Дори Кисинджър го призна! Грешка бе да се допуснат толкова мигранти в Европа
Те са хора с различна култура и религия, създават „група за натиск” в страните
Според бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър нападението на "Хамас" срещу Израел, заради което има празненства по улиците на Берлин, показва, че Германия е допуснала твърде много чужденци в страната.
"Беше сериозна грешка да се допуснат толкова много хора с напълно различна култура, религия и концепции, защото това създава група за натиск вътре във всяка страна, която прави това", заяви 100-годишният бивш американски дипломат в интервю за германската телевизия "Велт" с изпълнителния директор на "Аксел Шпрингер" Матиас Дьопфнер.
Роденият в Германия Кисинджър, който бяга от нацистите със семейството си през 1938 г. и става архитект на американската външна политика по време на Виетнамската войн, каза, че това е "болезнено", в отговор на въпрос за това, че е видял араби в Берлин да празнуват след нападението над Израел миналия уикенд, предава dir.bg.
При изненадваща атака, започнала в събота сутринта, бойци на "Хамас" нахлуха от ивицата Газа, убиха над 1200 израелци и отвлякоха десетки други, като същевременно обстрелваха с ракети градове, включително Тел Авив и Йерусалим. Израел отвърна на удара, като започна обсада на ивицата Газа и изстреля свои ракети, убивайки стотици палестинци, припомнят "Политико" и БТА.
"Откритият акт на агресия" на "Хамас" трябва да бъде посрещнат с "някакво наказание", заяви Кисинджър, като същевременно предупреди за възможността за опасна ескалация в региона.
"Има опасност близкоизточният конфликт да ескалира и да привлече други арабски страни под натиска на общественото им мнение", предупреждава Кисинджър, като посочва поуките от войната от Йом Кипур през 1973 г., по време на която арабска коалиция, водена от Египет и Сирия, напада Израел.
Истинската цел на "Хамас" и неговите поддръжници "може да бъде единствено мобилизирането на арабския свят срещу Израел и напускане на пътя на мирните преговори", каза Кисинджър.
Също така е "възможно" Израел да предприеме действия срещу Иран, ако смята, че Техеран има пръст в извършването на нападението, добави бившият висш дипломат.
В по-общ план Кисинджър заяви, че продължаващата агресия на Русия в Украйна, съчетана с нападението на "Хамас" срещу Израел, представлява "фундаментална атака срещу международната система".
Самият той, чуиш, емигрант от Третият Райх, пристигнал на 15 г. в Америка без да знае Английски език,без оброзование , завършил Харвард като някой наши ....станал външен министър -секретар на USA, колко емигранта в USA са достигали, кой е плащал, кой го е лансирал, кой ....
Колкото до еврейството те са начело пукналия Ян Лудвиг Хох по известен като Робърт Максуел ходеше с фланелка Цар на Българив
Хенри Алфред Кисинджър (на английски: Henry Alfred Kissinger), роден като Хайнц Алфред Кисингер (на немски: Heinz Alfred Kissinger) е американски политик, историк и политолог от германско-еврейски произход
Франкфуртската школа (на немски: Frankfurter Schule) е школа на социална теория и критична философия, свързана с Института за социални изследвания на Университета Гьоте във Франкфурт,[1] посветена на развиването на диалектична критическа теория. През 1930 г. Макс Хоркхаймер става директор на института и привлича на работа там Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Херберт Маркузе, Лео Льовентал, Фридрих Полок, Ерих Фром и други, които са смятани за теоретици на това течение.
Всичките сте евреи барабар със Сорос!
In the Frankfurt School analysis, consumption culture and mass media displaced the role of a father figure in the paternalistic family. Rather than serving to liberate society from patriarchal authority however, this merely replaced it with the authority of the "totally administered" society.
The epistemological aspects of the Frankfurt School are linked to the presence of Karl Popper on the scene of philosophical and scientific thought of the 20th century.
Карл Попър работи като самостоятелен изследовател в Лондон и по-нататък намира преподавателско място в Нова Зеландия, където пребивава до 1945 г. Там пише и влиятелната си политическа книга „Отвореното общество“.