От златни момчета до най-мразените хора в България
Знаково е, че именно днес отбелязваме тази годишнина
Точно преди 30 години България не спа цяла нощ, защото се случи чудото на "Парк де Пренс", което промени толкова много съдби и ни дари с толкова незабравими моменти.
Миг магия с един вълшебен удар в последната минута прати българския национален отбор на световно първенство.
След "Парк де Пренс" и незабравимото американско лято, момчетата от националния отбор станаха най-обичаните хора у нас.
В тежки и гладни години за постсоциалистическа България, никой не е събирал толкова положителна енергия, колкото талантливото поколение, донесло най-големия успех на българския футбол.
Преди 30 години героите от САЩ 94 бяха нещо повече от успешни спортисти, те символизираха всеобщата надежда, че страната ни има достойно бъдеще в развития свят. Че можем да се мерим с най-добрите и да ги побеждаваме честно, почтено и авторитетно.
Три десетилетия по-късно трима от добре познатите герои се събудиха на сутринта на 17 ноември като най-мразените хора в България.
Чак е трудно за вярване, че това са същите всеобщи любимци и не са били заменени от някакви злонамерени двойници.
Наистина ли все още са те? Златният Емо, който ни класира с онзи страховит шут в Париж; незаменимият Данчо, препарирал германците с магическия удар с глава и изпратил България в топ 4 на света; "този невероятен Боби Михайлов", който извади двете дузпи срещу Мексико на осминафинала.
Вече няма футболен фен у нас, който да не изпитва непоносимост към тримата - превърнали се в символи на разложението в Българския футболен съюз.
Тяхната безгранична наглост, алчност и безцеремонност доведе до най-големия резил в 100-годишнината на БФС с цялото безумие около търсенето на стадион за мача с Унгария, изгонването на публиката и превръщането на протеста срещу тях в кървава баня.
Колкото и да се опитват да си измият ръцете с всички останали, не остана и един-единствен човек, когото са способни да заблудят.
Няма как да минат оправданията с УЕФА, СДВР, МВР, фенове, клубове, футболисти, треньори, депутати, кметове, строители и кой ли още не.
Никой не се хваща на обясненията, че всички други са виновни, а Михайлов и хората му не носят отговорност за нищо и нямат общо с падението на футбола ни.
Ясно е чия е вината България да се превърне в тъпана на футболна Европа след 18-годишното управление на Боби и компания.
Промяната отдавна трябваше да е настъпила. Очевидно креслата в БФС са твърде удобни с течащите милиони от УЕФА година след година, но всяко нещо си има своя край.
Някогашните герои загубиха целия натрупан авторитет и достойнство, позволиха си да затънат в блато от безочие, самодоволство и посредственост, да се оплетат в съмнителни схеми и да превърнат футбола в пленник на личните си интереси.
Крайно време е да прекратят тази агония, това тяхно радикално унижение, и незабавно да освободят футбола от присъствието си. За да съхранят частица надежда, че някога в бъдещето, след много години, ще ги помним не като гробокопачите на българския футбол.
А като онези Боби, Емо и Данчо, които ни донесоха най-голямата футболна радост.
Само за мъже: 5 места, на които е забранено за жени
66-годишна българка е убита от 80-годишния си приятел в Италия
Регистрирани са три силни слънчеви изригвания тази нощ
ту партс фифти фифти
Тези футболисти от 94 год. които най вече от алчност,неглижиране и некадърност разбиха всичко това,което беше градено с години опит и много труд,което всъщност ги направи самите тях тогава елитни спортисти.
Те са просто едни неблагодарници за които не е нужно много да се говори.
Синът на Боби Михайлов защо не го направиха велик вратар?Колко мача бяха нужни да провали за да се разбере че не става за вратар,даже и за селски отбор?
В политиката може да прикриваш некадърността,олигофренията и некомпетентността за известно време с демагогия,шарлатания и фалшиви новини,но в спорта не е така,там резултатите са видими на момента,или ги има или не.
И сега когато опитът и стратегиите на старите треньори липсват,защото повечето не са между живите,и когато нямаше приемственост,не може да очакваме някакви по различни резултати от днешните,това се отнася за всички видове спорт.Ръководството на цялата държава до 1989 год. е имало стратегия и е било ангажирано да се развива спорта на всяко едно ниво,още от детските градини и резултатите са факт.
Който не ми вярва да прочете кой и как създава например Стоичков като елитен спортист или българските щангисти,борци и атлети.Спортът след 1989г беше оставен на произвола на съдбата, както и стотиците български предприятия и сега берем плодовете на пишман демокрацията,която ни е завладяла!!!!
30 години получовеците им викат златните момчета.
То за номер 4 са получили здрависване по ръката и усмивка пред строя трагични.