Директор пусна лунапарк в училищен двор, на своя глава
Директорът на училище „Н.Й. Вапцаров”, което се намира в центъра на Приморско Стоян Налбантов е сключил на своя глава договор за отдаване под наем двора на училището и там да бъде разположен лунапарк, с което изненада общинарите и шокира собствениците на хотели в района. Сумата, предвидена за наема е в размер на 30 хил. лева и дори вече била преведена по сметките на училището. Школският шеф се подмамил да подпише договора заради уговорката парите да не влизат в общинския бюджет, а директно да отиват за нуждите на учебното заведение, казаха общинари, пред които той е давал обяснения за действията си. Така почти в разгара на сезона се оказа, че все пак в двора на школото ще има батути и люлки, което постави пред свършен факт живеещите в района. Това стана ясно на среща, проведена между ръководството на училището, общинска администрация и представители на местния парламент.
Въпросният лунапарк разпалва страстите в началото на всеки летен сезон, но този път се нажежиха до червено. Емоциите се нагнетяват, тъй като атракционите са привлекателно място и посетителите им вдигат небивал шум, който пречи на туристите, отседнали в околните хотелчета. Хотелиери и хазяи са принудени да дават обяснения на курортистите за липсата на спокойствие в района, затова реагираха болезнено като видяха как в училищния двор влиза първият шарен камион, превозващ атракцион.
От общината тогава предпочетоха да чуят оплакванията на хотелиерите и решиха, че там тази година ще има само симулатор на кола от Формула 1, който няма да вдига шум. Кметът Лиляна Димова беше категорична, че лунапарк там няма да има. През последните дни обаче е бил опънат и поредния батут, което пак накараха хотелиерите да настръхнат.
„На срещата с Налбантов се разбрахме той да възстанови получената сума и да прекрати договора, който е подписал, ако не го направи ще бъде своеволие от негова страна”, каза Лиляна Димова днес.
Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на БСУ проф. Петко Чобанов. Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за проф. Чобанов Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка и т. н. Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за ректора университетът бил нещо като харем – султанът на Бруней ряпа да яде – ректорът го слагал и него в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как ректорът свалял студентките. Това ставало така: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при ректора с шише уиски и бонбони, оставяли ги на масата му и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на ректора, която се била запътила към заведението. Тогава той побягнал и по най-бързият начин се добрал до ректора и го предупредил: “Петко, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на проф. Марко Семов работела в университета. Попитал ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това ректорът отвърнал: “Защо да й е зле бе? Любовникът й нали е тука. Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. Marko Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само моим са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Й. Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще ректорът бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. През 1998 г. в личен разговор с Налбантов му казва: “Стоянчо, няма смисъл да те правим директор на ММЦ-то. Там действат големи интереси, мафиотски структури. Виждаш какво става – постоянно сменят директорите. Постоянно ще си на прицел и ще си неудобен за някого… Я си стой по-добре в училището! Тук е по-спокойно и никой няма да те пипне и пак ще имаш същите позиции и авторитет в града.”
Независимо от това Налбантов постоянно се хвали, че само да пожелаел, можел да звънне един телефон до София и щели да го направят директор на ММЦ – Приморско, но не искал. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помогнат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
Много пъти, когато са били заедно с Милчо Лалков, Налбантов се е опитвал да насочи темата на разговора към секса и жените, хвалел се с някое свое ново гадже, искал му мнението за тази или онази мадама. Веднъж (през лятото на 1998 г.) Налбантов ходел с една рускиня, майка с дете. Тогава Лалков я видял и казал, че не му харесвала, защото имала много дебели крака. За една друга казал, че била вече взела-дала, т. е. била много стара. В тази връзка говорел на Налбантов, че в Америка жените били много красиви. Българките били красиви или само в тяло, или само в лице, докато при американките не било така – и в лице и в тяло били като изваяни и съвършени.
Налбантов го развеждал из резервата “Ропотамо” и го карал да се възхищава на природата. Показвал му някакви редки растения, които растели в пясъците по крайбрежието и искал да му внуши, че са много красиви. Тогава Лалков започнал да му говори за природата по крайбрежието в Калифорния. Там било голяма красота – навсякъде палми, екзотика, всякакви красиви растения, направо било земен рай. Казал му: “Стояне, ти ако отидеш в Калифорния ще разбереш какво значи красива природа и ще забравиш това тук.” С една дума, местната природа никак не можела да го впечатли.
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. (Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г.) Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес. Самият Налбантов бил директор, доктор на историческите науки, имал издадени 4-5 книги, щял да става и професор, а тоя Арнаудов в сравнение с него бил едно нищо. “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм такъв и такъв! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Тази версия звучи много по-правдоподобно и е показателна за това, че Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо подобно. Всъщност Налбантов живее в състояние на постоянен страх. Той смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в Регионалния инспекторат по образованието – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?” и т. н. Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с Казакова на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова… Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ Казакова кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с богато отрупана блок-маса, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас със свои любовници. Едната била някаква стара негова позната на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с другата, която била по-млада и по-красива и на която особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл и т. н. Когато станало въпрос за кмета жената казала, че с него били близки познати и приятели и започнала да споделя мнението си за него – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича толкова галено – Йоанчо. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с втората си любовница Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност Налбантов е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти, одеколони и пр. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия…Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм за любовницата си Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Ама, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил: “Действай там по въпроса! И умната!” и се разделили. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ей, ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи ве, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така Налбантов прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Все още не е ясно дали парфюмът се е харесал на жената, за която е бил предназначен. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
В Приморско всички говорят, че Налбантов бил имал някакви много големи връзки в София и че благодарение на тези връзки било невъзможно да бъде свален от директорският пост. От една страна хората се възмущават от това, че Налбантов е бил пропаднал човек с аморално поведение, чудят се как още го търпят и държат на този пост, а от друга страна обясняват този абсурд с връзките, които имал в София. Това, казват хората, било нещо нормално – след като човекът имал такива връзки, всичко било възможно.
Каква е истината?
Главен покровител на Налбантов е проф. д-р Андрей Пантев, който е и негов кръстник. Благодарение на А. Пантев сега Налбантов е доктор на историческите науки. В Приморско няма учители с такава висока квалификация и това е причината Налбантов да няма конкуренти за директорския пост. Според всеобщото мнение, той е вечен и несменяем директор.
Характерното в случая е, че Налбантов е един на практика неграмотен човек с много слаба обща култура и нисък коефициент на интелигентност. Всички учители са наясно, че той има проблеми с четенето и правописа. И това никак не е чудно като се има предвид, че по всяка вероятност през целият си живот той не е прочел и една книга. Когато чете някакъв текст Налбантов задължително го чете на глас, защото иначе не може да го асимилира. Най-големи затруднения Налбантов среща при четенето на дългите и сложни думи, които произнася по някакъв друг начин, а не както са написани. Подобен тип хора, например, не правят голяма разлика между Австрия и Австралия или Швеция и Швейцария.
С помощта на Пантев Налбантов е издал и няколко научни книги, които са изцяло изплагиатствани от други автори и съставени и набрани от негови познати. Когато пише някакъв текст, било доклад или нещо предназначено за издаване, Налбантов задължително го дава на учител по български език, който трябва да го прегледа и отстрани правописните и стилистични грешки.
Възниква въпросът, защо проф. Пантев се е решил на такава стъпка – да раздава научни титли на случайни и неграмотни хора. Този случай е показателен и за това какво е състоянието на българската наука, за хаоса и безвластието, които царят сред научните среди и въобще повдига въпроса дали научните титли в България имат някаква стойност.
В настоящият случай е явно, че А. Пантев се е отплащал на Налбантов за някаква услуга и е решил да му върне услугата като го направи доктор на историческите науки.
