Страдате от главоболие или световъртеж? Не се лекувайте сами, посетете невролог
Главоболието може да бъде проява на мозъчно съдови заболявания, тумори и инфекциозни заболявания
Главоболието е едно от най-често срещаните оплаквания на съвремения човек. То може да се дължи на съвсем обикновени причини като преумора и напрежение, но също така може да бъде симптом, за който трябва медицинска консултация. Въпреки че масово хората предпочитат самолечението пред посещението на специалист, на неприятната болка в главата трябва да се обръща достатъчно внимание. Главоболието може да бъде проява на мозъчно съдови заболявания, тумори и инфекциозни заболявания, затова при новопоявило се или засилващо се във времето главоболие консултацията с невролог е задължителна.
Главоболието е общо понятие - съвкупност от много видове главоболие. В групата на първичните главоболия влиза мигрената, тензионното главоболие и групираното главоболие. Най-тежкото от тях е мигрената, от която страда около 12% от населението. Интересното е, че поради хормонални естрогенни промени, жените страдат от 2 до 3 пъти по-често от мъжете от мигрена. Мигрената е най-честата причина за инвалидизиращо, силно главоболие.
Доскоро мигрената се смяташе за нелечима, но през последните години се постигна пробив в изясняването на причините, които я пораждат и тяхното лечение. Съвременното разбиране за мигрената е, че тя се се дължи на комбинация от фактори, включващи притиснати или увредени периферни нерви около главата или във врата, чувствителност на централната нервна система, метаболитна нестабилност и др. Пристъпите на мигрена са умерени до тежки по интензитет. Болката често е пулсираща или туптяща и обикновено се локализира в едната половина на главата - лявата или дясната - по-рядко е двустранна. Може да боли по-силно в определени точки - на слепоочието, челото, врата, но и едновременно навсякъде. В най-лошия случай пристъпите са свързани с чувствителност към светлина, шум и/или миризми. Гаденето е един от най-разпространените симптоми при това заболяване и се влошава при движение, което често води до инвалидизиране на пациента. В много отношения мигрените са доста сходни със състоянията на махмурлук.
Друго много често главоболие е т. нар. тензионно главоболие, от което страдат от 60 до 65% от хората. При него болката е тъпа, натискаща или стягаща непулсираща; тя е лека до умерено силна. Това главоболие рядко се проявява с инвалидизиращите симптоми, които се срещат при „по-сериозните“ главоболия като мигрената. Често то не е достатъчно тежко, за да се стигне до консултация с невролог. Обикновено няма гадене или повръщане и при физическа активност главата не започва да боли още повече. При някои хора причината за появяването му е стягане на мускулите на задната част на врата или около главата. Но виновници могат да бъдат също емоционалният и умствен стрес, неудобното положение на тялото и врата, тревожността, гладът, недостатъчната почивка или преумората. Ако се питате кога да вземете мерки- то имаме отговор. Ако ви е необходимо повече от едно хапче, за да ви мине главоболието или главата ви боли няколко пъти в месеца и това ви създава дискомфорт, препоръчителна е консултация с невролог
Клъстерното (групирано) е по-рядко съдово главоболие, което се среща предимно при мъжете, за разлика от мигрената, от която страдат повече жените. Тези мъчително тежки, пронизващи главоболия, обичайно са разположени зад едното или другото око и често са придружени от зачервяване и сълзене на окото, както и от запушване на едната ноздра. Горният клепач може да провисне, а зеницата да промени размера си. Обикновено са по-кратки и по-интензивни от мигрените. Докато пациентът с мигрена може да иска да си полежи, този с клъстерно главоболие може да се чувства по-възбуден, например да му се иска да се разхожда. Клъстерните главоболия обикновено започват като периодични главоболия, които се появяват в клъстери (групи) от по няколко седмици, след което минават месеци или дори години без каквито и да било симптоми. Отделните главоболия често пъти са циркадни, тоест те се проявяват по едно и също време всеки ден, често час и нещо след заспиване. Пациентът може да има от един до пет пристъпа на ден.
Освен тези, първични видове главоболие, има т. нар. вторично, симптоматично главоболие, което съпътства различни други заболявания, особено такива на мозъка – като мозъчни тумори, инсулти, възпаление на обвивките на мозъка и др. Заради това, че съществуват различни видове главоболие, е много важно специалист да определи какъв е видът му. Само така може да се разчита, че назначеното лечение е правилно. Главоболието може да бъде симптом дори и на заболявания извън неврологията, изискващи консултация с друг тип специалист- кардиолог, ендокринолог и др. Ако получавате главоболие повече от два пъти седмично, ако то се засилва и променя своята характеристика, както и ако влияе по някакъв начин на ежедневната Ви активност, консултация с невролог е задължителна.
Световъртежът е друга честа причина за посещение на кабинет по неврология. Всички хора са изпитвали замайване и световъртеж поне един път в живота си. Обичайно те преминават за няколко минути и не оставят последици.
Когато са с по-голяма продължителност,обаче, биха могли да нарушат ритъма на живот и да бъдат тревожен симптом. В такъв случай консултацията със специалист е от изключително значение- трябва да се потърси причината за замайването, да се постави диагноза и да се избере подходящо лечение. При правилно диагностициране, световъртежът е напълно лечим.
Увреждането на равновесието, каквото е световъртежът, може да бъде от централен и периферен произход. В първия случай това могат да бъдат заболявания на главния мозък от съдов, възпалителен, наследствено- дегенеративен произход, демиелинизиращи процеси, тумори. Във втория случай това представлява периферна увреда на вестибуларния апарат, който е разположен във вътрешното ухо. В запазване на равновесието основна роля играят и другите анализатори, като зрителния анализатор и специализирани рецептори в стави, мускули и сухожилия. Всички сигнали се обработват от мозъка, който отчита и анализира всички показатели, височина, посока, скорост, движение, гравитация и т.н. Проблем идва, когато някоя част от вестибуларния апарат се повреди, а мозъкът приеме показанията му за верни. Ето защо при трайно настъпил световъртеж трябва да бъде направена консултация с невролог, за да се разбере къде е точно увредата и да се предприеме правилно лечение. Любопитното е, че мозъкът е способен да се адаптира към увреждането на сетивата. Например хората, загубили зрението си, забелязват, че функциите на другите сетива, особено на слуха, се засилват и им помагат да преодолеят физическия недостатък.
При световъртеж мозъкът е способен да се приспособи към новата ситуация и след известно време няколко месеца или години световъртежът би могъл постепенно да намалее или дори да изчезне. За да се случи това, мозъкът трябва постоянно да възприема лъжливите сигнали от вестибуларния апарат. Ако това не става, той не може да свикне и практически не достига до повлияване на световъртежа. За целта е необходимо специфично лечение и вестибуларна тренировка.
Всеки делничен ден в Медицински център „Света София“- Бургас можете да направите консултация с един от най-известните невролози в Бургас- д-р Константина Турлакова. Прегледите са с направление по НЗОК! Д-р Константина Турлакова е сертифицирана за извършване на клинична електроенцефалография! За час при д-р Турлакова се обадете на тел. 056/ 845083 или посетете www.saintsofia.com
