Пътните строители в Бургас са на ръба, излязоха на нов протест
Правим всичко възможно, за да плащаме заплатите на служителите си, но вече и банките не ни дават кредити, казаха пътищарите
Работниците от пътностроителните фирми в Бургас подкрепиха националния протест. Този път в демонстрацията им се включиха и машини, предава репортер на Флагман.бг.
Заради тежката техника на пътя се предизвикаха километрични задръствания, но десетки шофьори останаха съпричастни. Колоната от камиони пропусна единствено линейка в посока Бургас.
Припомняме, че фирми от този сектор очакват 1,2 млрд.лева, които трябва да се платят за вече извършени дейности.
"Ремонтите са изпълнени, проверени и имаме подписано споразумение, обаче сега пак ще ни проверяват", коментира пред журналисти Иван Иванов, регионален представител на камарата.
"Очакваме да ни бъде платено поне половината от дължимото. Ще спрем протестите, ако има решение за тези 50%. В случай, че няма решение минаваме на безсрочни протести всеки ден", допълни той, след което уточни, че пътностроителните фирви в момента имат огромни задължения за горива, за битуми и се правило и невъзможното, за да се платят заплатите на служителите.
"Досега теглихме кредити, но вече не ни дават, защото считат, че не сме надеждни като партньори“, коментира Иванов.
Ако не ни бъде платено е възможно и да спрем работа по текущите обекти, посочи Иван Иванов.
Наруши мълчанието си за Вал Килмър
Има 5,3 милиарда долара
По настояване на Мирослав Боршош: Варна ускорява подготовката си за летния сезон
Допадна му в България
Затова всичко ще се случи, и ще случи скоро, и ще се случи именно така. Е, как именно ще стане – ние не описахме, защото виждаме всичко открито и се готвим да участваме в него.
И все пак, има вероятност този спукан балон да не е бил последен (а например предпоследен). Хайдегер метафизически се удивяваше – „ние живеем на една минута до полунощ, не, май още не, винаги това вечно „още не“…
Но колкото и пъти да се проваляха очакванията за скорошна развръзка, това не означава, че тя никога няма да се случи. Краят може да се забави, но погледнете наоколо – навсякъде е пълно със знаци. Вероятно ще бъде отложено още веднъж – ще ни се размине, и тази твар отново ще се зарадва и ще се размърда, усещайки, че и този път ще има „все още не“… Допускам и че може би няма да се отложи.
А и да се отложи, трябва да живеем – да живеем сега – само че да живеем така, че да няма отлагане. И ето че тогава, когато живеем истински, лице в лице с пост-атропологическата развръзка, във нея самата, дори и предугаждайки събитията, именно тогава всичко ще се случи.
Ще се случи, задължително ще случи.