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ. Но истинското им приятелство започва отпреди 10-15 години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат един на друг поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная мацка, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – рускиня тийнейджърка. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая бе! Баси мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи ти бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Баси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява за услугата. След известно време, може би 6 месеца или най-много 1 година, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор философ, който също бил с любовницата си. Казвал се Бочев (Димитър Бочев или Георги Бочев – засега е трудно да се установи). Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора щял да я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси? Кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори и т. н., като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. По някакви негови съображения решил да не прави такива глупости и затова се отказал. Казал на Налбантов:"Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че х** ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някакъв човек от силовите групировки, който трябвало да докара някоя проститутка. Човекът само попитал каква да бъде жената – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Все още не е ясно кой е платил за тази проститутка – Пантев или Налбантов. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно.
През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с проф. Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата си в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
Много пъти, когато съм влизал в дневната (помещение до учителската стая) съм заварвал директора да прегръща някоя от учителките. После той ми правеше забележка, че не е трябвало да ги прекъсвам, защото учителката много се била притеснила и т.н. Понякога в мое присъствие той е започвал да прегръща някоя от учителките и да я опипва по тялото. (Спомням си подобни сцени най-вече с учителката по изобразително изкуство Радостина Иванова). В такива случаи съм се чувствал излишен и винаги съм бързал да изляза от учителската стая, за да не им преча. Всъщност темата за сексуалните подвизи на директора е в буквалния смисъл на думата неизчерпаема и необхватна. За целта може би е по-подходящо да се напише цял един роман все на тема "Българско образование" или как се осъществява то на практика.
..................
При всички положения обаче трябва да стане ясно, че дирекцията на училището не може се превръща в място за осъществяване на любовни срещи. Все пак не е нормално по времето, когато в класните стаи се осъществява учебно-възпитателния процес, в непосредствена близост само на 10-20 метра да се разиграват порно екшъни. Крайно време е дирекцията на училището да започне да изпълнява истинското си предназначение и функции, т.е. от там да се ръководи и координира цялостния учебно-възпитателен процес в училището.
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга колежка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментари: "Тази и тя си е забравила химикала." Споменавам всичките тези подробности, за да стане ясно, че всички знаят какво става в дирекцията, знаят за връзките на директора с учителките, всичко това се коментира свободно и едновременно с това, колкото и да е странно, се възприема като нещо нормално и естествено.
Някои от учителките дори не крият, че имат връзки с директора. Така например, веднъж в присъствието на три други учителки директорът започна да прави комплименти на едната от тях – че била много темпераментна, страстна и т.н. Учителката му отговори: "Виждаш ли как знаеш, защото си спал с мене." Налбантов впоследствие коментираше този случай така: "Гледай я тази как се издава! Тя направо няма акъл!" Един месец по-късно същата учителка отишла в дирекцията и сама предложила на Налбантов да правят секс. За целта започнала да го съблича, да му разкопчава панталоните и т. н. (умишлено спестявам подробностите). Според Налбантов тази учителка постъпила така, за да си запазела работата – именно по този начин тя му доказвала своята вярност и лоялност към него. След това Налбантов се ядосваше, че се е поддал на това изкушение: "Що ми трябваше да се цапам с тоя боклук!?" Една година по-късно същата учителка ми се оплака, че Налбантов разгласявал тяхната връзка на всеки срещнат в Приморско и това много я огорчавало и обиждало.
Друга една учителка сама предложила на Налбантов да му стане официална любовница, но при едно условие – ако той не й изневерявал. На случаи като този Налбантов гледаше с известна досада: "Тази пък за толкова ли закъсал ме мисли!? Тя не знае с колко много жени разполагам, направо не знае за какво става въпрос!"
Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше..."
Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов.
Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половият акт карал учителките да се подмиват. За целта той им стоплял вода с един бързовар в една кана за кафе в ъгъла на дирекцията зад хладилника, давал им и един леген и там се осъществявало въпросното подмиване. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др. Въпосният леген Налбантов съхраняваше в долната част на секцията, която се намира отляво на вратата на дирекцията. При всяко правене на секс той бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (става въпрос за Донка Прокопова). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка – бълва като гейзер!” При други от партньорките му кърпата също се навлажнявала, но по-малко. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае.
Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция...
Имало е случаи, когато Налбантов е прекъсвал някои от моите часове, за да ме извика в коридора и да ми се похвали, че току що е правил секс с някоя от учителките, като при това ми обясняваше с най-големи подробности какво точно са правили. Веднъж дори за тази цел влезе в един от часовете ми. Тогава имах час в десети клас (Става въпрос за есента на 1998 г.). След като влезе в класната стая, първо започна да се кара на учениците, че не били дисциплинирани, че щял да ги наказва и т. н. После ме извика в ъгъла на стаята между прозорците и черната дъска, за да ми каже нещо насаме без да го чуят учениците. Предполагах, че ще ми говори по някакъв служебен въпрос, но това което той ми каза направо ме стъписа: "Сега бях с еди-коя си учителка в дирекцията. Съблякохме се голи и правихме това и това на фотьойла. След това се преместихме на дивана и там правихме това и това..." Като го слушах не знаех как да реагирам и какво да кажа и сигурно съм изглеждал много стъписан. Не можех да повярвам, че чувам всичко това в една класна стая и то по време на час. Трудно можех да възприема целия този контраст – само до преди малко преподавах някаква сериозна тематика и изведнъж влиза този човек и започва да ми говори някакви глупости, които нямаха нищо общо нито с темата на преподаване, нито с проблемите на учебно-възпитателния процес. Но все пак побързах да се овладея, защото съзнавах, че учениците ме наблюдават и се чудят за какво си говорим. Вероятно те си мислеха, че си говорим за нещо много сериозно, затова си придадох сериозно изражение на лицето и въобще придадох си вид, че разговаряме по някакъв много важен служебен въпрос. Получаваше се една много комична ситуация. Директорът продължаваше да бълва глупостите си със някакъв ентусиазиран поглед и със светещи очи: ама голяма работа била тази учителка, ама в каква поза били правили секса, после това правили, после онова, ама голям кеф било, нещо страшно..., а аз само кимах с глава и се чудех как да поддържам диалога. Когато директорът излезе учениците ме попитаха за какво сме си говорили и аз ги излъгах, че сме обсъждали служебни въпроси. Но те не ми вярваха, защото са си мислели, че с директора обсъждаме тяхната дисциплина и евентуалните наказания на някои от тях. Чак тогава разбрах, че учениците са били много обезпокоени да не бъдат наказани.(Както се казва: всеки с проблемите си - директорът с неговите, учениците с техните). Не знам дали ако им бях казал истината щяха да ми повярват.
Публична тайна е, че директорът е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как директорът по време на разговор от време на време отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. Явно е, че за него това е един автоматизиран и несъзнателен физиологичен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен – тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол...
... Другото с което Налбантов е скандално известен са интимните му връзки с учителки. Като се базирам на негови лични признания мога да посоча най-малко 11 (единадесет) учителки и две жени от помощния персонал, с които Налбантов е имал сексуални контакти (възможно е тези контакти да са много повече, но в момента не се сещам за други). Всичко това се осъществявало в дирекцията обикновено преди обяд, когато учителките имали свободни часове. Следобед същото нещо се повтаряло, но вече с други негови гостенки - обикновено майки на ученици. Считам че тези негови признания могат да се приемат за достатъчно достоверни, тъй като в това отношение Налбантов е цинично откровен – той не крие, че с други 6-7 учителки не е имал никакви връзки, дори си признава, че е правил предложения на някои от тях, но те му отказвали.
Нерядко Налбантов се е оплаквал на мене или на други колеги, че програмата му за деня е била много претоварена. През първият час е трябвало да прави секс с една от учителките, през втория час – с друга. Понякога се случвало така, че през третия час първата учителка отново искала да влезе при него и той бил принуден да я приеме, защото не можел да отказва. Имало е и случаи, когато някои от учителките не можели да се вредят от другите, които били по-нахални и затова го причаквали пред дирекцията преди началото на работния ден - около 7.00 ч. В такива моменти Налбантов се виждаше в чудо и не на шега ми се оплакваше: "Кажи ми какво да правя сега! След малко чакам да дойде еди-си коя, следващия час – еди-си коя. Ееее, ама аз мога ли да огрея навсякъде? Тези жени направо акъл нямат!"
