Патриарх Неофит: Светът все повече забравя Твореца и върви по свои пътища
Все повече отсъства любовта към Бога и ближния
Негово Светейшество българският патриарх Неофит отправи обръщение за Осмата неделя след Пасха - Петдесетница, на която се чества рожденият ден на Христовата църква, съобщиха от Българската патриаршия.
"Обични в Господа братя и сестри, празникът на Светата спасителна Петдесетница изпълва сърцата ни с чиста и светла радост и ни въздига от преходността и суетата на земното към пълнотата на небесното и богочовешкото. Днес, когато цялата Божия Църква свидетелства за домостроителството на Светия Дух, идващ в този свят, за да подпечата всичко сторено от Христа Иисуса за нас и спасението ни, се докосваме до удивлението на първите Господни ученици и заедно с тях съпреживяваме откриването на мистичната реалност на Църквата. Тя е, която Господ съгради (Мат. 16:18), а Духът на Истината, Утешителят - утвърди, за да пребъде в нея вовеки (Йоан 14:16), е и продължава да бъде и до днес онова сакрално духовно пространство, в което протича истинският ни живот, който е живот във "вярата, надеждата и любовта" (1 Сол. 5:8), живот на духа, живот в пълнотата на богообщението, водещ към богопознанието и вечността", казва в обръщението си Негово Светейшество, цитиран от dnes.bg.
Патриарх Неофит отбелязва, че Светата Църква е щедър божествен дар за нас - дар на неизтощимата Божия любов към света и човечеството, духовен дом, основан върху непоклатимия камък на вярата, и прибежище за всяка търсеща Бога душа. Без Църквата Христова светът, в който живеем, би се потопил докрай в земното и преходното, в материалното и греховното, в сетивното и егоистичното. В Църквата на човека е предоставена възможността да се издигне високо над всичко това и тази възможност е реална, защото в нея никога не сме сами, а в общението на Светия Дух сме част от цялото творение, от всичко небесно и земно.
Нека ценим и свято да съхраняваме този дар, за да бъдем достойни за него и Господ да благоволи над нас, над нашия свят и над Своята Църква, която Той придоби с кръвта Си (Деян. 20:28). Да живеем с благодарност към Всемилостивия Бог, с ясно съзнание за светостта и единството на Църквата, независимо от човешките ни несъвършенства и разделенията, които за съжаление внасяме в нея. Да търсим това църковно единство и да работим с усърдие за него, защото единството на светата Христова Църква е единство и на човечеството, лично единение на всекиго от нас с Бога и светите ангели, с Пресветата Владичица Богородица и всички просияли в святост Божии угодници, призовава Негово Светейшество.
"Живеем в свят на разделения и противоречия, на противопоставяне и конфликти - свят, който сякаш все повече забравя за Твореца и върви по свои пътища, които водят не към заповяданото ни от Бога и желано от Него богочовешко единство и вечен живот, а към все по-голяма безпомощност, безнадеждност и отчаяние, към богоборчество и все по-силно тържество на самолюбието и себеутвърждаването за сметка на другия. Свят, в който все повече отсъства любовта към Бога и към ближния - любовта, която е най-важното от Божия Завет с човечеството и която Христос ни завеща като белег за принадлежност към Него и светата Му Църква (Йоан 13:35)", казва патриарх Неофит.
"В този свят ние, които изповядваме Христовото име и се стремим да живеем според Христовия Завет, сме призвани да бъдем верни свидетели на Възкресението и неуморни благовестители на Царството Божие. В нас и делата ни светът трябва да може да види и да почувства Божията любов, която никога не е спирала да се излива щедро над всички, и Божията светлина, която просвещава всички и която мракът не може да обземе (Йоан 1:4-5). Тогава и само тогава Светият Божи Дух неизменно ще ни дарува обновлението, от което се нуждаем, и Господ, както и в апостолските времена, всекидневно ще прибавя към Църквата такива, които ще се спасяват (Деян. 2:47). Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас! Честит и благословен празник!", отправя благослов българският патриарх.
негови чада послушни с неговият образ
но получи се дефект във неговото дело
нии сме само външен образ, вътре сме червиви
нищо вече не е чисто в нашите души
дяволът ни изкушава, вършиме злини
ние пък се бориме да станем богове,
мъчим се творци да бъдем, ала не и не
Жаждата да бъдем горе, вечно ни изяжда,
лягайки в пръстта обаче, всичко се разяжда,
иска ни се да сме също, вечни, като него,
само,че уви, сме всъщност тъй дефектно дело разрушаваме от злоба този свят прекрасен, скоро време ще напомня, втори ад ужасен