Росен Желязков: Свободата и демокрацията не са даденост
"Забравата ражда нови тирании", категоричен е министър-председателят
Премиерът на България Росен Желязков се поклони пред паметта на жертвите на комунизма. Днес е Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
"На 1 февруари 1945 година са разстреляни трима царски регенти, 67 депутати, министри, офицери, общественици, интелектуалци и духовници, осъдени на смърт от т. нар. "Народен съд", написаха във Фейсбук от Министерски съвет на България.
"Наш дълг е да помним историята, защото забравата ражда нови тирании.
Свободата и демокрацията никога не са даденост - те са отговорност на всяко поколение", коментира пък министър-председателят Росен Желязков.
Бургас почете паметта на жертвите на комунистическия режим
"Поклон пред жертвите на комунизма", заключиха в обща позиция от МС на България.
Синът й докара снаха вкъщи
Oasis отвори в Бургас – новото място за изгодно пазаруване завладява града
Когато краят на войната става ясен за ВСВ става въпрос, имало първата вълна на комунисти-приспособленци, които в дните, предхождащи 9-и септември, ще излязат на разходка по баирите и ще подадат своите заявки за синекурни длъжности на държавната трапеза.
От студентите, в онзи период се искаше всеки ден да мразят Никола Петков, Трайчо Костов, Франко, Чанг Кай Ши, американския империализъм, германския реваншизъм, църквата и поповете, буржоазните остатъци, невъзвращенците и така нататък
Ако трябва да се даде една точна характеристика на Сталинчето от онова време, може да се кажа: това беше мъничко, мързеливо , злобно същество, за което да се докопа до държавната попара бе психопатологична необходимост. Сталинчето искаше да бъде забелязано, че съществува, искаше светът да го види .
И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че всичко им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация от промяната, наречена диктатура на пролетариата. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, бунтовници те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.
Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро на ЦК на КПСС и сверяват часовника си направо по Кремъл.
Всеки шумен бунтовник от промяната сякаш избира бунта като най-сигурна заявка за… добър кокал.
ви говори са свободата