Веднъж се получила много конфузна ситуация. Две учителки се засекли по едно и също време на вратата на дирекцията и докато Налбантов се чудел коя да приеме, едната която била по-нахална избутала другата от вратата, влязла вътре и започнала да му обяснява, че трябвало да обсъдят нещо много важно във връзка с работата. Така директорът се принудил да я приеме и да прави секс с нея, но впоследствие трябвало да успокоява и другата учителка и да се отчита и пред нея, защото тя се почувствала пренебрегната и му била много обидена.
ЗАПИСКИ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ – 10
И тъй като дотук ставаше все въпрос за образование, педагогика, учебно-възпитателен процес и пр., считам че трябва да се засегне и въпроса за ролята и мястото на Министерството на образованието във всичко това. Все пак министерството е мястото откъдето Налбантов е бил ръководен, оттам са му давали ценни напътствия и указания как да изпълнява благородната си мисия на учител. В тази връзка Налбантов винаги подчертаваше, че министрите са били все негови стари приятели. Лично на мен ми правеше впечатление, че винаги когато разговаряше по телефона с един от тях – Веселин Методиев министър на образованието през 1997-99 г., разговорите им бяха прекалено фамилиарни, като между стари приятели. Обикновено Налбантов го канеше да дойде в Приморско, за да ..."свалят пак по някоя мацка". После той споделяше с мен, че двамата с този министър са сваляли заедно две студентки, като за целта ползвали обща стая в един хотел в Китен. Т. е. вечерта били преспали с момичетата в стаята, като министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче на другото легло. Когато говореше за този случай той винаги се оплакваше, че цялата организация на мероприятието се паднала на него, защото министърът бил много вързан и не можел да сваля мацки. Възмущаваше се от него и казваше: "Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!?" и въобще коментарии от този род с някакъв началнически и покровителствен тон: "Докога ще ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?" В такива моменти оставах с впечатлението, че едва ли не министърът е подчинен на Налбантов и зависим по някакъв начин от него.
Налбантов ми разправяше как постоянно парадирал и се хвалел с приятелството си с министъра. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Така много често Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й...
... Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на МОН (1997 – 99 г.). Румен Вълчев открито демонстрирал неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казвал за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуснал министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да сваля мацки! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
Мога да продължа с още много други такива фрапиращи случаи, характеризиращи състоянието на образованието ни в днешно време. Впечатленията които съм натрупал от работата си като учител са може би по подходящи за тема на един роман на абсурда, за това как се осъществява на практика образованието в българските училища. Днес Налбантов ме обвинява, че нищо не съм разбирал от педагогика, нямал съм широтата на неговото мирозрение, гледал съм на педагогиката прекалено едностранчиво и повърхностно и т. н. След всичко преживяно в училището и аз стигнах до същия извод: наистина тази педагогика, на която аз станах свидетел ми е непонятна – не мога и не искам да я разбера. Може би съм човек с прекалено стари и консервативни разбирания и затова не мога да вървя в крак с новите високи изисквания на времето. Надявам се тези, които остават да работят като учители да разбират нещо от въпросната нова и модерна педагогика, такава каквато Налбантов я разбира, защото аз нищо не разбрах...
... Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т.е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай (м. септември-октомври 1998 г.). Този случай ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с тази учителка, но той бил отричал и не си признавал. Зам.директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си я ебал?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм я ебал! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално.
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Милчо Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. (Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г.) Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в Регионалния инспекторат по образованието – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Питал го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?” и т. н. Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с Казакова на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова… Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ Казакова кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никого и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с богато отрупана блок-маса, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
ПЕПА ЧОЧОРОВА – експерт по математика в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www.bourgas.org)
Някъде по това време (пролетта на 1999 г.) се беше развихрила една буйна любовна връзка между Налбантов и една инспекторка – става въпрос за Пепа Чочорова, експерт по математика. Нещата са били толкова сериозни, че са се обсъждали и варианти за евентуален брак. Двамата като специалисти педагози са възнамерявали да направят една главоломна педагогическа кариера, т. е. да се издигнат високо в областта на образователната ни система с придобиване на всичките му там научни степени, звания, титли. Всеки път, когато се връщаше от Бургас, Налбантов се хвалеше с подаръците, които Чочорова му правела - вратовръзки, ризи, обувки, чорапи – толкова много го обичала и едновременно с това се чудеше как да излъже жена си, защото тя щяла да го пита откъде ги имал тези неща. В тази връзка Налбантов много се страхуваше инспекторката да не му се изсипе с куфарите си в Приморско и да поиска да се оженят веднага. Чудеше се дали ще има къде да се скрие от срам, още повече че самата инспекторка била поела ангажимента лично да разговаря с жена му и да я разубеди да се разведат.
Тук няма да се спирам на многобройните им любовни срещи, които са се осъществявали в разни хотелски стаи и частни квартири. По думите на Налбантов там са се разигравали сцени, достойни за сюжети на порнофилми. Ще разкажа само за една такава тяхна среща, която е много любопитна, защото се е осъществила в инспектората. Когато Налбантов влязъл в кабинета на инспекторката тя била сама. Тогава той заключил вратата отвътре, “награбил я” и започнал да я обладава върху бюрото й. След известно време на вратата на кабинета започнало да се чука много силно и настоятелно. Отвън, в коридора се били струпали няколко служителки, които искали да влязат вътре и се провиквали:"Отваряйте, знаем, че сте вътре!" Според Налбантов тези инспекторки били стари негови гаджета, които сега ревнували и затова му пречели. По-късно, когато Налбантов говореше за този случай, той леко промени първоначалната версия и казваше, че докато той бил правел секс с инспекторката, отвън в коридора другите инспекторки се били наредили на опашка и чакали с нетърпение и те да минат по реда си, дори се карали коя от тях да бъде по-напред. Разбира се и самият той не си е вярвал на тези приказки, но факт е, че той постоянно се хвали и говори подобни фантасмагории на всеки срещнат.
Явно е, че за Налбантов образователната ни система си е една чиста порнография. За него Регионалният инспекторат, който олицетворява тази система не е нищо друго освен един публичен дом пълен с леки жени. Може би това е и причината, той толкова често да посещава инспектората.
ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – експерт по предпрофесионална подготовка в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www.bourgas.org)
... 7-8 месеца по-късно (10 май 1999 г.) имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше Виолета Илиева – специалист по предпрофесионална подготовка. За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи... За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката по най-прецизен начин. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Налбантов се оправда с факта, че се е опитал да я свали, но после се отказал. Бил я натиснал, хванал й задника и после се отказал, защото не я харесал. Според мен много по-вероятно е той да е направил някакви опити за интимен контакт и инспекторката да го е отблъснала. Впоследствие той развиваше теорията, че инспекторката му била обидена и постоянно търсела поводи за контакт с него, но той винаги я отбягвал...
... Веднъж при поредното ни посещение в инспектората, той ми разказа какъв диалог е имало между него и секретарката на Пренерова (началник на инспектората по това време - пролетта на 1999 г.). Докато чакал да влезе при Пренерова, двамата със секретарката са водели разговор в кръга на шегата, дали да я вземел на работа в училището или да не я вземел. Този разговор ставал в присъствието на други две жени, които също чакали да влязат при началничката. Тогава Налбантов казал на секретарката следното: "Аз ще те взема на работа, но ще трябва и да те еба. Ще можеш ли да се справяш с моите високи изисквания?" След като чули това, другите две жени се стъписали и както той казва "направо гледали като гръмнати". Когато говореше за този случай Налбантов буквално се заливаше от смях и коментираше: "Горките жени! Какво ли са си помислили - какъв е тоя ненормалния?"(т. е. тук Налбантов прави оценка на самия себе си).
