Почина бащата на еврото
Жак Делор почина в същия ден, в който почина една от ключовите фигури на германските финанси и политика - Волфганг Шойбле
Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия, „баща на еврото“ и водеща фигура във френската левица, почина на 98-годишна възраст. Това съобщи дъщеря му Мартина Обри за АФП, предаде БГНЕС.
„Той почина тази сутрин (27 декември) в дома си в Париж в съня си“, заяви Обри, която е кмет на Лил. Жак Делор олицетворяваше златния век на Еврокомисията, изграждайки пътя към еврото заедно с Франсоа Митеран и Хелмут Кол.
Бивш министър на икономиката по времето на Франсоа Митеран (1981-1984 г.), Делор попари надеждите на левицата, като отказа да се кандидатира на президентските избори във Франция през 1995 г., когато беше категоричен фаворит в социологическите проучвания. Той го направи със зрелищно оттегляне по телевизията пред 13 милиона зрители.
„Не съжалявам, но не казвам, че съм бил прав“, каза той пред списание „Поан“ през 2021 г. „Бях твърде загрижен за независимостта си и се чувствах различен от хората около мен. Начинът ми на правене на политика не беше същият като на останалите“.
Начело на Европейската комисия от 1985 г. до 1995 г., Жак Делор играе ролята на архитект при оформянето на контурите на съвременна Европа: създаването на единния пазар, подписването на Шенгенските споразумения, Единния европейски акт, стартирането на програмата за студентски обмен „Еразъм“, реформирането на общата селскостопанска политика, започването на работата по Икономическия и паричен съюз, довела до създаването на еврото, и т.н.
През март 2020 г. той призова държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС да проявят по-голяма солидарност в момент, в който те спореха за общ отговор на пандемията от Ковид-19.
Със своите мозъчни тръстове - "Club témoin" и "Notre Europe" (който по-късно се превърна в „Институт Жак Делор“ и има офиси в Париж, Брюксел и Берлин), той до последно се обявяваше за укрепване на европейския федерализъм, призовавайки за повече „дързост“ в момент на Брекзит и атаки от „популисти от всякакъв калибър“.
Делор е роден в Париж на 20 юли 1925 г. По образование е юрист, специалист по икономически политики. Първоначално той работи в Банк дьо Франс, а после във Френската конфедерация на християнските работници и участва в трансформацията на синдиката, превърнал се във Френска демократична конфедерация на труда, припомня Франс прес, предаде БТА.
Присъединява се към социалистите едва, когато е на 49 години, с желанието, както той казва, да бъде от полза.
Начело на министерството на финансите при социалиста Митеран Жак Делор беше един от инициаторите на обрата към бюджетни икономии от 1982 г., като по този начин бе избегнато потъването на Франция в инфлация.
Делор се жени през 1948 г. за колежка, споделяща неговите синдикални и религиозни убеждения - Мари Льофай, починала през 2020 г. Двамата имат две деца - Мартин Обри, родена през 1950 г., и Жан-Пиер, роден през 1953 г. и починал от левкемия през 1982 г.
Жак Делор почина в същия ден, в който почина една от ключовите фигури на германските финанси и политика - Волфганг Шойбле, който въплъщаваше бюджетната строгост, която години наред Германия проповядваше и на европейско ниво.
Ройтерс отбелязва, че Делор, когото наричат и Бащата на европейската интеграция, е бил начело на ЕК три пъти, повече от който и да е било друг председател на този европейски орган.
Тази епоха беше белязана от сблъсъци между привържениците на федерализма като Делор, вярващи, в идеята за "един още по-близък съюз", и противници на тази идея, като тогавашната британска премиерка Маргарет Тачър, която категорично се противопоставяше на каквото й преотстъпване на правомощия на Брюксел и на идеята за една наддържавна федерация.
Смъртта на Делор настъпи три години след Брекзит, който започна официално на 31 декември 2020 г. след 47-годишно еврочленство на Великобритания.
През периода начело на ЕК Делор следеше процеса на разширяването на Европейската общност. През 1986 г. към нея се присъединиха Испания и Португалия, а после през 1995 г. Швеция, Австрия и Финландия.
Този период бе дефиниран и от рухването на Берлинската стена и обединението на Германия. Така следвоенната мечта на федералистите за един обединен континент започна да изглежда реалност, отбелязва Ройтерс.
Делор поддържаше близки връзки по онова време с германския канцлер Хелмут Кол и помогна за заздравяването на френско-германските отношения, които останаха от критично важно значение за ЕС.
Хората, които са работили с Делор, си спомнят един човек с безкрайна енергия, интелект, финес, твърдост, дипломатически познания и далновидност, но и човек, който губи нервите си.
Самият Делор се обрисува като човек, който не крие нищо за себе си, който прави грешки, който може да си изпусне нервите, но знае, че хората ще си кажат за него, че той е "истинско човешко същество". Делор също така казваше за себе си, че никога не е трябвало да стане велик политик, защото не се интересува от имиджа си.