяви той.
С други думи, българският политически и стопански елит разглежда своите клиентелни отношения със САЩ като гаранция за своето политическо и икономическо благосъстояние.
Въпрос на въпросите днес за Българи е не процентното съотношение на силите в следващия парламент, а радикална подмяна на националния елит. Съвсем не е сигурно, обаче, че абсолютно необходимата подмяна на днешния български елит е задача, която може да се реши по парламентарен път.
Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Точно същото положение беше във втората половина на 80-те години. Събитията от 1989 година бяха неуспешен опит да излезем от феодалната задръстеност на България през 80-те години. В България имаме път към утрешния ден само, ако се преодолее съсловността. Цял живот съм вярвал, че няма проблеми, които да не могат да се решат с диалог. Сега вече знам, че има такива проблеми. Българският диалог е спрял - диалогът като моята способност да погледна с вашите очи за секунда и вашата способност да погледнете с моите очи, пак за секунда. Това е размяната на гледни точки, която в България не се случва.
доц Валентин Вацев
Евала на сърбите!
Бг плебс гледайте ,как се извоюеа свободата!
Ние трябва да освободим България от изедниците и да си върнем държавата на гражданите!
ТА ЧАК ВДЛЪБНАТ ОТ ТЪПОТИЯ
ГЛУПЕНДЕР ПРАЗНОГЛАВ
ДАЙ БОЖЕ