МАРИАНА ПАРЗУЛОВА - началник на РИО - Бургас 2000-2001 г. (текста е взет от www.makedonija.com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората на МОН в Бургас. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където Налбантов я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката й с Налбантов да е много по-стара. Поради честите присъствия на Парзулова в дирекцията Налбантов е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи Налбантов се хвалел: "При мен проблеми няма бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро Парзулова започнала да му омръзва. Както е известно Налбантов е имал много претоварена програма. Освен Парзулова той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени - предимно Петкова и Прокопова, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от Парзулова. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но Парзулова била неуморима и постоянно го преследвала. Налбантов вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато Парзулова идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, Налбантов излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато Парзулова си отидела. Когато Парзулова си отивала Налбантов въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
СТЕФКА КОСТОВА - експерт по немски език в РИО - Бургас (текста е взет от www.makedonija.com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
През 1999 г. е била главен експерт по чуждоезиково обучение. Налбантов постоянно се хвали, че е спал с Костова. Когато стане въпрос за проверки от инспектората той успокоява учителите по чужди езици: "Няма страшно! Тази не е опасна, защото съм я ебал." Самата Костова много ценяла Налбантов, била силно респектирана от него и едва ли не изпълнявала всичко каквото й кажел, т. е. държала се като негова подчинена.
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да я сваля, но така и не успял. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила оная работа на пътя, че да му давам? Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той подчинява целия си живот на една единствена цел как да си отмъсти на този човек. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване – била такава и такава, защо не напуснела като не й харесвало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Прокопова е една от постоянните любовници на Налбантов, с която по негови признания той бил правил секс едва ли не ежедневно. Налбантов между другото изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала например тя, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя им правела свирки. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говорел Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ме закичи с някоя болест.” Веднъж през 1999 г. по време на някакъв изпит по руски език възникнал някакъв проблем – липсвали необходимите изпитни протоколи или нещо подобно. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите протоколи. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото щяла да го зарази. Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с извънредната мисия да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много-много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов. Всички знаят, че този човек има болна и развинтена фантазия – защо да му вярват?
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева, той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРА В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТОВА ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът й подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Много пъти е споделяла, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Била е следствена и осъждана за най-различни кражби. Понастоящем е следствена заедно с мъжа си за наскоро извършена от тях кражба.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Налбантов знае всичко това, но е принуден да я търпи.
Налбантов я свалил просто така като поредната бройка и нямал намерение да задълбочава връзката си с нея. Но в последствие тя започнала да го търси все по често. Веднъж му предложила да му стане официална любовница, но му поставила едно условие - той да не й изневерява. Налбантов не се съгласил и много се възмущавал, казвал че това било нахалство от нейна страна, как не я било срам да го подценява толкова, за толкова ли закъсал го мислела при положение, че той разполагал с толкова много жени.
Съпругът на Сивева подозирал за връзката на жена му с Налбантов и много често й правел проверки в училището, интересувал се за това какви часове има жена му и ако не я намерел отивал да я търси право в дирекцията. Досега не е успял да открие нищо, тъй като Налбантов и Сивева се срещат сравнително рядко.
ЦВЕТА ЗАРЕВА – нач. учителка
Първата й връзка с Налбантов е станала по време на ексурзия в София през 1996 или 1997 г. Тогава той й направил някои интимни намеци. Казал й че я харесвал, че желаел да й каже нещо повече насаме и т. н., след което директно й предложил да се срещнат в хотел "Принцес" (бившият новотел "Европа"). Тя останала изненадана и не му отговорила нищо. Той отишъл веднага в хотела и я чакал във фоайето около един час. Накрая, когато решил да си тръгва видял, че Зарева влиза в хотела. Веднага ангажирал стая и двамата се качили в хотела. След секса тя влязла в банята да си вземе душ и излязла наметната с една голяма хавлия. Налбантов я накарал да легне на леглото и се опитал да продължи с любовната игра. Започнал да й разкрива краката, да ги разтваря и се опитал да я целува по половите органи. Но тя категорично отказала, затворила си краката и го отблъснала. Въобще според Налбантов тя била много подтисната и нерешителна. Впоследствие разбрал, че това преживяване за нея е било много стресиращо, защото за пръв път през живота си изневерявала на мъжа си и й е коствало много усилия за да се реши на тази стъпка. Пак според Налбантов тя за пръв път в живота си стигала до оргазъм по време на полов акт.
Другото, което му направило впечатление било, че Зарева имала белези от операция на половите органи (вероятно тук става въпрос за белези от раждане с Цезарево сечение). Случай като този е показателен за това, как чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си - тази имала бемки еди къде си по тялото, другата имала белези от операция на гърдата, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу и т. н.
Накрая Зарева била останала много доволна от секса с Налбантов, че решила да му направи подарък. Завела го в някакъв скъп магазин и го накарала да си избере някаква дреха. Той си избрал едно яке кафяво на цвят от едната страна кожено ... и т. н.
КРАСИМИРА ДОБРЕВА (Приморско) - начална учителка
Налбантов не споменава подробности за тази връзка. Казва, че Добрева му се оплаквала от съпруга си – не бил добър в леглото и затова тя била принудена да ходи с него. Това карало Налбантов да се възмущава от нея, как не я било срам да говори против мъжа си и т. н.
МАРА ПЕТРОВА (Приморско) - начална учителка
Връзката на Налбантов с Петрова била много стара. Налбантов е запазил хубави спомени от онова време - тогава Петрова била млада и много по-привлекателна. Сега вече и дума не можело да става за някаква връзка, защото Петрова била претърпяла операция от рак на гърдата.
Първата й връзка с Налбантов е била преди много години, когато тя е била зам. директорка. Понастоящем тя има проблеми с наднорменото си тегло и затова Налбантов се оправдава че някога тя е била по-слаба и по-привлекателна и затова я свалил, иначе сега нямало да й обърне внимание. Когато става въпрос за нея Налбантов обикновено прави коментарии за килограмите й:"За какво да я еба, по-добре да наеба някои слон вместо нея."
През лятото на 1999 г. те подновяват връзката си за кратко време и е явно, че в случая това е станало по инициатива на Минчева.
Обикновено Налбантов отбягва да говори с подробности за секса с Минчева, защото е явно че се срамува от тази връзка.
Пак по това време Налбантов се хвали, че Минчева освен сексуалните услуги му правела много подаръци - предимно алкохолни напитки, шампанско, коняци, уиски, бонбони, сладкиши и т. н. Явно е че тя му се е подмазвала или му е благодаряла за някаква услуга.
В случая Минчева му се отблагодарявала, защото Налбантов я бил повишил и я назначил като редовен учител по биология – преди това тя е била само възпитател в прогимназиалните класове.
В случая с нейното преназначаване за учител по биология Налбантов постига една от основните си цели. Жена му, Христина Налбантова, дотогава е работела като възпитател с ученици от началния курс и е получавала ниска заплата, защото е нямала квалификация за начален учител. След преназначаването на Д. Минчева, Налбантов назначава на нейното място жена си и по този начин й повишава и заплатата. За да постигне целта си той е трябвало да принуди титулярния учител по биология Недялка Милева да напусне работа, за да назначи на нейното място Дочка Минчева. За целта той в продължение на три години притеснявал Милева и се мъчил да я принуди да се пенсионира, за да освободи мястото. Но Милева не се съгласявала и тогава Налбантов започнал да й отнема част от часовете по биология, като вместо тях й давал часове по труд и техника. В крайна сметка на Милева постепенно й били отнети и всички часове в средния курс. Така тя се принудила през 2001 г. да се пенсионира, но е явно, че това е станало почти принудуително и то под силното давление на Налбантов.
Самият Налбантов неведнъж се е изказвал крайно отрицателно по адрес на Н. Милева, за това че бавела пенсионирането си и че с това много му пречела. И всичко това той е правел с една единствена цел – за да назначи жена си на по-високоплатена работа...
