Димитър Делфина натопил Илко, Божидар и Пъчката, СРС-та обаче ги заковават
Защитниците на тримата твърдят, че истинските дилъри са Александър Павлов и Димитър Бахчеванов
Уважаеми г-н съдия, нямам нищо общо с тази история, никога през живота си не съм изнудвал никого, моля за по-лека мярка. Това изключително възпитано обръщение каза в съдебната зала соченият за тартор на бандата, обвинена в рекет на ученици и разпространение на наркотици – 28-годишният настоящ фитнес инструктор Илко Паскалев.
Вторият обвиняем, на когото преди минути Районният съд разгледа мярката за неотклонение – Тодор Пъчков, по прякор „Пъчката“, пък заяви, че до деня на акцията е работил в казино и вече се старае да се поправи. Той има богато криминално минало, многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления – грабежи, кражба и притежание на наркотици, бил е и в затвора, но твърди, че ако бъде пратен отново зад решетките, това няма да помогне за развитието му в бъдеще.
Както Флагман писа, 28-годишният Илко Паскалев, 24-годишният Тодор Пъчков и 27-годишният Божидар Дачев са обвинени в рекет и разпространение на наркотици – престъпление, за което могат да получат затвор до 6 години.
Прокурор Христо Христов разкри в съдебната зала, че Илко и бандата му са автори на деянието и доказателства за това са използваните от МВР СРС-та. Към момента е разпитан полицейски служител, който е прегледал веществените доказателствени средства и е добил преки наблюдения за тяхното съдържание. Именно тези СРС-та „заковават“ тримата обвиняеми.
Държавното обвинение посочи още, че към момента се събират още доказателства, правят се експертизи и има вероятност обвиненията да бъдат преквалифицирани. Прокурорът настоя и тримата да получат най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.
Справка в съдебното му минало показва, че Божидар Дачев е осъждан за нанасяне на средна телесна повреда и има висящо наказателно производство за нанасяне на телесна повреда и принуда. Това, според прокурора, го прави личност с висока степен на обществена опасност.
Илко Паскалев пък е с висящо наказателно производство в Спецсъда за участие в ОПГ за разпространение на наркотици.
„И тримата обвиняеми са обществено опасни и са склонни да нарушават наказателния закон“, категоричен е прокурор Христов. Той допълни, че действията им са характерни за едни отминали времена, а част от свидетелите по делото са непълнолетни ученици и лесно биха могли да се подадат на чуждо влияние.
Защитникът на Пъчков – адв. Борислав Янков, посочи в съдебната зала, че истинските дилъри били Александър Павлов и Димитър Бахчеванов. Разпитите на Димитър се преповтаряли, а всеки следващ бил по-обогатен от предходния. Той смята, че двамата са манипулирани от органите на МВР и твърденията им трябвало да подлежат на внимателен анализ. Адв. Янков нарече „абсурден“ разпита на служителя, който е разгледал СРС-тата.
Той зададе и въпрос къде е дрогата, която уж Илко и приятелите му са разпространявали. „Цялото дело е плод на усилията, насочени единствено и само срещу тримата обвиняеми. Ако имаше принуда, къде са оръжията или другите пособия за извършването ѝ? Използването на СРС-та накърнява личността на гражданите и на нашите подзащитни. Обясненията на четвъртия обвиняем Димитър Димитров, по прякор „Делфина“, винят останалите трима“, категоричен е адв. Янков.
Защитникът на Илко Паскалев пък – адв. Петър Димитров, каза, че всички разпити на свидетели сочат, че основните контакти са били осъществявани от Делфина. Той е на мнение, че МВР слага „чадър“ над истинските дилъри – Александър Павлов и Димитър Бахчеванов. Полицаите не били взели адекватни мерки да ги спрат, а даже са ги поощрявали с цел да пратят Илко, Божидар и Пъчков в ареста.
Относно съдебното минало на Илко, адв. Димитров заяви, че присъдата му е била отнменена и делото е върнато в начална фаза. Той поиска „домашен арест“ за подзащитния си, при който да може да бъде следен с гривна.
Третият обвиняем Божидар Дачев, сочен за съизвършител с Тодор Пъчков, бе представляван от адв. Веселина Василева.
„От повърхностния анализ на трите тома събрани материали виждам името на Божидар да фигурира на точно две места – в протокола за претърсване на дома му и в обясненията на Димитър Делфина. Делфинът също е обвиняем и може да твърди много неща. Справка показа пък, че Бахчеванов е освидетелстван на 23.03.2020 г“, каза адв. Василева. Тя пожела парична гаранция за клиента си.
В 19:15 ч. Районният съд ще се произнесе. Очаквайте подробности!
18 пъти по-богат от крал Чарлз
Медицински хеликоптер се разби в болница в Турция (ВИДЕО)
До кой клас си учил брат?
Ти какво искаш,ЕГН,телефонен номер!?Не виждам твоето име!
Научи азбуката!
И си подбирай средата!
Битието определя съзнанието!
Редовни певци . Не един път предупредени
Джендърчето дето ги е изпял,сам си се е занимавал с наркотици,в момента в който са го изхващали,са е изкарал жертва и че едва ли не го изнудвали да продава за тях
Не казвам,че са света вода ненапита,но тука доста си измисляте и окрасявате зад някакви псевдонимчета и анонимност
Много от съвременните хора също са работливи, но за какво работят? - За насъщния, да осигурят себе си, семействата, внуците. Това не е работа, а мъчение, робство.
