Изкуственият интелект в медицината - вече има конкретни приложения
Едно от най-важните неща е персонализирането на терапевтичния подход в лечението на пациентите
„Нашият социум вече не може да отговори на изискванията на революцията в медицината. Изкуственият интелект би помогнал за персонализиране на терапевтичния подход в лечението на пациентите." Това заяви онкологът проф. Георги Михайлов по време на четвъртото издание на „Здравен барометър“. Дискусията беше посветена на здравеопазване, интелигентни системи и изкуствен интелект.
Според професор Михайлов в оценката на здравното застраховане изкуственият интелект също има място, тъй като това застраховане е важен, но изключително рисков бизнесл Той отчете, че има теми, с които медицината към момента трудно може да се справи. Сред тях са анализът на данните, фармаиндустрията, персонализираната медицина, оценката на здравното застраховане и създаване на интелигентни асистенти на хронично болни хора.
По думите на проф. Михайлов данните в областта на здравеопазването се увеличават тройно за много кратък период, а те трябва да бъдат анализирани и поднасяни под контрола на медицинската общност.
"Няма достатъчно обучени кадри в областта на изкуствения интелект и няма методи за оценка докъде може да достигне, която и да е технология", каза още той. В областта на фармацевтичната индустрия ще се предвидят много средства за изкуствен интелект, за да се редуцират огромните суми, които сега се предоставят.
Акад. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, директорите на Военномедицинската академия и на болница „Пирогов“ ген. Венцислав Мутафчийски и д-р Валентин Димитров, деканът на Медицинския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Любомир Спасов, д-р Георги Пранджев от Медицинския университет в Плевен също споделиха професионалния си опит от роботизираната хирургия. Те се обединиха около мнението, че бъдещите хирурзи трябва да имат необходимите умения за ориентиране във виртуална среда, да надграждат уменията си на симулатори, да имат добре развито пространствено мислене и компютърни познания, както и да има контрол върху работата с роботи.
"Много се говори, но малко се знае за изкуствения интелект, както и какви биха могли да бъдат последиците", посочи от своя страна проф. Данаил Вълчев. По думите му В ЕС се правят опити да бъде положена регулация на проблемите, свързани с изкуствен интелект, като един от най-големите въпроси е какво следва да се разбира под изкуствен интелект. Ч
"Изкуственият интелект е множител – може да се защитиш с него или можеш да извършиш престъпление", каза още проф. Вълчев. Според него е илюзия, че в рамките на ЕС може да се реши този въпрос и са необходими общи усилия на човечеството.
Според председателя на Българската асоциация на софтуерните компании в здравеопазването, в образованието и в програмирането има колосална добавена стойност имеенно заради изкуствения интелект.
Ще има ли мир скоро между Москва и Киев?
Борисов с много остра позиция! Какво се случва в България?