Имала е връзка с директора два или три пъти. Налбантов не останал доволен от секса с нея - в леглото била като дърво, била много вързана и нямала никакво въображение. Независимо от това тя правила опити да продължи връзката си с него, но той не й обръщал внимание. Веднъж Стоянова го причакала пред дирекцията рано сутринта като правила намеци че иска да влезе и да поговорят насаме, но той не я пуснал и даже бил много възмутен от поведението й. После Налбантов коментирал пред други колеги:"Бе тая не е в ред бе! Дошла рано-рано да я еба. Направо акъл няма." Според него тя била като цапната в главата с мокър парцал и постоянно говорела глупости също като малките деца. Въобще на нея не можело да се разчита и за това Налбантов я отбягвал.
Впоследствие, когато се разчува за връзката им, той много се страхувал да не научи мъжът й, защото бил много ревнив и щял да го бие. По всяка вероятност мъжът й все още не знае нищо.
КРАСИМИРА ПЕТКОВА – 2 (от Китен) – учител по английски език
По принцип в училището "Н. Й. Вапцаров" няма правилник и всеки прави каквото иска. Нямаме нито униформа, нито ни задължават да ходим с по-прилични дрехи на даскало. Точно поради тази причина Петкова идва на даскало като че ли отива на магистралата, а дори няма да коментирам, че носи едни и същи дрехи седмици наред. Полите, които са по нея очертават големия и задник и я правят още по-дебела, а блузите и са толкова прелепени към нея, че имам чувството, че ще се задуши някой ден или направо ще се разпорят на циците и, имам чувството, че ако легне циците и ще паднат под мишниците. В момента е с оранжева коса, кат някои морков е в главата, просто е картинка!... Всеки час Петкова закъснява понеже е прекалено заета да прави свирки на Налбантов или понякога излиза от час за около 20 минутки. Тогава направо се свършват. Нищо чудно, че Налбантова ненавижда Петкова, а сина и е такова леке, че думи нямам. Защо продължава да мисли, че понеже майка му спи с директора може да малтретира цялото даскало? Той е един мизерник от 8 клас, дебела свиня, на майка си се е метнал. Сина и пуши трева и раздава на ляво надясно, а уж само консумира. Защо ли после директора се пита защо цялото даскало са тревоманчета и наркоманчета. Сина на Петкова употребява наркотици в тоалетните на даскалото. После майка му ходи го дърпа за ушите да го изкарва от кашите в които се забърква. Постоянно дължи пари на някои дилър. Нищо чудно, че на Петкова не и стигат пари да си купи някоя свястна дрешка, която да не и е малка и да не и подчертава "прелестите" и "страхотната" фигура. И то само сина и да беше. Той май от нея се учи, толкова пъти е идвала напушена на даскало и не знае къде се намира. Изобщо, това е адската курва, пропаднала отвсякъде, разведена е и има няколко любовника. Може да остава незадоволена и хоп при Налбантов тая мърша умряла. Петкова върви толкова разкрачена, че не може да си прибере краката в полата. Напоследък идва с много сенки под очите. Това вероятно е от голямата употреба на алкохол всяка нощ и от прекаленото креватно джудо. Ходи с много високи токчета, на които не може да върви и се клатушка наляво надясно, а като почне да разсъждава в час! Въх не ми говори, явно това просто не и се отдава...
ДОНКА ПРОКОПОВА - български език и литература
Всички знаят, че Петкова е любовница на Налбантов. Двамата не крият връзката си и много често я демонстрират. Дори по време на час самите ученици спокойно коментират с учителите отношенията между Петкова и Налбантов – това се възприема като факт и реалност, с която всички са свикнали и никой не може да промени.
Обикновено, когато говори за Петкова, Налбантов говори и за Прокопова и постоянно сравнява едната с другата. Явно е, че Прокопова се е наложила като неоспорван лидер в качеството си на любовница на директора – тя била много по-нахална от Петкова и се вреждала по-често от нея. Петкова била по-стеснителна и трудно си искала. За разлика от случая с Петкова Налбантов е принуден да прикрива връзката си с Прокопова, защото тя е семейна. Независимо, че не демонстрират близостта си, срещите на Налбантов с Прокопова са много по-интензивни и чести. Обикновено Петкова е безразлична към връзките на Налбантов с други жени, но по отношение на Прокопова тя изпитва завист, защото заради нея остава на втори план. Веднъж Петкова дори обвинила Налбантов, че не било честно от негова страна – тя му била правила много услуги, била готова на всичко заради него, а той я пренебрегвал и ходел с разни селянки като Прокопова.
Много пъти Налбантов е повтарял, че използвал Прокопова, защото "много хубаво се ебяла", а Красито (т. е. Петкова) – защото "правела хубави минети", т. е. дори и в секса той бил въвел някакво разделение на труда – всеки трябвало да си знае работата. (Впрочем Налбантов много често е повтарял на учителите, но по други поводи, че всеки трябва да си върши работата за която му се плаща. Ако всеки си вършел работата както трябва, всичко в училището щяло да бъде наред. Всички учители са били съгласни с това негово мнение и се стараели всеки да си върши работата, но е явно, че някои от учителките са били взели нещата много насериозно и се престаравали).
За Петкова Налбантов казва, че правела много "мазни" минети и много хубаво лижела - лижела му дори тестисите и задника. Била много изкусна в това отношение и той винаги се възползвал от тази екстра. За разлика от нея Прокопова не можела да прави хубави минети – когато му лапала пениса била много възбудена и започвала да го хапе с всичка сила. Така му причинявала силна болка и затова Налбантов бил забранил на Прокопова да му духа.
Отвреме навреме за разнообразие Налбантов и Петкова правели и обикновен секс. Това ставало в дирекцията на дивана, на крилото откъм вратата. Много пъти, когато се хвалел на други хора, той нагледно е демонстрирал в дирекцията в каква поза бил легнал той, как била застанала тя, какви движения правела, какви звуци издавала. В повечето случаи по време на секса той бил лежал по гръб, а тя била отгоре му, като понякога тя скачала и го яздела като ездач. В такива моменти Петкова била много възбудена и издавала силни звуци на възклицание и екстаз, гърдите й, които били много дълги, се мятали наляво и надясно. Крещяла като че ли от болка:"Аааааа! Ооооооох? Ааааааа! Ооооооох!" Налбантов много често имитирал тези нейни изблици с много характерен писклив глас в много висока октава. Въобще било му много забавно да я имитира.
Всъщност Петкова се срамувала от дългите си гърди и от външния си вид – задникът й бил много голям и въобще имала някакъв комплекс заради наднорменото си тегло. Това е била и главната причина тя да предпочита минетите – тогава нямало нужда да се съблича и да показва тялото си.
Понякога правела минети на Налбантов в колата му. Много пъти Налбантов правел услуги на Петкова като я изпращал с колата си до Китен. По пътя още в движение тя му посягала и започвала да разкопчава панталоните му. Той отбивал колата и спирал някъде край пътя, където тя довършвала минета. Била толкова страстна, че накрая по време на празненето му гълтала и спермата. Налбантов коментирал подобни случки така:"Чиста работа! Няма тикане, няма хамалогия, и тя е доволна, и аз съм освежен!"
Друга една съществена разлика, която отличава Петкова от Прокопова била тази, че половите органи на Петкова миришели на нещо неприятно. Когато я лижел Налбантов усещал разликата - Прокопова ухаела на нещо свежо и чисто, а Петкова излъчвала някаква неприятна миризма. Това е давало повод на Налбантов да се отдава на философски и сантиментални размисли на тема, защо жените се различават толкова много:"Защо така ве? казвал той. Уж и едната е жена, и другата е жена, и едната има путка, и другата има путка, а пък путките им миришат различно! На какво ли се дължи тази разлика?..." Подобни размисли и гениални прозрения винаги са били неотменна част от характера и поведението на Налбантов. Въобще той много обичал да се отдава на всевъзможни метафизични размишления и полети на мисълта, например за смисъла на човешкия живот, за чудесата в природата, за това как бил устроен света, колко непредсказуеми са били нещата, защо това било така, а не иначе и как ние хората сме били бесилни пред всичко, което ставало около нас, много неща не са ни били ясни и сигурно никога нямало да ги разберем и пр. и пр. В контекста на подобни размишления би трябвало да се разглежда и въпросното изказване за това защо жените били толкова различни и миришели различно и т. н.
