Павел може и да не доживее края на процеса за убийството на Тетяна, гладува от месеци в затвора
Загубил е 1/3 от теглото си, изострили му се редица заболявания, твърдят негови близки
Павел Георгиев, който през май 2020 година уби по особено мъчителен начин украинката Тетяна в Слънчев бряг (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ), може и да не доживее края на процеса, който започна днес в Бургаския окръжен съд.
Флагман.бг узна, че 65-годишният мъж системно отказвал да пие редовно животоспасяващите си лекарства, а преди няколко месеца обявил гладна стачка.
Изкарал повече от 100 дни в Психиатричното отделение към затвора в Ловеч, където приемал само много малко на брой течни храни. Лекари го поддържали жив благодарение на системи.
Необичайно дългият му престой в Ловеч не се дължи на проблеми с психиката, а на крехкото му здраве, обясниха запознати.
Павел бил конвоиран от Бургас до града край река Осъм, за да му бъде извършена психиатрична експертиза, но в повечето време с него не можело да се работи, а състоянието му всеки ден се влошавало.
Според негови близки, откакто е зад решетките, е загубил 1/3 от теглото си.
Днес Павел изглеждаше като ходещ скелет, но трудно може да се правят кардинални заключения без становище на специалист, предупредиха наблюдатели на днешния процес.
Не е изключено той да придава допълнителен драматизъм, защото след като видя камерата на Флагман.бг започна да ходи още по-бавно, да спира за почивка и показваше със знаци, че няма сили да говори.
Когато камерата обаче не бе включена или насочена към него, той беше с една идея по-енергичен и обсъждаше делото си с близък, дошъл на процеса, както и адвоката си.
За година и половина зад решетките на Павел му се изострили редица заболявания, тъврдят негови близки и уточняват, че още преди убийството на Тетяна – през май 2020 година той бил диагностициран с диабет, артрит и сърдечна болест.
„Никой не може да каже колко време ще изкара. Да се надяваме, че няма да се случи най-лошото.Той е жертва на тежката ситуация. Всички говорят за него като за убиец, но никой не казва, че е нападнат от Тетяна и се е отбранявал. Бил е подложен на системен тормоз“, каза негов роднина в кулоарите на съдебната зала.
Както Флагман.бг вече съобщи днес се проведе разпоредителното заседание, което продължи близо 3 часа.
В основата бяха искания на упълномощения му защитник – пловдивският адвокат Георги Кутрянов, който настоя обвинението да бъде върнато на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения.
Кутрянов твърдеше, че е накърнена защитата на Павел, защото не пловдивският юрист, а резервният защитник Виктор Паскалев от Несебър е присъствал при предявяването на обвинението и разпитите в досъдебното производство.
Съдия Катя Господинова отхвърли исканията му, след като отчете, че няма съществени нарушения в обвинителния акт, не е накърнено и правото на защита, тъй като самият Павел Георгиев е обявил, че е съгласен Паскалев да го представлява.
Всъщност, ходът с шиканирането на процеса и искането за връщането на делото на прокуратурата, не е лишен от смисъл, тъй като вече са изтекли 18 месеца от задържането на Павел. Ако срещу него нямаше внесен обвинителен акт или бе върнат на прокуратурата, той трябваше да бъде освободен.
Днес, тъй като нямаше нови доказателства за здравословното му състояние, съдът отказа да му измени мярката за неотклонение.
БОС не допусна разглеждането на гражданския иск по наказателния процес. Както съобщихме, дъщерята на Тетяна чрез упълномощените си защитници - Петя Минкова и Петър Тодоров настоя да получи 500 хил.лева кръвнина.
Павел, както се оказа, е имал граждански брак с убитата украинка. Нямал други живи наследници, освен детето на първата си братовчедка.
Павел е собственик на първия етаж на апарт комплекса в Слънчев бряг, където бе заклана Тетяна, има участие в търговско дружество, както и имоти в Пловдив, които са с наложен запор до приключването на делото.
Ако Павел издъхне преждевременно, наказателният процес ще бъде прекратен, но не и гражданският, който ще продължи да се разглежда.
Убийците не са за жал! Никой няма право отнема нечий живот, няма оправдание за подобно нещо, ОСВЕН смъртна присъда за подобни и педофили!
А вината си е на балъка.В бизнеса му вървяло,ама пожертвал себе си.Е то така е.Раздавал Господ тва,раздавал онова,ама тва за сметка на онова и обратното и т.н.
Тая,закланата може да е била солидна жена,представителна и т.н.,но това не оправдава балъка,понеже я е прибрал,когато е бил на 60-те.Да са били млади,необвързани,тя да е била млада и т.н.,а не старо л.а.и.н.о.Нъл мъ ръзбийш.Найш как се караше някога?Ще забршеш рускиня(така се казваше на всички от СССР) вечер да избичиш едно забавление и закараш ли я на ресторан тва голяма работа за нея,а да и купиш нещо от кореком ,а да не приказвам повече,че лошо ми стана .