Съвременната култура е култура на егоизма, на стомаха. Тя внася в хората с материалистично мислене насилие, разрушение и саморазрушение. Културата на мравките е по-страшна от тази на змиите, които бягат от тях. В тази култура има нещо механично, обезличаващо, което при-тегля към най-грубата материя, към мисълта за осигуряване, за материално нареждане. Такъв живот е тягостен, безидеен. Като прекъсва връзката на съзнанието с разумно начало, материализмът заробва човека в чисто рутинни дейности, налага му една механична култура.
Това внася еднообразие, което е синоним на злото, разрушителното.
Ако човек дълго време се отдаде да работи за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление.
Като не внимаваха, нашите предци бяха увлечени дълбоко в мравешката култура, в материализма.
След това идва първата национална катастрофа и тъмното време, през 20-те години започва гражданската война, която по български маниер продължава десетилетия с тиха българска подюрганена злоба...
През 60-те тази гражданска война затихва, което е заслуга на Тодор Живков, който със селски хитрости успява да балансира враждите. Но всичко това се срутва и в края на 80-те години започват пак историческите тъмни времена. Но това не е някаква срамна тайна, защото не сме изключение от множеството страни по света.
Истински суверенни са само държавите, които са или империи, или дълбоки провинции. Разбира се, че примерно Исландия е суверенна, защото е вечна географска периферия. Сомалия също е суверенна. А ние сме страна, която доброволно и с усмивка се е самоколонизирала.
И нали това беше мечтата на късните социалистически елити, които бяха колониални по своята природа – затова днешните им продукти са гнили и миришат лошо. Но всичко е по-скоро печално, тъжно и сиво, отколкото страшно. Светът, измислен от късната номенклатура в България, в момента догаря. Както догарят лявото и дясното, които са интелектуалните продукти на социалистическа България от 80-те години.
Лявото е либерално ляво и нищо друго не могат да си представят, другото е либерално дясно с пиночетовски изквичавания и елегантна фашизоидност. Големият въпрос е, че днешният български елит, с извинение, вече не е способен да произвежда нови продукти. Има и друг вариант – окончателен разпад на държавността, един уютен политически апокалипсис под звуците на Одата на радостта.
Представям си следната картина: правим автономии за всякакви етнически групи. И създаваме едни симпатични полурепублики по щатски модел.
Доган отдавна философства на тема как ние сме страна на регионите. Според него регионът, не държавността е важна. Можем да си представим едни приятни турски области, но не от турски държавен тип, а по нашенски.
Представям си и някаква еврейска автономна област, защото умните израелски евреи от България я смятат за своя втора родина, ако не и първа. Няколко български анклава трябва да има все пак – властта е в попа, кмета и даскала, момите са по списък, а ергените охраняват периметъра на селото. Токът идва от генератор, на камбанарията на църквата има картечница.
Нощем ергените ходят да крадат моми от съседното село, а най-смелите правят наскоци и набези по магистралата Европа-Турция, охранявана от натовски части. Нашите грабят тировете и се връщат с плячка.
Ще има читалища, където ще се сричат автори от Паисий до Владо Даверов. Ще има и местна промишленост – ще произвеждаме джапанки, презервативи, които ще изнасяме в Турция.
Ще има интелигенция, която ще познава всички букви от азбуката и ще умее да пише не с печатни, а с ръкописни букви. Това е късният български неофеодализъм. Ние ще минем през това тъмно място, като нация може и да не успеем, но като етнос сме неунищожими.
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи.
Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм.
Тези размисли са в резултат от моите наблюдения върху живота на днешния български културно-политически елит, който е на ниво примитивни форми на зоологически живот. В епохата на високата модерност да се срутиш до вулгарни етнонационализми, това е абсолютен регрес.
Първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим. Още през 2015 г. Клаус Шваб пише статията „Епоха на адаптация“, в която поставя въпроса за необходимостта от глобално преустройство на света. Година по-късно в интервю за Zeit той подчертава, че движещата сила на новия прогрес няма да бъде държавата, а предприемаческите способности на отделния индивид. Казано така звучи приемливо и разумно. Но всъщност представлява оповестяване на глобалистката доктрина за унищожаване на националната държавна рамка и превръщането на държавите в безпомощни образувания за сметка на безпределната доминация на наднационалните капитали.
Борбата за бъдещето е да паднат и тези рамки. И решенията да се взимат от наднационални институции с глобален обхват. Виждаме очертанията на една антиутопия – планетарно население с достатъчен ресурс за препитание и удоволствия, и невидим глобален свръхелит, който диктува правилата. Великото зануляване“ представлява предложение-прогноза как да се ползва пандемията с коронавируса, за да се затвърдят процесите на глобализиране на света с целия произтичащ от това контрол над националните държави под предлог на осъзнаване на глобалните рискове за населението на планетата. От друга страна, чисто технологичните решения за сдържане на следващи бъдещи пандемии като цифров мониторинг, събиране на биометрични данни, алгоритми оценяващи здравето на гражданите предвещават нещо като техно-тоталитарен надзор. Такъв надзор още не е факт, но би могъл да бъде. Цифровата трансформация на обществото ще се задълбочи силно в посока на здравето, тъй като здравето е векторът, през който може да се стигне до всеки индивид, независимо от всякакви други различия – интереси, доход, възраст, местоположение. Ще се засилят например тенденциите към портативна диагностика в домашни условия, като пак стигаме до алгоритми, теле-общуване, наблюдение на отделната личност от гледна точка на общата сигурност, и механизми, софтуер, продукти свързани с глобалните мрежи. Възниква нов свят, контурите на който само можем да си представим.
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са смехотворни и нежизнеспособни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си…