Налбантов няма никакви тайни от Петкова и споделя с нея всичко, с коя жена бил спал, какво са правели по време на секса и т. н. Веднъж през 1999 г. в училището била дошла една дистрибуторка на козметика и предлагала на учителите в учителската стая стоките си. Накрая Налбантов я извикал в дирекцията и направо й предложил да правят секс. Казал й, че ще й даде 10 лв. ако тя му направела една свирка (тогава тези пари били 10 000 лв.). Жената веднага се съгласила. По време на свирката той бил седял на дивана, а тя била коленичела пред него и през цялото време докато духала наблюдавала реакциите на лицето му. Налбантов преразказал целия този случай на Петкова и други колеги в дирекцията – показвал нагледно къде точно бил седял той, в каква поза бил и в каква – жената. Но Петкова така и не му повярвала, защото според нея той имал много развинтена фантазия.
През 2000 г. около 23-24 май училището било посетено от една американска делегация – учители и преподаватели в университети и колежи. Били настанени в хотел "Тишина". Тогава Налбантов се хвалел, че бил правил секс с една от американските учителки. Някои учители се смеели и попитали Петкова:"Какви ги говори тоя? Верни ли са тия работи?" Петкова им отговорила:"Той казва, че я е ебал, ама тя не знаела..." (с една дума - остави го, нека си говори...).
Много пъти Петкова е играела и ролята на сводник за Налбантов и го е уреждала със свои приятелки. Веднъж му препоръчала една нейна позната - начална учителка в училището в Китен. Казвала се София Кънчева (преди да се омъжи е носела фамилията Петрова). Петкова много я хвалела, била я видяла гола на плажа, имала страхотно тяло, нежна кожа и нямала нито едно петънце по тялото. На Налбантов очите му буквално светели и лигите му течали докато слушал тези подробности. Настоявал Петкова на всяка цена да го свърже със Софка. Петкова ги запознала. Впоследствие Налбантов случайно срещнал Софка в Приморско, заговорил я и директно започнал да й се предлага. Канел я в дирекцията на училището. Тя се колебаела, казала, че е семейна. Тогава той й казал, че бил голям любовник и че много хубаво лижел – бил голям майстор и много щяло да й хареса. София много се смутила и според Налбантов това било сигурен знак, че тя се колебаела дали да приеме или да не приеме – чудела се дали да не опита... По-късно Софка споделяла пред свои познати възмущението си от Налбантов. Казала, че този човек не е в ред, как не го било срам да й говори такива глупости (Ясно е, че тук някой от тях двамата лъже).
Петкова е известна и с това, че много често отсъства от работа. Обикновено, когато става въпрос за часовете по английски език, следват коментари, че учениците пак са карали свободни часове, че нищо няма да научат по този начин и т. н. За Петкова не е проблем да отсъства когато се пожелае предвид връзките си с директора. За целта тя се старае да му угажда по всякакъв начин. Носи му всевъзможни подаръци: предимно маркови напитки - уиски, коняци, шампанско, цигари предимно "Парламент", сладкиши, деликатеси, всевъзможни вещи, украшения, дрехи и пр. В тази връзка Налбантов постоянно се хвали на други колеги:"Виж какво ми подари пак Красито! Много ме обича тя, защото съм голям ебач!"
Петкова изпълнява и ролята на "ухо" и доверен човек за директора. Чрез нея Налбантов научава какво се говори в учителската стая, какви са настроенията на учителите, какво говорят зад гърба му. Учителите знаят, че Петкова е доносник на директора и затова се пазят от нея. Ролята на доносници играят и други учителки, с които Налбантов е имал интимни връзки – това са Донка Прокопова, Диана Янева и Дочка Минчева.
Честите отсъствия на Петкова от работа са обект на коментарии от страна на учениците, предимно от средния курс. В тази връзка веднъж Петкова е влязла в конфликт с един от учениците - Стойко Стефанов Стефанов. Това се случило през периода 1996 или 1997 г., когато Стойко бил 9-ти клас. Стойко постоянно се подигравал на Петкова, че отсъствала и по време на час я разпитвал, къде толкова ходела, какво правела, с кого се срещала. Самата Петкова се оплакала от Стойко на един педагогически съвет във връзка с един конкретен случай. Тогава била отсъствала, защото имала работа в общината и Стойко отново започнал да я разпитва, какво правела в общината, с кого се срещала и т. н., като правел намеци, че не й е чиста работата... Петкова много се ядосала и започнала да му крещи:"Кой си ти, че да ми държиш сметка къде ходя и какво правя?" и т. н.
Дотук това е версията на Петкова. Тя твърди, че това е станало причина Стойко да бъде изключен от училището. Но учениците и самият Стойко твърдят друго. Според тях, когато двамата с Петкова се скарали, Стойко й заявил, че тя имала много големи гърди и че човек спокойно можел да си направи една "турска чикия" между гърдите й. Тогава Петкова много се обидила и се оплакала на Налбантов. Веднага последвала кампания за изключването на Стойко, което станало след няколко дни.
Обикновено, когато стане въпрос за Петкова, учениците коментират големите й гърди. В местният чат-канал #kiten някои момичета влизат като си избират ник Petkova или нещо подобно свързано с името на Петкова. С това те наблягат на факта, че уж имат големи гърди. Разбира се това в повечето случаи не е вярно, но се прави с цел момчетата да се хванат на въдицата. Момчетата, които влизат във връзка с едно такова момиче обикновено започват да коментират гърдите му, колко са големи, дали стават за "турска чикия" и т. н. Понякога се появяват никове с имена на други учители в т. ч. и на Налбантов. Тези, които избират ника на Налбантов обикновено се хвалят колко много учителки са изчукали, канят момичетата в дирекцията, голям секс щели да му дръпнат там и т. н. Много често в чат-канала се внедряват ботове с имена на учители. От дълго време в канала се подвизава и един бот с ник Химичката (himi4kata). Тук явно се има предвид учителката по химия Диана Янева, която е известна с развратното си поведение. Когато някой влезе във връзка с този бот му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват всевъзможни цинизми, предложения за секс и всякакъв род мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, какво мислят учениците за Янева, Налбантов, Петкова и въобще за цялото училище - според тях всичко е пълна порнография.
Работи като секретарка от месец септември 1999 г. Преди да дойде на работа в училището е работила в пощата в Царево. Там не можела да се справя с работата си, постоянно не й излизали парите. Според всеобщото мнение била много проста жена, с нисък коефициент на интелигентност. По характер – затворена, необщителна, стеснителна. Запознава се с Налбантов през пролетта на 1999 г. Тогава тя прехвърля сина си от Царево в училището в Приморско и се наложило да влезе в дирекцията при Налбантов. По време на разговора той започнал да й прави комплименти и неприлични предложения, поканил я да дойде някой ден и да се видят отново. Определили си среща след няколко дни. Дора се подготвила старателно за срещата като отишла и на фризьор за да си направи нова прическа. Казала на фризьорката, че има среща с Налбантов и затова трябвало да изглежда красива, същевременно говорила за Налбантов със суперлативи, била възхитена от него и т. н. Фризьорката казала всичко това на Янева (по това време зам. директор и учител по химия), която също е от Царево и двете много се смели. Янева много се чудела коя ли е тая шматка дето ги говорела тия глупости. Същият ден Янева влизала няколко пъти при Налбантов за да види коя е тая жена, която си е правила прическата заради него и същевременно казала на Налбантов какво научила от фризьорката. Налбантов останал много поласкан от чутото и започнал да се хвали:"Видя ли какво правят жените заради мен? Преди да ги еба ходят на фризьор и искат да изглеждат красиви. Много е важно аз да ги харесам!"
