Ернестина Шинова с нелечима болест
Звездата от “Пълна лудница” едва не умряла заради лекарска грешка
Станах и се приготвих да умирам. Пулсът ми беше около двеста. Човешкото същество явно има някакъв инстинкт да се надигне и да стои изправено, когато усети, че наближава краят. На мен ми се размина, но ужасът от преживяното ме преследва и до днес. Това споделя пред “Всеки ден” актрисата Ернестина Шинова.
Напоследък все по-често се говори за епидемия от страшни и нелечими болести, които преследват звездите от БГ шоубизнеса. Водещата в “Почивна станция” Нана се престраши да излезе и открито да разкаже, че се бори с рака. Според нея много колеги от музикалната сцена, киното и театъра също имат неизлечими здравословни проблеми, но предпочитат тихомълком да водят битка за живот.
Ернестина Шинова все пак има шанса да страда от неизлечима болест, която може да бъде потискана с мощни лекарства. Интересното е, че тя успява да си диагностицира болестта, след като няколко светила на родната медицина отдават проблемите й на преумора и стрес.
“Пулсът ми беше постоянно висок. От друга страна, колкото и да ядях, слабеех прогресивно. Обиколих всякакви специалисти и всички ме съветваха да си почивам повече, за да се успокоят нещата. След онзи случай с пулс двеста реших, че нямам още много време и ще трябва да открия проблема. Сама се сетих, че трябва да си направя ехография на щитовидната жлеза. Оказа се, че е в окаяно състояние от базедовата болест, която никой преди това не успя да ми диагностицира. Няма как да се излекувам. Пия силни хапчета, които са доста токсични, но това е положението. Стремя се да водя здравословен живот, а останалото е в ръцете на Бог. Свикнах да живея така, че всеки ден ми е последен. Човек се научава да бъде по-отговорен към себе си и околните и да не се ядосва за никакви глупости”, категорична е Ернестина.
След като научава за тежката си диагноза, тя отива при случайно избран специалист в кварталната клиника. Не желае да се среща с известните имена, които не са успели да открият болестта й. Докторът й предписва правилното лечение и успява да спре развитието на болестта.
“Не мога да кажа просто ей така: лекарите са виновни Можело е още от първия път да открият какво ми има, но някак си са пропуснали толкова елементарна диагноза. Но монетата има и друга страна. Имах много тежко раждане. Дължа живота си и този на дъщеря ми на медицинския екип, който ме пое тогава. Лекарите не са вездесъщи. Професията им е много отговорна и понякога немарливостта на отделни доктори хвърля сянка върху цялото съсловие”, убедена е Ернестина.
