Кой календар са гледали МОН?
Родителите са недоволни заради ученическите ваканции и има защо
През изминалата седмица Министерството на образованието и науката (МОН) публикува проект, с който определя ваканциите през следващата учебна година. Съвсем очаквано има недоволни. Какво предлага МОН?
Коледната и пролетната ваканции стават "по-дълги", междусрочната и есенната са "намалени". Сметките показват, че с промяната почивните дни за учениците през учебната 2024/2025 са с ден по-малко - 27, вместо 28.
Есенната ваканция става 3 дни, вместо 5, както беше през изминалата учебна година. Предложението е тя да бъде от 1 до 3 ноември 2024 г. - петък, събота и неделя, предава news.bg.
Двата спестени дни се прибавят към Коледната ваканция, която вече ще е 13 дни от 24 декември 2024 г. до 5 януари 2025 г. (неделя).
Възстановява се предишното положение с междусрочната ваканция, която след родителски ропот бе увеличена на три дни. Сега отново ще бъде един ден - на 4 февруари 2025 г. (вторник).
С ден по-дълга става пролетната ваканция, която вместо 9 ще стане 10 дни - от 12 до 21 април 2025 г. (понеделник).
Дванадесетокласниците ще имат 5 дни почивка - 17-21 април 2025г., както беше и през изминалата година.
Неучебни дни, по традиция, са датите, в които се провеждат държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване за 7 клас.
Защо са недоволни родителите?
На пръв поглед промените не са кой знае колко сериозни. Да, междусрочната ваканция е редуцирана до ден, но така или иначе няма да е за първи път. Това, което възмущава родителите, е включването на съботите и неделите, които изначално са почивни, в сметките на ваканциите. Така на практика есенната може да се брои за еднодневна, тъй като обхваща петък, събота и неделя. По този повод не са малко логичните въпроси: "Министърът като излиза в отпуск брои ли почивните дни?"
Оказва се, маниерът официалните празници да бъдат "имплантирани" в ученическите ваканции, не вдъхновява нито родители, нито учители, нито ученици.
Друго, което прави впечатление, са нелогичните дни, в които завършва ваканцията и учениците трябва да се върнат в училище. Според предложените дати пролетната ваканция приключва в понеделник - тоест учебната седмица започва с почивен ден, който родителите на по-малки деца по някакъв начин трябва да подсигурят. Освен това да започнеш седмицата с почивка не е особено мобилизиращо, както е известно.
Същото е и с петдневната "пролетна почивка" за зрелостниците, която отново приключва на 21 април. Така е било и през изминалата учебна година, с дребната подробност, че 21 април е бил в неделя.
Един ден междусрочна ваканция във вторник. Кратка почивка по никое време, която няма особен смисъл.
Не са за пренебрегване и датите за приключване на учебната година за различните класове. В началния курс ще сложат точката на учебната година на 29 май - изключително удобният четвъртък. Пак в четвъртък, но през юни приключват учениците от 4 до 6 клас. За тези от 7 до 11 клас краят на учебната година настъпва в понеделник (30 юни), а за дванадесетокласниците на 14 май в сряда.
Дебатите по предложение ваканции естествено са бурни, гадае се кой календар са гледали в МОН, предположенията са за 2022 г. или 2023, където датите са по-логично разположени.
"Уникална липса на мисъл!", възкликва възмутен родител, според когото е нелогично краят на учебната година (29 май, 12 юни) да е в четвъртък, вместо в петък, когато са и по принцип установените дати за приключване - 30 май или 15 юни. "Интересна" според коментиращите е идеята за гимназистите учебната година да приключи в понеделник - 30 юни. Недоумение буди и учебния 23 декември (понеделник) точно в празничната седмица по Коледа.
Немалко са озадачените от междусрочната "ваканция" - самотния вторник, през който учениците ще трябва да се пренастроят за втория срок.
Спорове предизвикват и датите за държавни изпити и НВО - разхвърляни през цялата седмица, вместо да бъдат само в петък или понеделник и да не се накъсва учебния процес.
"Поредните недомислици, които се представят като голямо подобрение" е преобладаващото мнение сред родители и учители, които се надяват след общественото обсъждане и предоставените становища "недомислиците" да бъдат коригирани.