Същият ден по пътя за Приморско Дора пътувала заедно с Донка Прокопова – учителка по бълг. език и литература. Дора не знаела, че Прокопова е любовница на Налбантов и още на автогарата в Царево започнала да я разпитва за Налбантов и да изказва възхищението си от него. Прокопова веднага усетила, че тая жена е хлътнала по Налбантов и че най-вероятно двамата с него имали уговорена среща за да правят секс. Била много ядосана и още същия ден влязла при Налбантов и му вдигнала скандал за това, че той й изневерявал с Дора. Казала му: "Стояне, заради тебе останах да работя в това училище, а ти сега ми правиш такива мръсни номера." Казала му, че й предлагали работа в училището в Царево, но тя отказала, за да бъде по-близо до любовника си в Приморско (т.е. Налбантов). Защо той не можел да оцени жеста й и т. н. На Налбантов не му оставало друго, освен да мънка и да играе ролята на виновен и гузен.
Налбантов бил толкова възхитен от Дора, че решил да я направи официална любовница. Преди тя да започне работа при него се срещали обикновено в събота и неделя. Работните дни били отредени за секс с Прокопова и Петкова. Тогава Дора идвала в Приморско уж за да се учела да работи с компютър (така казвала на мъжа си). Ден преди това, в петъците, Налбантов организирал една грандиозна подготовка. Ходел до Бургас и с парите получени за други цели от общината купувал най-различни неща за случая - подаръци, дезодоранти, парфюми, дамски аксесоари, шоколадови бонбони, алкохол и мн. др. – направо искал да шашне любовницата си. От Приморско купувал цветя за вазата в дирекцията. Стаята се почиствала идеално и се ароматизирала с дезодоранти. Преди секса диванът в дирекцията се разпъвал и ставал като спалня. Налбантов бил толкова възхитен от секса с Дора, че постоянно се хвалел – голям кеф било, прилагали най-различни техники и т.н. В началото Дора била много неопитна, но той я бил научил на това и онова. За пръв път с него стигнала до оргазъм – с мъжа си такова нещо не била изпитала. Налбантов я бил лизал и на нея много й харесало, защото мъжът й не й бил правил такива неща. За пръв път била правела свирки или нещо подобно. В момент на екстаз казвала, че е готова да направи за него всичко каквото поискал, хващала му пениса, целувала го и го лижела - все още не го лапала целия, но постепенно щяла да се научи, хвалел се Налбантов.
Дора не била много красива на външност, вече била 35-40 годишна, майка на 2 деца и годините й личали. След като я направил официална любовница Налбантов много се опасявал да не се излага в очите на хората, защото тя не била красива. Постоянно търсел мнението на околните и искал да се убеди, че и другите я харесват. Но обикновено му казвали истината - че не я харесват или че е грозна. Тогава той вадел последния си коз и изтъквал, че тя имала едно много важно предимство пред другите жени - отдолу била много тясна. Другите жени били с много широки влагалища, били "широки като кофи". Когато ги чукал не усещал нищо. Докато Дора имала много тясна вагина и когато й го вкарвал тя му пристягала члена като с клещи и на него му ставало много хубаво... Вероятно той си е мислел, че хората много му завиждат за тази голяма придобивка и затова се хвалел.
Налбантов е приятел с мъжа на Дора. Той е рибар и Дора често носи на Налбантов наред с многото подаръци и риба от мъжа си. Канят Налбантов в Царево по най-различни поводи. Двете семейства често си ходят на гости. Според Налбантов мъжът на Дора бил много просто момче и не можел да разбере за какво става въпрос. Налбантов повече се страхувал от свекървата на Дора, която била известна и влиятелна личност в Царево и се досещала, че между него и снаха й имало любовна връзка.
В училището масово се разпространяват компромати за учителите. Учениците търсят компромати за Янева, Илиева или Петкова – били много гадни и затова искали да ги бъзикат, за да не знаят толкова много. В момента много се търси и разпространява една видеокасета, на която учителката по химия Диана Янева е заснета по време на полов акт. Касетата се предлага на черния пазар на най-различни цени. В ресторант "Лилия" касетата се пуска от време на време по желание на клиентите срещу заплащане (цената е по договаряне). Някои казват, че Янева сама е организирала заснемането и че тази касета не е била единствена. Тя обичала да се вживява в ролята на порнозвезда и понякога по време на секс се заснемала с камера. Тя не била виновна..., просто акълът й бил толкоз и затова правела такива глупости, казват хората...
23-07-2005
ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА:
в. “МОНИТОР” – 02.11.2004 г., стр. 32
МАКЕДОНСКИ САЙТ ВАДИ СЕКСКОМПРОМАТ ЗА ГЕРОЙ ОТ “БИГ БРАДЪР”
Здравко бил запечатан на порнолента с учителка от Приморско, твърди публикация у комшиите
Красимир Крумов
Името на Здравко Василев от “Биг Брадър” беше замесено в неочакван сексскандал във форумите в Интернет с източник сайт в Република Македония. Компроматът на адрес www.makedonija.com е писан от българин, запазил своята анонимност. По негови твърдения ученици търсели изобличаващи факти за своя учителка и в момента хит била видеолента, на която въпросната даскалица била заснета по време на секс. Касетата се предлагала на черния пазар, а в приморския ресторант “Лилия” била пускана по желание на клиентите срущу заплащане. Пак по твърдения на македонския сайт партньор на учителката бил самият Здравко от “Биг Брадър”. Здравко действително е управител на ресторант “Лилия” и хотелите “Лилия-1” и “Лилия-2”, установи проверка на “Монитор”.
Възможно е намесването на секскомпромата да е изкуствен скандал, който да повдигне още повече интереса към шоуто или към самия Здравко коментираха вчера интернавти.
в. “ШОУ” – 26.01.2005 г.
ЗДРАВКО ТЪРГУВАЛ С ПОРНОКАСЕТА
Здравко от “Биг Брадър” е записал на касета сексподвизите си с учителката от Приморско Диана Янева, твърди македонски Интернет-сайт. Порнокасетата била прожектирана на клиентите в ресторант “Лилия” към хотела на Морския. Действието в нея се развивало през 2002 г. – две години преди участието на Здравко в риалити-шоуто. На 23 ноември 2004 г. в късното нецензурирано издание на “Биг Брадър” Здравко сподели пред съквартирантите си, че имал навика да запечатва на лента креватните си подвизи. Той скривал нависоко камерата, за да не я видят жените, които вкарвал между чаршафите. Съграждани на Гларуса доверяват, че набедената дама е преподавателка по химия в местното школо. Тя изпаднала в шок, когато научила за Интурнет-дискусията, взела си отпуск и не смеела да напусне дома си. Касетата можело да бъде намерена на черния пазар, а цената й варирала от 20 до 50 лева.
................... ............
В местният чат-канал #kiten някои момичета влизат като си избират ник Petkova или нещо подобно свързано с името на Петкова – учителка по английски език. С това те наблягат на факта, че уж имат големи гърди. Разбира се това в повечето случаи не е вярно, но се прави с цел момчетата да се хванат на въдицата. Момчетата, които влизат във връзка с едно такова момиче обикновено започват да коментират гърдите му, колко са големи, дали стават за "турска чикия" и т. н. Понякога се появяват никове с имена на други учители в т. ч. и на Налбантов. Тези, които избират ника на Налбантов обикновено се хвалят колко много учителки са изчукали, канят момичетата в дирекцията, голям секс щели да му дръпнат там и т. н. Много често в чат-канала се внедряват ботове с имена на учители. От дълго време в канала се подвизава и един бот с ник Химичката (himi4kata). Тук явно се има предвид учителката по химия Диана Янева, която е известна с развратното си поведение. Когато някой влезе във връзка с този бот му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват всевъзможни цинизми, предложения за секс и всякакъв вид мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, какво мислят учениците за Янева, Налбантов, Петкова и въобще за цялото училище - според тях всичко е пълна порнография.
