Как Доналд Тръмп спечели първата си голяма победа

Доналд Тръмп отново демонстрира твърдия си подход в международните отношения, заплашвайки Колумбия с тежки мита и визови ограничения, ако не приеме депортирани мигранти.

Ключови думи: Доналд Тръмп, мигранти, депортации, Колумбия, международна политика, търговски мита, визови ограничения, САЩ, външна политика, икономически натиск, президент Густаво Петро, САЩ и Колумбия, търговия със САЩ

Новият американски президент Доналд Тръмп отбеляза може би първата голяма победа за втория си мандат в Белия дом и тя дойде на международната сцена. Всичко започна с обявената от новия държавен глава на САЩ "най-голяма депортация в историята". САЩ изпрати към Колумбия два военни самолета със заловени нелегални мигранти от страната, пише Webcafe.bg.

Тъй като обаче това са военни машини, те не получиха разрешение да кацнат в страната и бяха върнати обратно към Америка. 

Самият отказ обаче вбеси Тръмп достатъчно, за да започне да раздава заплахи.

"Няма да позволим на колумбийското правителство да наруши правните си задължения по отношение на приемането и връщането на престъпниците, които те принудиха да влязат в САЩ", написа той в коментар в социалната си платформа Truth Social.

И извади това, което по всяка вероятност ще е голямото оръжие на втория му мандат - заплахата за налагане на мита.

Тръмп предупреди колумбийските власти, че ако откажат да приемат мигрантите, които Вашингтон им изпраща обратно, САЩ ще въведат допълнителни мита от 25% върху всички вносни колумбийски стоки, които ще скочат на 50% след седмица.

Новият американски лидер заплаши още с налагането на забрана за влизане в страната на колумбийски граждани и "незабавно отнемане на визите" на служителите на колумбийското правителство.

На всичко това президентът на Колумбия Густаво Петро отговори с подобаващо емоционално изявление.

"Тръмп, наистина не обичам да пътувам до САЩ. Малко е скучно, но признавам, че има похвални неща", започва отвореното писмо на колумбийския държавен глава, в което той критикува социалната среда в САЩ, говори за битките на малцинствата и алчността на американските капиталисти.

"Може би някой ден, на по чаша уиски, което продължавам да пия, въпреки гастрита ми, можем да поговорим откровено за всичко това, но ще е трудно, защото ти ме смяташ за нисша раса, а аз не съм, нито който и да е колумбиец", пише още Петро.

Той обяснява, че ако Тръмп си търси упорит опонент, то го е намерил. И заявява, че няма да стисне ръката на "белите робовладелци".

"Можете да се опитате да извършите преврат с вашата икономическа сила и вашата арогантност, както направиха с Алиенде (бившия чилийски президент Салвадор Алиенде, свален с военен преврат с помощта на ЦРУ - б.р.). Но аз ще умра верен на принципите си, устоях на мъченията и ще устоя и на вас", заканва се още колумбийският президент.

Той е категоричен, че страната му няма да откаже да приеме обратно своите граждани, но те трябва да получат "достойно отношение".

"Отказвам влизането на американски самолети, превозващи колумбийски мигранти, на наша територия. Съединените щати трябва да създадат протокол за достойно отношение към мигрантите, преди да ги приемем", заявява Петро.

Цялото му изявление е един своеобразен апел за борба с потисничеството и гордо заявяване, че Колумбия няма да се пречупи.

Няколко часа по-късно от Белия дом обявиха, че колумбийското правителство е решило все пак да приеме самолетите с депортирани мигранти от САЩ. И съответно Вашингтон няма да изпълни заканите си да удари страната с тежките си мита.

На фона на цялото революционно пъчене на президента Петро, неговите съветници са преценили, че все пак за страната е по-важно да продължи търговията си със САЩ при сегашните условия, вместо да претърпи финансовия удар на 25 до 50% мита.

Според данни от американското Министерство на земеделието, САЩ внася около 27% от кафето си от Колумбия, като общата стойност на тази търговия достига до близо 2 млрд. долара. Заедно с това Америка внася още от Колумбия стоки като банани, суров петрол, авокадо и цветя. Със сигурност налагането на допълнителни такси върху тази търговия ще удари повече колумбийската икономика, отколкото американската.

И независимо от цялата неприязън, която Петро има по отношение на Доналд Тръмп, тя не струва и пукнат грош на фона на ефектите от една потенциална война на мита.

Ситуацията дава много положителен сигнал към новия американски президент и неговата агресивна външна политика, базирана на икономически натиск.

Разбира се, тук говорим за един относително малък конфликт, който при едни по-мирни и неемоционални лидери можеше да бъде сведен до нивото на дипломатическо недоразумение. И съответно е логично ситуацията да не ескалира.

Въпреки това сигналът е ясен - Тръмп няма да търпи противопоставяне. Независимо какви са исканията му.

А това е опасно, когато говорим за най-голямата икономическа и военна сила на света.

Още повече, когато тя е управлявана от лидер, за който концепцията за традиционни партньори и приятели е мъглива, а отношенията се измерват в търговски печалби.

Конкурентите на САЩ обаче също трябва да имат едно наум, докато потриват доволно ръце, гледайки хаоса, който може да удари Запада. Не се знае кога Тръмп ще реши, че трябва да направи сделка и с тях.