Сенека
Прав си брато...
Всички ти свалят шапка за туй че си баща и подиграват майката на децата ти, за туй че е стара раздърпана чанта в която кой ли бръкна. Но все пак е майка на децтата ти.
Не бъди болен рогоносец. А че жена ти е парцал. Това няма спор. Но живота продължава.
Другият можеш да се преродиш в държава подобна на Афганистан. Белким си осмислиш думите. Бъдете по-смирени и не се мислете за повече от другите! Животът си има начин да ти го хакне както само той си знае
Каква жена си и какви мъже си избираш, е личен и доброволен избор. Като, нямаш, акъл в главата и мислиш със "онези части" под кръста, никой, не ти е виновен.
Лудият
Тсс... Мирно!... Тихо!...
Махнете се!
Аз бързам... твърде съм занят:
от ярки слънчеви лъчи
аз бич ще оплета
да бия тоя свят
и на плачът му с смях ще отговоря,
и той на мене смейше се така...
Ха-ха-ха-ха!
Плачът, смехът на туй стои светът,
а дойде смърт и всичко стихва тоз час.
Аз също бях умрял...
Поднесоха ми яд
в същата оная чаша,
с която чукаха се с мене!
И що, убийци? Що? Решихте
да скрийте дирите?... И дека?
В земята с мойто тяло... И без срам,
лъжци, плакахте ми над гроба!
Насмалко що се не дигнах
за носовете да докопча вас.
Но се оставих...
Хай, нека им се радват, рекох,
в калта да имат със какво да ровят,
да мислят, че аз гния в черната земя...
Ха-ха-ха-ха!
А де е гробът? В Африка далечна!...
Но пак имал съм чест:
хиена ме из ямата изрови.
О, тоя звяр е моят първи благодетел;
но аз безбожно го излъгах:
ръката ми той искаше да лапне,
а аз сърцето си подставих...
Горкият, в миг отровен там умря.
Ха-ха-ха-ха!
Така се хората разплащат:
за всякое добро със зло!
А хората какво са? Казват,
че уж биле творение чудесно
на оня, що царува в светлото небе...
А ази казвам, че са чада
на злото във кромешний ад.
Туй казваше и философ един.
Той също като мене бе глупец,
защото нямаше трохица хляб.
Глупец, глупец! Не би той гладувал,
да знайше да краде и да убива, да!
Ха-ха-ха-ха!
Чудете ми се, че се смея,
а то отдавна трябваше да плача...
Омразен свят, облян в сълзи!...
И Господ сам под облаците плаче:
ядосва се, че тоя свят създал.
Но полза има ли от тез свети сълзи?
Нечистата земя ще ги приеме,
а грешниците ще ги тъпчат с крак,
дордето станат кал и те сега!...
Ха-ха-ха-ха!
Ей, млад войниче, Давор-Небо,
теб слънцето ти служи за медал,
а облаците твойте дрипави са дрехи...
Ех, славен изглед на героите в оставка.
Да, после раните и тежките лишенья,
нали? Награда превъзходна:
на другите медал... Затуй пък лъска тя.
Ха-ха-ха-ха!
А разумяхте ли що значи,
кога запее препилецът?... Тихо...
Той пей, заклина...
жените да напуснем,
жените стръв опасна.
На техний зов ний тичаме, като луди...
Така едно море потоците събира
и ги изяда, и назад не пуща...
Жени, жени! Лукавички създанья,
прекрасни, смъртоносни дяволици!
Отрова най-ужасна в нашия живот
в най-драгоценний вложена съсъд...
Любов, любов!
Как жадно, страстно се упивах с теб!
В едничка твоя капка
реки от мед изпивах,
едничка твоя капка
бе океан отрова.
А виждали ли сте вие
бурно море как бесней, лудува?
Как талазите реват,
как ужасна гибел носят?
А виждали ли сте буря,
тоя ужас, бич световен,
нейната игра във мрака?
Гръмове, трескавици
тътняли ли са над вас?
Вам познат ли е страха?
Ха-ха-ха-ха!
Едвам узрей плодът,
и гледаш – пада...
И ти, и ти, земя, узря,
хай падай, сгърмоли се!
Не мога да те чакам повече...
До утре давам срок...
Не дойде ли пък края на света,
то нищо няма да пожаля:
земята аз ще провъртя
до огнената ґ среда,
барут ще сипя
и ще запаля:
тогава нека фръкне на възбог!...
И аз ще да бъда отмъстен така!
Ха-ха-ха-ха!
Превод Иван Вазов