Още след като станал директор през 1995 г. Налбантов сменил зам. директорите и на този пост назначил Д. Янева. Неговите аргументи били следните: Щом директорът е бил най-големият курвар, то и заместничката му трябвало да бъде най-голямата курва. И наистина Янева има много лоша слава сред обществеността на Приморско и Царево. Известна е като лека жена, наричат я с най-различни обидни епитети – изтървана, развалена, голям шантаж, голям боклук и т. н. Самите ученици се отвращават от нея, наричат я гадна, злобна, перверзна, вулгарна. Неведнъж са я чували, най-вече извън училище да употребява цинизми и да псува.
Диана Янева не е курва в истинския смисъл на думата. Тя се е принудила да стане такава и да демонстрира курвенско поведение, за да я забелязват мъжете и да й обръщат повече внимание. Така е успяла да си извоюва и курвенския имидж, затова хората са си изградили тази погрешна представа за нея. Иначе Янева страда от комплекса на непълноценна жена, защото чувства че не е много женствена. Тежко преживява неуспехите си сред мъжете, които я отбягват, защото се отвращават от нея. Обикновено с нея ходят закъсали мъже и помияри, които не са виждали жена през живота си. След първите си контакти с нея любовниците й обикновено бягат. Казват, че когато я целували, усещали че нещо им бучи на устните. Това е защото тя си бръсне лицето (тук вероятно става въпрос за някаква периодично извършвана епилация на лицето). Учителката по английски Красимира Петкова, с която Янева е скарана, казва за Янева, че тя не си епилира лицето, а ежедневно го бръсне с бръснач. Всичко това кара Янева да се комплексира и подтиска. Затова тя е принудена да играе ролята на курва, като смята че само по този начин хората могат да я възприемат като по-нормална жена и няма да забелязват недостатъците й и липсата на женственост.
За първи път е правила секс с Налбантов веднага, след като е била назначена за зам. директор. Това е станало в стаята до физкултурния салон. Първите впечатления на Налбантов са били, че тя е била много космата (явно има се предвид от кръста надолу). Правели са секс сравнително рядко, около 2-3 пъти в годината. Самата тя не крие, че е спала с него и много пъти го е обявявала на всеослушание.
През лятото на 1999 г. отношенията им се развалят, защото Налбантов е недоволен от работата й – занимавала се повече с бизнеса си и не поглеждала работата в училището. За да заглади положението тя се принудила да влезе при него в дирекцията и директно да поиска да правят секс. Казала му, че много държала на него и никога нямало да го предаде, след което започнала да разкопчава панталоните му и да му прави фелацио. Така отношенията им били изгладени. После във връзка с този случай Налбантов е споделял: Що ми трябваше да се цапам с тоя боклук!
Обикновено по отношение на секса Налбантов и Янева се намират в една негласна надпревара, кой повече бройки ще свали. Когато стане въпрос за морала му, той винаги се оправдава, че не бил само той такъв и дава за пример Янева – колко много бройки имала и т. н.
На телефона в училището постоянно я търсят най-различни мъже и тя постоянно се интересува кой я е търсил, какво е казал, казва ако я търсят, какво да предадат. Много пъти подлага на коментар пред колегите си какви са качествата на различните мъже, които я търсят - тоз бил голям боклук, за нищо не ставал, другият бил такъв и такъв и т. н. Откровено говори пред колегите си за впечатленията си от секса. Казвала е например, че когато правела секс й било голям кеф.
Според Налбантов тя била свързана със силови групировки, с които имала общ бизнес. Занимавала се и с прикрита форма на проституция. Типично за нея било да демонстрира курвенско поведение за да привлича мъжете и след това под една или друга форма да ги използва и да извлича някакви облаги от тях. Веднъж някакъв измамен мъж дошъл в училището и вдигнал скандал. Оплакал се на Налбантов, че Янева била купила някаква кола на много ниска цена и след това му я продала много по-скъпо. Затова я търсел за да му върне парите. Налбантов се принудил да я прикрива и успял донякъде да заглади конфликта.
Във връзка с един друг подобен случай Налбантов много се обидил на Янева, защото не го държала в течение. В случая чрез покупко-продажба на имоти Янева успяла да придобие по спекулативен начин и на безценица апартамент в Бургас близо до РИО, на ъгъла на "Гладстон" и "Сан Стефано". (Въпросният апартамент на Янева се намира на ул. Гладстон № 107 в Бургас. На този адрес има и регистриран телефон на нейно име - Диана Янева Костадинова - (056)30859. ) Налбантов смятал, че тя била длъжна да го уведоми, за да се облагодетелствал и той. Във връзка с този случай Янева винаги е отричала да е закупувала такъв апартамент. Според Налбантов тя лъжела, за да можела по-лесно да придобие място за строеж в Приморско.
Янева е имала общ бизнес и с учителката по английски език Красимира Петкова, но впоследствие двете се скарват. Петкова твърди, че Янева постоянно я лъжела и крадяла от общите пари.
Постепенно Налбантов си дава сметка, че Янева не е за този пост, защото постоянно го излага. Много пъти той е бил шокиран от нейното развратно поведение и е споделял възмущението си от нея:
"Е как може тази жена толкова много да се чука бе! Туй пък нейното на нищо не прилича!" Когато се налагало да прикрива някой от скандалите на Янева, Налбантов се хващал за главата и се чудел какво да прави. В такива моменти той се изявявал като един съвестен директор загрижен за морала на подчинените си. Много пъти е водил сериозни разговори с нея на тема морал, почтеност, целомъдрие. Опитвал се да я накара да разбере, че поведението й не е нормално за един учител, говорил й например, че още от епохата на Възраждането българският народ е свикнал да вижда в лицето на учителя една нравствено извисена личност, носител на висок морал и ярки нравствени добродетели, но тя така и не разбрала за какво става въпрос.
Така Налбантов се принудил да вземе мерки и да свали Янева от поста зам. директор. Но истината е друга – Налбантов бил принуден да прибегне към тази мярка, само защото не можел да допусне по отношение на секса и разврата някой друг, а не той да бъде първи – все пак той бил директор, а тя подчинен и било много дръзко от нейна страна тя да му отнема палмата на първенството и да засенчва славата му.
Работила е в СОУ - Приморско от м. ноември 1998 до м. юли 2000 г. Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
В края на декември 1998 г. по време на ваканцията учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения – казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне тя да получи апартамент в блока на специалистите – за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година - 1999/2000, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали случайно не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала много хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
Тема : СЕКССКАНДАЛ
СОУ “Никола Вапцаров” – Приморско
Настояваме да спре сексуалният тормоз от страна на директора Стоян Налбантов върху подчинените му учителки, както и върху служителките от Регионалния инспекторат в Бургас. Настояваме следните учителки и служителки да бъдат разпитани от следствените органи и прокуратурата за обстоятелствата, при които са били принуждавани да правят секс с директора Налбантов:
1. Радостина Иванова (от с. Ясна поляна) – изобразително изкуство
2. Диана Янева (Царево) бивш пом. директор – химия
3. Красимира Петкова (Китен) – английски език
4. Донка Прокопова (Царево) – български ез. и литература
5. Дочка Минчева (Приморско) – биология
6. Райна Стоянова (Приморско) – музика
7. Калинка Фанева (Приморско) – български ез. и литература
8. Йорданка Сивева (Приморско) – начална учителка
9. Цвета Зарева (Китен) – начална учителка
10. Красимира Добрева (Приморско) – начална учителка
11. Мара Петрова (Приморско) – начална учителка
12. Дора Върбанова (Царево) – секретарка
13. Елка Богданова (Приморско) – чистачка
14. Мариана Парзулова – началник РИО – Бургас 2000-2001 г.
15. Пепа Чочорова – експерт по математика в РИО – Бургас
16. Стефка Костова – експерт по немски език в РИО – Бургас
17. Виолета Илиева – експерт по професионално образование в РИО – Бургас
23-07-2005